МОТИВИ
към Решение № 92 от 29.05.2014г по АНД дело № 231/14г на Районен
съд - Свиленград:
Производството
по делото е по реда на чл.375 и сл. на глава ХХVІІІ от НПК.
Образувано е на основание чл.78а НК,вр.чл.375 НПК, въз основа на Постановление от 26.03.2014г на прокурор от
РП-Харманли, пред сезирания РС
-Свиленград – по подсъдност,
изпратено от РС- Харманли, пред който първоначално е внесено, но е било
прекратено с Разпореждане № 227/02.04.14г на съдия –докладчик от същия, на
основание чл.42,ал.2,вр.чл.36,ал.1 НПК и чл.249,ал.1,вр.чл.248,ал.2,т.1 НПК. С
Постановлението на прокурора, е
направено предложение обвиняемият Г.П.Ж.
***, привлечен за извършено престъпление по чл.316, вр. чл.309,ал.1 от НК, да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
РП-Харманли,
надлежно и редовно призована, като страна в производството в качеството на
държавен обвинител, в о.с.з. не изпраща
свой представител- прокурор.
В с.з.
деецът – обвиняемият Г. П.Ж., редовно призован участва лично и с договорния си
защитник, редовно упълномощен в съдебната фаза на производството. Не оспорват
фактическите обстоятелства, изложени в постановлението на прокурора, каквото
изрично изявление, от името на своя подзащитен е поддържал защитникът. Обвиняемият Ж., от своя
страна не е изразил лично становище, но отказва да дава обяснения по делото.
Възползвал се от правото си на лична защита, в което свое изложение поддържа
фактологическа версия, според която не е обърнал внимание на вписаното място на
сключване на договора, в момента на подписването му и респ.вярно ли е отразено
/по подразбиране/, основавайки се на своя опит съсредоточил се върху описанието
на автомобила, с обяснения и за извършените действия от негова страна – да е
видял документите-талоните на автомобила, оригинални швейцарски, извършил
митнически формалности по вноса на същия,обмитяването му и заплащане на
дължимите митни сборове. Твърдял е и да не е очаквал случилото се. В
процесуалното време на последна дума, обвиняемият моли да бъде оправдан.
Защитникът
на обвиняемият Г.Ж., в хода на пренията застъпва становище за субективна
несъставомерност на деянието, като документно престъпление при възведената
правна квалификация - чл. 316,вр. чл.309,ал.1 НПК, поради липса на умисъл в
действията на подзащитният й. В подкрепа на последното излага пространни
доводи, обосновани от доказателствата събрани по делото съдържимите се в тях
факти, при дължимата правна интерпретация на същите, досежно отсъствието на
престъпен умисъл, в субективните измерения на пряк такъв, при наличие на
формирано ясно съзнание за неверността на съдържанието му и с намерение да го
ползва, като цели „въвеждане в заблуждение”. Изводимо от което поддържа
съждение за престъпление с др. правна квалификация и др. извършител, а
подзащитният й всъщност обект, а не субект на
последното, свързано с престъпния състав на наказателноправната измама.
Пледира, с тези аргументи за неговото оправдаване по предявеното му обвинение,
с постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
След
съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства-писмени и гласни, приобщени по надлежния процесуален ред
–чл.378,ал.2 НПК, като съобрази и доводите на явилата се страна, съдът
приема за установени следните факти:
По
делото няма спор, установява се и от приложената справка – електронно
извлечение от Търговския регистър воден в АВ, правосубектността, представителството и упражняваната търговска
дейност от търговското дружество „Бамзи- 1”ООД, със седалище и адрес на управление гр. Харманли, ул.”Хаджи
Димитър” № 78, както и че обвиняемият Ж. е управител и съдружник – един от общо
двама, в този смисъл има качество на представляващ по закон същото/законен
представител/. Предметът на дейност на това дружество, според изброените
множество, различни търговски сделки включва и продажба на автомобили, отразено
и като тяхна основна икономическа дейност, по данни от търговския регистър,
осъществявала се и през 2012г, към която се отнасян криминираната дата –
15-21.02.12г.
Около
средатата на м. февруари 2012г, обв. Г.Ж., в качеството си на управител на ТД
„Бамзи- 1”ООД и във връзка с упражняваната от последното търговска дейност бил
потърсен от непознато му до тогава лице – св. Ердал Малухан за сключване на
сделка за продажба на автомобил, като
последният му предложил да закупи товарен автомобил – специален, представляващ
бетоновоз/миксер/, марка и модел „Мерцедес 3240 Актрос”, дизелов, с номер на рама WDB9533041К482961 и временни номера ВЕ 20271/2012, който и
фактически му представил. Същото МПС от страна на произход и първа регистрация –Швейцария, свидетелят
Малухан бил въвел на митническата територия на страната ни, притежавал и
документи за него, част от тях издадени и на негово име, с които се легитимирал
като носител на права на собственост върху същия, позволяващи му и да се
разпорежда с него. Конкретно носените – временен/транзитен/ талон за
регистрация на МПС, издаден в Швейцария, в този документ и вписан като
собственик, регистрационен талон на предишния собственик, преди заличаване на
регистрацията в Швейцария; типово удостоверение и международна застраховка,
валидна до 29.02.12г, той предоставил на обвиняемия Ж., който след като се запознал
с тях, видял и автомобила, извършил и справки, респ. проверки - в полицията
относно това дали автомобила не се издирва в Европа, така и в митницата – във
връзка с наличие на някакви пречки за оформяне на вноса и обмитяването му, приел предложението на св.Малухан. Така
постигнали съгласие за сделка, договорили и продажната цена / в размер 15 600 евро/, след което на 15.02.12г в гр.Харманли, двамата сключили
договор за покупко-продажбата на гореописания автомобил. Същият оформили в
писмена форма, на чуждестранна бланка - клиширан образец, наименована „KAUFERTRAG” и в чуждоезично съдържание –на немски език, като в този
договор, обв. Ж. се подписал в качеството на законен представител – управител
на купувача – ТД „Бамзи-1” ООД, а св. Ердал Малухан – като продавач по същия. В
това си съдържание и в ръкописен текст на немски език, в частта на вписаните
данните за продавача, купувача и предмета на договора- МПС и неговите
идентификационни белези –вид, марка модел, рама, съотв. продажната цена, датата
и място на сключването му, документът съставил св. Ердал Малухан. Този факт е доказан, установява се безпротиворечиво, от обясненията на обв.Ж., дадени в ДП,
кореспонидарщи и с показанията на свидетеля Малухан, косвено потвърждава се и
от заключението по извършената графическа експертиза, обективирана в Протокол №
22 от 31.10.2013г. В хода на ДП е
извършено графическо изследване на подписите положени от страните, респ.
представителите им, печатът на дружеството „Бамзи-1”ООД, както и на ползваната
бланка, даденото експертно заключение по което установява истинността, респ.
идентичността на всеки от тези обективни признаци и реквизити на документа,
видно от изготвения Протокол № 3/11.02.13 на вещо лице. Инкриминираният
документ – договор за покупко –продажба „KAUFERTRAG” на МПС
от 15.02.12г, в оригинал е приложен до
делото, приобщен като веществено доказателство/л.85,т.ІІ от ДП/, придружен и от
надлежен превод на български език. Според преводът на съдържанието на договора,
като дата и място на сключване на същия вписани
са: календарна дата- 15.02.12г, в гр. Инсбрук, Щвейцария /бел. на съда/,
съотв. и цена, като документ същия материализира и подписите на сключилите го
страни - продавачътсвЕ.Малухан/поименно
обозначен и - купувачът, за последния поставен печат на „Бамзи 1”ООД и изпълнен подпис/ без поименно
уточнение за авторство/, но установено да е положен от управителя на
дружеството – обв. Г.П., по данни от графичната -графологична/комплексна/
експертиза, Протокол №3/ 11.02.13г.
По
делото, от събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателства,
не се установява, инкриминираният договор от 15.02.12г за покупко-продажба на
автомобил -специален бетоновоз, между същите страни да е бил съставян или
изготвян в др. втори екземпляр и място
да е бил съставян, респ.изготвян в др.
втори екземпляр, с вписана различна дата – по-ранна, от реалната на сключването
му –тази отразена в документа, предмет на обвинението.
Впоследствие на 21.02.2014г, обв. Г.Ж., след
като подписали договора и той получил владениието върху гореописаното МПС,както
и документите за същото от продавача/св. Ердал Малухан/, от името и за сметка
на представляваното дружество, като негов управител извършил митнически
формалности по оформяне режим „внос” на същия автомобил и неговото обмитяване.
Пред митническите органи и по-специално местно компетентния такъв - митница
Свиленград той, депозирал искане до Началника на митницата, за оформяне на
внос, с твърдение, че е закупил автомобил в Швейцария но не му бил издаден транзитен документ Т1, едновременно с
това подал митнически манифест и митническа декларация за внос на специален
автомобил „Мерцедес Актрос” – бетоновоз, ведно с документите придружаващи
автомобила – оригинал на договор за покупко-продажба от 15.02.12г ,наименован
„„KAUFERTRAG”, временен талон образец от Швейцария и
декларация за елементи на митническа стойност. След извършен документален
контрол от страна на св. Валентина Грозева – служител в митница Свиленград, в
показанията си потвърдила отсъствие на нередности в документите, била определена МС и дължимите мита и ДДС, те и
заплатени по банков път с платежно нареждане от 21.02.12г на Булбанк, както и
след фактическа проверка-преглед за установяване съответствие на реалната стока
с декларираното, се разрешило и
вдигането на автомобила – компетентния митнически служител, осъществи това била
св. Атанаска Чанова. Показанията и на двете са еднопосочни, потвърдили липсата
на каквито и да е нередовности или
формални преки за оформянето на вноса и обмитяването на камиона. Процедурата по
вноса приключила със заплащането на митните сборове и ДДС, определени от
компетентните митнически органи в размер на 7 579,08 лв, която сума обв. Ж.,
заплатил с цитираното платежно нареждане, приложено по делото, л.83,т.ІІ от ДП.
Изяснени,
в хода на ДП, чрез официален отговор на швейцарските власти получен по линия на
полицейско сътрудничество чрез Д”МОС” в структурата на МВР, са били процедурите
и формалностите, необходимите документи за продажба и износ на автомобили от
Швейцария.Видно от приложените официални отговори.
Легитимирайки, се вече в лицето на „Бамзи 1
„ООД като собственик на процесния
специален автомобил- внесен в страната ни, отново в качеството на негов законен
представител обв. Ж. се разпоредил на 01.03.12г
с така придобитото МПС-то, на която дата го продал на трето лице – ТД
„АБС –СТрой”ООД, представлявано от свидетеля Неделчо Тончев-управител. Сделката
по покупко- продажба между тях се сключила в обикновена писмена форма, с
договор от 01.03.12г, като за заплатената продажна цена, била издадена фактура
№ от Бамзи 1”ООД. Вече, след тази продажбата на специалния автомобил –
бетоновоз „Мерцедес Актрос”, за целите на ползването му и правомерното му
движение на територията на страната, настоящият приобретател и негов собственик
– „АБС-Стой”ООД, чрез управителя си извършил регистрацията му в КАТ. За тази
цел, св. Н.Тончев подал пред компетентния орган заявление №
121253003000/01.03.12г, с приложени документите за оформения внос на
автомобила, заплатените митни сборове и ДДС, както и договора за покупко- продажба от 15.02.12г, с
който неговия продавач „Бамзи 1”ООД го е придобил, както и декларация изготвена
от обв. Ж., в която последният обявил, че е закупил МПС в Австрия, в гр.Инсбрук
на 15.02.12г, от Ерадл Малухан, посочвайки и дата на влизането на същото в
страната – 20.02.12г. Именно към този момент- при регистрацията в КАТ, в
дадените обяснения в ДП, пред разследващия орган, приобщени по делото по реда
на чл.378,ал.2,вр.чл.283 НПК-протокол за разпит от 14.10.13г, обвиняемият е
твърдял да е установил неправилното, невярно посочено в договора, място на неговото сключване - в гр. Инсбрук, но нямало какво др. да направи
поради заминаването на св. Ердал, като е поддържал още, че не е възприел тази
неточност/грешка като особено нарушение, тъй като бил добросъвестен при
придобиването на собствеността и сключването на сделката, платил цената,
заплатил дължимите мита, знаел че МПС не се издирва, за което бил направил
проверка и документално, неговият праводател се легитимирал за собственик на
автомобила, при това с обичайните известни и на Ж. документи, а и нямал основания и за др.съмнение за
нередности. Въз основа на цитираните по-горе документи, процесния
товарен-специален автомобил- бетоновоз, марка и модел „Мерцедес 3240
Актрос”, дизелов, с номер на рама WDB9533041К482961, бил надлежно регистрирано за движение в
РБългария и заведен на отчет пред
компетентния орган КАТ – ОД на МВР Хасково, съответно получил и регистрационен номер-задължителен, като
тези факти са безспорни, доказват се от издаденото свидетелство за регистрация
на МПС – официален документ, издаден на името на собственика „АБС-Строй” ООД.
Последното, в образец част І е прието като доказателство по делото, прил.л.107
,т.ІІ ДП/. Видно от документа същият автомобил, след регистрацията си в
България се индивидуализира с рег. № Х 9020ВР.
МПС
–специален автомобил „Мерцедес 3240 Актрос”, с горе цитираните
индивидуализиращи белези, в хода на доразследването е било обект на
трасологична експертиза и оценителна такава. Същият и е бил приобщен като
веществено доказателство, с протокол за доброволно предаване.
Обвиняемият
Г.Ж. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, видно от приложената справка за
съдимост- актуална от 10.04.14г, приета в съдебната фаза на производството,
така и от ДП - /л.108 ,т.ІІІДП/.
За
извършеното деяние Ж. е бил привлечен по образуваното ДП № 125/12г по описа на
РУП-Харманли, първоначално водено срещу неизвестен извършител, като на същия с
Постановление от са повдигнати обвинения за престъпление по
чл.316,вр.чл.309, ал.1 от НК и за престъпление по чл.313 НК. В хода на
разследването, след частичното прекратяване на наказателното производство,
досежно последното престъпление, правното и фактическото обвинение се очертава
единствено по първата правна квалификация – чл.316,вр.чл.309,ал.1 НК.След
приключване на разследването с постановление
РП –Харманли, съобразно така
приетата квалификация, предлага уличеният
да бъде освободен от наказателна отговорност за посоченото престъпление и на
основание чл.78а НК да му бъде наложено
административно наказание.
В хода
на съдебното производството са приобщени, чрез прочитането им, приложените в ДП
др. документи относно автомобила - удостоверение за техническа годност,
удостоверение за техническа изправност за експлоатация на бетоновоза, квитанция
за платена такса за превоз на тежки товари – всички съставени на чужд
език-немски, френски, придружени със съответни преводи на български . Както
и др. писмени документи, които
доказателствени средства са ирелеванти за основните факти, относими към
престъпното деяние, квалификацията му и вината на дееца, подлежащи на доказване
по настоящото дело, поради което и не следва да се обсъждат.
Изложената
фактическа обстановка, приета за безспорно установена от съда, се изведе въз
основа анализът на събраните, респ. приобщените
по надлежния процесуален ред и ценени по правилото на чл.378,ал.2 НПК -
писмени доказателства, заключения по експертизи и гласните такива –
свидетелските показания от ДП.
Цениха
се от съда, писмените доказателствени средства, от кръга на относимите към
предмета на доказване – договор за покупко продажба на автомобил от 15.02.12г –
инкриминираният документ, временен /транзитен/ талон за регистрация на
МПС-според превода паспорт на МПС за износ, издаден в Швейцария, международна
застрахователа полица, типово удостоверение, свидетелство за регистрация на
МПС, изд.в Швейцария, на името на първоначалния, с приложение –анулирано от 02.02.12г, - всички изброени съставени на чужд език
/немски, френски/ и придружени с изискуем превод на български, както и др.
документите касаещи настоящия статут на автомобила в РБългария и неговия внос,
обмитяване и задължителната регистрация
в КАТ, а именно: митническа декларация за внос от 21.02.12г; митнически
манифест от 19.02.12г, приет в Митница Свиленград с вх.21.02.12г, платежно
нареждане от с.дата на Булбанк за платени МС и ДДС; заявление за регистрация
пред КАТ, декларация от 01.03.12г от Г.Ж.; договор за покупко-продажба на МПС
от 01.03.13г, свидетелство за регистрация на МПС, част І, справка за съдимост,
справки – извлечения от търговския регистър относно регистрацията и актуалното
правно състояние на ГД „Бамзи 1 „ООД. Изброените, не се оспориха досежно тяхното съдържание, от
която и да от страните по делото, тези съставляващи чуждестранни документи се
явяват годно доказателствено средство, с оглед придружаващия ги превод на
български език, от друга страна липсват и техни външни недостатъци. Поради
това, с изключение на инкриминирания документ,
съдът кредитира същите за достоверни, относно фактите и изявленията
материализирани в тях, считайки относими –пряко и косвено към релевантните
признаци от обективната страна на деянието, фактът на извършването му и
авторството, в този смисъл и към предмета на доказване по делото.
