Р Е Ш Е Н И Е
№ 260259
15.06.2021 година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на трети юни две хиляди двадесет и първа
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ТОДОРКА МАВРОДИЕВА, като разгледа докладваното
от председателя т.д.№446 по описа за 2019г., намира за установено следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.557, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищецът Б.Д.Я., ЕГН ********** ***
твърди, че на ******г. е управлявала автомобил „******“, рег.№*****. При
движение на автомобила в средна лента на автомагистрала „*****“ в посока от гр.*****
към гр.******., в района на ** км същият бил изпреварен от товарен автомобил.
При изпреварването товарният автомобил преминал рязко от лява в средна лента на
платното за движение, при което ударил лекия автомобил „******“ в предна лява
част. Последният се завъртял и се блъснал в друг товарен автомобил. Водачът на
изпреварващия товарен автомобил напуснал мястото на произшествието.
Посочва се, че в резултат на така
описаното ПТП ищцата получила травматични увреждания, изразяващи се в: контузия
на гръдния кош от предпазния колан, контузия на коляното, контузия на раменния
пояс и мишницата, контузия на шията. Твърди се, че нараняванията са свързани
със силни болки, ограничаващи движенията; налице е излив в лява колянна става с
голям оток, заради което Я. накуцва; коляното било обездвижено за 65 дни;
направена била пункция на коляното; претърпяла сътресение на мозъка с временна
загуба на паметта.
Като твърди, че е понесла
неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП, предизвикано от виновното
поведение на водача на товарния автомобил, който е останал неизвестен, ищцата
сезира съда с искане да постанови решение, с което да осъди Гаранционен фонд,
гр.****.,*** да й заплати обезщетение в размер на 35 000,00 лева, ведно
със законна лихва, считано от *****г. до окончателното изплащане. Претендират
се разноски.
В срока по чл.367, ал.1, ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез юрисконсулт Т.М., с който предявения иск се
оспорва по основание и размер. Ответникът оспорва наличието на
противоправно поведение на водач на
неидентифицирано МПС и причинна връзка на същото с ПТП. При условията на
евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищцата, която е пътувала без поставен предпазен колан, като и възражение, че
искът е прекомерно завишен по размер с оглед принципа за справедливост,
съдебната практика и икономическите условия в държавата; оспорва верността на
представения от ищеца протокол за ПТП в частта относно отразеното в него
относно „обстоятелства и причини за ПТП“.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Видно от протокол за ПТП №******,
съставен на *****г. в **** часа на автомагистрала „****“, ** км+ *** в посока
гр.******, на посочената дата и място е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил „******“, рег.№******, управляван от Б.Д.Я./участник №2/, неизвестен
товарен автомобил с ремарке /участник №1/ и друг товарен автомобил с ремарке
/участник №3/. Описани са в протокола следните обстоятелства като причина за
настъпване на произшествието: „Участник №1, който е неизвестен до момента, при
изпреварване на участник №2 го блъска с полуремаркето в предна лява част,
вследствие на което участник №2 се блъска в лява разделителна мантинела, където
участник №3 го удря челно от лявата му страна“. Образуваното по случая
досъдебно производство №*****г. по описа на РУ на МВР - гр.******срещу
неизвестен извършител, след извършване на оперативно-издирвателни мерки, е
спряно с постановление от 25.04.2017г. на прокурор при Районна прокуратура –
гр.******, тъй като извършителят на престъплението не е разкрит. Посочено е в постановлението,
че при произшествието е пострадала Б.Д.Я., на която са причинени телесни
повреди.
Видно от писмо с
вх.№36086/03.12.2019г. на директора на Областно пътно управление ***** и
приложенията към него, мантинелата на мястото на инцидента с ищцата с дължина
28 м е била ремонтирана въз основа на заявка от *****г.
От
приетата по делото в съдебно заседание на 14.11.2019г. автотехническа
експертиза на вещото лице С.М. се установява следния механизъм на настъпване на
ПТП, предвид наличните по делото данни: водачът Б.Я. е управлявала л.а.”*******”
по дясната лента на северното платно за движение на автомагистрала „*****”, в
посока от изток на запад. През това време неизвестен водач е управлявал
неизвестна композиция /влекач с
полуремарке/ по лявата лента, като е извършвал маневра „изпреварване” на лек
автомобил „******”, а водача С. Ю. е управлявал композиция /влекач ***** с
полуремарке/ по лявата лента след неизвестната композиция. Водачът на
неизвестната композиция се е насочил към дясната лента, без да осигури
достатъчно разстояние с изпреварвания автомобил и така е настъпил удар в
предната лява част на л.а. „*******” и в задната дясна част на полуремаркето на
неизвестната композиция. След удара лек автомобил „******” е загубил странична
устойчивост и се е насочил наляво, където се е ударил в мантинелата и където е
настъпил удар в лявата страна на лек автомобил „******” и в предната част на
влекача *******от втората композиция. След ПТП лекият автомобил се е установил
на платното за движение с дясна част, опряна в лявата мантинела и лява част,
опряна в полуремаркето на композицията /влекач ***** с полуремарке/. Вещото
лице посочва, че неизвестният водач, управлявал неизвестната композиция е имал
техническа възможност да избегне произшествието, ако при навлизане в дясната
лента бе осигурил достатъчно разстояние с изпреварвания автомобил. Същевременно
водачът на лекия автомобил е нямал техническа възможност да намали скоростта си
и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Приетата
комплексна медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица Ст.М.
и М.Б. установява, че технически е възможно водачът на лекия автомобил да
загуби контрол над автомобила, съответно автомобилът да загуби устойчивост и да
настъпи удар между лекия автомобил и посочената в протокола за ПТП товарна
композиция и мантинелата. Този извод е направен и от допуснатата повторна
комплексна експертиза с вещи лица Вл.С. и Д.М.. Наред с установената техническа
възможност за осъществен механизъм на ПТП по начина, който е описан в исковата
молба, експертите и в двете комплексни заключения изследват и други възможни
механизми и поддържат, че вариантите могат да са многобройни, тъй като липсват
обективни данни за деформациите по участвалите в произшествието моторни
превозни средства и за тяхната скорост на движение.
Приетата
съдебномедицинска експертиза на вещото лице М.Б. установява, че при инцидента
на ****г. на Б.Я. са причинени следните увреждания: контузия на гръден кош,
контузия на коляното, контузия на раменния пояс и мишницата, контузия на
шията,охлузвания и оток на дясна раменна става и дясна мишница, кръвонасядане в
областта на дясна мишница, травматичен оток на лява колянна става,
кръвонасядане и оток в областта на ляво бедро, мозъчно сътресение и временна
загуба на паметта. Контузията на коляното наложила гипсова имобилизация и
поставяне на ортеза, както и извършването на две пункции, като възстановяването
от тази травма е продължило 4-5 месеца и е с благоприятен изход, без данни за
настъпили усложнения. Останалите травматични увреждания са били преодолени в
период от 15-20 дни. Според отразеното в заключението Я. е изпитвала умерени по
сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на
оздравителния процес. Експертизата не е могла да установи дали ищцата е била с
поставен предпазен колан. Това не е установено и от вещите лица медици, участвали
в приетите комплексни експертизи.
За
състоянието на Я. след ПТП свидетелства А. Е. А., която живее в едно
домакинство с ищцата и знае, че тя е била две месеца с поставен гипс, след това
с помощта на рехабилитатор се раздвижвала. Пострадали главата и коляното й. Катастрофата
й се отразила много лошо психически и емоционално.
Съдът
счита, че приетите експертизи по никакъв начин не опровергават механизма на
ПТП, описан в изготвения протокол за ПТП. Разгледаните различни хипотези, при
които управляваният от ищцата лек автомобил не би се ударил в изпреварваща го
композиция при определени скорости или при които са възможни подобни траектории
на движение на автомобила на ищцата при загуба на управлението от нейна страна
без намеса на друг външен фактор, или при които е изследван въпроса доколко
наличните увреждания на Я. отговарят на възможността да са получени при челен
удар от тир, движещ се с 90 км/ч или с по-висока скорост, са в сферата на
предположенията, тъй като както беше казано няма обективни данни с каква
скорост са се движили участниците в ПТП. Ето защо заключенията на вещите лица
не установяват по безспорен начин факти относно механизма на настъпилото ПТП,
различни от удостоверените в протокола за ПТП констатации на длъжностното лице
в изпълнение на възложените му компетенции. Тъй като обвързващата
доказателствена сила на този документ не е оборена от ответника, съдът приема,
че процесното ПТП е настъпило по начина, описан в него.
За същия
механизъм говори пред съда свидетелят Д. П.Д., който е очевидец и е пътувал на
предна дясна седалка до ищцата. Вярно е, че той е ищец по т.д.№695/2018г. по
описа на ПОС, ХV гр.с., по което е разгледана неговата претенция срещу
ответника за обезщетяване на претърпени вреди от същия инцидент и е
заинтересован от изхода на делото, но е вярно също така, че показанията му напълно
съвпадат с коментираните по-горе доказателства.
Въпреки,
че не могат да се коментират като гласни доказателства по настоящото дело
свидетелските показания на П. Г. Х./изготвил протокола за ПТП/, дадени по
досъдебното производство и по т.д.№695/2018г., в интерес на правилното решаване
на спора е да се отчете обстоятелството, че в хода на досъдебното
производството са събрани данни, сочещи, че именно друг тир с ******регистрация,
движещ се пред товарния автомобил /участник №3/ и впоследствие напуснал
местопроизшествието, е засякъл пътя на лекия автомобил.
Съвкупната
преценка на така събраните доказателства обосновава извода, че вина за
настъпване на ПТП има водачът на товарен автомобил, който при извършване на
маневра „изпреварване“ не е осигурил достатъчно разстояние между неговия и
изпреварвания автомобил, поради което е ударил последния при навлизане в
неговата лента за движение, след което е напуснал местопроизшествието и не е
могъл да бъде идентифициран. От удара лекият автомобил е изгубил устойчивост,
ударил се е в мантинелата, а след това е бил застигнат от втория товарен
автомобил. Такива са отразените в протокола за ПТП обстоятелства, които не се
обориха, а се потвърдиха от събраните по делото доказателства. В пряка
причинно-следствена връзка с виновното поведение на водача на неизвестния
автомобил са причинените на ищцата телесни повреди. Не се събраха
доказателства, сочещи на виновно поведение от страна на ищцата като причина за
настъпване на вредоносния резултат както във връзка с механизма на
автопроизшествието, така и във връзка с употребата на предпазен колан. Ето защо
съдът приема за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване.
Предвид изложеното съдът приема,
че са налице предпоставките на чл.557, ал.1, т.1 от Кодекс за застраховането за
ангажиране на отговорността на
ответника за обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди.
Предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на
дължимото обезщетение ще следва да се определи по справедливост. Отчита се обстоятелството,
че са причинени множество травми, съпроводени с болки, страдания и обездвижване;
пълното възстановяване е продължило пет месеца.
Съдът
счита, че с оглед вида и интензитета на претърпените от ищцата болки и
страдания, сума в претендирания размер от 35000,00 лева представлява
справедливо обезщетение за понесените вреди, поради което искът ще се уважи в
пълния му предявен размер.
Съгласно
чл.558, ал.1, изр.2 от КЗ лихвите за забава от страна на Гаранционния фонд се
изчисляват и изплащат при спазване на чл.497 от КЗ. Според чл.497, ал.1, т.2 от КЗ изпадането в забава е след изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ. Според
последната разпоредба срокът, в който следва да се изплати дължимото
обезщетение е до три месеца от предявяване на претенцията. Следователно
ответникът дължи обезщетение след изтичане на този тримесечен срок.
От
представеното с исковата молба писмо с изх.№24-01-617/16.10.2017г. е видно, че
искането от ищцата за изплащане на обезщетение е постъпило при ответника на 14.09.2017г.,
когато е била образувана щета с рег.№***/*****г.
От писмото е видно, че Гаранционен фонд не е изплатил обезщетение, тъй като е
приел, че не са представени необходимите за целта доказателства. При това
положение ответникът дължи лихва върху обезщетението от 15.12.2017г., когато е
изтекъл тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ. Претенцията за присъждане на
лихви за периода от *****г. до *****г. ще се отхвърли.
По
отношение на разноските.
Ищцата
е освободена от заплащане на такси и разноски по делото, на основание чл.83,
ал.2 от ГПК. За възнаграждение на вещи лица по допуснатите експертизи от
бюджета на съда е платена сума от 300,00 лева. Тази сума на основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд – гр.Пловдив, както и сумата 1400,00 лева – държавна
такса за уважения иск.
Ищецът
е бил представляван в настоящото производство от адв.С.К.Н. – К. безплатно,
видно от договор за правна защита и съдействие от 03.04.2019г. При материален
интерес по делото от 35000,00 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 1580,00 лева. На
основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адвоката възнаграждение в този размер.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД - гр.С.,*** да заплати на Б.Д.Я., ЕГН ********** *** сумата 35 000,00/тридесет
и пет/ хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените й телесни повреди /контузия
на гръден кош, контузия на коляното, контузия на раменния пояс и мишницата,
контузия на шията,охлузвания и оток на дясна раменна става и дясна мишница,
кръвонасядане в областта на дясна мишница, травматичен оток на лява колянна
става, кръвонасядане и оток в областта на ляво бедро, мозъчно сътресение и
временна загуба на паметта/, получени при ПТП на *****г. на автомагистрала „****“
при управление на лек автомобил „*****“, рег.№****, виновно причинено от водач
на неидентифицирано моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от *****г. до окончателното изплащане.
Отхвърля
искането за присъждане на лихва върху главницата за периода от *****г. до *****г.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр.*****,***
да заплати на адвокат С.К.Н. – К. от Адвокатска колегия – гр.*****,***,
сумата 1580,00 /хиляда петстотин и осемдесет/ лева – адвокатско възнаграждение,
на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД - гр.*****,*** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – гр.Пловдив
сумата 300,00 лева – разноски за вещи лица, както и сумата 1400,00 лева –
държавна такса за уважения иск.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: