гр. Велико Търново, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при
участието на секретаря Ст. А., изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. №692 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/
във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „ТЕМ –
ХРИСТОВ“ ООД, гр. Стражица, ***, представлявано от управителя Д.П., против
Решение №1012-04-146#/12.10.2022
г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена като
неоснователна негова жалба срещу задължителни предписания №ЗД-1-04-01187416/24.08.2022
г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Велико Търново, с които
е указано да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за И.М.М.за
периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2022 г. с вид осигурен код „01“ и за Н.А.М.за
периода от 07.03.2022 г. до 30.06.2022 г. с вид осигурен код „01“.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на оспореното решение поради формални нарушения, противоречие
със закона и със събраните доказателства, както и поради допуснати съществени
процесуални нарушения. От фактическа страна се твърди, че дружеството е извършвало
дейност през процесния период, но е било във финансово затруднение, поради
което е декларирало само разходи. Оспорва извода, че служителите, наети по
трудови правоотношения, не са полагали труд. Възразява, че тази констатация е
формирана само по документи, представени от НАП, без да е посетено дружеството.
Като цяло счита, че фактите по случая са неправилно установени, тъй като при
съставяне на констативния протокол са допуснати две съществени процесуални
нарушения. Според жалбоподателя законът е тълкуван едностранчиво. Моли за
отмяна на обжалваното решение и на задължителните предписания.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител адв. Б., поддържа оспорването. Посочва, че от
събраните по делото доказателства се установява престирането на труд от страна
на И.М.и Н.М.в предприятието на жалбоподателя. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът – директорът
на ТП на НОИ – Велико Търново,
чрез процесуалния си представител ***М., заема становище за неоснователност и
недоказаност на оспорването и моли за отхвърляне на жалбата. Подробни
съображения развива в представена по делото Писмена защита вх. №473/27.01.2023
г. Подчертава, че възникването на трудовото правоотношение и действителността
на договора не са спорни, но това не води автоматично до възникване на
осигурително правоотношение, като за последното е необходимо да бъде доказано,
че служителят е престирал труд в полза и в интерес на предприятието. В случая
счита, че това обстоятелство не е доказано. Позовавайки се на теоретични
съображения за трудовото правоотношение по принцип, извежда, че от значение за
преценката на това дали е полаган труд е характерът на полагания труд да
съответства на длъжността и длъжностната характеристика през цялото време на
договора. От представените писмени и гласни доказателства не се обосновават
твърденията, че М.и М.са работили при „Тем – Христов“ ООД. Цитира съдебна
практика на ВАС. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък.
Съдът след като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното:
Между „Тем – Христов“
ООД и И.М.М.е сключен Трудов договор №7 на 05.05.2020 г., по силата на който М.заема
длъжността „салонен управител - барман“ с пълно работно време и уговорено
трудово възнаграждение в размер на 610 лева. Към договора е приложена
длъжностна характеристика. На същата дата от работодателя e изпратено уведомление на основание чл. 62 от КТ до НАП. В трудовия
договор е посочено, че служителят ще постъпи на работа на 07.05.2020г., като на
тази дата видно от Служебна бележка №7/07.05.2020 г. на М.е проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа. С Допълнително споразумение №2 от
01.11.2020 г. основното месечно възнаграждение на работника е променено на 305
лева при непълно работно време. С Допълнително споразумение №3 от 01.04.2021 г.
месечното възнаграждение е станало 1 500 лева при пълно работно време. Видно
от справка от Регистъра на осигурените лица към м. юни 2022 г. осигурител на М.е
„Тем – Христов“ ООД, тоест към тази дата няма данни трудовото правоотношение да
е прекратено. Не се установяват данни М.да е бил в отпуск по болничен. Видно от
молби за отпуск, на служителя е било разрешено ползването на такъв през м.
ноември и м. декември 2020 г., както и през м. март 2022 г. Съгласно
разплащателни касови ведомости лицето е получавало ежемесечно възнаграждението
си в рамките на процесния период от м. май 2021 г. до м. юни 2022 г.
Между „Тем – Христов“
ЕООД и Н.А.М.е сключен Трудов договор №16 на 07.03.2022 г. на пълно работно
време за длъжността „офис сътрудник“ с основно месечно възнаграждение – 800
лева. Приложена е длъжностна характеристика без подпис на служителя. Видно от
Служебна бележка №15/07.03.2022 г. на лицето е проведен начален инструктаж на
същата дата. За сключения договор е подадено уведомление по чл. 62 от КТ в НАП.
Съгласно Таблица за явяване и неявяване на работа за м. март 2021 г. /л. 60 от
делото/ М.е работила от 7-ми до 14-ти март, след което е била в отпуск по
болест до 28-и март включително. Според аналогични таблици служителката не е
отсъствала през м. април 2022 г., а през м. май 2022 г. е била в отпуск по
болест от 03.05.2022 г. до 12.05.2022 г. и от 20.05.2022 г. до края на месеца.
Според разплащателни касови ведомости на л. 63 и сл. от делото М.е получила възнагражденията
си за процесния период от м. март до м. май 2022 г. включително. Видно от
справка от базата данни на НОИ на л. 69 от делото, причината за
неработоспособността ѝ е общо заболяване. Според Регистър на трудовите
договори на Н.М., разпечатан от информационната система на НОИ на 23.08.2022
г., към тази дата няма данни трудовият ѝ договор с „Тем – Христов“ ЕООД
да е прекратен.
Със Заповед №3P-5-04-01142312/06.06.2022
г. на П.Й. – ръководител на ТП на НОИ – Велико Търново, е възложена проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на „Тем – Христов“ ЕООД, като е
определен контролен орган, който да я извърши – старши инспектор по
осигуряването Веселин Кръстев, и срок за приключване – 21 работни дни, считано
от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на Д.П.на 24.06.2022 г.,
видно от направеното отбелязване, следователно срокът започва да тече на
24.06.2022 г. и е до 15.07.2022 г. Със Заповед №ВЗ-5-04-01167587/26.07.2022 г.
на Красимира Иванова – за ръководител на ТП на НОИ – Велико Търново, срокът на
производството е удължен с 21 дни считано от датата на заповедта, тоест – от
26.07.2022 г. до 16.08.2022 г.
С Писмо изх. №1056-04-338#1/06.06.2022
г., връчено по пощата на 08.06.2022 г., органът по осигуряването е изискал от управителя
на „Тем – Христов“ ЕООД, документи и обяснения относно организацията на
работата в дружеството и трудовото правоотношение с Н.М.. Изисканите сведения
са представени с вх. №1056-04-338#5/21.06.2022 г., като според писмените
обяснения през 2021 г. дружеството е стопанисвало снек бар в гр. Велико
Търново, но тази дейност е преустановена. Дружеството разполага с
материално-техническа и кадрова обезпеченост. Работните заплати се изплащат в
брой до 25-то число на следващия месец. Адресът на управление е в гр. Стражица,
където е осъществявана дейността на „Тем – Христов“ ООД през 2022 г. Н.М.е
работила както в офиса, така и дистанционно поради пандемичната обстановка.
Задълженията на служителката са свързани с обработване на текуща документация,
извършване на проучвания, телефонна комуникация с клиенти. М.е на пряко
подчинение на управителя, като е осъществявала служебни контакти и с друг
служител – И.М.. Редовно са подавани осигурителни декларации и са изплащани
заплатите в брой.
С Писмо вх. №1056-04-338#2/06.06.2022
г. е изискана информация от ТД на НАП – Велико Търново относно стопанската
дейност на „Тем – Христов“ ЕООД и осигуряването на служителите. В отговор вх.
№1056-04-338#4/08.06.2022 г. са представени обща справка за дейността на
задълженото лице, справки-декларации по ЗДДС, ГДД по ЗКПО за 2021 г., справка
за регистрирани ЕКФП, справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ., които не са налични в
административната преписка по делото.
С Писмо изх.
№9101-04-89/16.06.2022 г. до ТД на НАП – Велико Търново е поискано писмено
уведомление относно констатация за пет дружества, сред които и „Тем – Христов“
ООД, че нямат внесени осигурителни вноски. В ТД на НАП – Велико Търново е
предприета проверка по спазване на осигурителното законодателство.
С Писмо
№1056-04-338#7/05.07.2022 г. е поискано представяне на документи и обяснения от
Н.М.. Такива не са представени.
С Писмо №
1056-04-338#10/06.07.2022 г. от „Тем – Христов“ ООД са изискани документи и
обяснения относно другия служител в дружеството – И.М., каквито са ангажирани
по преписката. Според даденото от управителя обяснение И.М.е дългогодишен
служител и като такъв се занимава с проучване на възможностите за възобновяване
на ресторантьорската дейност на дружеството. За целите на работата му е
предоставен служебен телефон.
До И.М.също е адресирано
Писмо изх. №1056-04-338#6/05.07.2022 г. за събиране на документи и обяснения,
но съгласно приложеното известие за доставяне на л. 77 от делото пратката е
непотърсена.
За резултатите от
проверката контролният орган е съставил Констативен протокол
№КП-5-04-01187362/24.08.2022 г., в който е посочено, че проверката е започнала
на 24.06.2022 г. и е приключила на 24.08.2022 г. по повод сигнал относно
правото на парично обезщетение за временна неработоспособност на Н.М.. Подробно
са описани предприетите процесуални действия и събраните доказателства. Към
2022 г. в „Тем – Христов“ ЕООД има две лица, назначени на трудови договори – М.и
Матев, останалите служители са освободени през 2020 г. и 2021 г. На М.са
изплатени обезщетения за временна неработоспособност по два болнични листа – от
м. март и от м. май 2022 г. Прието е, че дружеството е извършвало стопанска
дейност до м. юни 2021 г., като М.и М.не са престирили труд по смисъла на
трудовото и осигурителното законодателство, а единствено са били назначени на
работа, за да придобият права за ползване на фондовете на ДОО. Направен е
извод, че проверените лица не попадат в кръга на осигурените лица, както
следва: за Н.М.за периода от 07.03.2022 г. до 30.06.2022 г. и за И.М.за периода
от 01.06.2021 г. до 30.06.2022 г.
На датата на съставяне
на протокола контролният орган, извършил проверката, е изготвил и Задължителни
предписания №ЗД-1-04-01187416/24.08.2022 г., с които „Тем – Христов“ ЕООД е
задължено в определен за това срок да заличи данните, подадени по реда на чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО по отношение на Н.М.за периода от 07.03.2022 г. до
30.06.2022 г. и на И.М.за периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2022 г. Екземпляри
от задължителните предписания и от протокола са връчени на осигурителя по
пощата на 31.08.2022 г.
Задължителните
предписания са оспорени от дружеството пред директора на ТП на НОИ – Велико Търново,
като към жалбата по административен ред е приложен Отчет за приходите и
разходите на „Тем – Христов“ ЕООД за 2021 г.
Междувременно с Писмо вх.
№9101-04-89#9/30.09.2022 г. на зам.-директора на ТД на НАП – Велико Търново е
изпратен Протокол №П-04000422112439-073-001/12.09.2022 г. от извършена проверка
за спазване на осигурителното законодателство на „Тем – Христов“ ООД.
Приходните органи са констатирали, че декларации обр. 1 и обр. 6 са подадени за
всички наети лица за периода на трудовите им правоотношения с дружеството. За
периода на проверката не са извършени плащания за задължителни осигурителни
вноски. Към 12.09.2022 г. има задължения по образувано изпълнително дело.
Директорът на ТП на НОИ
– Велико Търново е постановил Решение №1012-04-146#1/12.10.2022 г., с което е
отхвърлил жалбата, като е споделил становището на извършилия проверката
инспектор за липса на основание за осигуряване на Н.М.за периода от 07.03.2022
г. до 30.06.2022 г. и на И.М.за периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2022 г. в „Тем
– Христов“ ООД.
Решението на горестоящия административен орган е връчено на
адресата му на 17.10.2022 г. видно от приложеното по делото известие за
доставяне /л. 9/, а жалбата срещу него е подадена чрез ответната
администрация на 28.10.2022 г. Въз основа на същата е образувано настоящото
дело.
С разпореждането за насрочване на
делото, както и в съдебно заседание на 06.12.2022 г. е разпределена
доказателствената тежест, като са дадени указания на страните.
Като писмени доказателства по делото
са приети документите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо
изх. №2103-04-24#1/01.11.2022 г. от ТП на НОИ – Велико Търново, както и представените
от жалбоподателя – дневници за контрол на температурата в хладилни съоръжения
за съхраняване на свинско месо и на риба за процесния период.
