Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 24.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично
съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева
При участието на секретаря Стоянка
Петрова, разгледа докладваното от Съдията АНД № 1429 по описа на Добричкия
районен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЗП В.Х.П. БУЛСТАТ ********** ***, чрез адв.
П.А. - ДАК, срещу Наказателно постановление № 08-000913/339 от 29.08.2018 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Добрич, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 224, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414,
ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500
лв.
С жалбата се иска отмяна на НП като
незаконосъобразно, алтернативно се моли да бъде приложена нормата на чл. 415в
от КТ и наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
В съдебно заседание редовно
упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Процесуалния представител на въззиваемата
страна пледира НП като законосъобразно и обосновано да се потвърди.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите на нарушителя, Добричкият районен съд намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена
от санкционираното лице в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на
оспорваното НП.
Независимо от основанията,
посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което
констатира следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН съдържа
необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, съставен от компетентното длъжностно
лице в присъствие на двама свидетели и законен представител на жалбоподателя.
Наказателното постановление е издадено в рамките на законоустановения срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити по
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
С оглед изложеното съдът намира,
че обжалваното НП е законосъобразно във формалноправен аспект.
От фактическа страна съдът
установи следното:
При извършена на * г. документална
проверка на кравеферма, находяща се в с. С*, стопанисвана от ЗП В.Х.П.,
свидетелите Е.К.И. и М.Р.К. – инспектори в Дирекция „ИТ” гр. Добрич установили,
че жалбоподателят в качеството си на работодател е начислил, но не е изплатил обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. на Й.Т.Е. ЕГН **********
/освободен със Заповед № 6/15.06.2018 г./ на длъжност „охранител.
В резултат на констатираното, на
24.07.2018г. св. И. в присъствието на свидетелите М.К., С.П., и законен
представител на жалбоподателя, образувал процесното административно-наказателно
производство, като съставил АУАН № 08-000913, в който вменил на жалбоподателя
административно нарушение по чл. 224, ал. 1 от КТ.
За санкциониране на извършителя,
предвид констатираното по-горе нарушение, на 29.08.2018 г. Директорът на Дирекция
„ИТ” гр. Добрич издал НП № 08-000913/339, в обстоятелствената част на което
възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното
наказателно постановление, за нарушението на чл. 224, ал. 1 от КТ, на основание
чл. 414, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя било наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1 500 лв.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от
показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, чиито
показания съдът кредитира като обективни е непротиворечиви: Е.К.И., М.Р.К., С.Н.П.
и св. Й.Е., както и от приложените по делото заверени с „вярно с оригинала”
копия от: Наказателно постановление № 08-000913/339/29.08.2018 г. ведно с
обратна разписка за връчване; АУАН № 08-000913/24.7.18 г.; Протокол за
извършена проверка от 23.07.2018г. № ПР 1822937, Трудов договор № 2 от
31.01.2017г., сключен между жалбоподателя и Й.Т.Е., Допълнително Споразумение №
13/29.12.2017г., Заповед № 6/15.06.2018г. за дисциплинарно уволнение на св. Й.Т.Е.,
съдържаща изявление за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от
датата на връчване на заповедта, известие за доставяне на същата на
20.06.2018г., Разчетно-платежна ведомост на ЗП В.П. за м. април 2018 г; Уведомление
с изх. № 35/02.07.2018 г. от жалбоподателя до св. Й.Т.Е. за прихващане на
насрещни еднородни парични задължения до размера на по-малкото, на основание
чл. 103 от ЗЗД, известие за доставянето му на 10.07.2018г., Преводно нареждане
за кредитен превод от 10.08.2018г., за изплащане от жалбоподателя на св. Й.Т.Е.,
сумата от 197.30 лв., представляваща обезщетение за неползван отпуск за 2018 г.
– 8 дни, молба вх. № 18100017/10.08.18 г. от жалбоподателя за спиране на АНП
ведно с призовка; Призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, Заявление от 17.10.2017 г. за
ползване на платен годишен отпуск ведно със Заповед № 35/17.10.2017 г.;
Заявление от 13.11.2017 г. за ползване на платен годишен отпуск ведно със
Заповед № 43/13.11.2017 г.; Решение № 546/19.12.2018 г. по а.д. № 484/2018 г.
