Р Е Ш Е Н И Е № 261775
гр. Пловдив, 21.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 7 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
от С.А.Д. против Л.Ф.К., с която е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв.- обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на описаните в исковата молба и уточнителната молба действия и отправени изрази, представляващи противоправно
поведение от страна на ответника, ведно със законна лихва от датата на депозиране
на исковата молба -02.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът посочва, че работи като *** към ***
–Б., като през 2014 г. и по – късно е представлявала Р. Х. – О. от гр. С. в качеството
й на пострадала в наказателно производство срещу ответницата Л.К. за престъпление
по чл. 143 НК, по което впоследствие ответницата била осъдена с влязла в сила присъда.
На 30.01.2014 г. ищцата и доверителката й посетили офиса на фирма „***“ ООД с ***
– ответницата, находящ се в гр. П., за да получат подписан от доверителката й документи
– празни листове, записи на заповед и договор за заем. На срещата присъствал и екип
на ***. След като ищцата се представила, ответницата поканила нея,доверителката
й и служител на *** в нейния офис. Разговорът протекъл нормално, делово, като един
единствен път влязла служителка на „***“ ООД, която впоследствие се оказало, че
се казва Ц. Л. С..Ответницата й разпоредила да донесе кафе и минерална вода и да
не ги безпокои никой. На тази среща ответницата не е провеждала никакви разговори,
като отказала да върне документите, подписани от Р. Х. с довода, че „кьорав карти
не играе“ и др. подобни. Впоследствие ищцата разбрала, че ответницата е депозирала
жалба в РП-С., в която било заявено, че на 30.01.2014 г. при описаната по – горе
среща ищцата я изнудвала, като й казала, че ако даде 100 000 евро, наказателното
производство по чл. 143 НК ще бъде прекратено. Твърди, че тази сума била поискана
не само от ищцата, но и от служителя от ***. По заявената жалба е отказано да се
образува досъдебно производство, като се твърди, че изложеното от ответницата не
отговаря на истината. Сочи се, че в хода на проверката служителката на ответницата
– Ц.С. заявила, че чула по вътрешната връзка на телефоните женски глас, различен
от този на работодателя й, който споменал парична сума, „за да няма предаване“.
Впоследствие ищцата разбрала, че целият разговор бил записан и излъчен в ***, като
ответницата освен, че обвинила нея, но и твърдяла, че служителят на *** – А. С.
й поискал 100 000 евро, за да не излъчва записа, което не е изричано от него. Единственият
повод, по който е споменавана парична сума е за 400 лв., които Р. Х. дължала на
фирмата и ищцата предложила да се направи прихващане с дължимите от фирмата към
доверителката й суми. Отрича да е искала пари за прекратяване на наказателно производство,
като ответницата заявила, че ще върне подписаните от доверителката й документи,
само ако преписката бъде прекратена. В тази връзка ищцата твърди, че в жалбата,
депозирана от пълномощник на ответницата на 06.02.2014 г. пред РП- С. се излагат
неверни твърдения, които са причинили неимуществени вреди на ищцата, а именно:
„Жена от групата, представила се като *** Д., заявила на доверителката ми, че материалът
няма да бъде излъчен в ефир, ако тя предаде документите, подписани от Х. и заплати
на нея и на Х. сумата от 100000 евро, а жалбата до Районна прокуратура ще бъде оттеглена“. Освен това в обясненията си, дадени на
21.03.2014 г. в гр. С. ответницата твърди, че докато били само двете с ищцата, последната
й поискала 100 000 евро, за да няма главоболия, като впоследствие в присъствието
на останалите и докато бил включен телефона, за да повика Ц., ищцата не споменала
тази сума, а само посочените от ищцата 400 лева. Твърди се, че под влиянието на
ответницата нейната служителка Ц.С., също е посочила в обясненията си, че е чула
разговор за даване на 100 000 евро, за да не се излъчи материалът. Посочва се, че
освен на горните дати и в съответните документи по нохд 669/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в открито съдебно заседание на 01.02.2018 г. ответницата
е заявила в залата, където освен състава на съда, прокурора и съдебния секретар,
присъствали и ищцата, екип на *** и още едно лице – близък на ответницата – „те
ми искаха пари да не публикуват материалите“. Ищцата сочи, че с тези си действия
и отправени думи, ответницата е осъществила противоправно деяние, което независимо
дали ще се установи, че представлява престъпление, то е граждански деликт и в резултат
от осъществяването му са причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се
в притеснения, психически и физически страдания – разстройство на здравето. Твърди
се, че вследствие на горните действия на ответницата, ищцата е била сериозно обезпокоена
да не бъде обвинена в нещо, което не е извършила, като единствено наличието на запис,
удостоверяващ действителното положение я успокоявал. Това довела до разстройство
на съня на ищцата, отслабване, промяна на навиците, ограничаване на социалните контакти,
развиване на чувство на подозрителност към околните. Наложило се консултация с психиатър,
като впоследствие ищцата се разболяла и от хепатит А, вследствие на стреса. Твърди
се, че състоянието на ищцата е в пряка причинно – следствена връзка с действията
на ответницата. Иска се предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски.