Останалите
находящи се в ДП, съотв. приети по делото, документи относно автомобила -
удостоверение за техническа годност, удостоверение за техническа изправност за
експлоатация на бетоновоза, квитанция за платена такса за превоз на тежки
товари, и др. митнически и търговски документи – всички съставени на чужд
език-немски, френски, придружени със съответни преводи на български, които
доказателствени средства са ирелеванти за основните факти, относими към
престъпното деяние, квалификацията му и вината на дееца, съдът изключи от
докаазтелствения материал и не обсъжда.
Изцяло с
доверие съдебният състав възприема и заключенията по извършените две графологични експертизи –две, графична и
комплексна/почеркова и графическа/, чийто предмет е било изследването
истинността на договора от 15.02.12г за продажба на МПС, в частта на подписите
на лица, поставеният печат в него, на страната на купувача-ТД „Бамзи 1”ООД,
заключението по която първа, установява че подписите са изпълнение съотв. от
обвиняемия като купувач и от св. Е.Малухан-продавач, докато заключението по
втората експертиза обследва авторството,т.е. изпълнението на ръкописния текст в
същия документ – дата място на съставяне, описание на автомобила.
Материализираното в нея експертно становище, категорично изключва авторството
на обвиняемия в текстовото съдържание на договора- ръкописния текст, т.е.като
съставител на документа, давайки по зад.2 като вероятно възможно изпълнението
на същия текст в договора се приписва на св. Ердал Малухан, изяснено с
недостатъчност на сравнителния материал. Макар в тази си част, да не се определя с категоричност по
задачата, само на това основание не може да се счита дискредитирана по
доказателствено значение експертизата, обективирана в Протокол
№22/31.10.13г. Съдът кредитира и цени и
заключението по трасологичната експертиза. Посочените три експертизи по
убеждение на съда са относими към предмета на доказване по делото, в рамките на
фактическото обвинение за документно престъпление – ползване на частен документ
с невярно съдържание, същите са изготвени от специалисти с нужната квалификация
в съответната област, компетентно съставени и даващи аргументирани отговор на
поставените задачи, поради което липсва основание да не се считат за
компетентни и обективни..Същите, като доказателствен способ са пряко свързани и
от съществено значение за установяване авторството на деянието, механизма на
извършването му, поради което оправдано, а и необходимо и относимо е приемането
им и ползването им от съда, при изграждане на фактическите и правни изводи.
Експертното
заключение по извършената оценителна експертиза на МПС, не се обсъжда, като
неотносимо по делото, както досежно релевантните факти касаещи документното
престъпление- неговото извършване, изпълнителна форма и механизъм, авторство,
така дори косвено като способ за проверка достоверността на др. доказателствени
източници, като и нямат отношение за др. от задължителните въпроси по обвинението,
възведеното в настоящия процес, респ. за претендираната наказателна отговорност
на обвиняемия.
Досежно
гласните доказателства, като доказателствена съвкпуност, същите са формирани от
свидетелските показания на разпитаните свидетели – Ердал Малухан- продавач по
инкриминирания документ - договор, Валентина Грозева, Атанаска Чанова –
служители- инспектори в Митница Свиленград,
Неделчо Тонев- законен представител на ТД настоящ собственик на
автомобила, предмет на инкриминирания договор, св. Зейнел Абдин Акгюл, разпитан
и по реда на чл.223 НПК- пред съдия/протокол о.с.з. на 08.04.13г по ЧНД 251/13г
на РС-Харманли/ – търговец, посредник при закупуване на автомобили в чужбина и
познат на св. Малухан. Правното им обсъждане, в частност относно показанията на
Малухан, на първо място се налага поради начинът на събирането им – чрез разпит
по делегация и извън страната, реализиран чрез международна съдебна поръчка до
Прокуратурата на Р Австрия – гр.Инсбрук, изпълнена от съответния орган – ОблД”
Полиция” -Тирол, съотв. проведен на 12.06.13г, за което е съставен и надлежен
писмен протокол/л.122,т.І от ДП/, придружен с изискуемия превод на български.
Предвид тези фактически данни, съобразно правилото на чл.139ал.6,вр.чл.115 и
вр.чл.476 НПК, разпитът по делегация, както и дадените при същия показания на св. Малухан съставляват годно
гласно доказателствено средство. В аспекта на съществуващи противоречия в
гласните доказателства, също обвързано е правно обсъждане на показанията на този
свидетел- Ердал Малухан, тъй като единствените налични противоречия,
съществуват между същия и показанията на св. Зейнел Акгюл, основно за
обстоятелството за правата на Малухан върху автомобила и вътрешните
взаимоотношения между тези лица.В този смисъл, преодоляването на
несъответствията в тях, при все да не касае пряко обвинението, доколкото се
явява релевантно за правната преценка достоверността на едните показания или на
др., налага правен анализ. Предвид изложеното, след съпоставка помежду им,
както и с др. доказателствени източници –писмени и гласни, приети и кредитирани
по делото, съдът прецени за частично достоверни показанията на Малухан, в
частта в която те не се опровергават от останалите доказателства, ползват се с
правдивост и са логични, както и доколкото се подкрепят от др. източници. В
тази насока, достатъчна убедителна подкрепа в доказателствата е налице за
признанието на свидетеля, че той е съставил С тези съображения, съдът прие за
лишени от правдивост и насочени към прикриване на обективната истина по делото,
показанията на св.Малухан, в частта на твърденията му сключеният между него и
обв. Ж. договор от 15.02.12г за покупко-продажба на МПС -специален автомобил
бетоновоз да се е съставил и в др.,2-ри екземпляр, с вписана различна –по-ранна
дата, с около седмица, по-рано, от действителната, на която реално, фактически
