№ 6944
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20231100513726 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 16693/16.10.2023г. по гр.д. № 22810 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 179-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с
искова молба вх. № 119727/28.04.2023г. на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД,
ЕИК ******* срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане” , ЕИК ******* с правно
основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от
10480,54лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
28.04.2023г., до изплащането й, представляващи застрахователно обезщетение
за отстраняване на вреди по лек автомобил „Волво”, модел „ХС 60”, рег. №
*******, настъпили в следствие на пътно-транспортно произшествие на
16.08.2022г. в гр. Варна, като ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, ЕИК ******* е
осъдено да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане” , ЕИК ******* на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 500лв., представляващи съдебни
разноски.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх.№
317823/09.11.2023г. по регистъра на СРС, изпратена на 08.11.2023г. от ищеца
ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са
1
отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния
закон, необосновано. Посочило е, че неправилно районният съд приел, че
причината за ПТП е поведението на водача на застрахования при него
автомобил, съответно че не било установено виновното противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил. Механизъм
на ПТП бил установен по делото – водач на автомобил „Волво” се движел по
лява лента на бул.”Цар Освободител” в гр. Варна, констатирал настъпването
на внезапен технически проблем в автомобила , поради което и предприел
изтегляне в ляво към уширението на пътя, защото дясната лента била заета с
интензивен трафик, още в началото на маневрата обаче автомобилът изгаснал
и останал неподвижен на пътното платно. Установено било, че в същото
време водачът на движещия се зад автомобила „Волво” автомобил – „БМВ”,
поради несъобразена скорост и неспазване на дистанция , реализирал удар с
авариралия автомобил „Волво”. Така установения механизъм на ПТП
доказвал основателността на иска. Неправилно било прието от СРС, че не е
установено „Волво” да е аварирал и да е бил неподвижен на пътя. Водачът на
Волво предприел спасителна маневра, пресичайки непрекъсната линия и
навлизайки в лента за насрещно движение. Това му поведение, макар и да
било нарушение на правилата за движение по пътищата не било причината за
ПТП. То щяло да има значение, ако автомобил „БМВ” се движел в насрещна
лена, а не било така. Нямало нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП защото
автомобил „Волво” бил неподвижен. Вещото лице посочило, че ако автомобил
„БМВ” се движел със съобразена скорост и при спазване на дистанция, то
водачът му имал техническа възможност и видимост, за да спре и да
предотврати удара. Така било установено, че водач на автомобил „БМВ”
нарушил правилата по чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Поемането на вината за ПТП от
водача на Волво” било субективно негово възприятие в стресова ситуация, не
обвързвало съда. Дори да се приемело, че водач на „Волво” има принос за
настъпването на ПТП, той не бил по-голям от 10%, защото поведението му,
представляващо нарушение на правилата за движение по пътищата не било
причина за ПТП. Другите обстоятелства, релевантни за делото били правилно
установени от СРС. Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете -ЗАД „ОЗК-Застраховане” , ЕИК
******* е оспорило жалбата. Изложило е съображения, че решението в
2
обжалваната част е правилно. Посочило е, че само механизъм на настъпването
на ПТП бил спорен по делото и дали действията на водача на БМВ 520”
съставляват граждански деликт. Приетият протокол за ПТП бил подписан от
двамата водачи без забележки С този протокол и с приетото допълнително
обяснение от водача на автомобил „Волво” последният изрично бил признал,
че той е виновен за ПТП, защото извършил забранена маневра-завой на ляво
върху маркирана двойна непрекъсната линия, при разпита му по делото този
водач не отрекъл че това му поведение е нарушение на ЗДвП, това не било
спорно обстоятелство по делото. Заключението по техническата експертиза
установявало, че водач на МПС „Волво можел да предотврати ПТП, ако преди
да предприеме маневрата е съобразил наличието на останали участници в
движението , като се увери, че не създава опасност – правило по чл. 25, ал.1 от
ЗДвП. В случая водач на автомобил „Волво“ не го направил , а отделно и
пресякъл забранена за същото пътна лента. Разпитан по делото водач на
БМВ е посочил, че автомобил „Волво” не бил аварирал, а предприел маневра
обратен завой на двойна непрекъсната линия веднага след конусите.
Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на
насрещната страна за разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
119727/28.04.2023г. на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, ЕИК ******* срещу
ЗАД „ОЗК-Застраховане” , ЕИК ******* , с която е поискало от съда да
осъди ответника на основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да му заплати
сумата от 10480,54лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 28.04.2023г., до изплащането й, представляващи регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение от 10465,54лв. и ликвидационни
разноски от 15лв. за отстраняване на вреди по застрахован при ДЗИ-Общо
застраховане” по имуществена застраховка „Каско”, полица №
440122031022616 лек автомобил „Волво ХС60”, рег. № ******* причинени на
16.08.2022г. в гр. Варна, на бул. „Цар Освободител” от виновно противопрвано
поведение на застрахован при ЗАД „ОЗК-Застраховане” по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” водач на автомобил „БМВ
520”, рег. № ******* Навело е твърдения, че към 16.08.2022г. бил обвързан
от валидно правоотношение по застраховка „Каско” за автомобила „Волво””,
3
а ответникът бил обвързан от валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” за водача на автомобила „БМВ”, настъпило ПТП с
участието на двете МПС в гр. Варна поради противоправно поведение на
водача на „БМВ, който поради движение с несъобразена скорост и неспазване
на дистанцията реализирал удар с автомобила „Волво”, намиращ се пред него
в лява лента за движение, аварирал поради внезапен технически проблем,
изгаснал и спрял. Посочил е, че по време на движението си в лява лента при
автомобил „Волво” се проявил внезапен технически проблем, дясна лента за
движение била заета с интензивен трафик на автомобили и водач на МПС
„Волво“ предприел маневра за изтегляне в ляво към уширение на пътя, но още
в началото на маневрата автомобил „Волво изгаснал и спрял. За обезщетяване
на вредите по „Волво“ изплатил обезщетение от 10465,54лв., направил
ликвидационни разноски от 15лв., поканил ответника да му ги възстанови , но
това не било направено. Претендирал е разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане” , ЕИК ******* „в предоставения
срок е оспорило исковете. Посочил е, че ПТП не било настъпило по посочения
от ищеца механизъм, сочените вреди не били в пряка причинно-следствена
връзка с ПТП, вина за ПТП била изцяло на водача на застрахования при ищеца
автомобил. Претендирания размер на обезщетението било завишено.
Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на
ищеца за разноски.
С определението по насрочване на делото районният съд е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към 16.08.2022г.
ДЗИ-Общо застраховане” е бил обвързан от валиден договор за имуществена
застраховка „Каско” за лек автомобил „Волво ХС60”, рег. № ******* , а ЗАД
„ОЗК-Застраховане” е бил обвързан от валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” за водач на автомобил „БМВ
520”, рег. № *******
По делото са приети неоспорени от страните полица по застраховка
„Каско” № 440122031022616, ОУ, преписка по щета №
44010312205862/2022г., съгласно които на 17.08.2022г. по искане на
застрахован при ищеца по договор за застраховка „Каско” за лек автомобил
„Волво” рег. № ******* е образувана застрахователна щета за обезщетяване
на вреди по автомобила, настъпили на 16.08.2022г. в гр. Варна, на ул. „*******
4
до бензиностанция Старпауър, когато по време на движение автомобил
загубил мощност, , водач се опитал да се отклони вляво, , движещия се зад
него автомобил го ударил отзад в ляво, имало силен трафик, движел се със
скорост 20-30км/ч. попълнил констативен протокол, с който поел вината за
ПТП, вреди по автомобила били по задна лява част, отворени въздушни
възглавници, по заден мост; ищецът е огледал МПС, възложил е
отстраняването на вредите / по задна броня, спойлер, лайсна, панел, фар за
мъгла, предпазни колани, въздушни възглавници, тапицерия таван, облегалка
предна лява седалка, облицовка на колони , амортисьор, кора под купе, заден
шенкел, греда заден мост, биалета задна лява, носач, водач задна броня, основа
калник; носач заден, гума задна лява, джанта лята задна, носач, куриер,2
реглаж, центарала еърбег/ на автосервиз „К.”ЕООД , та когото платил за
същото 10465,54лв., начислил ликвидационни разноски от 5лв., поканил
ответника да му ги възстанови.
По делото е приет двустранен констативен протокол за ПТП, носещ подпис
за водачи на МПС, участвали в него, съгласно който на 16.08.2022г. в 16:15ч. в
гр. Варна на бул. „Цар Симеон” е настъпило ПТП с участието на автомобил
„Волво” рег. № ******* , управляван от С.М. и автомобил „БМВ”, рег. №
*******, управляван от М.Г., при което по МРС „Волво“ са нанесени вреди
по заден мост, задна лроня, заден калник др., а по БМВ са нанесени вреди по
предна броня, фар, капак. Посочено е, че Волво завивало наляво, а БМВ се
движело в същата лента и в същата посока, като автомобил „БМВ“ ударил
МПС „Волво“ отзад. На схема е показано че автомобил „Волво“ е направил
завой на ляво и е почти напречно на лентата за движение в която е автомобил
„БМВ“ със задната си половина е в лента за движение на „БМВ“, а с предната
част е навлязъл в лента за насрещно а движение, удар е в задна лява част на
Волво и предна дясна част на БМВ.
Разпитан по делото св. С.М. е заявил, че на 16.08.022г. била годишнина от
сватбата му, управлявал автомобила „Волво” рег. № ******* по бул. Цар
Освободител” в гр. Варна, колата била 2 седмици преди това на основен
ремонт . Докато я управлявал колата придърпала и угаснала по същия начин,
както било преди това, когато бил скъсан ремък-придърпала, угаснала , пак
светнала , опитал се да я запали и да се изнесе в ляво, за да премине през
насрещното , защото тази страна била задръстена, а от другата страна имало
нещо като отбивка-джоб, където била цирковата площадка до бензиностанция
5
Стар Пауър. Искал да премести колата, за да не прави задръстване през час
„пик” като за това трябвало да извърши нарушение. Докато се опитвал да
запали колата и да я премести бил блъснат отзад. Там имало две пътни ленти,
той бил в дясна лента, когато колата прекъснала, останал по средата между
дясна и лява лента, получил удара, докато още бил в лява лента. В дясната
лента имало автомобили и затова се изнесъл, пред него имало автомобили.
Автомобилът угаснал, нямало загуба на мощност, искал на стартер да я
премести нататък. Другият автомобил бил отзад, ударил го, защото колата
била на една страна. В момента на удара неговият автомобил бил аварирал.
Не бил видял другият автомобил как се движел и с каква скорост, не бил
възприел този друг автомобил преди удара. „Волво“ било доста блъснато в
задна лява част. Другият участник бил ударен отпред вдясно. Поел вината за
ПТП защото автомобилът му бил аварирал, после имали разногласия с КАТ,
където се разбрали, след това застрахователите с занимавали. При
предявяване на приетия по делото протокол за ПТП е посочил, че това е
съставения за ПТП протокол, подписан бил от свидетеля. Няколко дена след
това го били извикали в КАТ, защото другият водач по съвети на адвокати
искал да съди застрахователите да заплатят на жена му обезщетение и там
станала каша заради тези адвокати, според обясненото в КАТ протоколът
трябвало да бъде попълнен обратно, защото другият водач се движел зад него.
По време на ПТП времето било слънчево и топло. Имало много движение от
дясната страна, отпред имало светофар и лявата лента не била толкова
натоварена, затова се насочил към нея. Двете странични ленти били пълни.
Искал да не направи „тапа” и затова се изнесъл нататък.
Разпитан по делото св. М.Г. е заявил, че на 16.08.2022г. в гр. Варна на ул.
„Цар Освободител” управлявал автомобил „БМВ” рег. № ******* в лява
лента, автомобилът „Волво“ се движел пред него в лявата лента, като в един
момент решил да направи обратен завой веднага след конусите при двойна
непрекъсната линия. В насрещното движение имало автомобили и свидетелят
нямало как да избегне „Волво”, ударил се в лявата му задна гума. Водач на
„Волво“ се обадил на тел. 112 , казали че водач на „Волво“ е виновен и няма
пострадали, но в последствие се оказало, че съпругата на свидетеля има леки
телесни вреди за което имали протокол от съдебен лекар и искали
обезщетение от застрахователя. Тогава полицаите в КА се опитали да
„...накарат свидетеля да излезе виновен...”, защото бил отзад. Не бил отзад,
6
защото автомобил „Волво” бил по средата между двете ленти, пресякъл две
непрекъснати линии. След настъпване на ПТП слезли от колите и водач на
„Волво“ му казал защо го е ударил, обадили се на тел. 112, водач на „Волво“
казал, че е виновен, защото пресичал лентата, но решили да съставят
протокола, да не му пишат акт, имал „Каско“. Съставили двустранния
протокол. След това водач на „Волво“ говорил с адвоката си и по негов съвет
водач на „Волво“ започнал да говори „... глупости...”, че уж водач на БМВ е
виновен. Свидетелят спазвал дистанция, загубил същата, когато автомобил
„Волво” спрял, защото щял да се удари в насрещно движещите се автомобили.
МПС „Волво“ спряло между двете ленти и даже при удара се изместило в
насрещното движение. Нямало включени аварийни светлини, нито сигнал за
маневра ляво-дясно. Щял да види, ако е подаден мигач, свидетелят с това си
изкарвал прехраната, „Волво“ буквално спряло. При предявяване на приетия
по делото протокол за ПТП е посочил, че това е съставения протокол, носел
негов подпис. Целта била на всеки да се изплати обезщетение. По това време
в дясна лента имало голямо движение и за това не предприел маневра на
дясно, защото щяло да стане по-зле. Движел се с нормална скорост, не се
движел бързо.
С приетото неоспорено от страните заключение по съдебно-авто-
техническата експертиза, вещото лице след запознаване с доказателства по
делото включително и свидетелските показания , е посочило, че пазарната
стойност на работите за отстраняване на вредите по „Волво” към дата на ПТП
е 10485,56лв., тези вреди можело да се получат от процесното ПТП. Водач на
„Волво“ можел да избегне ПТП, ако преди маневрата за отклоняване на
автомобила на ляво се бил уверил, че няма да създаде предпоставка за ПТП
като с огледала за обратно виждане възприеме останалите участници. За водач
на БМВ удар бил предотвратим, ако се движел със съобразена скорост и
дистанция съобразно другите участници, за което трябвало да има по-голяма
концентрация и внимание. При отклоняване в дясно щяло да има задръстване.
Удар възникнал в процес на застигане, нарушението на водача на БМВ било
свързано със скоростта и с дистанцията, заради което бил настъпил удара.
Този водач бил възприел движещия се пред него автомобил.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от
правна страна следното:
7
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2022г., то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането (в сила от 01.01.2016г.).
Предявените искове са с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу
застрахователят му по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на
изплатеното обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се
предяви направо към застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата,
съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след плащането
на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона,
като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът
на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за
застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл. 411 от КЗ.
Именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на
застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят
не би могъл да получи повече права от тези, които има застрахования срещу
третото лице и застрахователят носи риска от всички възможни възражения,
които може да направи третото лице на застрахования.
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна
отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по
смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на
застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя, като в хипотезата на чл. 411 от КЗ следва да се установи и
наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” на
8
деликвента, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване.
Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде извършено чрез
изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително
претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието или
натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при
разсрочено заплащане на застрахователната премия.