по описа на АС - Добрич; Сигнал /жалба/ от 25.06.2018 г.; Заключение по
съдебно-счетоводна експертиза с вх. № 7905/17.04.2019 г.; справка от
Административен съд – Добрич с вх. № 9916/20.05.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение,
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
Работодател, който наруши тази
императивна разпоредба, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв.
Не се спори между страните, а и
безспорно е доказано по делото, посредством приложения трудов договор, че
жалбоподателят е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от КТ. Съгласно
разпоредбите на трудовото законодателство на РБ обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се дължи винаги при прекратяване на трудовото правоотношение. Безспорно се
установи, че на 15.06.2018 г. е била издадена Заповед за дисциплинарното
уволнение на работника с изрично отбелязване, че трудовото правоотношение се
прекратява, считано от датата на връчване на заповедта – в процесния случай от
20.06.2018 г. / л. 43-44 /. Видно е от приложеното Уведомление с изх. №
35/02.07.2018 г./ л. 45 /, че жалбоподателят е извършил прихващане на основание
чл. 103 от ЗЗД на насрещни еднородни парични задължения, представляващи
трудовото възнаграждение на св. Й.Е., ведно с обезщетението му по чл. 224, ал.
1 от КТ и обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, изчислено на основание чл. 228,
ал. 1 от КТ, връчено на св. Е. на 10.07.2018 г. /л. 25/.
По делото е приложено и преводно нареждане за кредитен превод от
10.08.2018 г. за изплащане от
жалбоподателя на св. Й.Т.Е. на сумата от 197.30 лв., представляваща обезщетение
за неползван отпуск за 2018 г. – 8 дни.
Съобразно императивната
разпоредба на чл. 13, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 107, ал. 2 от НПК, съдът, в
пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури
разкриването на обективната истина. С този принцип е свързан принципа за оценка
на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото – чл. 14, ал. 1
от НПК. В случая, доколкото са били необходими специални знания от областта на
счетоводството и с оглед разкриване на обективната истина, съдът, воден от
служебното начало е назначил съдебно-счетоводна експертиза, отчитайки, че
експертните заключения в наказателния процес не са доказателствено средство, а
само способ за изясняване на някои обстоятелства по делото, за които са нужни
специални знания.
Видно от заключението на вещото
лице по назначената, изготвена, неоспорена и приета от съда съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2018 г. на Й.Т.Е. е в размер на брутна сума 219,22 лв. и нетна сума
197,30 лв.. обезщетението е изчислено за 8 работни дни. С платежно нареждане от
10.08.2018 г. от сметката на работодателя-жалбоподател е приведена сумата от
197,30 лв. по сметка на Й.Т.Е..
От разпита на св. Е. се
установява, че същият не е могъл да изтегли приведените му по банков път суми
от работодателя, тъй като е имал наложен запор върху сметката си.
Досежно възражението за изплащане
на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ чрез извършено прихващане:
С императивната разпоредба на чл. 272 КТ
изрично и изчерпателно са уредени случаите, при които по изключение могат да се
правят удръжки от трудовото възнаграждение на работника или служителя без
негово съгласие. Чрез тази разпоредба Кодексът на труда закриля
и гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер, договорен между
страните по трудовото правоотношение.
С оглед императивната разпоредба на чл. 272 КТ
възможността за извършване на компенсация чрез удръжки от трудовото му
възнаграждение без изрично съгласие е недопустимо, тъй като обект на закрилата
по чл. 272 КТ
е трудовото възнаграждение.
Извън закрилата на трудовото възнаграждение
обаче, остават обезщетенията и други плащания по трудовото правоотношение,
които не са срещу положен труд, поради което не е налице пречка за прихващане между дължими обезщетения с насрещни
вземания на работодателя. За виновното си поведение дисциплинарно уволненият
работник или служител дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието – така чл. 221, ал. 2 от КТ. Моментътр в който
за работодателя настъпва правото да получи обезщетението, е прекратяването на трудовото правоотношение. Същото
се отнася и до правото на работника (служителя) да получи обезщетение за
неползван платен годишен отпуск. Това означава, че именно към датата, на която
трудовото правоотношение между работника и работодателя е
прекратено, двете насрещни еднородни (парични)
вземания са станали изискуеми и съответно са могли да бъдат прихванати до размера на по-малкото.
Съгласно чл. 104, ал.
2 ЗЗД двете насрещни вземания се считат за погасени до размера на
по-малкото от тях към деня, в който прихващането
е могло да се извърши. В контекста на изложеното съдът намира, че прихващането, извършено от жалбоподателя, е валидно и допустимо, тъй като изхожда от легитимирано лице -
носителя на вземането (работодателя по трудовото правоотношение), налице са
изискванията за компенсация (наличие на два дълга, две насрещни задължения,
идентичност на субектите, еднородност и заместимост на насрещните задължения).
И двете вземания са били ликвидни, т. к.
размерът им е бил обусловен от един и същ юридически факт, който е размерът на
последното брутно трудово възнаграждение, а прекратяването на трудовото
правоотношение е основанието на което същите са станали дължими. При това
положение с прихващането между вземането
на жалбоподателя, а именно на обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 600,32
лв. с вземането на работника за обезщетение по чл. 224, ал.
1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. в размер на 197,30
лв., успешно е погасено до
размера на по – малкото от тях – обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.
Това е така, защото е налице материално-правната предпоставка, за да
бъде счетено за основателно заявено възражение за прихващане на дължими във връзка с уволнението
обезщетения, а
именно - и двете вземания да са в зависимост от наличието на законно
уволнение. В случая, доколкото законосъобразността н уволнението на работника
не е оспорено, то прихващането
отговаря на изискванията на чл. 103 ЗЗД и може да породи действие, защото има за предмет безспорни вземания с настъпил падеж.
Предвид гореизложеното, съдът
приема, че на 10.07.2018 г. жалбоподателят, в качеството си на работодател, е
изплатил чрез прихващане дължимото на св. Й.Т.Е., заемащ до 20.06.2018 г.
длъжността „охранител” при ЗП В.Х.П. обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.
С Преводно нареждане за кредитен превод от 10.08.2018г. жалбоподателят за втори път е изплатил на
св. Й.Т.Е. сумата от 197.30 лв., представляваща обезщетение за неползван отпуск
за 2018 г. – 8 дни,
но вече в изпълнение на предписания, дадени му от ДИТ с Протокол за извършена проверка от
23.07.2018г. № ПР 1822937, оспорени пред АС - Добрич.
В същото време обаче, доколкото
обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ се дължи към датата на прекратяване на
правоотношението, то съдът приема, че към * г., когато работникът е получил
Заповедта за уволнение и тя поражда правни действия, жалбоподателят е следвало
да изплати дължимата сума. И когато това не е сторено, то той е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение
по чл. 224, ал. 1 от КТ, за което в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ е
предвидена санкция от 1 500 лв. до 15 000 лв.
По безспорен начин в хода на
съдебното производство се установи, че жалбоподателят е изплатил дължимото обезщетение
на св. Й.Т.Е. на 10.07.2018 г. чрез прихващане, респ. на 10.08.2018 г. чрез
банков превод, т. е. веднага /само три дни/ след установяването на нарушението
/на 06.07.2018 г./ и в срока на дадените му предписания с Протокол № ПР
1822937/23.07.2018 г. /л. 34-35/.
Съгласно разпоредбата на чл.
415в, ал. 1 от КТ, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването
му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са произлезли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице
- с глоба в размер от 50 до 100 лв.
Предвид горното настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното НП следва да бъде изменено единствено в
санкционната си част, като на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ размерът на
наложеното административно наказание бъде намален от 1 500 лв. на 100 лв.,
а в останалата НП следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на
делото и на основание
чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал.
3 от НПК, ЗП В.П. следва да заплати по сметка на РС - Добрич разноските по
делото в размер на 100.00 /сто/ лв., представляващи възнаграждение на вещо лице
по изготвената Съдебно-счетоводна експертиза в съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № *** г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” Добрич, с което на ЗП В.Х.П.
БУЛСТАТ ********** *** за нарушение по чл. 224, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
414, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1 500 лв.,
като на основание чл. 415в, ал. 1
от КТ НАМАЛЯВА размера на санкцията
от 1 500 лв. на 100 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
НП в останалата му част.
ОСЪЖДА ЗП В.Х.П. БУЛСТАТ ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд гр. Добрич сторените по делото разноски в размер на 100.00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр. Добрич в
14 – дневен срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /Галя
Митева/