е бил подписан от тях и с уточнението /направено от свидетеля/ инициативата за
това да е била на именно на обв. Ж., настоявал за последното, както и от
последния да е получил формуляра на процесния документ-договора който са
подписали. В тази част показанията на св. Малухан, остават напълно изолирани от
останалата доказателствена съвкупност, не звучат правдоподобно, нито са логични
оценени по правилата не само на юридическата, но дори на обичайната логика, налице
са и достатъчно индиции за предубедеността им, заинтересуваността на свидетеля
изгради версия за правомерност на личните си действия на разпореждане с
автомобила, в РБългария. Най-малко в конкретиката на казуса не би могъл да се
изведе мотив или определена цел, предопределящи подобно действие от страна на
обв. Ж., с оглед случайността, липсата
на познанство отпреди и факта, контактът между тях да е бил потърсен и
установен първо от страна св.Ер.Малухан, още повече, тъй като мястото на
сключване на договора или неговата дата, са напълно ирелевантни и без каквото и
да е съществено правно значение, както за настъпване транслативния ефект на
сделката по продажбата и придобиване правото на собственост върху автомобила,
така и за неговото обмитяване, тъй като същият не е бил деклариран за внос или
обмитен в действителност в България, преди покупката и сключването на договора
с „Бамзи 1”ООД. Точно обратно, по-скоро мотив за подобно невярно отразяване е
съществувал в лицето на свидетеля, в аспекта на показанията на св. Зейнел Абдин
Акгюл, последният поддържал в показанията си при разпита си пред съдия
/Протокол от о.с.з.08.04.13г/, че МПС е било закупено за сметка на др. лице -
собственик, а той самият –лично възложил на Малухан единствено неговото
транспортиране от Швейцария до Турция. В тази им част, във форма – разпит
дадени пред съдия, показанията на последния –св. Акгюл, съдът възприема за
обективни и ги цени, доколкото не се опровергават напълно от останалите доказателства,
а и във времето депозирани са по-рано от тези на св. Малухан. В останалата им
част, неговите свидетелски показания не са
нито пряко, нито косвено относими към инкриминираната деятелност,
свързана с престъпно ползване на частния, с невярно съдържание документ от
страна на обв. Ж. и не следва да се обсъждат.
Показанията
на останалите разпитани свидетели – Грозева, Чанова и Тончев, съдът възприема
изцяло с довери и ги цени за обективни и достоверни, като първите две - митнически служителки са трети
незаинтересовани от спора лица следователно и напълно непредубедени, докато
показанията на св. Тончев –настоящ собственик на автомобила, са в пълна
корелация с писмените доказателства по делото, които пряко и убедително ги подкрепят
Обсъдени
и интерпретирани така, свидетелските
показания, при частично кредитиране показанията на св.Ер.Малухан, не са
противоречиви, кореспондират си и се подкрепят, във взаимно допълваща се
връзка, като в цялост безспорно, обезпечават достоверност на установената по
делото фактическа обстановка.
Остналите
гласните доказателствени средства и писмените такива, събрани на досъдебното
производство не са с противоречива насоченост, но и не са относими към предмета
на доказване, поради което съдът не ги обсъжда.
Обясненията
на обвиняемият Г.Ж., депозирани в ДП, пред разследващия орган, по различно
време, ценени в рамките на допустимата правна възможност по чл.378,ал.2 НПК и
отказът на същия, в съдебната фаза да даде обяснения по обвинението, следва
също да бъдат кредитирани, като съдът прие същите за достоверни-изцяло и ги
ползва при формиране на фактическите и правните си изводи. Последните, тъй като
са в корелация с доказателствената съвкупност, като не се опровергават, намират
и достатъчна подкрепа от кредитираните показанията на свидетелите, при
гореизложената им интерпретация, така и от заключенията по графологичната,
комплексната графическа и трасологичната експертизи. Стриктният им юридически
анализ в съпоставка с всички относими и кредитирани доказателствени източници
по делото, изграждат правдоподобност на изложената от обв.Ж. фактологическа версия, в частта на
твърденията му, да не е съпричастен към съставянето на инкриминирания документ
–договор за покупко-продажба на МПС, по-специално в ръкописната му част, единствено
го е подписал, обръщайки внимание с оглед правилното описание на автомобила
само на тези реквизити в документа и твърдейки, вече по-късно да е установил
несъответствието допуснато с вписването в същия на гр.Инсбрук, РАвстрия, като
място за неговото сключване.За тези обосотоятелства, от една страна те пряко се потвърждават от
графологичните експертизи, кореспондира и с показанията на св. Малухан –в
кредитирани в частта относно факта за авторството на текстовото съдържание на
договора, признал съставянето му. От друга страна, неговите обяснения звучат
убедително и логично- формално юридически и по правилата на обичайната логика,
поради което не са лишени от правдивост,
до степен налагаща преценка да са единствено защитна позиция. От друга страна,
в частта си касателно др. негови лични
действията по оформяне вноса на автомобила пред митница Свиленград,
представените документи за тази цел в това число и инкриминирания договор от
15.02.12г, както и последващата му успешна регистрация в КАТ, обясненията му
също не се дискредитират и са убедителни, на доказателствената основа на
експертизата и др. писмени доказателства,
както и показанията на свидетелите Грозева, Чанова и Тончев,
При тази
фактическа обстановка съдът е мотивиран
да приеме от правна страна следното:
Направеното
предложение на РП-Харманли е НЕОСНОВАТЕЛНО, т.к. не е налице първата от
материалноправните предпоставки за приложението на чл.78а НК, а именно да е
осъществено от обективна и субективна страна престъпление, за което следва да
се ангажира наказателната отговорност на дееца.
