РЕШЕНИЕ
№ 12344
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110111267 по описа за 2025 година
ЮЛ е предявило срещу Х. Д. С. установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
с искане да се признае за установено, че Х. Д. С. дължи на „ЮЛ следните
суми: сумата от 331.82 лв., представляваща главница за цена на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***********,
аб. № ******** за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 05.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 60.92
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 19.06.2024
г., сумата от 6.15 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 05.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от
2.05 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до
19.06.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
40901/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, като в условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното
1
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирала отговор на
исковата молба. Твърди, че на 07.02.2020 г. е закупил процесния ипотекиран
имот на публична продан, но бил въведен в имота чак на 19.08.2021 г.
Посочва, че през процесния период бил „гол собственик“, поради което не
следвало да отговаря за задълженията във връзка с имота. Излага твърденията,
че за задълженията през процесния период следвали да отговарят
ползвателите на топлоснабдения имот. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
оспорва исковата молба и претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по
предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на възражение против
заповед за изпълнение, издадена в полза на „ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл.
415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищецът за периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г. е
доставил топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
***********, аб. № ******** на стойност 331.82 лв., върху която сума ищецът
е начислил мораторна лихва в размер 60.92 лв. за енергия за периода от
15.09.2021 г. до 19.06.2024 г., че стойността на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г. възлиза на 6.15 лв.,
върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер на 2.05 лв. за
периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г., както и че през процесния период
ответникът е притежавал правото на собственост върху процесния имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
2
вещно право на ползване.
По делото от представено постановление за възлагане на недвижим имот
от 12.02.2020 г. издадено по изп. д. № *********** по описа на ЧСИ А.Б.,
съгласно което на Х. Д. С. е възложен самостоятелен обект в сграда, а именно
апартамент № В-5 с идентификатор 68134.207.60.1.18, с адрес на имота гр.
София, ул. „Хубча“ № 8, ет. 6. На постановлението е направено отбелязване,
че е влязло в сила на 29.04.2021 г. Настоящият състав намира, че от
представеното постановление е установено, че Х. Д. С. е бил собственик на
процесния имот през периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г. Съгласно
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинната енергия. В т. 1 от тълкувателно решение
№ 2 от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. С оглед на
гореизложеното собственикът или титуляр на вещно право на ползване на
имот в сграда - етажна собственост, се явява потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на ОС на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да
бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна
енергия. Съгласно представеното постановление за възлагане на недвижим
имот от 12.02.2020 г. издадено по изп. д. № *********** по описа на ЧСИ
А.Б., влязло в сила на 29.04.2021 г. се установява, че Х. Д. С. е обявен за
купувач на процесния имот, изнесен на публична продан по посоченото
изпълнително дело, поради което считано от влизане в сила на
постановлението - 29.04.2021 г. ответникът се явява собственик на процесния
имот. Наличието на последващ въвод във владение на Х. Д. С., не обоснова
извод, че същият не дължи претендираните суми от ищцовото дружество. При
безспорно установеното качество на ответника на собственик на процесния
имот, доколкото е ирелевантен фактът за фактическото владеене на имота.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ именно собственикът на имота, а не неговите
фактически ползватели, има качеството на потребител на топлинна енергия за
битови нужди, поради което за задължението отговоря собственика, като
същият няма пречка впоследствие да претендира заплатените суми от лицето
ползващо имота с оглед на вътрешните им правоотношения. Обстоятелството,
че ответникът не е ползвал имота за част от процесния период с оглед на
приложения протокол за въвод във владение от 19.08.2021 г. издаден по изп. д.
№ *********** по описа на ЧСИ А.Б. не променя качеството му на
потребител или клиент на топлинна енергия за имота.
3
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът
по силата правото на собственост. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя,
които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се
счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и
битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват
възраженията на ответника за липсата на облигационна връзка.
Настоящият състав намира, че тъй като по делото е безспорно
обстоятелството, че стойността на доставената топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 31.08.2021 г. г. за процесния топлоснабден имот възлиза на
сумата от 331.82 лв., то именно в този размер следва да бъде уважен
предявения иск.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е уговорено, че клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява основателна за сумата от 60.92 лв. за периода от 15.09.2021 г.
до 19.06.2024 г., доколкото по делото е отделено за безспорно размерът на
мораторната лихва начислена върху главницата за топлинна енергия.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
4
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача
сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена
за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на ЮЛ, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. В
случая, доколкото по делото е отделено за безспорно, че стойността на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г.
възлиза на 6.15 лв., то претенцията се явява основателна в пълен размер и като
такава следва да бъде уважена. Действително след като ответникът не е
изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация
би изпаднал в забава и ще се дължи обезщетение в размер на претендираната
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово
разпределение. За цената за заплащане на лихвата за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 от
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени и получена
покана от ответника за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което претенцията за лихва в общ
размер на 2.05 лв. се явява неоснователна.
Относно възражението за давност, макар и по делото да не е релевирано в
постъпилия отговор на исковата молба, то във възражението по чл. 414 ГПК
ответникът изрично е оспорил вземанията по заповедта поради погасяването
им по давност, поради което възражението за давност не е преклудирано и
съдът следва да се произнесе по същото:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
5
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ЮЛ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В случая с оглед разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се смята
предявен на 05.07.2024 г. и при прилагане на изложените по-горе принципи
няма погасени по давност вземания за главница за топлинна енергия. В случая
няма и погасени по давност вземания за мораторна лихва.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение по отношение на ответника за периода от 01.05.2021 г. до
30.06.2021 г. на стойност 4.10 лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като
размерът на непогасените по давност суми по отношение на този ответник
възлиза на 2.05 лв., за периода от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 25 лв. държавна такса в исковото производство,
100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство определено
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 25 лв. платена държавна такса в
заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. С
оглед частичната основателност на исковата молба на ищеца следва да му
бъде присъдена сумата от 196.93 лв. В случая не следва да се обсъжда
възражението за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение , доколкото
същото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК се определя от съда. На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, като страната
претендира сумата от 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство и сумата от 250 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство. Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
фактическата и правна сложност на делото намира за неоснователно
възражението на ищеца за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5
6
ГПК, поради което същото следва да бъде оставено без уважение. С оглед
частичната неоснователност на исковата молба на ответника следва да му се
присъди сумата от 9.97 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ЮЛ, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление *********** срещу Х. Д. С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***********, чрез адв. Н. Ц., по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, че Х. Д. С. дължи на „ЮЛ следните суми: сумата от 331.82 лв.,
представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***********, аб. № ******** за
периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от
05.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 60.92 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 19.06.2024 г., сумата от 2.05
лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 05.07.2024 г. до изплащане на вземането, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 40901/2024 г. по описа на СРС,
39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за дялово разпределение над
уважения размер от 2.05 лв., до пълния претендиран размер от 6.15 лв., ведно
със законна лихва за период от 05.07.2024 г. до изплащане на вземането, за
периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г., както и иска за сумата от 2.05 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.
ОСЪЖДА Х. Д. С., ЕГН **********, със съдебен адрес
*******************, чрез адв. Н. Ц., да заплати на „ЮЛ, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление ***********, на основание чл. 78, ал. 1
във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 196.93лв. разноски в исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА „ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
***********, да заплати на Х. Д. С., ЕГН **********, със съдебен
адрес*****************, чрез адв. Н. Ц., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 9.97 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7