Препис
от исковата молба и уточнителните молби е връчен на ответницата, която не е депозирала
отговор в законоустановения едномесечен срок.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
От
приложеното досъдебно производство №251/2018 г. по описа на РП- Пловдив срещу
неизвестен извършител се установява, че същото е образувано по повод жалби от
ищцата и А. С.. Извършена е предварителна проверка по подадените жалби с твърдения за престъпление по чл. 286, ал.1 НК, като е дадено мнение за прекратяване поради липса на данни за извършени
престъпления. От приложените материали
се установява, че на 06.02.2014 г. *** К.М. в качеството на процесуален
представител на Л.К. е депозирала жалба до РП- С., като се
твърди, че жена от група, която
нахълтата в офиса на 30.01.2014 г. около 10 часа, представила се като *** Д.
заявила на ответницата, че материалът няма да бъде излъчен в ефир, ако
ответницата й предаде документите, подписани от Х. – О. и заплати на нея и на Х.
О. сумата от 100 000 евро, а жалбата до РП С. за престъпление по чл. 143,
ал.1 НК ще бъде оттеглена. Тази жалба е депозирана по образуваното против Л.К.
производство по жалба от Р. Х. -О. за
престъпление по чл. 143, ал.1 НК. На 21.03.2014 г. са дадени обяснения от Л.К.,
като същата посочва в обясненията „Д. ми каза: Виж какво няма да има никакви
проблеми, ще се прекрати и досъдебното производство срещу теб, ще платиш едни
100 000 евро, толкова колкото разписват документите“, а при набиране на
номера на Ц., казала „Не, 100 000 евро какво са, имате подписани много
такива документи, давати ги и всичко приключва, няма да имате главоболия“. В обясненията
си от същата дата Ц.С. заявява, че е чула по отворената вътрешна линия нещо от
рода на „Ще се спре предаването, няма да излъчим материала, ако платите сто
хиляди евро“, като не си спомня да е ставало дума за досъдебно производство. От
приложените документи се установява, че ищцата е разпитана на 26.04.2018 г. по повод подадената жалба за престъпление
по чл. 286, л.1 НК за изясняване на
жалбата й. Разпитан е и А. С.. На
17.05.2018 г. са снети обяснения от Л.К., която посочва, че разговорът на
30.01.2014 г. е бил свързан с искане от нейна страна да плати на Р. някакви
пари, тъй като тя е била много изтормозена, извънредно е работила, много се
притеснява от подписаните от нея документи, с които се задължавала за
100 000 евро. Посочва, че не си
спомня дали директно или чрез намек са й били поискани пари – някаква сума, за
да се прекрати всичко, но тя го възприела по този начин. Твърди, че след като
екипът на *** напуснал, останал един мъж, който й казал, че срещу някаква сума
материалът няма да бъде излъчен, но не си спомня сумата. Свързано с целия
проведен разговор в съзнанието й е останала сумата от 100 000 евро.
Веднага се обадила на ***а й – К.М., който се възмутил и подал жалба, като по
повод на тази жалба ответницата си спомня, че е давала обяснения пред РП –
Пловдив, като е получила отказ да се образува досъдебно производство. В обясненията си от 25.05.2018 г. Ц.С.
посочва, че не си спомня какво се е случило. С Постановление от 04.07.2018 г.
на РП- Пловдив е образувано досъдебно производство за това дали през месец
февруари 2014 г. в гр. Пловдив пред надлежен орган на властта – РП-Пловдив – е
набедил в престъпление С.А.Д., като знае, че Д. е невинна – престъпление по чл.
286, ал.1 ЗЗД. По образуваното досъдебно производство са разпитани, като
свидетели Ц. Л. и Л.К.. В протокола за разпит от 23.07.2018 г. Ц. Л.
заявява, че си спомня нищо от случилото се на 30.01.2014 г. Св. Л.К. заявява,
че през време на целия разговор на 30.01.2014 г. тази жена, представила се като
*** Д. говорила за пари, като казала, че дължала много пари на Р. О., че не съм
й платила и че съм я тормозела. Св. К. сочи, че през цялото време е останала с
убеждението, че тези хора искат пари от нея, като искали пари от нея, за да си
оттеглят жалбата. Посочва, че е била силно притеснена, защото не е знаела, че
ще се заснема предаване, както и че срещата е с ***а на Р. и появата на екип на
*** я е стресила. Посочва, че в съзнанието й е останала сумата от 100 000
евро, затова е казала, че толкова пари са й искани, за да няма последици за
нея. Относно казаното пред ПАС посочва, че не е визирала имена. В хода на
досъдебното производство е разпитана и *** Д., като свидетел, като същата е
посочила, че нейната доверителка Р. й е казала, че ответницата й дължи около
500 -600 лв. – извънреден труд, поради което св. Д. предложила да се прихванат
сумите и да се прекрати делото. Св. А. С. заявява, че не са искани пари от
ответницата, като се е говорило за сума за извънреден труд, която да се
прихване. Потвърждава изложеното и от ищцата, че ответницата поискала за
унищожаване на въпросните бели листове да се оттегли жалбата в полицията, като
се донесе разпореждане на прокурор за прекратяване на производство. В
протокол от 01.02.2018 г. по нд № 668/2017 г. по описа на ПАС ответницата е
заявила, че спрямо нея не се води справедлив процес, тъй като са били намесени и медиите. Посочва
„цялата нагласа в С. беше против мена, поискаха ми пари, за да не се публикуват
материалите, за което и подадох жалби“. В изявлението не се визирани конкретни
лица с посочване на имената им. На
22.10.2018 г. е дадено мнение за прекратяване на досъдебното производство, като
с Постановление от 29.11.2018 г. образуваното досъдебно производство за
престъпление по чл. 286, ал.1 НК е прекратено, тъй като нито в жалбата, нито в
обяснението на св. К. се съдържат елементите от състава на престъпление,
описано в НК, което да е било вменено за извършено от св. Д.. Посочва се, че действително
в обяснението си от 21.03.2014 г. св. К. е посочила, че й е било направено
искане от св. Д. да заплати сумата от 100 000 евро и производството срещу
нея щяло да бъде прекратено. Посочва се, че това твърдение обаче не покрива
елементите на възможно престъпление по НК. Не се осъществява и състав на
престъпление по чл. 213а, ал.1 НК. Постановлението е потвърдено и е влязло в
сила.
Относно здравословното състояние на
ищцата са събрани писмени доказателства, установяващи извършени прегледи и
предписани медикаменти, които са взети предвид при изготвяне на приетата по
делото СПЕ. На 15.04.2014 г. с оглед на разстройство на адаптацията е изписана
терапия с *** и *** при нужда. Установява се и извършен преглед от *** А. И. на
23.03.2017 г. На 08.02.2018 г. с оглед на разстройство на адаптацията е изписана
терапия с *** и *** при нужда. В Постановление от 20.06.2019 г. на РП- Г.О. е
отразено, че в хода на проверката ищцата неколкократно е търсена на посочения
мобилен телефон, но тя не отговоряла.
От приетия по делото протокол по
НОХД 434/2016 г. по описа на РС- С. се установява, че на 13.01.2017 г. по
делото са се явила ищцата и *** К.И., като св. С. е дал показания за
депозираната жалба от ответницата, в която е посочила, че С. й е поискал сумата
в размер на 100 000 лева, за да спре предаването. Представени са и приети,
като писмени доказателства дадени обяснения
в хода на образуваното срещу ответницата наказателно производство,
станало повод и за срещата на 30.01.2014 г., които обаче не се ползват с
доказателствена стойност относно верността на отразеното в тях и касаят друго
производство.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на св. М. Н. и А. С., касаещи срещата на 30.01.2014
г. От показанията на св. Н. – *** в ***, който се занимава с ***, като именно
по този повод е потърсен от ищцата по повод сигнали от служители на ответницата
през 2014 г. Твърдяло се, че ответницата е задължила нейна служителка – клиент
на ищцата – Р. да подпише празни листове и документи, като с подписа се
ангажирала за голяма сума пари – 10 000 лева. Имало твърдения, че с така
подписаните документи г-жа К. изнудвала служителите си, като ги задължавала да
вършат несвойствени за тяхната длъжност неща.
Спомня си за заснетото интервю в присъствието на ищцата, ответницата, А.