Съставът
на престъплението, за което Г.Ж. е привлечен да отговаря и който е приет за
осъществен в постановлението за прекратяване на наказателното производство с
предложение за освобождаване на уличения от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, е
този по чл. 316 във вр. с чл.309, ал.1 НК. Поддържаното фактическо обвинение е
за това, че на 21.02.2012г в гр.Свиленград, съзнателно се ползвал от частен документ с невярно съдържание – договор
от 15.02.12г за покупко-продажба на
товарен /специален/ автомобил-бетоновоз, марка и модел автомобил, марка и модел „Мерцедес 3240
Актрос”, дизелов, с рег.№ ВЕ 20 271
и номер на рама WDB9533041К482961,
представяйки го пред служители на
Митница – Свиленград, за да докаже съществуването на право на собственост
върху същото МПС в полза на „Бамзи-1” ООД -страна купувач по договора, което
представлявал по закон, като от него за самото съставяне не може да
се търси отговорност. Описаното деяние осъществено от обв.Ж. е несъставомерно от
обективна страна, като престъпление по чл.316, във вр. с чл.309,ал.1 НК. Това е
така, защото ползваният от него документ- договор за покупко-продажба на
автомобил, според правните си характеристики /правна сделка, респ.
материализиращ насрещните волеизявления страните по тази сделка, по каузата си
възмездна и с транслативен ефект – с която се прехвърлят, респ. придобиват
имуществени права/, безспорно представлява и се
квалифицира като частен диспозитивен документ и като такъв не може да бъде с невярно
съдържание. Последователна и константна е практиката на ВС, включително изрично
становище е застъпено и в постановление № 3/82г на ПВС, че диспозитивните
документи не могат да бъдат предмет на “лъжливо документиране”, т.е. документ с
невярно съдържание, съдържащ неверни обстоятелства или изявления/, такива могат
да бъдат единствено удостоверителните документи. Документната подправка на диспозитивни частни документи може да обхваща
две изпълнителни форми-съставяне на неистински документ и преправяне
съдържанието на истински документ. Последното се изразява въз въздействие върху
съществуващ истински документ, с което съществено се променя негово съдържание,
в частта на самото изявление или др. елементи-подпис, дата и пр.,съдържащи се в
документа. Но и в случаите, когато е преправено
изявлението, не се създава документ с невярно съдържание, независимо от
създалото се несъответствие между действителното и промененото съдържание, а е
налице вид неистински документ, т.к. в резултат
на преправянето на документа е придаден вид, че преправеното изявление изхожда
от лицето, посочено като негов автор. Докато в първата си форма на подправка,
недостатъкът засяга авторството на документа, като понятието неистински
документ е изяснено с легална дефиниция, дадена в чл.93,т.6 НК, на тази основа
- с престъпното създаване на неистински документ е налице противоправна
подмяна на авторството, като се обективира изявление , по начин по който му се
придава вид да е написано от друго лице, а не онова което фактически го е
съставило. В смисъла на тези разяснения, от обективна страна инкриминираният
документ би могъл да се квалифицира единствено, като неистински или с
преправено съдържание. Иначе казано, по отношение на същия е изключена квалификацията „с невярно
съдържание”, от тук и лъжливото документиране в частен документ не е
наказуемо, когато се отнася за диспозитивен документ, с оглед обвързващите
разяснения по т.6 от цитираното ППВС №3/82г. Във връзка с претендираната
наказателна отговорност, в настоящото производство, съществен е въпросът да
бъдат изяснени релевантни признаци на престъпното деяние във фактическия
състава на чл.316 НК, изводими от
хипотезата на тази норма, и те несъмнено са свързани с обективните и субективни елементи на
някое от престъпленията по чл.308 -
чл.315 НК, но „когато от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност”.Т.е. документът следва да отговаря на
изискванията за официален или частен, за
манипулирането на какъвто, съобразно изискванията на съответния престъпен
състав, от извършителя се носи наказателна отговорност. И тъй като умишлено
(съзнателно) ползващият се от него деец не може да носи наказателна отговорност
за "съставянето му", то законодателят е въздигнал в престъпление
съзнателното му "ползване". Иначе казано, чл.316 НК санкционира
престъпното съзнателно ползване на документи, в това число частни, които са
неистински или с преправено съдържание, или с невярно такова, и то е престъпно
и тогава когато за съставянето им не може да се търси наказателна отговорност
от използвалия ги. При това положение следователно ползвателят винаги ще носи
наказателна отговорност, независимо от това дали съвпада със субекта
съставителя на частния документ с невярно съдържание или не, именно в тази
хипотеза е изпълнено отрицателно условие предвидено в чл.316 НК/от него за
самото съставяне” не може да се търси наказателна отговорност, т.е. деянието на
съставителя не е престъпление/. Независимо от това, за съставомерността на
престъпното ползване и конкретно на частен документ с невярно съдържание, дори и
при този ФС то не може да бъде
осъществено, вън от тяхното "правно
значение" като елемент от понятието "документ",
т.е. какво право или задължение или правоотношение с него се създава,
утвърждава или отрича.
Обвързан в рамките на
фактическите положения, посочени в постановлението на РП, съдът в
производството по чл.375 и следващите от НПК, изследва съставомерността на
деянието и вината само в 3-тата хипотеза на изпълнителното деяние на документно
престъпление по чл.316 НК, а именно – документ с невярно съдържание и неговото
ползване, субсумираща формулираното
фактическо обвинение. Този фактически състав е и приет за установен от
прокурора. В подкрепа на обвинителната теза и за осъществяването на престъпния
състав по чл.316,вр.чл.309 НК от страна на обвиняемия Ж., не може да се направи еднозначен извод, дори
и при съвкупно обсъждане на събраните и кредитираните
от съда свидетелски показания и от писмените доказателствени средства, при
съобразяване и на обвързващата съдебна практика- цитираното ППВС №3/82г, както
и редица тълкувателни решения и принципни решения на ВС и ВКС - ТР № 41/11.04.1986 г. по н. д. № 33/84 г. на
ОСНК на ВС, а ползването на такива - и в решения № 522/9.11.2010 г. по н. д. № 575/2010 г. - III н.
о., решение № 351/26.10.2000 г. по н. д. № 260/2000
г. - I н. о. и други на ВКС.
Единствените категорични и преки доказателства, в случая, са тези относно факта на ползването на
частния диспозитивен документ –договор, за което свидетелстват и писмените
източници, в частност митническите документи
за оформяне на вноса на автомобил и тези за регистрацията му в КАТ, така
и показанията на св. Грозева и Чанова, признава се и от самия обвиняем Ж..
Обективно е вярно, че същият е ползвал
документа, което и сам признава в
обясненията си, безспорен е и видът на документа-частен и диспозитивен по
съдържание, но дори и при съвкупна преценка на доказателства, не се установява
по несъмнен и категоричен начин характерът и формата на неговата подправка.
Това от една страна, а от друга не се доказа, именно с оглед данните и в частта
си, обективираща невярното документиране, документът да е бил употребен,
съобразно присъщото му предназначение, следващо от естеството и
характеристиките му, обвързани с конкретните правни последици, които поражда.
Още повече, в контекста на предходните разяснения, след като се отчете правното
значение на инкриминираният в
процеса, т.к. няма спор диспозитивните документи се ползват единствено
с формална доказателствена сила - доказват факта на писменото изявление и
неговото авторство/т.е. че материализираното в тях изявление е направено и то изхожда от подписалото го лице, като
негов издател/, а когато имат характеристиката
и на частни такива, те не се ползват изобщо с достоверност за датата и
мястото на съставянето им, така както са посочени в сами него, т.к.формалната
доказателствена сила на документа не обхваща други данни за които същия
свидетелства. Обратно, материална доказателствена сила, присъща е и с нея
ползват се единствено свидетелстващите документи, поради което и за тях
възниква въпросът за верността на материализираното в тях удостоверително
изявление.
Вече се изложи, по отношение
инкриминирания документ е изключена квалификацията ”с невярно съдържание”, след
като ползвания такъв е диспозитивен,
същевременно не е налице която и да е от другите две предвидени в закона форми
на изпълнителното деяние, доколкото поделото безспорен е фактът, както и категорично е доказано чрез способа на
графологическата експертиза, че
инкриминираният частен документ е истински - действително съставен и
подписан именно от лицата, чийто волеизявления материализира – обв.Г.Ж. и св.
Ерадл Малухан, не се установява и същият и да е бил обект на „преправяне” в
частта на съдържанието си. В тази
насока в ТР 41/86г изрично е посочено, че "за съставянето на истински частен документ
с невярно съдържание......
издателят му не може да носи наказателна отговорност по чл. 309
от НК", а в решение № 351/26.10.2000 г. по н. д. № 260/2000
–І н.о. ВКС е прието - че "поради
приравняване на отговорността на ползвателя (на посочените в чл. 316
от НК документи) към тази на създателя им, той ще отговаря при
същите изисквания към умисъла като на създателя". От тази съдебна
практика, която се споделя от настоящия решаващ съдебен състав, ясно, че
отговорност се носи от ползвателя на частен
документ, който е "неистински"
или "с преправено съдържание",
но не и когато той е истински частен документ с невярно
съдържание. Относими тук са и
обвързващите разяснения дадени в т.6 на по-горе цитираното ППВС № 3/82 г., в понятието неистински документ, по
смисъла на легалната дефиниция на
чл.93,т.6 НК, да "не включва
съдържанието на писменото изявление като елемент на този документ, следователно, дали той е с вярно или невярно съдържание
е без значение за неговата истинност". В хода на проведеното съдебно следствие
по делото, вече се посочи, не се събраха данни, установяващи или дори
индициращи преправяне на съдържанието,
точно обратното разпитаният като
свидетел Ел.Малухан, в качеството си на страна съконтрахент -продавач по инкриминирания договор, в синхрон и
фактическо единство, без каквото и да е противоречие с обясненията на
обвиняемият Г.Ж., в качеството му на представляващ по закон др. договаряща
страна –купувача, безусловно са
потвърдили, че волеизявленията обективирани в документа, подписан от тях
съответства изцяло на волята съгласувана помежду им, първият да се разпореди с
правото на собственост върху МПС-конкретно и точно, правилно индивидуализирано,
а др. да го придобие за сметка на представляваното от него дружество, срещу
конкретно определената цена. В обобщение на изложеното до тук, следователно с
диспозитивната част на инкриминирания частен документ, се изчерпва основният
негов правен ефект, с транслативни правни последици – като акт на разпореждане
-да прехвърля и/или създава права и в тези си характеристики, по своята кауза и
целен резултат, последният отразява
вярно, волята на сключилите го лица. На тази плоскост, така и според начинът и
формата на употребата – ползването на същия, така както се установяват по
делото, съдът следва да разреши
релевантния въпрос, за правното значение/последиците му, респ. правата
които създава и т.н./, от тук предназначението на процесния документ и по което той е бил
ползван, взависимост от което стои и съставомерността на престъпното ползване
по смисъла на чл.316 НК,вр.чл.309 НК.
При очертаната с постановлението фактология на престъпно ползване пред
митническите власти – митнически служители от Митница Свиленград, на
инкриминирания договор от об.Ж., за доказване съществуването на право на
собственост върху автомобила в полза на дружеството което представлявал,
очевидно, без каквото и да е правно значение, във връзка с оформянето на вноса,
обмитяването на автомобила в Р България и заплащането на дължимите митни
сборове и ДДС за него, се явяват данните - на коя точно дата е придобит същия, респ. вписаната
в договора реалната ли е такава, или пък посоченото място на сключване на
сделката, след като за произхода на МПС от 3-та страна са били налице др.
документи, сред които и чуждестранни, официални такива и към същият онзи
правнозначим момент той не е бил деклариран като внесен в страната.
Следователно ползването на частния документ – с невярно съдържание от страна на обв. не може да се приеме да е
довел до изискуем се съставомерен вредоносен резултат, настъпил на територията на страната ни.
Отделно от това, формално пречки да извърши последното не са съществували и на
страната на фактическия му вносител в България –св. Е.Малухан, който всъщност,
в качеството си имал своето
местожителство в Австрия, гр.Инсбрук, към момента на подписване на договра. Не
на последно място, доколкото всички тези
действия по митнически формалности, предпоставят възникване на митническо
задължение и правилно определяне на титуляра на режима и съотв. задълженото
лице -субект, то такова според диспозитивната част на документа се разкрива
именно ТД – Бамзи-1” ООД – представляваното от обвиняемия, като последното на
основание инкриминирания договор за покупко- продажба се легитимира като
титуляр на правото на собственост върху МПС. С изложените правни аргументи
съдебният състав приема, че инкриминираният частен документ – договор за
покупко-продажба на МПС от 15.02.12г, конкретно с невярно съдържание е бил ползван именно заради диспозитивната си част
– да докаже право, каквото несъмнено е
неговото правно значение. След като с
това си предназначение същия е бил и използван
и след като тази му диспозитивна
част не е неистинска, нито с преправено съдържание, поради което и съзнателното ползване от обвиняемия от
целия документ не съставлява
престъпление.
При това положение, настоящия състав мотивира еднозначен и безспорен
краен извод, че осъщественото деяние от обв. Ж. по своите обективни признаци не
е съставомерно като престъпление по чл.316,вр.чл.309,ал.1 НК – ползване на
частен документ с невярно съдържание, въведен в предмета на доказване с
постановлението на РП. При липса на формулирано др. обвинение, едновременно с
това и процесуалните ограничения в настоящото особено производство, предвидени
в чл.378,ал.3 НПК, с оглед недопустимостта
да се квалифицира и като др. престъпление по НК, то съобразно изведените
съждения за обективна несъставомерност, само на това основание обвиняемият Ж.
следва да бъде оправдан.
В случая не е налице и субективния елемент от състава на
престъплението по чл.316 НК, който предвижда наказателна отговорност за това
лице, което съзнателно се ползва от неистински или преправен документ, от
документ с невярно съдържание или такъв
по чл.315 НК. Употребеният термин “Съзнателно” предопределя и като единствена
формата на вината прекият умисъл, това
следва и от препращането към разпоредбата на чл.309,ал.1 НК, където от
субективна страна се изисква и определена/специална/ цел. Наличието на пряк
умисъл у дееца, при който е и възможно осъществяването на престъплението,
трябва да включва съзнание, че се ползва
неистински или преправен документ, т.е. отразеното в документа не отговаря на
действителните факти и обстоятелства било в посока на авторството на документа,
било в посока на обективираното в него изявление или др. елементи на съдържанието,
както и представа за умисъла на създателя. Такъв извод по отношение на
обвиняемия Г.Ж. не може да се направи.
Той е договарял с лице –св. Е.Малухан, който е
разполагал с издадено на свое име чуждестранно свидетелството за
регистрация на автомобила, както и др. за него,
на място е видял същия, в рамките на достатъчна грижа и добросъвестност
извършил е проверка издирва ли се този
автомобил на територията на ЕС, така и справка с митническите органи възможно
ли е обмитяването му, прегледал е предоставените му документи за автомобила,
които познавала като обичайните за придобиване в чужбина, включително и за
договора за продажба -образец в чуждоезично съдържание който лично е
подписал, поради това и не е имал основания
да се съмнява в редовността на последния, предоставящ му правото на собственост
върху автомобила съобразно договореното.
А доколкото в конкретния случай безспорно инкриминираният документ е бил
изготвен от св. Малухан, при това и на чужд език – немски, така и предвид
предмета на сделката, вниманието му да е било насочено към точното описание и
съответствие в индивидуализиращите белези на автомобила- марка , модел, рама,
рег. Номер, поради което напълно възможно е да не е констатирал
несъответствието на посоченото място на сключване на договора- гр.Инсбрук, от
тук недопустимо е да се предполага, че Ж. е бил в състояние да е съзнавал
наличието на това невярно обстоятелство или др. порок на предадения му
документ.Ето защо, според съда, самите обективни обстоятелства са изключвали
възможността в съзнанието си да е имал представа и съзнанието, че получава
и се ползва от порочен документ, още по
малко би могъл да съзнава евентуално неверността в съдържанието му или
неистинността му в измерението на конкретната цел за която си е послужил с договора-
да оформи и задейства режим внос за това |МПС и заплати дължимите за него митни
сборове, всъщност последното е сторил напълно добросъвестно .С това следва да
се обоснове и липсата на умисъл от негова страна, да се предполага обратното е
недопустимо и нелогично. С други думи Ж. не е действал умишлено, целейки пряко
настъпването на обществено опасните последици от деянието си, които и не е
съзнавал, ведно с обществената опасност на деянието си. По делото липсват преки
и косвени доказателства, обосноваващи обратен извод. Проявеното предоверяване и
лековерие в случая е поведение, укоримо морално, но не е виновна деятелност и
не ангажира наказателната отговорност на
обвиняемия.
След като това е така и по делото не се доказаха по
несъмнен начин обективните и субективни
признаци на престъпното деяние, по чл.316,във вр. с чл.309,ал.1 НК, така както
са фактически очертани в постановлението на РП за освобождаване от наказателна
отговорност и като следствие от това не може да се обоснове и ангажирането на
административнонаказателната отговорността на Ж., на основание чл.78а НК ,
поради което и на основание чл.304 НПК същият
следва да бъде оправдан по настоящото обвинение, съобразно специалното
правило на чл. 378,ал.4,т.2 НПК.
Водим от
изложеното, съдът постанови решението си.
Районен
съдия: