Р Е Ш Е Н И Е
№……………… / ………..02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
в публичното заседание на тринадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ирена Обретенова
при секретаря Светлана Стоянова
като разгледа докладваното от съдията
Обретенова адм.д. N 3373 по
описа за
2018 година, за да
се произнесе взе предвид :
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс.
Образувано е по жалба на Й.И.Т.
*** против Заповед № Л-4639/01.11.2018г. на главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” към МП, с която на основание чл.13, ал.2, т.4 и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС
във връзка с чл. 226, ал. 1,
т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е
прекратено служебното му
правоотношение, като възникнало след като служителят е упражнил правото си на
пенсия, по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят поддържа, че
заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменена,
като му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът – главен
директор в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към МП, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената
заповед.
Като взе
предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Варненският
административен
съд приема за установено следното:
Жалбоподателят
Т.
е заемал
длъжността „надзирател” в Затворническо общежитие
„Разделна” – първа категория към Затвора - гр.Варна. Съгласно Кадрова справка с
рег.№ 242/28.01.2019г. /л. 36/ и Акт за встъпване в длъжност на държавен
служител по чл.19, ал.1 от ЗИНЗС /л.47/, същият е назначен със Заповед №
Л-6919/16.08.2010г. на гл.директор на ГД”ИН” и е встъпил в длъжност на
09.09.2010г.
Видно от
приложеното към преписката писмо изх. №102903-7362/02.10.2018г. на Националния
осигурителен институт – Териториално поделение Варна /л.8/, жалбоподателят е
пенсионер за осигурителен стаж и възраст по чл.69, ал.1, 2 от КСО, считано от
07.09.2010г. Същото обстоятелство се установява и от Разпореждане № **********
от 01.12.2010г., представено от жалбоподателя /л.48/. С посоченото разпореждане
на жалбоподателя
е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 07.09.2010 г.
С Предложение рег.№ 2447/22.10.2018г. /л.6,
7/, началникът на Затвора - гр.Варна е предложил на Главния директор на ГД”ИН” да прекрати служебното
правоотношение на Т. по инициатива на органа по назначаване поради възникването
му след като държавният служител е упражнил правото си на пенсия.
С оспорената
заповед, главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
МП, на основание чл.226, ал.1, т.15 от ЗМВР като орган по назначаването е
прекратил по своя инициатива служебното правоотношение на младши инспектор Й.Т.,
тъй като същото е възникнало след като назначеният държавен служител е упражнил
правото си на пенсия. Прекратяването е разпоредено считано от датата на
връчване на заповедта. Със заповедта е наредено да се изплатят дължимите
обезщетения по чл.228, ал.1 и чл.234 от Закона за Министерство на вътрешните
работи. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 09.11.2018г., видно от
удостоверяване на представения препис от нея на л.34.
При така установените факти, настоящият състав на Варненският
административен
съд, обосновава следните изводи:
Жалбата е
подадена в срока по 149, ал. 1 АПК и от лице, за което административният акт е
неблагоприятен, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 13,
ал.2, т.4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/, главният директор на Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията”
/ГД”ИН”/ назначава и преназначава държавни служители на младши изпълнителски
длъжности, както и прекратява служебните правоотношения с тях. В случая, видно
от представения Класификатор на длъжностите на държавни служители в ГД”ИН” и
териториалните й служби по чл.19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, младши инспектор /каквато
длъжност е заемал жалбоподателя/ е държавен служител на младша изпълнителска
длъжност в ГД”Изпълнение на наказанията”, поради което именно главният директор
на ГД”ИН” е органът по назначаването, компетентен да прекрати възникналото с
него служебно правоотношение.
Оспорената
заповед е издадена в съответствие с изискванията за форма – същата е писмена; в заповедта са посочени правното и фактическо
основание за постановяването й, които в случая съвпадат. По същността си това са
мотивите, обосноваващи издаването на акта. Същите са ясно изразени и дават възможност на
адресата да разбере причините за прекратяване на служебното му правоотношение.
Спазени са и административно-производствените правила. Заповедта е
издадена по инициатива на органа по назначаването, като при условията на чл.
228, ал. 1 ЗМВР на жалбоподателя е определено обезщетение за неспазен срок за
предизвестие. Както се
посочи, заповедта е издадена по инициатива на органа по назначаването
- на основание чл.226, ал.1, т.15 от ЗМВР, поради което предложение за
прекратяване на служебното правоотношение не е необходимо. Такова изискване не е предвидено нито в
ЗМВР и ЗИНЗС, нито в относимите за случая Правила за реда за прекратяване на
служебното правоотношение на държавните служители в Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” и Главна дирекция „Охрана” към министъра на правосъдието,
утвърдени със Заповед № ЛС-04-1464/26.10.2015г. на МП /приложени на л. 38-43 от
делото/. Съгласно т.13 от тях, прекратяването на служебното правоотношение на
основание чл.226, ал.1, т.1 и т.15 от ЗМВР се извършва по инициатива на органа
по назначаването, като не е предвидено да се прави предложение за това от друг
орган, както е регламентирано за други
случаи с разпоредбата на чл.13.1 - при прекратяване на служебното
правоотношение на основание чл.226, ал.1, т.3, 5, 6, 7, 9, 10, 11, 12, 14 и 16
от ЗМВР. Независимо от това, в конкретния случай е направено такова предложение
от началника на Затвора – гр.Варна. Следва да се отбележи, че и при действието
на ППЗМВР /отм./, заложеното в чл.268, ал.1 от него изискване за предложение не беше задължителен елемент от процедурата,
тъй като изготвянето му беше предвидено само като възможност
и органът по
назначаване и тогава сам следваше да прецени дали да се възползва от това свое
правомощие.
Заповедта е
издадена и в съответствие с приложимия материален закон.
Съгласно чл.19,
ал.1 от ЗИНЗС, служители в Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" и в териториалните й служби са: 1. държавни
служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или
на мярката за неотклонение задържане под стража;
2. държавни
служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. За държавните служители
по ал. 1, т. 1 се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за
Министерството на вътрешните работи, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго
– ал.2. Тъй като в ЗИНЗС не са уредени основанията за прекратяване на служебни
правоотношения с държавни служители от категорията на тези по чл.19, ал.1, т.1 от него /какъвто безспорно
е жалбоподателя/, приложение намира ЗМВР. Такова основание е регламентираното в
чл.226, ал.1, т.15 от него, с което е мотивирана оспорената заповед.
Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение
на държавния служител се прекратява по инициатива на органа по назначаването,
когато е възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия. В
конкретния случай жалбоподателят Т.
е встъпил
в длъжност на 09.09.2010г., на която дата е възникнало служебното му
правоотношение с ГД”ИН” – по аргумент от чл.161, ал.1 и ал.2 от ЗМВР и чл. 14,
ал.1, предл.2 от ЗДСл., вр. с чл.142, ал.4, вр. с ал.1 т.2 от ЗМВР – факт, по
който не се спори по делото и изрично е заявен на стр.1 от жалбата. Противно на
твърдяното от Т. обаче, Съдът намира, че служебното му правоотношение като държавен служител е
възникнало след като той
вече е упражнил
правото си на пенсия, считано от 07.09.2010г. Независимо, че същият е подал заявление за
отпускане на пенсия на 01.11.2010г., по което органът от ТП на НОИ се е
произнесъл с Разпореждане от 1.12.2010г. /л.48/, пенсията е отпусната считано от 07.09.2010г. и
това е датата, от която същият е
упражнил правото си пенсия. Позитивният
резултат за оспорващия, постигнат с цитираните от процес.представител на
жалбоподателя решения на ВАС по адм.д.№11337/2016г. и по адм.д.4999/2017г. /с
решението по второто делото е оставено в сила решението по първото/ касаят
друга фактическа обстановка, а видно от мотивите им, по отношение на момента на
упражняване на правото на лична пенсия и стаж и двата състава са приели, че
това е станало „считано от ……………..година”, т.е. считано от определена дата, от
която е отпусната пенсията. Това е така, тъй като упражняването на определено
право е черпене на положителен за упражняващия резултат, като при упражняване на
правото на пенсия законодателят е предвидил възможност това да стане със задна
дата – от момента, в който лицето е придобило право на пенсия, а за пенсиите за
осигурителен стаж и възраст – от датата на прекратяване на осигуряването – чл.94,
ал.1 КСО /в относимата редакция/.
Изложеното сочи,
че за жалбоподателя Т. е възникнало
служебното правоотношение като държавен служител на 09.09.2010г., след като той
вече е упражнил
правото си на пенсия, считано от 07.09.2010г. и следователно изискванията на чл. 226, ал. 1, т. 15 от ЗМВР са изпълнени -
правото на пенсия е упражнено преди възникване на служебното правоотношение. Налице
са основания за
прекратяване на служебното му правоотношение по реда на цитирания текст, а
правомощието на органа в този смисъл е упражнено в съответствие нормативно
установените предпоставки.
Поради всичко изложено настоящият състав приема, че
оспорената заповед е издадена компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на
административно-производствените правила, както и на материално-правните разпоредби и целта на закона,
поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна
и следва да се отхвърли.
С оглед изхода
на спора, основателна е претенцията на ответника за заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Същият е бил представляван в хода на
производството от юрисконсулт, който е участвал в проведеното по делото открито
съдебно заседание. На основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. с чл.78, ал.8 от ГПК,
вр. с чл.144 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, на ГД”ИН” при МП следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/лева.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Варненският административен съд,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.И.Т. *** срещу Заповед рег. № Л-4639/01.11.2018г.
на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при МП.
ОСЪЖДА Й.И.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” при МП разноски по делото в размер на 100.00 (сто) лева за
възнаграждение за
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ:……………………….