№ 291
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110141879 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на **** /уточнена с молба с вх. №
202860/29.09.2022 г./ срещу Й.А. К., с която са предявени осъдителни искове за следните
задължения за топлоснабден имот, находящ се в ****, вдясно, с абон. № ****, а именно:
192.11 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м.
04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.08.2022 г. до окончателното плащане; 35.42 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 11.07.2022 г.; 21.78 лв. – стойност на
извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 06.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законната лихва от 02.08.2022 г. до окончателното плащане; 5.69 лв. – мораторна лихва
за периода от 31.07.2019 г. до 11.07.2022 г. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към
което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил в имота през исковия период топлинна
енергия, но ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от **** по реда за дялово разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Й. – А. К. чрез назначения му особен
представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца при
твърдения, че не е собственик на процесния имот и следователно не е клиент на топлинна
1
енергия. Твърди, че не е ползвал имота през процесния период. Изтъква липсата на
документи, които да обусловят възникване на процесните задължения – фактури, извлечения
от сметки, индивидуални справки за отопление и топла вода, документи за главен отчет на
уредите за дялово разпределение, изравнителни сметки, индивидуални отчети, документ,
удостоверяващ качеството на доставяната в сградата топлинна енергия. Оспорва качеството
на доставена топлинна енергия. Твърди, че при извършване на отчета са допуснати грешки
или е налице невярно дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на всички вземания. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на ищеца **** не изразява становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения съдът намира, че предявените
искове са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковите претенции се обуславя от наличието на следните
предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на
топлинна енергия; реално доставена топлинна енергия в имота през процесния период,
стойността на която да възлиза на претендираната сума; извършването на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за процесния имот през исковия период, нейната
стойност и дължимостта й именно на ищеца; изпадането на ответника в забава по
отношение на главните задължения; размера на обезщетенията за забава. Съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на
ищеца.
В случая в подадения чрез особен представител отговор на исковата молба се
съдържа оспорване на правопораждащите спорните материални права факти. От първото
открито заседание нататък обаче защитата на ответника се осъществява от упълномощен
процесуален представител на ответника, който единствено релевира възражение за плащане
на задълженията в хода на процеса, като твърди, че плащане по-рано не е осъществено
поради незнание за задълженията. При това положение е очевидно, че поддържаната от
ответника чрез упълномощения процесуален представител защита по предявените искове е
променена, поради което не се налага обсъждане на направените от особения представител
възражения. Нещо повече дори – извършеното в хода на процеса плащане на процесните
задължения, което е обявено за безспорно с протоколно определение от 14.12.2023 г.,
представлява своеобразно извънсъдебно признание на задълженията по основание и размер.
Ето защо съдът приема, че за ищеца са възникнали процесните вземания срещу ответника.
От друга страна, ищецът изрично признава неизгодния за него факт, че
претендираните с исковата молба суми са му заплатени. Следователно предявените искове
следва да бъдат отхвърлени, тъй като извършеното в хода на процеса плащане следва да
бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 ГПК.
2
По разноските:
След като плащането е извършено в хода на исковото производство, което е
безспорно по делото, се налага извод, че ответникът е станал повод за завеждане на делото,
поради което той следва да понесе отговорността за разноските, а възражението му, че не е
знаел за задълженията, защото не е получавал фактурите, е неоснователно предвид
обстоятелството, че задълженията не възникват по силата на фактурите, а по силата на
факта на доставяне на топлинна енергия в имота му. В случая страните не спорят, че всички
съдебни разноски с изключение на юрисконсултското възнаграждение вече са платени от
ответника, поради което дължимо се явява единствено юрисконсултското възнаграждение в
размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
****, срещу Й.А. К., гражданин на ****, притежаващ лична карта № ****, издадена от ****,
с адрес: ****, ****, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните задължения за
топлоснабден имот, находящ се в ****, вдясно, с абон. № ****, а именно: 192.11 лв. –
стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законната лихва от 02.08.2022 г. до окончателното плащане; 35.42 лв. – мораторна лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 11.07.2022 г.; 21.78 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение през периода от м. 06.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
02.08.2022 г. до окончателното плащане; 5.69 лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2019
г. до 11.07.2022 г.
ОСЪЖДА Й.А. К., гражданин на ****, притежаващ лична карта № ****, издадена
от ****, с адрес: ****, ****, да заплати на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3