С. и Р.. Преди заснемането А. С., без да се представя, че представител на *** е
присътвал на разговора между ищцата и ответницата и е направил запис. Освен
това св. Н. е набрал номера на А. С., за да слуша в реално време и отвън с
оператора чакали удобния момент да влезнат в офиса. Посочва, че е чул разговори
за пари, касаещи уреждане на взаимоотношения по повод положен извънреден труд
от Р., като ответницата казала, че ще скъса белите листове едва когато
прокуратурата спре да работи по случая. Св. Н. посочва, че А. С. е излязъл от
стаята, за да влезне с Р., като е отсъствал само 2 минути, като през това време
записващото устройство и телефонът на А. С. са били в офиса при К. и Д.. Сочи,
че не е чул произнасяне на сума 100 000 евро. Посочва, че няма момент, в който записващото
устройство и телефонът на А. С., който е бил отворен, да не се били при К. и Д..
Сумата от 100 000 лева или евро св .Н. посочва, че е била предмет на
проведеното от него интервю, доколкото единият подписан от Р. документ е бил за
100 000 лева или евро. Не си спомня. Категоричен е, че през цялото време е
имало записващо устройство в офиса при К. и Д., като не е имало момент, в който
да не е записвано. Изложеното от св. Н. се потвърждава и от св. С.. Дава показания, че в офиса е имало още една
служителка, която впоследствие е влязла в кабинета на ответницата. Свидетелят
посочва, че е включил записващите устройство при влизането им, като *** Д. не е
знаела за записа, за да се каже истината по промблема. Посочва, че разговорът
касаел подписаните от Р. бели листове, като ответницата казала, че е направила
това, за да гарантира интересите на клиентите си. Посочва, че на 15-20 минута е
излязъл от кабинета, като оставил шапката си на стола, под която били телефона
и записващото устройство. Посочва, че в разговора не е чули нито пряка реч,
нито заявка, нито намек за поискване на сума. За такава сума свидетелят разбрал
от жалбата на ответницата. Твърди, че ответницата не е вдигала телефонната
слушалка, за да набира някого и ако това беше сторено, то щеше да се отрази при
записа чрез микрофония или брум. Св. С.
също сочи, че е завел дело срещу К. за неимуществени и имуществени вреди.
Потвърждава, че се говорило за сумата в размер на 100 000 лева при
разговора със св. Н. и появата на камерата.
Във връзка с твърденията за
претърпени душевни страдания от ищцата в причинно следствена връзка с действия
на ответницата е разпитана св. Е. К., която познава *** Д. от 15-16 години т.е.
от началото на нейната *** кариера, като й направило впечатление енергията и
хъса, които ищцата влага, когато трябва да помага на хората – помагала на
сираци. Повод за запознанството й станала искането на местната власт за
продажба на сградния фонд на Музея в Р.,
в който свидетелката работи. Благодарение на нейната помощ музеят
съществувал. Свидетелката посочва, че
ищцата е известна в града преди всичко с нейната смелост публично да заявява на местните власти за
безстопанственост и корупционни схеми. Свидетелката посочва, че са много близки
с ищцата, като знае за делата й с ответницата. От нея разбрала, че й се обадили
по повод депозирана жалба за рекет от 100 000 евро в Криминална полиция
Пловдив, като от нея знае, че производството е прекратено. Посочва, че след
този случай спряла да си вдига телефона, а преди това казвала на клиентите си
да й звънят по всяко време. Освен това винаги питала дали ще има други хора на
срещите им, въпреки че преди това обичала да се събира с големи групи хора.
Загубила много клиенти. Била уморена, уплашена и вдигала кръвно. Имало случай,
в който избухнала, като казала, че може
да отиде в затвора, ако не успее да докаже тези неща. Отслабнала значително и
дори се разболяла, като получавала и силни обриви, като дори казвала, че умира.
Това било около 2015-2016 г., като и към момента изпитвала притеснения навън,
не си вдигала телефона, все се съмнявала, че някой й крои нещо. Дори на няколко
пъти престоявала в различни лечебни заведения.
Разпитан е като свидетел и Д. З.- ***
в Община С., окйто познава ищцата от около 10-12 години, като минимум 1-2 пъти
в месеца имат контакти. Освен професионални контакти, споделят и лични
проблеми, като през 2013-2014 г. – 2015 г. сочи, че били активни политически
години и той потърсил помощта й, но тя казала, че има тежко дело с някакви бели
листове подписани. През 2014 г. се чули и тя му споделила, че е притеснена,
защото е подаден сигнал, че е искала подкуп. Преди този случай ищцата била
позитивен и жизнерадостен човек, а след това нещата се променили. Спряла да
вдига телефона си, като не участвала активно и в политическите кампании. Дори се разболяла от Хепатит и изпитвала страх
да не я осъдят ефективно. Била много притеснена.
Разпитана е като свидетел Ц. С., която е работила като *** в *** и е
отворила вратата на ищцата през януари 2014 г., когато са дошли в офиса в гр. П.
Свидетелката посочва, че са в различни кабинети с К.. Спомня си, че К. й е
звъннала по телефона и тя е чувала, че говори, като очаквала да се обърне към
нея. Чула, че става въпрос за предаване и за някакви пари, но друго не си
спомня. Чула, че ответницата казала „Вие шегувате ли се“. След като си тръгнали
К. била възмутена какви са тези хора и как така я изнудват. При разпита първоначално
сочи, че е чула да става въпрос за някакви пари, а впоследствие сочи, че не е
чула нищо за пари. Телефонът за вътрешна връзка посочва, че е с бутони.
Разпитана е по делегация от РС – Б.
свидетелката Л. Л. Г. – *** на *** в ***. От показанията й се установява, която познава ищцата, като пациентката на
инфекциозното отделение в Б., която е постъпила с диагноза Хепатит - неуточнен
през 2015 г. Впоследствие се установило,
че има хепатит тип А в увредено общо състояние.
Тъй като състоянието й не е било много добро и показателите й били много
високи, то няколко дни настойчиво снемали анамнеза от нея и така установили, че
е имала обаждане от *** от П., че има жалба срещу нея за някакво много висока
сума, около 100 000 евро. Изписали
я първоначално за домашно лечение, но след като биохимичните й показатели се
задъържали и тя била хоспитализирана отново. Не си спомня дали при първия или
втория престой, ищцата получила силни болки в грабнака и кръста и се наложили
консултации с невролог и след обсъждане с невролога се назначило допълнително
лечение. При втората хоспитализация състоянието на ищцата се подобрило. Тъй като показателите на ищцата били
високи, се усъмнили, че освен с Хепатит
А състоянието й е свързано и с нещо
друго и я изпратили на републикански инфекционист. Ищцата отишла в С. във ВМА,
където диагнозата било потвърдена, но поради влошаване на показателите на
черния дроб и на мозъка се наложило лечение в барокамера. Свидетелката е
категорична, че при С. състоянието й се е дължало на стрес, но в тази част
показанията й представляват оценка, а не обективен факт, поради и което не се
ползват с доказателствената стойност. Свидетелката посочва, че не е установила предхождащо заболяване на ищцата
и поради това се постарала да разбере дали има някакви други проблеми. При
ищцата заболяването е протекло в необичайна форма и продължителност за хепатит
А, поради и което я разпитвали допълнително за стресова ситуация.
От приетото по делото заключение на
съдебно – психологическата експертиза се установява, че психичното състояние на Д. от момента
-10.04.2014 г. се е характеризирало с
неудовлетворени изживявания, с негативен емоционален нюанс, вероятно с различна
продължителност и интензитет във
времето. Преживяното е повлияло върху възприятията й, вътрешните й нагласи,
очаквания и емоционални състояния и последващи подобни ситуации. Психологичното
й състояние не се е задълбочило във времето и не се регистрирани депресивни
фази, потрахиран депресивен синдром, психотични или други болестни психиатрични
състояния. Няма данни за нарушена
способност за спомняне на някои важни елементи от травмата, за изразено
понишение на интереса или участие в значими дейности. Посочва, че ищцата се е
справяла и е продължила да се справя според капацитета и особеностите на
личността си. Водещи са конкретни нагласи и приоритети, които няма психологичен
абнормен облик и депресивни сигми. Не се наблюдава настъпилата житейска
дезадаптация, като следствие от случилото се. Вещото лице посочва, че към
момента на експертизата Д. е психично здрава, ангажирана в процеса, с развито
чувство за търсене на справедливост. Това сочи, че показва добра мобилизация и
концентрация на когнитивните умения. Вещото лице посочва, че не установява до
2014 г. да е имало житейски изживявания, които да доведат до състоянието й, а
след 2014 г. тази тревожност и хепатита следват хронологично случката. Вещото
лице посочва, че по принцип хепатитът е вирусно заболяване, но е дълго и само
по себе си носи тревожност. Вещото лице посочва, че не е установила други
причинители на това състояние, единствено досъдебни действия, които се случват
и последващото боледуване от хепатит през 2015 г. Посочва, че едното започва през
2014 г. и прелива към тревожно депресивна симптоматика и соматично заболяване.
