№ 1462
гр. Варна, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110114675 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „*“ ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: град * Бизнес център, срещу С. И. Г., ЕГН **********, с
адрес: град *, Община *, Област *, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
приемане за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми:
сумата от 5 691,41 лева, представляваща главница за начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на потребителя стойност на електрическа енергия за обект, находящ се
в с. *, Община *, ул. „*, за периода от 02.12.2022 г. до 01.03.2023 г., за която е издадена
Фактура № **********/11.04.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената главница,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.08.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 204,20 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 25.04.2023 г. до 11.08.2023 г.; сумата от 24 лева, представляваща
разходи за извършване на метрологична експертиза по ценоразпис на БИМ, за която е
издадена Фактура № */11.04.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената главница,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.08.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 0,20 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 30.04.2023 г. до 11.08.2023 г.; сумата от 30 лева, представляваща
разходи по демонтиране и изпращане на проверявания електромер на БИМ, за която е
издадена Фактура № */11.04.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената главница,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.08.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 0,25 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 30.04.2023 г. до 11.08.2023 г.; за които суми е издадена Заповед №
*/13.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № */2023 г.
по описа на Районен съд – Варна, 50 състав.
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковите претенции с
подадено заявление и издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми,
срещу която е подадено възражение по чл. 414 ГПК от ответницата.
1
Твърди, че е налице основание за възникване на вземането му срещу ответницата за
процесните суми, доколкото между ищцовото дружество и абоната е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия.
Заявява, че в резултат на извършена на 01.03.2023 г. техническа проверка в обекта на
абоната – къща в село *, Община *, ул. „*, на СТИ с фабричен № *, било установено
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или намеса в
измервателната система, за което бил подаден сигнал на телефон 112. Сочи се, че за
проверката бил съставен Констативен протокол № *//01.03.2023 г. в присъствието на
независим свидетел – В. Н. К., поради неоткриване на абоната. В протокола били вписани
констатациите за намеса в измервателната схема, като на място бил монтиран нов изправен
електромер, а неизправният, при спазване на съответните правила, бил изпратен за
експертиза в БИМ. Твърди се, че на ответницата било изпратено писмо с посочване на
извършеното от служителите на ищцовото дружество, ведно с копие от констативния
протокол.
В исковата молба се твърди, че за проверката в БИМ бил съставен Констативен
протокол № 83/14.03.2023 г., като бил констатиран осъществен достъп до вътрешността на
електромера, водещ до промяна на електрическата схема, което не съответствало на
одобрения тип на електромера. Заявява се, че за последното било изпратено писмо на
ответницата.
Въз основа на констатациите на БИМ и в съответствие с чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ,
било извършено преизчисление на сметката на абоната за периода от 02.12.2022 г. до
01.03.2023 г., за което била издадена Фактура № **********/11.04.2023 г., като с писма
ответницата била уведомена за същото.
Твърди се, че на основание чл. 44, ал. 4 ПИКЕЕ, ответницата дължала и разходите за
проверка на измервателната схема и за процедурата по демонтиране и изпращане на
проверявания електромер на БИМ, за които разходи са издадени съответни фактури.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище се иска
уважаване на предявените искове. Претендира се присъждане на извършените в исковото и в
заповедното производства разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от процесуалния
представител на ответницата, който оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди се, че ответницата е собственик на първи етаж от къща с адрес: село *, Община
*, ул. „*, като през процесния период от 02.12.2022 г. до 01.03.2023 г. къщата не била
обитавана от никого.
Оспорва се наличието на договорно правоотношение между страните по повод на
предоставяне от ищцовото дружество на ответницата на електрическа енергия, както и
предоставянето на такава през процесния период. Оспорва се проверяваният електромер да е
бил монтиран на процесния обект на потребление, съгласно съответните нормативни
изисквания, както и обстоятелството да е бил годно СТИ.
Оспорват се начинът на определяне на количеството и цената за начислената като
корекция електрическа енергия, както и данните, съдържащи се в Констативен протокол №
*//01.03.2023 г. и спазване на изискванията за неговото съставяне. Оспорва се
доказателствената сила на Констативен протокол № 83/14.03.2023 г. и на Фактура №
**********/11.04.2023 г. по отношение на ответницата.
Оспорва се реалното извършване на твърдените от ищеца разходи за проверка на
измервателната схема и за процедурата по демонтиране и изпращане на проверявания
електромер на БИМ.
В открито съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, иска
отхвърляне на предявените искове. Претендира сторените в производството разноски.
2
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № */2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав, се
установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
срещу ответницата за сумите, предмет на настоящото производство, срещу която е подадено
възражение от чл. 414 ГПК.
По делото е приобщен Договор за доброволна делба на недвижим имот от 07.07.2008 г.,
съгласно който С. И. Г. е получила в дял и станала изключителен собственик на първи
жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 84,06 кв.м. в
село *, Община *.
Приобщени като писмени доказателства по делото са: Заявление за продажба на
електрическа енергия за битови нужди от 24.10.2024 г. /л. 173/ от С. И. Г. за процесния обект
на потребление, Писмо изх. № */17.10.2023 г. от ищцовото дружество до ответницата /л. 98 -
99/, /с което същата е уведомена, че за процесния обект на потребление има валиден договор
за използване на електроразпределителната мрежа при общи условия от 24.10.2014 г./,
Констативен протокол № * от 28.09.2022 г. /л.100/ за извършена периодична проверка в
обекта на ответницата и монтиране на ново СТИ и Констативен протокол № * от 22.08.2023
г. /л. 101/ за проверка на СТИ.
Видно от постъпилия по делото отговор от 27.05.2024 г. от „*“ ЕАД /л. 178/, към
01.03.2023 г. като лице, регистрирано в клиентската система на дружеството, фигурира С. И.
Г..
От съдържанието на представения по делото Констативен протокол № *8/01.03.2023 г.
/л. 28 - 29/ се установява, че на посочената дата служители на ищцовото дружество са
извършили проверка на електромер с фабричен номер *, отчитащ потреблението на
електрическа енергия в процесния обект. Проверката е извършена в присъствието на един
свидетел, който е подписал протокола. В последния е отразено, че „липсва пломба на
предпазния щит на ел. таблото. Холограмният стикер отляво на СТИ е скъсан. Фирмена и
метрологична пломби на СТИ са нарушени. При съществуващ ел. товар дискът на СТИ не се
движи. СТИ е демонтирано и изпратено за метрологична експертиза. На негово място е
монтиран нов, изправен електромер, работещ в класа на точност.“
Постъпило по делото е Писмо от 22.05.2024 г. от Дирекция „Национална система 112“
при МВР /л. 175/, съгласно което в същата е постъпило обаждане на 01.03.2023 г. относно
неправомерно ползване на електрическа енергия в процесния обект на потребление от лице,
представило се като г-н Портокалски.
Приобщен като писмено доказателство по делото е Констативен протокол от
метрологична експертиза на СТИ № 83/14.03.2023 г. на БИМ /л. 34/, съгласно който „е
осъществен достъп до вътрешността на електромера. От вътрешната страна на клемния блок
черният проводник, свързващ клема 2 с напреженовата бубина, е прекъснат и
последователно на веригата, допълнително са монтирани два броя резистори, обвити в
черен шлаух. Има промяна на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип
на електромера.“
Съгласно приетото като писмено доказателство Писмо 22.10.2024 г. от БИМ /л. 217/,
метрологичната пломба на процесния електромер е № *, което означава, че последващата му
периодична проверка е извършена през 2022 г. Съгласно Заповед № */15.04.2014 г. на
Председателя на ДАМТН, периодичността на последващите проверки на еднофазни
електромери е девет години, тоест срокът на валидност на процесния електромер е 2031 г.
Видно от Писмо от 07.11.2024 г. от БИМ /л. 226/, срокът на валидност на процесния тип
3
еднофазен електромер е до 04.04.2013 г., като съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба СТИ, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, а последващата
проверка е формата на контрол на СТИ в употреба, която удостоверява това съответствие.
Въз основа на констатациите от проверките е изготвена Справка за преизчислени
количества електрическа енергия, на основание чл. 50, ал. 1, б. „а“ ПИКЕЕ от 10.04.2024 г.
/л. 38/. Същата е за период от 90 дни /от 02.12.2022 г. до 01.03.2023 г./, като са начислени 8
760 квтч.
От ищцовото дружество са издадени Фактура № */11.04.2023 г. /л. 37 - 38/ за сумата от
5 691,41 лева /сума по констативен протокол/, Фактура № */11.04.2023 г. /л. 39/ за сумата от
24 лева /разходи за проверка на електромер/ и Фактура № */11.04.2023 г. /л. 39/ за сумата от
30 лева /разходи за проверка на електромер/.
Представени по делото са Уведомления от ищцовото дружество до ответницата /л. 30 –
33, 35 – 37, 40/ относно извършените техническа и метрологична проверки и начисление въз
основа на същите суми по корекция, за които няма доказателства да са получени от
последната.
От приложената Справка за консумация за клиентски № * /л. 102 - 103/ се установява
количеството електрическа енергия, отчетено в процесния обект за процесните периоди.
Представена по делото е Справка за издадени фактури за абоната /л. 230 - 233/.
Събрани в производството са гласни доказателствени средства, чрез съдебна поръчка
до Районен съд – * и Районен съд – *, като по делото са приобщени протоколи от
проведените от посочените съдилища съдебни заседания. От показанията на разпитаните
свидетели се установяват следните обстоятелства:
Свидетелят * твърди, че извършил процесната проверка на 01.03.2023 г., заедно с
колегата си * и с представител на Федерация на потребителите - В. Н. К., който бил заедно с
проверяващите през цялата проверка. По време на последната се установило, че
електромерът на ответницата отчитал наличие на консумация, но не работел. Същата била
потърсена, но не била открита, както и бил подаден сигнал на телефон 112. Свидетелят
заявява, че СТИ било демонтирано, запечатано в безшевен чувал и изпратено за
метрологична експертиза в БИМ, като на негово място било монтирано ново, изправно
СТИ.
Свидетелят В. Н. К. твърди, че присъствал на процесната проверка заедно със
служители на ищцовото дружество, която била по повод на подаден сигнал за намалено
потребление от абоната. След установяване на нарушението потърсили на място и чрез
съседи абоната, но не го открили, след което подали сигнал на телефон 112. Заявява, че
прочел и подписал съставения за проверката констативен протокол, като удостовереното в
същия съответствало на извършеното от проверяващите. Сочи, че към къщата на
ответницата отивал един проводник, един двужилен кабел с фаза и нула.
По делото са ангажирани специални знания посредством назначаването на Съдебно-
техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована. От
заключението на вещото лице се установява, че е осъществен нерегламентиран достъп до
вътрешността на процесното СТИ, чрез монтиране на два броя резистори във веригата,
което води до непълно отчитане на потребяваната електрическа енергия в обекта, като
електромерът е измервал с грешка минус 98%. Извършеното преизчисляване на
консумираната електрическа енергия е математически правилно, по действащите към
момента на корекцията цени, като е спазена методиката на Раздел IХ от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия – чл. 50, ал. 1, б. „а“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
4
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК.
За уважаване на същите в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и
главно доказване, следните обстоятелства: наличието на твърдяното облигационно
отношение с ответницата по договор за пренос и достъп на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на дружеството за процесния обект на потребление; че е
извършил проверка на електромера на абоната С. И. Г., при които е установено, че същият
не отчита точно потребената електрическа енергия; че проверката е извършена
законосъобразно и в съответствие с ПИКЕЕ; че е извършил корекция на сметката на абоната
и е начислил сумите, предмет на иска, в правилен размер; че претендираните разходи за
проверка на измервателната схема и за процедурата по демонтиране и изпращане на
проверявания електромер на БИМ са реално извършени; изискуемост и размер на
претендираните обезщетения за забава.
