ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1026
гр. Бургас , 02.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
частно гражданско дело № 20212100501056 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “А1 БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Кукуш” № 1,
представлявано от адвокат И.Й..
Обжалвано е като незаконосъобразно разпореждане № 1388 от 27.04.2021г., постановено
по ч.гр.д.№2149 по описа за 2021 г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против „ НИА ГРУП
БГ“ЕООД, за сумата от 120 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор, изчислена в
размер на четири стандартни абонаментни такси без ДДС, както и в частта досежно разноските за
разликата над 147,28 лв. до 325 лв.
Частният жалбоподател намира за неправилен, необоснован и незаконосъобразен изводът
на съда, че неустоечната клауза на договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй
като излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Единственият мотив на съда бил, че чрез така претендираната неустойка мобилният оператор
получавал имуществена облага от насрещната страна без да предоставя услуги и по този начин се
обогатявал неоснователно, като е цитирана трайна съдебна практика на ВКС.
Счита, че мотивите на съда не кореспондират с актуалната практика на СЕС- Решение от
22.11.2018г. по дело С-295/2017, образувано по преюдициално запитване на МЕО, дружество с
основен предмет на дейност извършването на телекомуникационни услуги на територията на
Португалия, в което решение е застъпено становището, че сумата, дължима при неспазване на
минималния срок на обвързаност, е неразделна част от общата цена, плащана за доставките на
1
услугата и разделена на месечни вноски, която стана незабавно изискуема в случай на
неизпълнение на задължението за плащане, без значение дали тази сума е квалифицирана като
неустойка по националното право.
В случая съдът пренебрегнал факта, че неустойката е компенсаторна по своя
характер, поради което съгласно чл.79 ЗЗД кредиторът може да иска или реално изпълнение,
ведно с обезщетение за забава или да поиска обезщетение за неизпълнение /изключено е да иска и
двете едновременно/. Поради неизпълнението на договора заявителят спрял да начислява месечни
такси до края на срока на договора и начислил договорената неустойка за оставащия срок за
използваните мобилни услуги. Сочи, че ако заявителят бе поискал изпълнение съгласно чл.79 от
ЗЗД, то претендираната сума щяла да бъде същата. След прекратяването на договора
начисляването на месечните абонаментни такси било преустановено, но вземанията за тях,
дължими до изтичането на срока, прекратен по вина на абоната, били обезпечени с договорени от
страните неустойки, поради което изводът на първоинстанционният съд за нищожност на
клаузите, които я уреждат се явява неправилен, отчитайки както компенсаторния характер на
договорените неустойки, така също и качеството на страните- търговци, които са ги договорили
съобразно чл.309 ТЗ.
Затова според жалбоподателя неустоечната клауза не противоречи на добрите нрави, нито
създава неравноправие между правата и задълженията между страните по договора, нито води до
неоснователно обогатяване.
Развити са и съображения, че отхвърлянето на неустойките в пълен размер поставя
длъжникът- търговец, който сключва договорите във връзка със своята търговска дейност и по
отношение на които важи чл.309 ТЗ, в по-благоприятно положение от физическите лица, с които
дружеството има договор, доколкото е налице спогодба между жалбоподателя и КЗП, утвърдена от
СГС по гр.д.№12268/2014г., според която, когато абонатът е физическо лице, максималната
неустойка за предсрочно прекратяване на договора тази клауза не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаменти такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен
размер без отстъпка.
В обобщение сочи, че обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции на
неустоечната клауза не са анализирани правилно от съда. Размерите на дължимите неустойки
според жалбоподателя не излизат извън пределите на обезпечителната, обезщетителната и
санкционната й функции, не са прекомерни и не противоречат на добрите нрави, а съдът изобщо не
следвало да обсъжда въпроси, свързани със съпоставката на размера на действителните вреди,
евентуално понесени от заявителя и търсената обезвреда.
Относно претендираната лихва за забава върху вземането за неустойка сочи, че понеже
неустойката е компенсаторна по своя характер и представлява парично задължение на длъжника,
няма пречка върху нея да се претендира лихва за забава. Позовава се на съдебна практика в тази
насока.
2
Незаконосъобразно съдът намалил и претендираните разноски, съобразно отхвърлената
част от заявлението като не съобразил, че производството е заповедно и в него не се прилага по
аналогия чл.78 ГПК. Адвокатското възнаграждение било определено в минималния размер,
съгласно чл.7, ал.7, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а съдът нямал право по своя инициатива да намалява размера или да слиза под
минимума, предвид едностранния характер на производството.
Моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него се постанови
издаването на заповед за изпълнение за претендираната неустойка, както и за пълния размер на
претендираните разноски. Прилага за сведение цитираното решение на СЕС.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.1 и 2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от пълномощник на страна,
която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело № 2149 по описа за 2021г. на Районен съд- Бургас е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от “А1 БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, чрез адв. И.Й..
Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против „НИА ГРУП БГ“
ЕООД за следните суми : 99,45 лв.- неплатени месечни такси и потребление за ползвани услуги по
договор М5753038 за периода от 09.09.2018г. до 09.04.2019г.; 120 лв.- неустойки, начислени на
основание чл.54.12 от ОУ за предсрочно едностранно прекратяване на договора по вина на абоната
поради неплащане на дължими суми след изтичането на срока за плащане, ведно със законната
лихва върху двете претендирани суми, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до
изплащане на вземането. Конкретизирани са обстоятелствата във връзка с предмета на договора и
предоставените от заявителя услуги, включително начина, по който е формирана неустойката.
Същите са допълнително уточнени в съответствие с указанията на съда- молба на л.11 от делото на
БРС.
Претендират се деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Към заявлението са приложени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса.
Съдът е издал заповед от 26.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
за претендираните главници, включващи неплатените такси и такса за събиране на просрочени
вземания /99,45 лв./, ведно със законната лихва върху главницата, както и за сумата от 11,33 лв.
разноски за държавна такса и 135,95 лв.- разноски за платено адвокатско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението в частта относно претенцията за
неустойка за предсрочното прекратяване на договора- 120 лв., ведно със законната лихва върху
3
тази сума.
Изложени са съображения, че уговорената неустойка, формирана като сбор от всички
месечни такси по договора от датата на срока до датата на прекратяването му, противоречи на
добрите нрави, тъй като размерът й излиза извън пределите на присъщите за неустойката
обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като не е съобразена с естеството на обезпеченото
задължение и с възможните вреди от неизпълнението на абоната. Същата имала подчертано
санкционен характер и би довела да това, без да предоставя услуга на абоната доставчикът да
получи имуществена облага от насрещната страна, каквато би получил, ако договорът не би бил
прекратен. Затова съдът е счел, че подобен несправедлив резултат е несъвместим с добрите нрави,
понеже създава условия за неоснователно обогатяване на дружеството- заявител.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е неоснователна.
Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че уговорената от страните
неустойка за едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги и
устройство на изплащане, поради виновно неизпълнение на задълженията на длъжника, в размер
на оставащите до края на срока на договора месечни такси за всяка от ползваните от длъжника
услуги, е в отклонение на обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция, присъщи за
неустойката, предвидени в чл.92 ЗЗД.
На първо място следва да се отбележи, че съдебната практика на СЕС, посочена в частната
жалба, касаеща преюдициално запитване, не е постановена по спор за нищожност на така
уговорена неустойка поради противоречие с добрите нрави, а предметът на делото е за това: дали
върху така уговорена сума се дължи ДДС, на който въпрос СЕС е дал положителен отговор, като е
приел в §48 от решението, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на
обвързаност, е възнаграждение за предоставяните от оператора услуги, независимо дали клиентът
упражнява правото си да ползва тези услуги до края на посочения срок. В § 68 е посочено още, че
за тълкуването на разпоредбите на Директивата за ДДС е без значение дали съгласно
националното право тази сума представлява обезщетение за вреди на деликтно основание или
неустойка, или пък е квалифицирана като обезщетение за вреди, компенсаторно обезщетение или
възнаграждение. Следователно тази практика не намира пряко приложение в случая, в каквато
насока са доводите в частната жалба.
В мотивите на това решение обаче се съдържа разрешение на друг въпрос, които е от
съществено значение за преценката дали процесната неустойка противоречи на добрите нрави.
Съгласно т.61 и 62 от Решение от 22.11.2018г. по дело С-295/17 на СЕС сумата, дължима на
оператора, предоставящ телекомуникационни услуги, при неспазване минималния срок на
обвързаност по договора, гарантира на оператора фиксирана печалба под формата на предвидено в
договора минимално възнаграждение, следователно нейната цел- да бъдат възпирани клиентите да
нарушават задължението си да останат обвързани с договора през минималния срок не е решаваща
за квалификацията й, тъй като предвид икономическата й същност с нея се цели да се гарантира,
4
че операторът по принцип ще получава същите печалби като тези, които би получил, ако
договорът не е бил прекратен по вина на клиента преди изтичането на минималния срок на
обвързаност.
Този извод на СЕС според настоящият съдебен състав е в подкрепа на формираната трайна
съдебна практика на ВКС /Решение №110 от 21.07.2016г. по т.д.№1226/15г. на I т.о. на ВКС и
цитираните в него актове, макар и постановена по спорове, касаещи договорите за финансов
лизинг и наем/, че уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване на договора
излиза извън присъщите функции на неустойката /обезпечителната, обезщетителната и
санкционната функция/, създава условия за неоснователно обогатяване на оператора, който след
прекратяването на договора е преустановил предоставянето на услуги на длъжника и нарушава
принципа за справедливост, залегнал в чл.9 от ЗЗД. Освен това следва да се отбележи, че
процесната сума всъщност не компенсира жалбоподателя за действително претърпените от него
вреди вследствие неизпълнението /неплащането на конкретните месечни такси, общо в размер на
60,72 лв./, а пропуснатите от оператора ползи вследствие едностранното прекратяване на договора,
предвидено в ОУ при неплащане на вноски.
В случая, доводите за това, че длъжникът също е търговец и като такъв е преценил дали
процесната неустойка противоречи на добрите нрави са несъстоятелни, понеже както ТЗ, така и
ГПК /чл.411, ал.2, т.2, предл.2/ не изключват проверката за нищожност на клаузата за неустойка с
добрите нрави /за разлика например от нормата на чл.309 ТЗ, при която неустойката между
търговци не подлежи на намаляване поради прекомерност/.
Неоснователна е жалбата и в частта за разноските. Макар и предвидено като едностранно
производство до издаването на заповедта за изпълнение, заповедното производство се явява
предварителна фаза на исковия процес /аргумент от чл.422, ал.1 ГПК/- с цел изясняване дали
претендираното вземане е спорно, поради което за разноските в него намират приложение
правилата на чл.78 ГПК, които са част от общите правила на ГПК. Освен това за разноските в
заповедното производство не са предвидени специални разпоредби, изключващи общите.
Следователно, обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото искането за присъждане на допълнителни разноски за първата,
както и на разноски за настоящата инстанция е неоснователно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1388 от 26.04.2021г., постановено по ч.гр.д. №2149 по
описа за 2021г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против „НИА
5
ГРУП БГ“ ЕООД, за сумата от 120 лв.- неустойки за предсрочно прекратяване на договор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за присъждане на
допълнителни разноски за първата инстанция, както и за разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6