№ 4160
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110169647 по описа за 2021 година
Предявени са от ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********
обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422
ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответника Х. Ц. В., ЕГН
********** за сумата от 390,99 лв., представляваща главница по договор за паричен заем
№2635373 от 07.09.2016г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законна лихва
от 02.07.2021г. до изплащане на вземането,; договорна лихва в размер на 17,17 лв. за
периода от 15.09.2016г. до 01.12.2016 г.; обезщетение за забава в размер на 173,02 лв. за
периода от 16.09.2016г. до 02.07.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.07.2021 г. по ч.гр.д. № 38957/2021 г. по описа на
СРС, 65 състав.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че на 07.09.2016 г.
ответникът е сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем №2635373 от
07.09.2016г. , по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 400 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Погасителните вноски, които
ответникът се задължил да изплаща на „Изи Асет Мениджмънт“ АД съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на кредита и бил
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в
размер на 420,24 лева. Договорната лихва по кредита била в размер на 20,24 лева.
Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 01.12.2016 г. на 12 равни седмични
погасителни вноски, всяка с размер на 35,02 лева. Срокът на договора бил изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска, а именно на 01.12.2016 г. и не бил обявяван за
предсрочно изискуем. На основание ЗПК на длъжника била начислена лихва за забава върху
неплатената главница в размер на действащата законна лихва за периода от 16.09.2016 г. до
датата на подаване на заявлението в размер на 173,02 лева, като за периода 13.03.2020 г. –
14.07.2020 г. не била начисляване лихва за забава или неустойка в изпълнение на
разпоредбата на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Сочи ,че на 16.11.2010 г. „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ищецът сключили Рамков договор за продажба и прехвърляне на
1
вземания. Въз основа на сключения Рамков договор на 01.07.2017 г. същите подписали и
Приложение № 1, по силата, на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД от
ответника било прехвърлено в полза на ищеца. На ответника било изпратено по чл. 99, ал. 3
ЗЗД уведомление за извършената цесия от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД, упълномощена в качеството си на цесионер,
подписано по пълномощие чрез „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне, което
писмо се върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена“. Моли съдът да връчи на ответника
приложено към исковата молба заверено копие от уведомление за извършена цесия по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Сочи, че вземанията не са
погасени до този момент. Моли съда да уважи предявените искове.
Ответникът Х. Ц. В. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор. Счита
иска за неоснователен и моли да не се допуска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 38957/2021год. по описа на СРС,65 състав,се установява,
че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на
02.07.2021 г., за вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е издал
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №4755 от 08.07.2021год. ,с което е разпоредил
длъжникът Х. Ц. В., да заплати на кредитора АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 390,99 лв. - главница по договор за паричен заем от
2635373 от 07.09.2016 г., ведно със законна лихва от 02.07.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 17,17лв.,представляваща договорна лихва за периода
15.09.2016год. до 01.12.2016год.,сумата в размер на 173,02лв.,мораторна лихва върху
неплатената главница за периода 16.09.2016год. до 02-07.2021год.
Посочено е ,че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за паричен
заем от 2635373 от 07.09.2016 г.,сключен с Изи Асет Мениджмънт АД,което в последствие е
прехвърлено в полза на „АСВ”ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010год. и Приложение № 1 от 01.07.2017год.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е редовно
връчена на длъжника като в срок същия е депозирал възражение , поради което и с оглед
указанията на съда, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
предявило установителни искове за вземанията, предмета на издадената заповед за
изпълнение.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
Видно от представения по делото договор за паричен заем № 2635373 от 07.09.2016
г., се установява, че на 07.09.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Х. Ц. В. е
сключен договор за заем, по силата на който ответникът е получил в заем сумата в размер
на 400 лв., като се е задължил да върне получената в заем сума на 12 равни седмични
вноски,всяка в размер на 35,02лв. с падеж на първа вноска 15.09.2016год. и последна –
01.12.2016 г., ведно с договорена между страните възнаградителна лихва. Съгласно чл. 2, т. 6
от договора, заемът е сключен при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40 %,
като на основание чл. 2, т. 7 от договора общият размер на дължимата главница и
възнаградителна лихва възлиза на сумата от 420,24 лв.ГПР на заема е 47,71%,като съгласно
чл.8, при изчислението му не се начисляват разходи за събиране,лихви за забава и неустойки
за неизпълнение.
Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено както от
постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на заемателя на
сумата, предмет на договора.
Установи се по делото, че заемодателят е изпълнил задължението за реално
2
предоставяне на заемателя на сумата от 400 лв., предмет на паричния заем, който факт
следва и от удостоверителното волеизявление на ответника за получаването на заема,
обективирано в клаузата на чл. 3 от договора за заем, в която част същият има характер на
разписка.Съгласно този текст, заемателят е посочил ,че е получил сумата в брой при
подписването на договора.
Също така ,съгласно чл.10 от договора,заемодателят има право да прехвърли
правата си по договора на трето лице по всяко време.
Съгласно представеното по делото Приложение 1 от 01.07.2017 г. към рамков
договор за цесия от 16.11.2010 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, се установява, че на 01.07.2017 г. „Изи Асет Мениджмънт“
АД (в качеството на цедент) и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД (в качеството на
цесионер) са сключили договор за цесия, по силата на който цедентът е прехвърлил
възмездно на цесионера вземанията си към ответника Х. Ц. В., произтичащи от договор за
паричен заем № 2635373 от 07.09.2016 г. ,в размер на 571,46лв. /остатък към
01.07.2017год./,в това число и лихви за просрочие в размерна 27,17лв.
По делото е представено и нарочно пълномощно за уведомяване, по силата на което
цедентът е упълномощил цесионера да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.
На основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането, като прехвърлянето има действие спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор.
В приложеното към исковата молба уведомително писмо, подписано от
представител на цедента, е посочено, че вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД към Х.
Ц. В. е прехвърлено от кредитора в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Посоченото изявление на цедента е връчено на ответника с връчването на исковата молба,
като доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде взето предвид – в
този смисъл е задължителната практика на ВКС – решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т.д. № 1711/2013 г., I ТО, ТК, решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г.,
II ТО, ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК,
постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо, съдът приема за доказано обстоятелството
във връзка с надлежното съобщаване на цесията на ответника.
Следователно по делото се установява, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
активно материалноправно легитимирано да претендира заплащането на задълженията на
ответника по договор за паричен заем №2635373 от 07.09.2016 г., сключен между ответника
и цедента - „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Както беше посочено, крайният срок за изпълнение на задълженията за заплащане
на главница и възнаградителна лихва по договора е 01.12.2016 г. Следователно, срокът за
изпълнение на задълженията е изтекъл, от което следва, че вземанията на ищеца за
заплащане на главница и възнаградителна лихва са изискуеми.
Ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на дълга.
Предвид изложеното съдът счита, че искът, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 99, чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на
вземането за главница в размер на 390,99лв. се явява основателен за пълния предявен
размер.
Не са налице противоречащ на императивни разпоредби на Закона за
потребителския кредит,процедния договор за паричен заем е действителен.
Съдът намира, че между ответника и "Изи Асет Мениджмънт " АД са възникнали
валидни правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл. 9,
3
ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
В случая в договора е обективиран индивидуално изготвен погасителен план, в
който са посочени всички условия за издължаване на кредита от потребителя, включително
размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, а също и общият размер
на тези плащания. Страните са договорили ГПР в размер на 47,71%, с което не се нарушава
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,тъй като не надхвърля максималния за този период ГПР
от 50%. С подписването на договора за паричен заем Х. В. е удостоверил , че е получил
сумата в размер от 400 лв. Уговорено е право на потребителя да погаси предсрочно
кредита, както и условията за прекратяване на договора. В погасителни план към договора
са посочени падежите на всяка една от дължимите погасителни вноски /12 на брой/ и
размерът на всяка една от тях .Посочените данни са достатъчни за определянето на
месечния размер на главницата и на възнаградителната лихва към всеки един от падежите в
рамките на общата дължима непроменлива сума от 420,24 лева. Изложеното обосновава
извод, за това, че клаузата за възнаградителна лихва е предмет на индивидуална уговорка
между страните, поради което и разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП е неприложима.
Не са представени доказателства от ответника,чиято е доказателствената тежест да е
заплатил задълженията си за главница и възнаградителна лихва,поради което съдът приема
,че тези вземания съществуват в посочените размери.
По иска за лихва за забава :
Вземането за лихва по чл. 86 ЗЗД има акцесорен характер, като за основателността
му следва да се установи наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава, като
в случая покана не е необходима, тъй като се касае за определен ден за изпълнение на
задължението за заплащане на всяка от месечните вноски. По делото се установи наличието
на главен дълг в размер на 390,99лв., поради и предявеният иск за лихва за забава върху
вземането за главница за периода от 16.09.2016год. до 02.07.2021год.. се явява основателен.
Размерът на лихвата за забава, изчислен от съда по реда на чл.162 от ГПК възлиза на
176,37лв. ,т.е. надхвърля предявения размер от 173,02лв. ,като съдът не може да се
произнесе свръхпетитум,поради което искът следва да се уважи в предявения размер .
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца разноските в заповедното и исковото производство, съобразно уважената част на
претенциите.
Така в заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на
75лв.,които му се следва изцяло.
В исковото производство е доказал направени разноски в размер на 225 лв.
,съгласно представения списък на разноските / 125лв. – д.т. и 100лв.,юрисконсултско
възнаграждение ,определено от съда/ ,които следва да му бъдат присъдени изцяло.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. Ц. В. , ЕГН : **********,с адрес в
гр.София,ж.к.”Овча купел”,бл.525,вх.3,ет.3,ап.206 ДЪЛЖИ НА „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет. 2,
офис 4, по предявените положителни уставителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно
основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
4
ЗЗД сумата от 390,99 лв., представляваща главница по договор за паричен заем №2635373
от 07.09.2016г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законна лихва от
02.07.2021г. до изплащане на вземането,; сумата в размер на 17,17 лв. ,договорна лихва за
периода от 15.09.2016г. до 01.12.2016 г.; сумата в размер на 173,02 лв.,представляваща
обезщетение за забава върху неплатената главница за периода от 16.09.2016г. до 02.07.2021
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 4755 от 08.07.2021 г. по ч.гр.д. № 38957/2021 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА Х. Ц. В. , ЕГН : **********,с адрес в гр.София,ж.к.”Овча
купел”,бл.525,вх.3,ет.3,ап.206 ДА ЗАПЛАТИ НА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет. 2, офис 4, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 75 лева., представляваща разноски в
заповедното производство ,както и сумата в размер на 225 лева,представляваща разноски в
исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5