Съдът приема за установено по делото , че на 16.08.2022г. около 16:20ч. в
гр. Варна, на бул. „Цар Освободител” е настъпило ПТП с участието на
застрахован при ЗАД „ОЗК-Застраховане” по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” водач на автомобил „БМВ 520”, рег. №
*******и автомобил „Волво ХС 60” рег. № *******, застрахован при ДЗИ-
Общо застраховане”АД по застраховка „Каско“, при това ПТП „Волво“ е
понесло вреди по задна броня, спойлер, лайсна, панел, фар за мъгла,
предпазни колани, въздушни възглавници, тапицерия таван, облегалка предна
лява седалка, облицовка на колони , амортисьор, кора под купе, заден шенкел,
греда заден мост, биалета задна лява, носач, водач задна броня, основа калник;
носач заден, гума задна лява, джанта лята задна, носач, куриер,2 реглаж,
центарала еърбег, ищецът заплатил за отстраняването им 10465,54лв., което
не надхвърля пазарната им стойност към 16.08.2022г., начислил
ликвидационни разноски от 15лв. и те са в рамките на обичайните за
процесната щета, поканил ответника да му ги възстанови. Тези обстоятелства
не са спорни във въззивното производство, установяват се от приетите по
делото книжа по застрахователна щета, заключение по съдебно-
автотехническата експертиза, което в тази част съдът кредитира като вярно,
неопровергано от останалите доказателства по делото.
Спорен въпрос е механизма на настъпването на ПТП и поведението на
всеки от водачите във връзка с настъпването му. Съдът приема за установено
по делото, че процесното ПТП е настъпило в лява лента за движение на бул.
„Цар Освободител” в гр. Варна, двата автомобила са се движели попътно
един след друг в лявата лента, а в дясна лента за движение е имало силен
трафик на автомобили; че е имало непрекъсната линия като хоризонтална
маркировка , отграничаваща движещите се в противоположни посоки
автомобили. Тези обстоятелства не са спорни по делото, установяват се от
9
показанията на свидетелите, които в тази част са еднозначни и съдът ги
кредитира, като верни, подкрепени от приетия по делото протокол за ПТП.
Съдът приема за установено по делото, че удар между автомобили е настъпил
в момент, в който автомобил „Волво” е предприел маневра за завой на ляво на
неразрешено за същото място с цел пресичане на непрекъсната линия и
преминаване в ленти за насрещно движение, като е спрял между лява лента за
движение в неговата посока и лентата за насрещно движение, със задната си
част е останал в лявата лента за движение в своята посока, по която лента зад
него се е движел автомобил „БМВ”. Това обстоятелство се установява от
приетия по делото протокол за ПТП, носещ подписи на двамата водачи, в
който за автомобил „Волво е посочено, че завива на ляво, а на схемата в
протокола този автомобил е показан в позиция напречно на лявата лента за
движение със задната си половина и навлизане с предна част в лента за
насрещно движение. Показанията на св. Г. напълно съответстват на
записванията по двустранния протокол, съдът ги кредитира като
последователни и логични, неопровергани от останалите събрани по делото
доказателства. Следва да се посочи, че показанията на св. М. за тези факти са
в същия смисъл , което е допълнително основание съдът да приеме за верни
записванията по протокола за ПТП и показанията на св. Г.. При разпита на св.
М. той е посочил, че бил между двете ленти, все още бил в лявата лента,
когато получил удара, колата била на една страна, когато получил удара. Тези
факти са идентични със заявеното от св. Г. и посоченото в протокола за ПТП.
Така съдът приема за установено, че водач на автомобил „Волво” е нарушил
правилата за движение по пътищата, разписани в нормите на чл. 25, ал.1 от
ЗДвП , защото не се е уверил, че при предприемане на маневра за отклоняване
наляво , че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след негои да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Неоснователни са доводите на
въззивника, че автомобил бил спрял и не бил предприел маневра
отклоняване наляво. Двамата разпитани по делото свидетели са посочили, че
автомобил е бил извит на една страна за маневра наляво и удар е настъпил в
този момент. Така съдът приема за установено, че водач на „Волво” е
предприел маневра за отклоняване на ляво. Този водач е нарушил и правилото
на чл. 6 от ЗДВП за съобразяване с пътната маркировка, защото е предприел
маневра за отклоняване на ляво и пресичане на лента за насрещно движение
10
на място, на което хоризонтална маркировка е била непрекъсната линия,
тоест имало е забрана за същото. Този водач е нарушил и разпоредбата на чл.
26 от ЗДвП, изискваща преди да завие или да започне каквато и да е маневра,
свързана с отклонение встрани, своевременно да подаде ясен и достатъчен за
възприемане сигнал със светлинните пътепоказатели на превозното средство
през цялото време на извършване на маневрата , съответно и на чл. 31 от ЗДвП
- да подаде светлинен сигнал и при авариране на автомобила. Свидетелят Г. е
посочил, че водач на „Волво” не е подал какъвто и да е бил светлинен сигнал.
Показанията му не са опровергани от останалите доказателства по делото,
няма твърдения в обратния смисъл на въззивника, поради което и съдът
кредитира тези показания. Водачът на „Волво” е допуснал нарушение и на
разпоредбата на чл. 24 от ЗДвП забраняваща рязкото намаляване на скоростта,
съответно и спирането, преди да се увери, че не създава опасност за
останалите участници в движението. В случая показанията и на двамата
свидетели сочат, че спирането на „Волво“ е било рязко. Не се установява, че
същото е било с цел да се предотврати ПТП, не се установява и причината за
това спиране да е бил внезапно възникнал технически проблем. Не се спори,
че зад Волво” се е движел автомобила „БМВ”, поради което и преди да спре
водач на „Волво“ е следвало да се увери, че не създава опасност за
движението. Твърденията на ищеца, че причината за спиране на автомобила
„Волво” е било внезапно възникнал технически проблем не се установяват по
делото. Действително, св. М. е посочил, че причината да предприеме
маневрите е било „изгасване на автомобила”. Тази негови показания обаче
остават изолирани по делото и съдът не ги кредитира. Такива факти не са
посочени в протокола за ПТП. Същевременно св. М. е посочил, че само две
седмици по-рано автомобилът „Волво” е преминал през основен ремонт и то
свързан с проявило се преди това „изгасване „ на автомобила. Не се твърди и
не се установява след процесното ПТП автомобил „Волво” да е бил
ремонтиран във връзка с внезапно „изгасване„ на автомобила. Така съдът
приема, че по делото не е установено причината за спирането на автомобила
„Волво” да е бил технически проблем. При така възприето съдът приема, че
доводите на въззивника, основани на твърдения за „спасителна маневра“ са
неоснователни.
Съдът приема за установено по делото че поведението на водача на
автомобила „БМВ” също е допринесло за настъпването на процесното ПТП,
11
като той също е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата.
Това е така, защото разпоредбата на чл. 23 от ЗДвП задължава водачите на
МПС да се движат на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. В случая по делото е установено, че ПТП е
настъпило на прав участък, при суха настилка и при добра видимост, за водач
на БМВ не е имало пречка да възприеме автомобила „Волво” , възпирел го е,
както е възприел и извършваната от него маневра. Вещото лице по
автотехническата експертиза е посочило, че ако водач на БМВ се е движел със
съобразена с пътната обстановка скорост и дистанция, той е можел да
предотврати удара, като спре. Този извод на вещото лице съдът кредитира
като неопроверган от останалите доказателства по делото.
Така съдът приема че за процесното ПТП причина е поведението и на
двамата водачи на участващите в него автомобили. Приносът на водача на
автомобила „БМВ” обаче съдът приема, че е значително по-малък от този на
водача на автомобила „Волво”. Този извод следва при съобразяване на броя и
на тежестта на извършените от двамата водачи нарушения, посочени от съда
по-горе. Действително, част от нарушенията на водача на автомобила „Волво”
са свързани с навлизане в насрещна лента за движение, а процесното ПТП е
настъпило с попътно движещи се автомобили. Нарушаване на забраната за
навлизане в насрещната лента за движение обаче води до невъзможност на
останалите участници в движението да предположат и да очакват
проведеното поведение на водача на „Волво” и така да съобразят своето
поведение със същото. Водачите на МПС са длъжни да очакват поведение на
останалите участници в движението при съобразяване на приложимите за
съответното място и обстановка правила за движение. Не може да се изисква
и очаква от водача на „БМВ“ в случая да избере такова поведение, което да е
съобразено с възможните нарушения на правилата за движение по пътищата
от водача на автомобила „Волво”. Така съдът приема, че всички извършени от
водача на „Волво“ нарушения на правилата за движение по пътищата следва
да се съобразят от съда при определяне на приноса на всеки водач за
настъпването му.
С оглед гореизложеното, при съобразяване на броя и тежестта на
нарушенията на двамата водачи, съдът приема, че приносът за настъпване на
процесното ПТП , съответно на вредите от него е 85% за водача на автомобила
12
„Волво” и 15% за водача на автомобила „БМВ”.
Така съдът приема, че иск е основателен за 15% от сумата, за която е
предявен, тоест за сумата от общо 1572,08лв. Решението на СРС за тази сума
следва да се отмени и иск за нея следва да се уважи. В останалата част
решението на СРС е правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на страните съобразно уважената част от
исковете.
Решението на СРС в частта, в която в тежест на ищеца са поставени
разноски от 75лв. следва да се отмени.
За производство пред СРС на ищеца се следват разноски от общо 349,67лв.,
представляващи 15% от тези по списъка. За производство пред СГС на ищеца
следват разноски от 273,22лв., представляващи 15% от тези по списъка.
Възражението на ответника по исковете за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение е неоснователно. Същото е съобразено със
сложността на делото, извършените процесуални действия, усилията на
адвоката, както и с цената на иска.
За производство пред СГС на ответника по исковете се следват разноски за
възнаграждение за юрисконсулт от 170лв. определено от база от 200лв., която
съдът приема, че съответства на сложността на делото при съобразяване на
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и разпоредбите за заплащане на
безплатната правна помощ, към която тя препраща.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 16693/16.10.2023г. по гр.д. № 22810 по описа за
2023г. на Софийски районен съд, 179-ти състав в частта, с която са
отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 119727/28.04.2023г. на
„ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, ЕИК ******* срещу ЗАД „ОЗК-
Застраховане” , ЕИК ******* с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 1572,08лв., ведно със законната лихва от
13
подаване на исковата молба – 28.04.2023г., до изплащането й, представляващи
застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил
„Волво”, модел „ХС 60”, рег. № *******, настъпили в следствие на пътно-
транспортно произшествие на 16.08.2022г. в гр. Варна, като ДЗИ-Общо
застраховане”ЕАД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на ЗАД „ОЗК-
Застраховане” , ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 75лв., представляващи съдебни разноски и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане” , ЕИК ******* да заплати на ДЗИ-
Общо застраховане”ЕАД, ЕИК 12171 сумите в размери и на основание,
както следва: на основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата от
1572,08лв. /хиляда петстотин седемдесет и два лева и 0,08лв/, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 28.04.2023г., до изплащането
й, представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение и направени ликвидационни разноски за отстраняване на вреди
по застрахован при ДЗИ-Общо застраховане” по имуществена застраховка
„Каско”, полица № 440122031022616 лек автомобил „Волво ХС60”, рег. №
*******, причинени на 16.08.2022г. в гр. Варна, на бул. „Цар Освободител” от
виновно противоправно поведение на застрахован при ЗАД „ОЗК-
Застраховане” по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
водач на автомобил „БМВ 520”, рег. № ******* на основание на чл. 78, ал.1 от
ГПК сумата от общо 622,89лв. / шестстотин двадесет идва лева и 0,89лв/,
представляващи съдебни разноски за производство пред СРС и СГС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16693/16.10.2023г. по гр.д. № 22810 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд, 179-ти състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, ЕИК ******* да заплати на
ЗАД „ОЗК-Застраховане” , ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 8
от ГПК сумата от 170лв. /сто и седемдесет лева/, представляващи съдебни
разноски за производство пред СГС.
Решението е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15