Решение по дело №235/2015 на Районен съд - Дулово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 септември 2015 г. (в сила от 21 октомври 2015 г.)
Съдия: Веселин Димитров Димитров
Дело: 20153410100235
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№184

Гр.Дулово,30.09.2015 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Дуловският районен съд , гражданска колегия в открито съдебно заседание на десети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ

 

При секретаря Н.С., като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело №235 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.415 от ГПК с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС.

            Ищецът Ф.А.Е. ***, чрез процесуалния си представител адв.А. от СсАК , моли съда да постанови решение с ,което да признае за установено по отношение на ответника, че и дължи сумата от 3320 лева представляваща наем за последните пет стопански години, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира и за направените по делото разноски.

            Ответника Д.А. ***  надлежно уведомен в срока по чл.131 от ГПК представи отговор с който оспори допустимостта и основателността на претенцията. Възраженията основно се базират върху обстоятелството, че селскостопанската 2014-2015 година не е приключила към датата на подаване на заявлението и вземането не е станало изискуемо. Претендира също за разноските по делото.

            Съдът след като се запозна с представените по делото доказателства установи следното: От представеното удостоверение за наследници №****** година на общ.Дулово е видно, че страните по делото са брат и сестра и са наследници на А. М. А. починал на ****** година. От представеното  Решение 012/16.02.2004 година по гр.д.№461/2000 на ДРС е видно, че А. М. А. е бил собственик към момента на смъртта си на една нива от 6.210 дка с инд.№****** ; една нива от 9.075 дка с инд.№****** и едно лозе от 0.994 дка с инд.№****** в землището на ****** и една нива от 8.005 дка с инд.№****** в землището на ******. От Решение №11/28.01.2014 година по гр.д.№494/2013 година на ДРС съсобственици с равни квоти от по ½ идеална част се явяват страните по делото. От представеното удостоверение  от 06.02.2015 година издадено от ****** с ЕИК****** е видно ,че за двете ниви в ****** на ответника Д.А.А. с ЕГН********** са изплатени като наем за 2010/2011 година- сумата от 611.40 лева; за 2011/2012 година- сумата от 840.68 лева; за 2012/2013 година –сумата от 1222.80 лева; за 2013/2014 година- сумата от 1222.80 лева и за 2014/2015 година- сумата от 1222.80 лева или общо сумата от 5120.48 лева. От представеното удостоверение от 09.02.2015 година издадено от ЗП С.Я.Х. с ЕГН********** на Д.А.А. като наем за нивата от 8.005 дка находяща се в ****** е изплатено както следва: за 2011/2012 година- сумата от 400 лева; за 2012/2013 година –сумата от 560.00 лева и за 2013/2014 година – сумата от 560 лева или общо сумата от 1520.00 лева. Общо ползите във вид на наем за съсобствените имоти възлизат на 6640.48 лева. Всички те са получени от ответника Д.А.А. преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, което е постъпило в съда на 04.03.2015 година, от което следва че половината от тази сума се дължи на ищцата и е изискуема към него момент. Това е така защото според текста на чл.30,ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с дела си. Половината от получените ползи се равнява на 3320.48 лева, а търсената сума е 3320.00 лева, колкото е и призната с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №190/15 по описа на ДРС.

            Така по безспорен начин се установи, че предявения иск е основателен и като такъв следва да се уважи. Съда счита за неоснователно възражението, че поради неприключване на селскостопанската 2014/2015 година вземането за ползите не е още изискуемо. Това би следвало да е така, ако търсените суми не бяха изплатени, както е за имота в ******.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.30,ал.3 от ЗС във връзка с чл.415 от ГПК, Дуловския районен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ПРИЗНАВА  за установено по отношение на Д.А. *** с ЕГН**********, че дължи на Ф.А.Е. *** с ЕГН********** , сумата за която е издадена заповед №128/05.03.2015 година по ч.гр.д.№190/2015 на ДРС, а именно: 3320.00 /три хиляди триста и двадесет/ лева представляваща получени ползи от съсобствени вещи за периода от 2010-2015 година, ведно със законната лихва считано от 04.03.2015 година до окончателното и плащане.

            ОСЪЖДА  Д.А. *** с ЕГН********** да заплати на Ф.А.Е. *** с ЕГН**********, сумата 536.40 /петстотин тридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ лева  разноски по ч.гр.дело№190/2015 по описа на ДРС.

            ОСЪЖДА  Д.А. *** с ЕГН********** да заплати на Ф.А.Е. *** с ЕГН**********, сумата 66.40 /шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ лева  разноски по настоящото дело.

 

Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Силистренския окръжен съд.

 

Районен съдия: