№ 437
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна М.ова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. П.
като разгледа докладваното от Райна М.ова Въззивно гражданско дело №
20221100500519 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20202903/26.10.2021 г. по гр. д. № 74707/2019 г. по описа
на СРС, 127 състав са отхвърлени предявените искове на М. С. К. с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
И. Ю. К. да заплати сумата от 7110,04 лева, представляваща платена на
отпаднало основание цена по развален договор за строително – ремонтни
работи, сключен на 15.04.2018 г., като равняваща се на разликата между
стойността на действително извършените работи и авансово заплатената
сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и сумата от 460,18 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 29.04.2019 г. до 17.12.2019 г., както и ищецът М. С. К. е осъден да
заплати на ответника И. Ю. К. направените съдебно-деловодни разноски в
размер на 700 лева.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. №
25165758/17.11.2021 г. (пощенско клеймо от 16.11.2021 г.) от М. С. К., в която
са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
1
Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство поддържа, че
неправилно съдът е приел, че ищецът не е доказал плащане в полза на
ответника на сума в общ размер на 28621,04 лева, като не е приел и
доказателство за плащане представения РКО за изплатена сума от 11295 лева,
както и не е приел за доказано плащанията по банков път в общ размер на
17326,04 лева, извършени по банковата сметка на съпругата на ответника –
С.Б. К.а. Поддържа, че ответникът никога и под никаква форма не е оспорил
получените от него плащания, а и не бил подал отговор на исковата молба, в
който срок е можело да оспори представените от ищеца доказателства за
плащания. Това не било направено и на последващ етап, а в проведено
съдебно заседание оспорил исковата молба като твърдял, че стойността на
ремонта е 27710 лева, а защото не е получил парите. Освен това, по делото
била представена сметка 22, подписана от ответника, в която се съдържало
признание, че е получил сумата от 28621,54 лева. Не били оспорен в срок и
представените по делото писмени доказателства, включително и РКО.
Поддържа, че спорът между страните е в това дали са изпълнени всички
уговорени дейности и конкретно за определени позиции по представените от
двете страни количествени сметки. Моли решението да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде
уважен. Претендира и направените по делото разноски в
първоинстанционното и въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
вх. № 25002552/13.01.2022 г. от въззиваемия И. Ю. К., с който заявява, че
обжалваното решение е правилно. Посочва, че с определение по чл. 140 от
ГПК съдът изрично е указал на ищеца, че следва да установи, че ответникът е
получил претендираната сума. Заявява, че не е правил признание на факта, че
е получил суми. Неоснователен бил и доводът, че не били извършени всички
строително-монтажни работи. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира направените по делото разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 74707/2019 г. по описа на СРС, 127 състав е
2
образувано по искова молба, подадена от М. С. К. против И. Ю. К., с която е
предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите.
Ищецът твърди, че на 15.04.2018 г. ответникът И. К. изготвил оферта за
ремонт на жилище в гр. София, ж.к. *******, в която посочил отделните
видове СМР, приблизителните им количества, единичната им цена и общата
приблизителна стойност от 21295,50 лева. Офертата, изпратена по мейл, била
приета от М. К. на 15.04.2018 г., с което бил сключен неформален договор за
изработка. В процеса на работа били възлагани допълнителни строително-
монтажни работи, за което изпълнителят издал допълнителна оферта на
стойност 2231 лева, която била приета от възложителя. Уговорено било една
част от сумата в размер на 11295 лева да бъде заплатена авансово в брой, а
останалата част от стойността на строително-монтажните работи били
предплащани на изпълнителя по банкова сметка с IBAN ******* с титуляр
С.К. – съпруга на И. Ю. К.. Твърди, че в изпълнение на уговореното заплатил
в брой сумата от 11295 лева, за което бил издаден разходен касов ордер, както
и в периода от 27.04.2018 до 13.08.2018 г. превел по посочената банкова
сметка сумата от 17326,04 лева или общо платената сума била 28621,04 лева.
Твърди, че след приключване на работата е съставена Сметка № 22 за
установяване на изпълнени на обекта строително-монтажни работи, като
общата стойност на изпълненото била 21511,00 лева, Надплатена била сумата
от 7110,04 лева, която е получена без основание. Твърди, че на 25.04.2019 г.
ответникът получил покана, с която е развален договорът за изработка и е
направено искане да възстанови надплатената сума. Моли ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 7110,04 лева, дължима на отпаднало
основание по развален неформален договор за строително – монтажни работи
от 15.04.2018 г. и сумата от 460,18 лева, представляваща законна лихва за
забава за периода от 29.04.2019-17.12.2019 г. Претендира законна лихва и
направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, но
в хода на първоинстанционното производство ответникът И. Ю. К. поддържа,
че строително-ремонтните дейности на стойност 28621,54 лева са изпълнени.
Забавата в изпълнението се дължала на това, че ищецът променял своите
изисквания към ремонта. С писмена защита след приключване на последното
съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца е заявил, че сумата
3
от 17326,04 лева била преведена не на ответника, а на съпругата му. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел,че прдявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите е неоснователен, тъй като не било установено, че
ответникът И. Ю. К. е получил исковата сума.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По изложените във въззивната жалба доводи въззивният съд намира
следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, че ищецът е платил исковата
сума в изпълнение на задължение, възникнало по силата на договор, както и
че основанието за плащане е отпаднало (поради прекратяване на договора).
Отношенията между страните в настоящото производство следва да се
разглеждат и съобразно нормите, приложими относно договор за изработка
(258 и сл. от Закона за задълженията и договорите). Съгласно разпоредбата на
чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната -
да заплати възнаграждение. Не е спорно между страните, а и се установява от
събраните по делото доказателства, че на 15.04.2018 г. между М. С. К. и И. Ю.
К. е сключен договор за извършване на строително-монтажни работи на
апартамент в гр. София, ж.к. *******, съобразно представена от изпълнителя
оферта. Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, че изпълнението на договора е
започнало, както и че ищецът е възлагал допълнителни дейности на
4
изпълнителя.
С първоинстанционното решение съдът е приел, че от събраните по
делото доказателства не се установява, че е извършено плащане на исковата
сума и с въззивната жалба въззивникът е въвел доводи за неговата
неправилност.
Въззивният съд като съобрази въведените с исковата молба твърдения,
представените по делото доказателства, както и становището на ответника по
предявения иск, намира следното:
В разпоредбата на чл. 153 от ГПК е очертан предметът на доказване в
производството по предявения иск, като е посочено, че на доказване подлежат
спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях.
Задължение на съда е, въз основа на въведените от страните твърдения, да
посочи в доклада на делото кои права и кои обстоятелства се признават, кои
обстоятелства не се нуждаят от доказване, както и как се разпределя
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146, ал. 1).
С Определение от 15.01.2021 г. по чл. 140 от ГПК първоинстанционният съд
е съобщил на страните проект за доклад, в който е посочено, че ищецът има
задължение да установи, че ответникът е получил за негова сметка сумата от
7110,04 лева по сключен договор за строително-ремонтни дейности, както и
че основанието за получаване на сумата е отпаднало, тъй като договорът е бил
развален поради виновно неизпълнение от страна на ответника. В съдебно
заседание, проведено 27.07.2021 г. проектът за доклад е обявен за
окончателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 145, ал.
1 от ГПК съдът има задължение преди да пристъпи към доклад на делото да
изясни фактическата страна на спора като в тази връзка поставя въпроси на
страните за изясняване на фактите. С оглед обстоятелството, че ответникът
не е подал отговор на исковата молба, а в първото по делото съдебно
заседание процесуалният му представител е заявил изрично, че в изпълнение
на договора са извършени строително-ремонтни дейности на стойност
28621,54 лева, за което страните били постигнали съгласие. Липсва оспорване
на твърдението, че сумата от 28621,54 лева е получена от изпълнителя. Въз
основа на така заявените твърдения и оспорвания, районният съд е следвало в
доклада си да очертае спорните факти, като по този начин да определи
5
предметът на доказване. Като не е направил това, е допуснал процесуално
нарушение, което е довело до неправилно формиране на фактическите и
правни изводи при постановяване на съдебното решение.
Следва да се посочи, че въз основа на събраните по делото
доказателства, разгледани в тяхната съвкупност се установява, че ответникът
И. Ю. К. е получил сумата от общо 28621,54 лева, за което освен че не е
въведено оспорване в срока по чл. 131 от ГПК, а така също в първото по
делото съдебно заседание, е представен и документ, изходящ от него, в който
с подписа си е удостоверил получаване на сумата (Сметка № 22 за
установяване на изпълнени СМР на лист 65 и 66 от първоинстанционното
дело). Въведените едва след приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд твърдения, че сумата не била получена от
ответника, тъй като била преведена по сметка на трето лице, не могат да
бъдат взети предвид при постановяване на решението, тъй като са
преклудирани с изтичане на срока за отговор и след проведеното първо по
делото съдебно заседание.