В хода на съдебното дирене по реда
на чл. 144 от АПК, вр. чл. 176 от ГПК е изслушан управителят на дружеството жалбоподател
– Д.П.. Той пояснява, че след пандемията фирмата е в процес на преструктуриране
и търсене на нова дейност, въпреки това се подават осигурителни декларации и се
плащат заплати. Служителите нямат претенции за некоректност на работодателя,
вкл. относно извършваните от тях дейности. И.М.и Н.М.разполагали със служебни
телефони. Работят и дистанционно, и в офис съгласно график за работа/присъствена
форма. И.М.е служител, който е заемал длъжността „салонен управител“, когато П.е
придобил дружеството и впоследствие наименованието на длъжността му не е
променено. Фирмата е стопанисвала бар в кв. „Чолаковци“. Сега се правели
проучвания. Служителят М.разплащал сметки. Н.М.е започнала работа като офис
администратор, но е извършвала и други неща. И двете лица са изпълнявали
трудовите си задължения и затова им е плащана заплата. В момента Н.М.е в
болничен. Тя е назначена от март 2022 г., работила е два месеца и е излязла в
болничен и в момента е в болничен. И.М.по съвместителство извършвал нейните
задължения.
Като свидетел е разпитан служителят И.М.,
който е уведомен от работодателя си в края на 2022 г., че ще бъде освободен от
работа, тъй като срещу дружеството се водят дела. В показанията си М.посочва че
в „Тем – Христов“ ООД е назначен от Р.Х., но впоследствие е останал само
господин П.. Въпреки че длъжността му е салонен управител и барман свидетелят
твърди, че е работил много неща. Не се е интересувал „как са го водили“
документално. Основно от 2020 г. насетне е бил ангажиран с ресторанта /в кв.
„Чолаковци“/, като е управлявал и персонала, включително в определен период се
е занимавал и с друг ресторант – в хотел „Аквая“. С настъпването на пандемията
бизнесът се е затруднил. През 2021 г. снек бар „Експеримент“ в кв. „Чолаковци“ е
затворен. Известно време е имало идея отново да отвори, но заради пандемията е
нямало нито клиенти, нито обороти. Няколко месеца по-късно е затворен и
ресторантът в хотел „Аквая“. От двата обекта са останали огромни количества
продукти, които са били съхранени с идея да се направи кухня-майка и М.да
извършва разнос. По-късно всичко е разпродадено. След това служителят е „бил
прехвърлян насам-натам“ – занимавал се е с доставки, договарял е цени и
отстъпки от доставчици, ходил е по институции, по складове, а впоследствие е
правил маркетингови проучвания. Междувременно е било наето друго заведение – в
Сухиндол. Търсил е нови клиенти с идея да се направи кухня-майка и да се разнася
кетъринг. Отговарял е за продукция от земеделска земя – ябълки. Договарял е цени,
теглил е ябълки. Свидетелства, че е работил каквото му кажат в момента. Случвало
се е да го пратят да сменя гумите на кола. При задействане на охранителната
система, нощем е ходил да отваря на сотаджиите. Подписвал е фактури, разплащал
е със служебни пари. Получавал е редовно възнаграждението си. Осигуряван е на
реалните пари, за което е подписано споразумение, защото длъжностите му са
станали много, отговарял е за много неща и се е налагало много да пътува. Замествал
е всички, „попълвал е всички дупки“, затова е получавал и такива пари. Не е
ползвал болнични. При нужда е пускал отпуска. По отношение на колегата си Н.М.М.свидетелства,
че е прекарвала повече време в офиса в гр. Стражица, правила е запитвания по
телефона, пишела имейли. Работела е по някаква програма, с която свидетелят не е
запознат. След като е излязла по майчинство, М.е поел нейните функции.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е редовна и
процесуално допустима – подадена е в предвидения преклузивен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, от страна в
административното производство, притежаваща правен интерес, срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебно оспорване.
Съгласно разпоредбата на
чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу
задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3.
Съответно според разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по
същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Видно от нормата е, че при
реализирането на административното обжалване на задължителните предписания компетентен
е именно съответният ръководител на ТП на НОИ, който следва да се произнесе
писмено с мотивирано решение, в което да изложи доводите си по същество.
В случая решението на
директора на ТП на НОИ – Велико Търново, както и потвърдените с него
задължителни предписания, са постановени от материално компетентни органи на
осигурителната администрация, в изискуемата от закона форма. В хода на
административното производство не се установяват съществени нарушения, които
самостоятелно да водят до отмяна на оспорения акт. За прецизност следва да се
обърне внимание, че възложената проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на „Тем – Христов“ ООД е стартирала на 24.06.2022 г. с връчването
на заповедта за това. Въпреки това, в периода между 08.06.2022 г. /датата на
издаване на заповедта/ и 24.06.2022 г. /датата на връчване/, както и между
15.07.2022 г. /когато е изтекъл първоначално определеният срок/ и 26.07.2022 г.