Прието е заключение на съдебно –
техническата експертиза, от което се установява съдържанието на проведения
разговор на 30.01.2014 г. и изречените реплики от всеки от участниците в него.
От изложеното и останалите събрани по делото доказателства може да се направи
извод, че Ж1 – ***. Д., Ж 2 – най – вероятно Ц., Ж3 – ответницата, М1 е св. С..***.
Д. се представя като ***, представляващ служител на ответницата, като започва с
искане да се споразумеят, за да не се разкарва пак до П. След като ответницата
се досеща и казва името Р. О., *** Д. заявява, че идва с конкретно
предложение. Заявява, че иска прихващане
на дължими суми за извънреден труд с искане на ответницата за заплащане на
обезщетение. Ответницата обаче отговаря,
че Р. е подала в прокуратурата разследване, което започнало срещу нея, че я е
принудила да прави разни неща. След това започват да говорят за подписаните от Р.
бели листове. Ищцата заявява, че нейната клиентка е много притеснена от тези
бели листове, договор за заем, който е подписала, като *** Д. предлага
ответницата да ги върне, да ги унищожи и да се свърши всичко. Ответницата
заявява, че поставя условия пред служителите още при постъпването им, като чрез
подписването на тези документи се гарантира пред клиентите. Разбирате се да се
унижат листовете, за да се оттегли това в прокуратурата и иска, но след това
продължава спорът. Обяснява защо преди са се подписвали записи на заповед, но
впоследтсвие е преценила защо трябва да се подписват бели листове. Ищцата Д.
обещава да се оттегли жалбата от прокуратурата, ако се унищожат белите листове,
като ответницата поставя условие първо да се прекрати досъдебното производство.
След това продължава разговора за трудовото дело. ***. Д. предлага да се
направи прихващане с дължими суми за извънредния труд, като разликата в размер
на 300 лв да се плати на ответницата и да се приключи. Продължават разговор и за заплатено от Р.
обезщетение на предходния работодател за неспазено предизвестие в размер на 400
лв. ***. Д. посочва, че ако изчислят
часовете може да се разберат и да отидат до прокуратурата. Думата сто хиляди евро, касаеща подписаната
декларация, са изречени от ответницата. В периода, в който двете – ищцата и
ответницата са останали сами липсват реплики, касаещи сума. Говорят за
здравословното състояние на Р. и за унищожаване на празните листове. След
идването на в стаята започват да спорят да ли са обещани от ответницата
заплащане на сума в размер на 400 лв. –обезщетение към предходен
работодател. Спорят и за задълженията на
Р., съгласно длъжностната характеристика и липсата на отговорно отношение от Р.. Влизат
представителите на *** и започва разговор пред камера относно подписани
празни листове. Думата „Сто хиляди евро
“ се споменава едва при разговора за подписаните документи, когато Р.
споменава, че е подписала договор за заем на стойност десет хиляди лева, декларация
за конфиденциалност, с която фирмата е регистрирана по ИС и е задължение да
бъде подписана на стойност 100 000 лева и четири броя бели листове. В отговор на тези твърдения ответницата
заявява, че декларацията е на стойност 100 000 евро. Вещите лица не откриват признаци за изменения,
предизвикани от манипулация и монтаж на звукозаписа /изрязване, копиране,
вмъкване, изтриване и др/. Не са установени признаци за външна /допълнителна/
намеса или манипулация върху записаната информация. Не са откртити прекъсване и
възобновяване на записа. Не се открива
шум от отваряне на стационарен телефонен апарат, шум от набиране на стационарен
телефонен апарат, не се открива ефект на микрофония. Вещите лице поясняват, че
абсолютно всичко, което са чули са го отбелязали и ако е имало по – дълъг
пасаж, който не са чули ще запишат, че не са разбрали. Такъв пасаж липсва, като
липсващата и нечута дума, след като е казала, че тя си е 45 кг е само дума.
След последната реплика преди влизането на Р. има женски глас, който казва
нещо, но то трае само секунда.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Претенцията на ищцата се основава на поведението на ответницата,
свързано с подаване на жалба до прокуратурата по образувано срещу нея
производство и дадени обяснения във връзка с така депозираната жалба, които са
заявени впоследствие пред Апелативен съд - Пловдив.
В случая чрез
депозиране на жалба, ответницата се е възползвала от конституционно гарантираното
си право да подава жалби до компетентните за това държавни органи и институции
/ чл.45 от Конституцията на Република България/, за да защити свои права и самото
подаване на жалби не може да се охарактеризира като противоправно деяние. Не се установява съставомерност и на престъпление
в изложеното в жалбата, че ответницата е поискала от ищцата сумата от
100 000 евро, за да се прекрати досъдебно производство, както и другото
визирано в депозираната от *** Д. жалба престъпление, като образуваното въз
основа на депозираната от ищцата жалба досъдебно производство е прекратено.
Упражняването на едно материално и процесуално право поначало
е правомерно. Противоправна е злоупотребата с право. За злоупотреба с право може
да се говори тогава, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени
права и законни интереси на други, а също и в противоречие с интересите на обществото.
Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна.
Противоправността се изразява в недобросъвестното
упражняване на законно признато право, като недобросъвестността следва да бъде установена
в процеса. В тази насока е и задъжителната съдебна практика на ВКС – решения по
чл. 290 от ГПК / Р № 758/11.02.2011 година по гр. дело № 1243/2009 г. на ІV г.о.
/
Не е налице и сочения от ищеца състав на престъпление
клевета т.е. когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго. Очевидно съдържащите
се в жалбата позорни обстоятелства за другиго, в случая за ищеца, както и
последващите обяснения, не се разгласяват, ако жалбата е подадена до надлежен орган,
в случая прокуратурата. Гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи
и да излагат обстоятелства, които са им известни. Те са добросъвестни и тогава,
когато посочените в жалбата обстоятелства
не бъдат установени. Злоупотреба с право/ т.е. противоправно поведение/ е налице
само когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да
бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че обстоятелствата
са неверни и подава жалбата, за да навреди другиму или да накърни друг обществен
интерес.
В Решение №758/11.02.2011 г. по гр.д.№1243/2009 г., ІV г.о.,
постановено в производство по чл.290 ГПК, на допуснатия до касационно обжалване
въпрос „Съставлява ли упражняването на законоустановената възможност за подаване
на жалба до съответния компетентен орган противоправно поведение?” е даден следния
отговор: „Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да
го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално
право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба
с право. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл.57,
ал.2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл.8,
ал.2 ЗЗД). Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество
е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно
признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия.
И при злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на противното,
но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието
(както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия стопанин или
добрия търговец) грижа.”
От събраните по делото писмени доказаталества безспорно
се установява, че ответницата е заявила пред ***а си, възпроизведено в депозираната
жалба, както и в дадените обяснения неверни обстоятелства с цел да навреди на ***
Д., която е инициатор на срещата на 30.01.2014 г. и появата на ***. Изложеното в жалбата и обясненията
съответстват изцяло поради и което съдът счита за неоснователни възраженията на
ответницата, че жалбата е депозирана от процесуалния представител, а не от
ответницата, поради и което същата не следва да носи отговорност. Доказателство
за това, че ответницата е целяла да навреди на ищцата е и факта, че при разпита
по образуваното по жалба от ищцата и св. С. досъдебно производство през 2018 г.
след оставяне без уважение на искането
за възобновяване на наказателното дело против ответницата, приключило с
осъдителна присъда, ответницата заявява, че не си спомня добре дали директно
или чрез намек е поискана определена сума пари, за да се прекрати всичко. Към
датата на даване на обяснения, както и впоследствие пред Апелативен съд –
Пловдив ответницата е категорична, че са й искани пари, за да се приключи всичко.
На основание гореизложените доводи съдът счита, че не се
установява отвеницата да е извършила престъпленията „клевета“ или „набедяване“,
но с изложеното в обясненията на ответницата по повод депозираната жалба против
ищцата, ответницата е злоупотребила с право, като е целяла единствено и само да внуши у разследващите органи,
прокуратурата и съдебните такива, че е осъществен натиск спрямо нея от ищцата и
от св. С.. След като целта не е постигната и е постановена влязла в сила
присъда ответницата е заявила, че не си спомня добре изречените изрази и, че са
й искани пари, за да се прекрати наказателното производство. От приетата по
делото съдебно – техническа експертиза се установява, че ищцата е споменавала
парични суми единствено касаещи трудовото дело и искането за прихващане със
суми за извънреден труд . Относно воденото разследване са поемани обещания за
оттегляне на жалбата след скъсване на празните листове и подписаните договори
за заем и декларация от Р. Х.. Не се установява от съдържанието на записа да са
искани пари за прекратяване на досъдебното производство. Сумата от „100 000
евро“ се споменава единствено и само от ответницата по повод на подписаната
декларация за поверителност.
Предвид гореизложеното съдът счита, че с изложените неверни
обстоятелства в дадените от ответницата обяснения същата е извършила
противоправно деяние, като противоправността се изразява в превратното
упражняване на законното си право да депозира жалба пред съответния орган и да
даде обяснения във връзка с тази жалба.
В причинно следствена връзка с така установеното противоправно деяние са
понесените от ответницата неимуществени вреди – изпитване на страх от
компрометиране, затвореност, нервност, избухливост, инфекциозно заболяване, за
което отчасти е допринесъл и стресът, като не се установява по безспорен и
категоричен начин, че заболяването е в причинно –следствена връзка с
противоправното поведение на ответницата. Доколкото депресивното състояние вече е отшумяло и с
оглед на обстоятелството, че ищцата е *** и би следвало да прецени, че
сочените от ищцата неверни данни за искани парични средства са
позорни и накърняват достойнството й, но не представляват престъпление и не би
могло да се стигне до ефективна присъда, то съдът счита, че соченият от ищцата
размер на обезщетението е прекомерно висок. С оглед принципа на справедливостта
на основание чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетение за неимуществени вреди в
размер от 4000 лв. Не се установява пряката причинно следствена връзка между
неправомерното поведение на ответницата и преживените от ищцата негативни
преживявания. Действително същата е била обезпокоена и е променила начина си на
живот, но при условие, че същата често се е изправяла срещу поличитески сили за
защита на определени каузи, то е следвало да е по - устойчива към подобни
злонамарени действия. Още повече, че и вещото лице, изготвило приетото по
делото заключение на съдебно – психологическата експертиза, заявява, че преживяното
е повлияло върху възприятията й, вътрешните й нагласи, очаквания и емоционални състояния
и последващи подобни ситуации, но психологичното
й състояние не се е задълбочило във времето и не се регистрирани депресивни фази
или други болестни психиатрични състояния. Посочва,
че ищцата се е справяла и е продължила да се справя според капацитета и особеностите
на личността си. Вещото лице посочва, че към момента на експертизата Д. е психично
здрава, ангажирана в процеса, с развито чувство за търсене на справедливост. Това
сочи, че показва добра мобилизация и концентрация на когнитивните умения.
Вещото лице посочва, че хеп
Предвид така изложенито съдът счита, че справедлив се
явява размерът от 4000 лв. за претърпени от ищцата неимуществени вреди, като до
този размер претенцията следва да се уважи. Над този размер до пълния предявен
такъв от 15 000 лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
Съдът счита за основателно искането за присъждане на
законна лихва върху уважената главница.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на делото, а именно – частично уважаване
на исковата претенция, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка
от страните се дължат разноски по съразмерност, съответно на уважената и на
отхвърленвнуата част от иска. На ищеца се дължат разноски съразмерно с
уважената част от иска. Същите се констатираха от съда в размер на 600 лв. - заплатена държавна такса, 20 лв. –депозит за
свидетел, 150 лв. – платен депозит за съдебно-психологичната експертиза и 529,02
лв. – депозита за съдебно – техническа експертиза и 10 лв. за съдебни удостоверения или обща сума в размер от 1309,02 лв., от
които по съразмерност с уважената част от иска на ищеца му се дължат само 349,07
лв. На ответника също се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска. Представени
са доказателства и се претендират разноски в размер от 1200 лв. - заплатено *** възнаграждение. Съразмерно
с отхвърлената част от иска в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
разноски в размер на 320 лв.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Л.Ф.К., ЕГН **********,*** да заплати на С.А.Д., ЕГН **********,*** сумата от 4000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника
изразяващо се в излагането на неверни обстоятелства в обяснения от 21.03.2014
г. и жалба от 03.02.2014 г., представляващи злоупотреба с право, ведно със
законна лихва върху уважената главница, считано от 02.01.2019 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 349,07 лв.- разноски, съразмерно на
уважената претенция, като ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.Д., ЕГН **********,***
против Л.Ф.К., ЕГН **********,*** за
разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв. т.е. за разликата между
сумата от 15 000 лв. – първоначално предявен размер и 4 000 лв. –
уважен размер, ведно със законна лихва върху отхвърлената главница, считано от
02.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН **********,***
да заплати на Л.Ф.К., ЕГН **********,*** сумата от 320 лв.- разноски, съразмерно на отхвърлена
част.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/ Дафина
Арабаджиева /
Вярно с оригинала.
ПМ