Следователно неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения иск с мотив, че не е установено по делото, че сумата от 28261, 54
лева е платена на ответника в изпълнение на сключения договор за изработка.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е
било да установи, че е изпълнил точно и в срок задължението си да извърши
строително-монтажни работи, съобразно уговореното. Като не е изпълнил
задължението си да ангажира доказателства в тази насока и въз основа на
процесуалното поведение на ответника съдът намира, че по делото е
установено неточно изпълнение на договорните задължения.
Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на договора
възложителят има право да развали договора. Развалянето на договора поради
неизпълнение става с едностранно волеизявление, отправено до длъжника –
изпълнител. От събраните по делото доказателства се установява, а и не е
спорно, че на 25.04.2019 г. И. К. е получил покана, в която възложителят по
договора за изработка М. К. е заявил, че разваля договора поради виновно
неизпълнение, както и че определя 3-дневен срок за възстановяване на сума в
размер на 10629,54 лева, представляваща стойност на неизпълнени СМР. На
основание чл. 55, ал. 1, предл 3 от Закона за задълженията и договорите за М.
6
С. К. е възникнало правото да иска връщане на даденото по разваления
договор за изработка. По делото не са ангажирани доказателства ответникът
да е възстановил платените суми, поради което предявения иск се явява
основателен в предявения размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. (чл. 84, ал. 1 от ЗЗД), а ако
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). Доколкото задължението за
връщане на даденото в изпълнение на договор е възникнало с развалянето му,
а именно от датата, следваща определения от ищеца срок за плащане –
29.04.2019 г.. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение за
забава се явява основателен за исковия период. Размерът на обезщетението за
забава, определено по реда на чл. 162 от ГПК, е 460,18 лева върху сумата от
7110,04 лева, дадена по договор за изработка, сключен на 15.04.2018 г.
По изложените съображения, предавеният иск с правно основание чл.
55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и по чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите се явяват основателни. Първоинстанционното
решение се явява неоснователно и следва да бъде отменено изцяло и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
уважени.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемият – ответник в
първоинстанционното производство следва да бъде осъден да заплати на
въззивника ищец 1174,40 лева – разноски в първоинстанционното
производство и сумата от 151,40 лева, представляваща направени разноски
във въззивната инстанция.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата И. Ю. К. следва да
бъде осъден да заплати на адвокат Н. П. сумата от 1411 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във
въззивната инстанция.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20202903/26.10.2021 г. по гр. д. №
74707/2019 г. по описа на СРС, 127 състав, с което са отхвърлени предявените
искове на М. С. К. с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на И. Ю. К. да заплати сумата от 7110,04 лева,
представляваща платена на отпаднало основание цена по развален договор за
строително – ремонтни работи, сключен на 15.04.2018 г., като равняваща се
на разликата между стойността на действително извършените работи и
авансово заплатената сума, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 460,18 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 29.04.2019 г. до 17.12.2019 г., както и ищецът М. С.
К. е осъден да заплати на ответника И. Ю. К. направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 700 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предложение 3 от Закона за
задълженията и договорите И. Ю. К., ЕГН-**********, гр. София, ж.к.
„*******, ап. 17 да заплати на М. С. К., ЕГН-**********, гр. София, ж.к.
******* сумата от 7110,04 лева, платена в изпълнение на задължение по
развален на 25.04.2019 г. неформален договор за изработка, сключен на
15.04.2018 г. за извършване на строително – монтажни работи в апартемент в
гр. София, ж.к. *******, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба – 20.12.2019 г. до окончателното й плащане,
както и на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите да
заплати сумата от 460,18 лева, представляващи обезщетение за забавено
плащане на главниците за периода от 29.04.2019-17.12.2019.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Г.Б.“ ЕООД, ЕИК –
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******* да
заплати на Й.Б.Д., ЕГН-**********, от гр. София, ж.к. ******* сумата от
1174,40 лева – разноски в първоинстанционното производство и сумата от
151,40 лева, представляваща направени разноски във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата И. Ю.
К., ЕГН-**********, гр. София, ж.к. „*******, ап. 17 да заплати на адвокат
Н. П., със служебен адрес гр. София, ул. „******* сумата от 1411 лева,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ през
въззивната инстанция.
8
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9