/когато е издадена заповед по чл. 29, ал. 1 от Инструкцията за удължаване на
срока на проверката/, са предприети редица процесуални действия по събиране на
доказателства и установяване на факти. Неспазването на срока, фиксиран в
разпоредбите на чл. 30 от Инструкция №1/03.04.2015 г. за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния
осигурителен институт /Инструкцията/, не води до нищожност на крайния акт, нито
до неговата незаконосъобразност, а като резултат – до невземане предвид
процесуалните действия на контролните органи, извършени извън срока на проверката.
Дори процесуалните действия
да не трябва да се ценят обаче, събраните доказателства следва да се приемат
като такива, представени при съдебното обжалване на акта. Отделно, в чл. 32,
ал. 2 от Инструкцията е регламентирано, че констативният протокол се съставя в
най-малко два еднообразни екземпляра в срок до 3 дни след изтичането на срока
за извършване на проверката и се връчва лично срещу подпис на отговорните лица
или по пощата с обратна разписка в тридневен срок от съставянето. В случая
срокът за извършване на проверката приключва на 16.08.2022 г., а констативният
протокол е съставен на 24.08.2022 г. и връчен – на 31.08.2022 г. Тези срокове
са инструктивни и неспазването им в случая не е ограничило в значителна степен
възможността на жалбоподателя да разбере констатациите на контролния орган,
както и същността на даденото предписание, поради което не представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Дружеството е
имало възможност да организира и реализира правото си на защита и да направи
съответните възражения в хода на производството по обжалването на акта по
административен и по съдебен ред. Нарушението на
административнопроизводствените правила не е от категорията на съществените, но
това не е повод администрацията да не съблюдава производствените правила.
Въпреки
констатираната процесуална непрецизност съдът приема, че Решение
№1012-04-146#/12.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново е
валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на
процедурните правила.
Оспореният
административен акт обаче е издаден в противоречие с материалния закон:
Съгласно разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно чл. 4,
ал. 1 от КСО работниците и служителите са осигурени за общо заболяване и
майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова
злополука и професионална болест и безработица. За работници и служители се
считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Същото
възниква въз основа на трудов договор, който следва да отговаря на изискванията
относно форма и съдържание, предвидени в Кодекса на труда /КТ/, като за него
следва да се подаде уведомление до НАП, съгласно чл. 62 от КТ. Според чл. 63,
ал. 4 от КТ изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с
постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява
писмено, а правоотношението е възмездно и работодателят дължи възнаграждение на
работника за положения труд.
В конкретния случай
трудови договори между дружеството жалбоподател и лицата И.М.и Н.М.са подписани,
като са удостоверени и датите на постъпване на работа – 07.05.2020 г. и
съответно 07.03.2022 г. От неоспорените разплащателни касови ведомости се
установява, че през процесните периоди служителите са получавали срещу подпис
съответното трудово възнаграждение. Това обстоятелство се потвърждава от
събраните в хода на административното производство писмени обяснения, както и
от свидетелските показания, дадени пред съда. Установява се, че работодателят
точно е декларирал данните за осигурените лица и в тази насока между страните
не е налице спор по тези факти, като подадените от осигурителя данни на
практика отразяват положение, според сключените трудови договори и
разчетно-платежните ведомости. Административният орган счита, че по трудовите
договори не е налице реално изпълнение от страна на работниците, т.е. същите са
били само привидни договори. Спорът между страните се съсредоточава до въпроса
дали реално И.М.и Н.М.са упражнявали фактически трудовата дейност по сключените
трудови договори, за да възникне за тях осигуряване, съгласно изискването на чл.
10 от КСО.
Въпреки уточнението,
дадено в решението, че в настоящото производство е изследван само въпросът за
възникване на осигурителното правоотношение на лицата, а не и на трудовото, очевидно
е, че административният орган навежда довод /макар и не директно/ за
недействителност на трудовите договори по чл. 74, ал. 1 от КТ като основание за
решението си. Според разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от КТ обаче в случаите,
когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е
недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира
съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор, защото според
чл. 74, ал. 2 от КТ в общия случай трудовият договор се обявява за
недействителен именно от съда. Според нормата на чл. 74, ал. 5 от КТ пък
страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или
на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването
й не бъде връчено на страните. На още по-голямо основание не може
административен орган да се позовава на недействителност по собствени
констатации и при възникнали съмнения във валидността на трудовия договор, при
условие, че правомощие за такава преценка не му е предоставена от закона,
предвид изричното указание, че недействителността, включваща и нищожността,
следва да се прогласи от съда.