По предявения иск за заплащане на начислена електрическа енергия в резултат
на извършена корекция с правно основание чл. 50, ал. 1, б. „а“:
Обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство,
внос и износ, пренос, разпределение на електрическа енергия и търговия с такава се
регулират от Закон за енергетиката (чл. 1 ЗЕ). Според чл. 92 ЗЕ, страни по сделките с
електрическа енергия са: обществен доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на
електрическа енергия; производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа;
оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от
последна инстанция; координатор на балансираща група.
Поначало отсъствието на писмена сделка не е основание да се приеме, че липсва
договорно облигационно отношение за доставка (продажба) на електроенергия. За да се
установи обвързан ли е ответникът по делото с тези ОУ, то следва да е установено, с
оглед чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, че към момента на публикуването им последният е имал качеството
на потребител на електрическа енергия. Съгласно пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, потребител на
енергия за битови нужди по смисъла на закона е физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си. По такъв начин е
определен и потребителят в действащите ОУ - чл. 3, т. 1. С оглед тези разпоредби, то е
безспорно, че качеството на потребител на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ и ОУ се
определя от връзката на определено физическо лице с имота, до който се доставя
електрическа енергия, т. е. дали е носител на вещно право на собственост или ползване, а не
от това дали лицето е вписано в счетоводните книги, водени от ищеца като титуляр на
партида. Според Тълкувателно решение № 2/2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, Законът за енергетиката свързва качеството длъжник за доставена енергия
за битови нужди с качеството на собственик на имота, когато за същия имот няма сключен
договор.
От събраните по делото писмени доказателства - Заявление за продажба на
електрическа енергия за битови нужди от 24.10.2024 г., Писмо изх. № */17.10.2023 г., отговор
от 27.05.2024 г. от „*“ ЕАД, Справка за консумация за клиентски № * и Справка за издадени
фактури се установява, че ответницата С. И. Г. е абонат и ползва електрическа енергия, като
на нейно име е открита партида за обект – къща в село *, Община *, ул. „*, съответно че
процесният електромер, монтиран в посочения обект, е бил присъединен към
електрическата мрежа. При тези данни съдът приема, че ответницата има качеството
потребител на енергийна услуга, по смисъла на §1, т. 41б, б. А" от ДР на ЗЕ, доколкото е
краен клиент, който купува електрическа енергия.
5
От своя страна, ищцовото дружество е оператор на електроразпределителната мрежа,
по смисъла на §1, т. 34, б. "а" от ДР на ЗЕ, като лице, което осъществява разпределение на
електрическа енергия по електроразпределителна мрежа.
В случая, е налице облигационна връзка, уредена от договор при общи условия, за
използване на електроразпределителната мрежа на "ЕРМ Запад" АД.
Съгласно актуалната практика на ВКС, по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ, за периода след влизане в сила на новите ПИКЕЕ, е предвидено законово основание
крайният снабдител едностранно да коригира сметките на клиента (потребителя) само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електрическа енергия.
Съдът приема за безспорно по делото, че процесното вземане е възникнало след
преизчисление на количества електрическа енергия за минал период. Установява се, че
корекцията е извършена от електроразпределителното предприятие при действието на
измененията на ЗЕ с ДВ, бр. 41/ 01.05.2019 г., както и приетите Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от Комисията за енергийно и водно
регулиране, обн. ДВ, бр. 35/ 30.04.2019 г. В ПИКЕЕ вече изрично е предвидена
възможността за извършване на корекция на сметките на абонатите при конкретно
предвидени хипотези, в резултат на които е установено неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на количествата електрическа енергия за минал период. Посочените по-
горе Правила за измерване са били приети в изпълнение на изрична законова делегация
по чл. 83, ал. 2 ЗЕ, на основание чл. 21, ал. 1, т. 9, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до
регистрираните от тези средства база данни. В Раздел IХ от ПИКЕЕ, в сила към датата на
проверката, се съдържа подробна регламентация на реда и начините за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
като с разпоредбата чл. 50, ал. 1, б. "а", в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на
съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване /неправилно/
неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца,
предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като
при средство за търговско измерване, измерващо с грешка извън допустимостта,
количеството преминала електрическа енергия се изчислява, като измерените количества се
коригират с установената грешка, като се отчита класът на точност на средството за
търговско измерване. Съгласно разпоредбите на чл. 56 ал. 1 и 2 ПИКЕЕ, в случаите на
преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IX, операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за
преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги, с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност, и за "задължения към обществото", като
ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума,
определена от оператора на съответната мрежа. Следователно, с оглед новите ПИКЕЕ,
титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната
мрежа - ищец по спора. В този смисъл е и актуалната съдебна практика, например ешение
по гр.д. № 2708/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., с което е даден положителен отговор на
6
правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: "Има ли законово основание
за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за
минал период /фикция за доставено количество електрическа енергия/, респ. да начислява
суми, представляващи реално потребена електрическа енергия при липса на лиценз за
продажба/доставка на електрическа енергия?". Прието е, че правната уредба, обективирана
нормата на чл. 55 и на чл. 56 от ПИКЕЕ, е в рамките на законовата делегация и не
противоречи на нормативен акт от по-висока степен, вкл. не противоречи на общото
правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена, която съгласно
действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган. Налице е подзаконово възлагане на
вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи,
и това възлагане също не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Касае се за
специални норми, които дерогират общите такива. В отговор на поставения въпрос изрично
е посочено, че е налице законово основание за електроразпределителното дружество да
начислява корекции на сметки на потребители за минал период, респ. да начислява суми,
представляващи реално потребена електрическа енергия. В този смисъл са още: Решение №
50178 от 07.10.2022 г. по гр.д.№ 3603/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 137 от
12.07.2022 г. по гр.д. № 2578/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.
В конкретния казус са налице безспорни данни, че ищцовото дружество е оператор на
електроразпределителната мрежа, като ползваният от ответницата имот е присъединен към
ЕРМ на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия на дружеството и
същата не е избрала друг доставчик. Предвид изложеното, съдът намира, че ищцовото
дружество притежава материалноправна легитимация да претендира от ответницата
заплащане на суми, вследствие на извършена корекция на сметката й за
електрическа енергия за минал период, в резултат на неизмерването й, неправилно и/или
неточно измерване.
В действащите ПИКЕЕ са уредени две хипотези за корекция на сметката на
потребителя - когато неизмерването/неправилно или неточното измерване се дължи на
външна намеса /чл. 50, ал. 1/ и когато неизмерването/неправилно или неточното измерване се
дължи на техническа неизправност на СТИ и не е установена външна намеса при проверка
или отчет. Общото и за двете хипотези е, че са налице неработещи средства за търговско
измерване, при които количеството електрическа енергия не могат да бъдат отчетени/не се
измерва изобщо или измерва с грешка извън допустимата/. Докато обаче приложението
на чл. 52 от ПИКЕЕ изисква да не е установена външна намеса и неизмерването да не се
дължи на целенасочено и виновно поведение от страна на потребителя, то задължително
условие за приложението на чл. 50, ал. 1, б."а" от ПИКЕЕ е доказана външна намеса и
въздействие върху СТИ, както и съставен констативен протокол на БИМ от извършена
метрологична проверка.
В случая, ищецът е извършил корекция на сметките за електроенергия за минал период,
като е приложил хипотезата на чл. 50, ал. 1, б. "а" от ПИКЕЕ. За да може да упражни
правото си на едностранна корекция, електроразпределителното дружество следва да е
спазило реда, предвиден в ПИКЕЕ.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира, че процедурата по установяване на неточното измерване и преизчисляване на
потребената електрическа енергия е спазена. Проверката е извършена в съответствие с
изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ. Съставен е Констативен протокол № *8/01.03.2023 г., в
който подробно са отразени направените от проверяващите служители констатации и
извършените действия във връзка с демонтажа на СТИ и монтирането на нов. Протоколът е
подписан както от извършилите проверката служители, така и от един независим свидетел -
представители на ФЗП, поради неоткриване на потребителя. Протоколът е изпратен на
ответницата по реда, разписан в чл. 49, ал. 4 от Правилата, а демонтираният електромер е
7
изпратен на компетентния орган за метрологичен надзор. Извършената метрологична
експертиза е установила нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, като от
вътрешната страна на клемния блок черният проводник, свързващ клема 2 с напреженовата
бубина, е прекъснат и последователно на веригата, допълнително са монтирани два броя
резистори, обвити в черен шлаух. Има промяна на електрическата схема. Установена е
грешка над допустимата – 98%. Съгласно заключението на Съдебно-техническата
експертиза, извършеното преизчисляване на консумираната електрическа енергия е
математически правилно, по действащите към момента на корекцията цени, като е спазена
методиката на Раздел IХ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия –
чл. 50, ал. 1, б. „а“.
С оглед на горното, съдът намира, че електрическата енергията за периода от
02.12.2022 г. до 01.03.2023 г. е начислена правилно, тъй като в рамките на периода СТИ е
отчитало с грешка над допустимата и съответно не е отчитана реално консумираната
електрическа енергия и същата не е била заплащана от потребителя. Размерът на
задължението в този случай е установено служебно при установените в съответствие с
одобрените от КЕВР правила за измерване, като допуснатата СТЕ е дала заключение, че при
извършване на корекцията е спазена методологията по чл. 50, ал. 1, б."а" от ПИКЕЕ.
Следователно, сумата е начислена законосъобразно и на валидно правно основание, при
наличие на предпоставките за корекция на сметката поради осъществено въздействие върху
СТИ.
Следва да се отбележи, че правото на оператора на мрежата да извърши корекция на
сметката по реда на чл. 50, ал. 1, б. а" от ПИКЕЕ не е обусловено от установяване на
виновно поведение на потребителя, а е предпоставено само от обективния факт на
неизмерване или измерване с грешка извън допустимата, което в процесния казус е
установено безспорно от събраните в хода на процеса доказателства. Следователно,
извършената от ищеца корекция не следва да бъде разглеждана като санкция, тъй като
съставлява преизчисляване на потребена електрическа енергия от ответницата, по реда на
новите ПИКЕЕ, и в този смисъл се явява цена на доставена и консумирана от потребителя
електрическа енергия, но неотчетена от СТИ. В подкрепа на горния извод е и практиката на
ВКС - Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д.№ 961/2016 г. на II т. о., Решение № 115/20.09.2017
г. по т.д.№ 1156/2016 г. на II т. о. и др. Всичко изложено дотук дава основание на съда да
направи извод, че процесната сума от 5 691,41 лева е начислена правилно и е дължима от
ответницата.
По изложените съображения и с оглед извода за основателност и доказаност на
исковата претенция за сумата от 5 691,41 лева, представляваща начислена на основание
извършена корекция електрическа енергия, същата следва да бъде уважена изцяло. Върху
посочената сума следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на ответницата
относно това, че обектът на същата не е обитаван, съответно към същия не е доставяна
електрическа енергия, както и че процесното СТИ не е било в метрологична годност.
Ответницата не ангажира доказателства в процеса във връзка с така наведените
възражения. От друга страна, установи се по делото от Справка за консумация за клиентски
№ * и Справка за издадени фактури за абоната, че в обекта на ответницата е имало
консумация на електрическа енергия. Освен това, видно от Писмо от 22.10.2024 г. от БИМ,
метрологичната пломба на процесния електромер е № *, което означава, че последващата му
периодична проверка е извършена през 2022 г. /за което е съставен Констативен протокол №
* от 28.09.2022 г./. Съгласно Заповед № */15.04.2014 г. на Председателя на ДАМТН,
периодичността на последващите проверки на еднофазни електромери е девет години, тоест
срокът на валидност на процесния електромер е 2031 г. Видно от Писмо от 07.11.2024 г. от
8
БИМ /л. 226/, срокът на валидност на процесния тип еднофазен електромер е до 04.04.2013
г., като съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба СТИ, които отговарят на одобрения тип,
се считат от одобрен тип, а последващата проверка е формата на контрол на СТИ в
употреба, която удостоверява това съответствие.
Неоснователно се явява, на следващо място, възражението на ответницата за липсата
на доказателствена сила на процесния протокол за проверка по отношение на същата.
Констативният протокол, съставен при извършването на проверката, представлява
удостоверителен документ със съответната доказателствена сила за това, че описаните в
протокола действия и констатации са действително извършени, установени в хода на
проверката от компетентните за това лица. Протоколът е подписан от извършилите
проверката служители на ищцовото дружество и от един независим свидетел, който не е
служител на оператора, като разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ изисква при отсъствие
на потребителя или на негов представител, протоколът да се подпише от такъв свидетел. С
оглед на посоченото и липсата на проведено и доказано оспорване на съдържанието на
процесния констативен протокол, същият разполага обвързваща доказателствена сила по
отношение на потребителя.
По отношение на възражението на ответника за нищожност на клаузи от общите
условия на ищцовото дружество съдът намира следното:
Процесното правоотношение се регламентира от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Разпределение" АД, приети на основание чл.
98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с
Решение № 0У - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г., и от Общите условия на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи, одобрени от ДКЕВР с
Решение № 0У - 056 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на 26.11.2007 г., като същите са
публикувани, съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник. Същите са
представени и приети по делото като писмени доказателства. Съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ,
публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично
приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при
съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат
специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено
споразумение. С оглед на посоченото и доколкото съдът не установи наличието на нищожни
клаузи в посочените общи условия, възражението на ответницата в този смисъл се явява
неоснователно.
По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сума, представляваща
обезщетения за забава върху претендираната главница за начислена електрическа
енергия:
При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата - при определен ден за изпълнение - от датата на падежа,
а когато такъв ден не е определен - след като длъжникът бъде поканен.
В ПИКЕЕ не е определен срокът, в който крайният ползвател следва да заплати сумата
по корекцията, поради което за изпадане на ответницата в забава е необходимо отправянето
на покана.
По делото са приети като писмени доказателства уведомления от ищцовото дружество
до ответницата относно извършените техническа и метрологична проверки и начисление въз
основа на същите суми по корекция, за които няма доказателства да са получени от
последната. Не са ангажирани доказателства от ищеца, като товарителница, фискален бон,
9
известие за доставяне или друг документ, установяващ редовно връчване на ответницата.
Ето защо, съдът приема, че посочените уведомления, явяващи се и покана за доброволно
изпълнение до ответницата, не са годно доказателство за поставяне на последната в забава за
изпълнение на задължението, предмет на извършената корекция. Посоченото обуславя
недължимост на претендираните обезщетения в размер на законната лихва.
С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД за
сумата от 204,20 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 5 691,41 лева,
начислена за периода от 25.04.2023 г. до 11.08.2023 г., не е доказан по основание, поради
което следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
По предявените искове, касаещи суми за разходи за извършване на метрологична
експертиза по ценоразпис на БИМ и разходи по демонтиране и изпращане на
проверявания електромер на БИМ:
За установяване на посочените вземания в тежест на ищеца в производството е
възложено да докаже, че претендираните разходи за извършване на метрологична експертиза
по ценоразпис на БИМ и разходи по демонтиране и изпращане на проверявания електромер
на БИМ са реално извършени.
В тази връзка, от страна на ищеца са представени Фактура № */11.04.2023 г. за сумата
от 24 лева /разходи за проверка на електромер/ и Фактура № */11.04.2023 г. за сумата от 30
лева /разходи за проверка на електромер/. Същите не са достатъчни да установят факта на
реално извършване на разходите, доколкото изхождат от самия ищец и удостоверяват
изгодни за него факти.
С оглед на посоченото, предявените искове за заплащане на сумите от 24 лева,
представляваща разходи за извършване на метрологична експертиза по ценоразпис на БИМ,
за която е издадена Фактура № */11.04.2023 г., и сумата от 30 лева, представляваща разходи
по демонтиране и изпращане на проверявания електромер на БИМ, за която е издадена
Фактура № */11.04.2023 г., се явяват неоснователни и недоказани, поради което и същите
подлежат на отхвърляне.
Горното обуславя неоснователност и на искането за присъждане на законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.08.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и на акцесорните претенции за
обезщетения за забава върху претенциите за разходи в размер на 0,20 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 24 лева, начислена за периода от 30.04.2023 г. до
11.08.2023 г. и в размер на 0,25 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от
30 лева, начислена за периода от 30.04.2023 г. до 11.08.2023 г. Поради това, всички посочени
претенции подлежат на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцовото
дружество следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, съразмерно на уважената част от исковете. Претендираните и доказани такива
са, както следва: 358,66 лева - държавна такса, 400 лева - за депозит за вещо лице, 60 лева –
депозит за призоваване на свидетел, 400 лева - юрисконсултско възнаграждение /определено
по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. ЗПП/. С оглед на посоченото, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 1 165,68 лева, съразмерно на уважената част от
исковете.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Такива
10
са присъдени с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в общ размер на 169 лева,
от които: 119 лева за заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
От посочената сума, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 161,65 лева,
съразмерно на уважената част от исковете.
С оглед изхода на спора и във връзка с отхвърлената част от предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответницата следва да бъдат присъдени сторените от
нея разноски в настоящото и в заповедното производства. Претендираните и доказани
такива в исковото производство са в размер на 90 лева с ДДС – заплатено адвокатско
възнаграждение. Направено от страна на ищеца е възражение за прекомерност на
посоченото адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, вида и цената на предявените искове, броя на
проведените открити съдебни заседания и осъществените от представляващия ответницата
процесуални действия. С оглед на посоченото, в полза на същата следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, в размер на 41,73 лева.
Доколкото в рамките на проведеното заповедно производство ответницата не е
реализирала разноски, такива не следва да й бъда присъждани за същото, с оглед
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. И. Г., ЕГН
**********, с адрес: град *, Община *, Област *, ДЪЛЖИ на „*“ ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: град * Бизнес център, сумата от 5 691,41 (пет хиляди
шестстотин деветдесет и един лева и четиридесет и една стотинки) лева,
представляваща главница за начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на електрическа енергия за обект, находящ се в с. *, Община *, ул. „*,
за периода от 02.12.2022 г. до 01.03.2023 г., за която е издадена Фактура №
**********/11.04.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № */13.09.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № */2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 50
състав, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
град * Бизнес център, срещу С. И. Г., ЕГН **********, с адрес: град *, Община *, Област *,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено между страните, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 204,20 (двеста и четири лева и
двадесет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 5 691,41
лева, начислена за периода от 25.04.2023 г. до 11.08.2023 г.; сумата от 24 (двадесет и четири)
лева, представляваща разходи за извършване на метрологична експертиза по ценоразпис на
БИМ, за която е издадена Фактура № */11.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.08.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 0,20 (двадесет стотинки) лева,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 30.04.2023 г. до 11.08.2023 г.;
сумата от 30 (тридесет) лева, представляваща разходи по демонтиране и изпращане на
11
проверявания електромер на БИМ, за която е издадена Фактура № */11.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 0,25
(двадесет и пет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
30.04.2023 г. до 11.08.2023 г.; за които суми е издадена Заповед № */13.09.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № */2023 г. по описа на
Районен съд – Варна, 50 състав.
ОСЪЖДА С. И. Г., ЕГН **********, с адрес: град *, Община *, Област *, ДА
ЗАПЛАТИ на „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * Бизнес център,
сумата от общо 1 165,68 (хиляда сто шестдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки)
лева, представляваща сторени разноски в исковото производство, съразмерно на уважената
част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. И. Г., ЕГН **********, с адрес: град *, Община *, Област *, ДА
ЗАПЛАТИ на „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * Бизнес център,
сумата от общо 161,65 (сто шестдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки) лева,
представляваща сторени разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената
част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * Бизнес
център, ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Г., ЕГН **********, с адрес: град *, Община *, Област *,
сумата от 41,73 (четиридесет и един лева и седемдесет и три стотинки) лева – разноски за
исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12