Неотносимо към
производството е обстоятелството дали дружеството реализира приходи и как
работодателят е финансирал разходите за изплащане на възнаграждения. Писмените
доказателства, събрани от ТД на НАП – В. Търново, също са неотносими към
спорния предмет. Единствено установяват, че „Тем - Христов“ ООД е подавало уведомления
по чл. 62 от КТ, декларации обр. 1 и декларации обр. 6, което всъщност не се
оспорва. Ако административният орган счете на базата на събраните от органа
доказателства, че има данни, от които да се направи извод, че действително
трудово правоотношение не е било налице, то редът за установяване на
действителните отношения между работник и работодател е специален и само съдът
може да се произнесе по този въпрос. Административният съд също не е
компетентен да се произнася инцидентно по реда на косвения съдебен контрол по
действителността на трудов договор в производството по оспорване на
административен акт, предвид изрично предвидения ред за обявяване
недействителността по чл. 74 от КТ.
Поради това и настоящият състав не следва да обсъжда по същество съображенията
на ответника относно липсата на реалното осъществяване на трудови функции от М.и
от М.. В този смисъл е и последната актуална практика на Върховен
административен съд /така Решение № 10586 от 21.11.2022 г. на ВАС по адм. д. №
2808/2022 г. на ВАС, Решение № 5266 от 01.06.2022 г. по адм. д. № 12296/ 2021
г. на ВАС; Решение № 534/15.01.2021 г. по адм. д. № 4787/2020 г. на ВАС,
Решение № 14279/ 18.11.2020 г. по адм. д. № 3782/2020 г. на ВАС, Решение №
4512/ 27.03.2019 г. по адм. д. № 1298/2019 на ВАС, Решение № 3076/ 26.02.2020 г.
по адм. д. № 13622/2019 г. на ВАС, Решение № 14279/ 18.11.2020 г. по адм. д. №
3782/2020 г. на ВАС и друг/. Действително, както е посочено и в писмената
защита на ответника, е налице и съдебна практика на ВАС в обратния смисъл, но
настоящият състав съобразява преобладаващата по въпроса.
В този смисъл е
и приетото в Тълкувателно решение № 6 от 27.10.2022 г. на ВАС по т. д. № 6/2021 г.,
ОСС, І и ІІ колегия, че при
установяване на данъчни и осигурителни задължения на работодатели в ревизионно
производство по ДОПК, органите по приходите не разполагат с правомощия
инцидентно да обявяват (констатират) съществуването на трудови правоотношения,
прикрити от привидни граждански договори по ЗЗД, когато работна сила се
предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, тъй като такава компетентност имат само и единствено контролните
органи на Инспекцията по труда, по реда на чл. 405а КТ.
Възприемане на становището, че и друг административен орган, в хода на друго
административно производство, разполага с правомощието инцидентно да обявява
съществуването на трудово правоотношение, би било в пряко нарушение на принципа
на административната компетентност, би означавало да се допусне
незаконосъобразно изземване на чуждо правомощие, както и вероятност от
противоречиво разрешаване на един и същ въпрос от различите органи. На следващо
място, споделянето на тази теза би довело до нарушаване правата на страните по
спорното правоотношение да участват както в административното производство по чл. 405а КТ,
така и в последващото съдебно производство по реда на чл. 405а, ал.
7 КТ, в рамките на които биха разполагали с редица процесуални
способи за защита.
При това положение се
налага изводът, че преди да издаде задължителни предписания административният
орган, при наличие на съмнения относно действителността на трудовото
правоотношение /независимо дали причината е, че дружеството не е извършвало
стопанска дейност или друга/, включително и относно това дали е налице
нищожност на трудовия договор, е следвало да изпълни задължението си по чл. 74,
ал. 3 от КТ и едва след решаване на въпроса относно наличието или не на
действителни трудови договори да прецени дали ще е налице основание за издаване
на задължителните предписания за заличаване на подадените от осигурителя данни
по тези договори. В случая, по делото липсват доказателства, а няма и такива
твърдения от ответната страна, че органите на ТП на НОИ – Велико Търново са
инициирали и провели подобно съдебно производство по реда на чл. 74, ал. 3 от КТ. Затова и при липса на акт, с който да е обявена недействителност на
трудовия договор, задължителните предписания се явяват неоснователно издадени и
преждевременни и поради това, като ги е потвърдил директорът на ТП на НОИ е
издал незаконосъобразен акт, който не е съобразен с императивни изисквания на
закона и подлежи на отмяна. В подкрепа на изложеното е и трайна съдебна
практика на ВАС, обективирана в Решение № 15600/19.12.2014г. по адм. дело №
8693/2014г., Решение № 13282/06.11.2014г. по адм. дело № 7724/2014г., Решение №
8837/20.07.2015г. по адм. дело № 55/2015г., Решение № 15452/15.12.2017г. по адм.
дело № 11276/2016г., Решение № 3076 от 26.02.2020г. по адм. д. № 13622/2019 г.,
Решение № 4512 от 27.03.2019г. по адм. д. № 1298/2019 г., Решение № 3076 от
26.02.2020г. по адм. д. № 13622/2019г.,Решение № 17274/17.12.2019г. по адм.
дело № 3052/2019г., Решение №14279/18.11.2020г. по адм.д. №3782/2020г., Решение
№534/15.01.2021г. по адм.д. №4787/2020г. и др.
От друга страна, съдът
намира, че И.М.и Н.М.реално са упражнявали фактически трудовата дейност по
сключените трудови договори и за тях е възникнало осигурително правоотношение
съгласно изискването на чл. 10 от КСО. Административният орган неправилно е
счел, че „лицата са назначени на работа, единствено за да придобият права за
ползване на фондовете на ДОО“. Това твърдение не се оправдава от гледище на
доказателствата и като цяло липсва логическа обосновка за подобен извод.
На първо място, въз
основа на събраните писмени обяснения и документи, както и на свидетелските
показания, противно на възприетото в оспореното решение, се установява, че „Тем
– Христов“ ООД е осъществявало стопанка дейност. Всъщност изводите на ответната
администрация се крепят единствено на твърдение, че дружеството не е извършвало
стопанска дейност от м. юни 2021 г. до 24.08.2022 г., но реално не е анализиран
въпросът осъществявана ли е такава. Безмотивно административният орган е приел,
че със затварянето на заведението цялото търговско предприятие е преустановило
дейността си. Безспорен факт е, че настъпилата през 2020 г. пандемия от
Ковид-19 засегна най-сериозно търговците, предоставящи услуги в сферата на
ресторантьорството. Както се е случило и с жалбоподателя предвид събраните
писмени и гласни доказателства. Въпреки това, в периода, в който в страната
беше обявено извънредно положение и извънредна обстановка, въпреки че дружеството
е принудено да затвори заведението си, то продължава да функционира, търсейки
варианти да съхрани търговската си дейност. Ръководството на „Тем – Христов“
ООД съумява да запази някои от служителите си. Предвид затруднената ситуация,
трудовото му възнаграждение е редуцирано в определен период, като е намалено и
работното му време. Впоследствие служителят е натоварен с ред допълнителни
задължения, каквато хипотеза е допустима съгласно подписаната длъжността
характеристика.
В обясненията си
управителят на „Тем – Христов“ ООД разяснява, че лицето е извършвало работа, в
това число е изпълнявало всички задачи, които са му възложени. От свидетелските
показания на М.се извлича признанието му, че в пандемичната обстановка не е
имал възражения срещу новите си задачи и задължения, въпреки че някои от тях не
са имали твърде общо с длъжността салонен управител. Възнаграждението му е
увеличено на 1 500 лева, което кореспондира със средната работна заплата
за страната през 2021 г. по данни от Националния статистически институт.
По-късно М.е поел работата и на излязлата в отпуск за временна
неработоспособност колега. В подкрепа на гореизложеното са приетите като
писмени доказателства по делото дневници
за контрол на температурата в хладилни съоръжения за съхраняване на свинско
месо и на риба за процесния период.
Няма повод да се приеме,
че фактически не е упражнявана трудова дейност или че това е инсценирано с
оглед заобикаляне на закона и възползване от фондовете на ДОО. По отношение на М.се
установи, че никога за времето на трудовото си правоотношение, включително и
извън процесния период от 01.06.2021 г. до 30.06.2022 г., не е ползвал отпуск
за временна нетрудоспособност и няма сведения да се е възползвал от фондовете
на ДОО или да възнамерява неправомерно и с измамна цел да стори това. За
периода на проверката трудовото му правоотношение не е прекратено и не е
търсено обезщетение. Той е назначен на работа през март 2020 г. и в съдебно
заседание от януари 2023 г. става ясно, че е в предизвестие от работодателя,
поради съдебните дела срещу дружеството. Тоест лицето е работило почти три
години без данни за злоупотреби с ДОО.
От събраните по делото
доказателства се установява реалното полагане на труд и от страна на Н.М.. Както
за Матев, така и за нея няма данни трудовото ѝ правоотношение да е
прекратено и да е търсено обезщетение. Проверяващите са констатирали, че е
ползвала болнични листи, като от свидетелските показания става ясно, че същата
е в отпуск по майчинство понастоящем. Дори причината за отсъствието на М.от
работа да е била бременност, раждане и майчинство /за което в административната
преписка не са събрани доказателства/, трябва да се посочи, че бременността не
е пречка за полагане на трудова дейност и настъпване на осигурителното
отношение, напротив – възможността бременни жени да работят е законово призната
и дори подлежи на специална закрила. Бременността дори изначално не
представлява законова пречка за сключване на трудов договор, а държавното
обществено осигуряване е форма на организирана материална защита на трудещите
се в случай на загуба на доход. В случая комплексната преценка на относимите и
значимите обстоятелства формира мнение в подкрепа на тезата на жалбоподателя и въз
основа на писмените доказателства от административната преписка и свидетелските
показания съдът приема за доказан факта, че Н.М.е полагала труд в периода до
излизането ѝ в отпуск по болничен.
Според таблиците за явяване и неявяване на
работа през проверения период М.е отсъствала както следва: през м. март 2020 г.
10 работни дни, през м. април 2020 г. не е отсъствала нито един ден,
отсъствията през м. май 2020 г. са 10 работни дни. Не се открива законово
основание каква следва да е продължителността от време, в която лицето да
полага труд преди да го настъпи социален риск, за който е обезпечено. Преценката
на органа защо приема, че служителката не е полагала труд в присъствените
работни дни, е немотивирана и необоснована от доказателствата. Служителката е
назначена като офис сътрудник, работила е и дистанционно, и в офиса в гр.
Стражица, като е изпълнявала привични за длъжността си административни
задължения, за което е получавала възнаграждение от 800 лева – близко до
минимално установеното такова от 710 лева.
Доказателствата по
делото еднозначно сочат, че въпреки финансовите затрудненията и редуцирането на
персонала, „Тем – Христов“ ООД е осъществявало стопанска дейност в процесния
период, персоналът е редуциран, но останалите служители реално са полагали труд.
Конкретните и непротиворечиви данни, които се извличат от всеобщия анализ на
всички писмени и гласни доказателства, убеждават съда в това обстоятелство,
поради което следва изводът, че по отношение на М.и М.е възникнало основание за
осигуряване за конкретно посочените периоди.
Както се каза вече
легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал.
1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според
чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Правопораждащ
юридически факт за възникване на трудово правоотношение е сключването на трудов
договор между работодателя и служителя съобразно чл. 61 от КТ, който е и
основание за осигуряването по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. От доказателствата по
делото е установено фактическото упражняване на трудова дейност М.и М..
Респективно налице са кумулативните предпоставки за възникване на осигуряване,
поради което жалбата се явява основателна.
По изложените
съображения съдът приема, че Решение №1012-04-146#/12.10.2022 г. на директора
на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърдените с него Задължителни предписания №ЗД-1-04-01187416/24.08.2022
г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Велико Търново, като
постановени при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с
целта на закона, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.
При този изход на делото основателна
е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за ДТ в размер на
50лв. Не е доказано обаче реалното плащане на адвокатски хонорар за
процесуалното представителство по настоящото дело по пълномощното от 06.12.2022
г. (л. 169). За доказване на плащането на адвокатския хонорар е представен
Договор за правна помощ без номер и дата – на л. 169 от делото, според който договореното
и платено в брой възнаграждение е за защита по НАХД №1291/2022 г. на ВТРС.
Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 3
от КСО вр. с чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „ТЕМ – ХРИСТОВ“ ООД,
гр. Стражица, ***, представлявано от управителя Д.П., Решение №1012-04-146#/12.10.2022
г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена като
неоснователна негова жалба срещу задължителни предписания
№ЗД-1-04-01187416/24.08.2022 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на
НОИ – Велико Търново.
ОСЪЖДА ТП
на НОИ – Велико Търново да заплати на „ТЕМ
– ХРИСТОВ“ ООД, ЕИК *********, гр. Стражица, ул. „Средна гора“ №2, разноски по делото в размер на 50 (петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: