Р Е Ш
Е Н И Е
№……
гр.
Ловеч, 18.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на осемнадесети март две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета А., като разгледа докладваното
от съдия Вълков адм.дело № 320/2018 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Е.А.С. ***
против Решение № 1040-10-45/24.08.2018 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с
което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 2139-10-10/25.06.2018 г. на
Ръководител на „ПО” при ТП на НОИ Ловеч.
Твърди се, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, издадено в противоречие с материално-правни разпоредби, при
съществено нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие
с целта на закона, поради което се иска отмяната му. Претендира се присъждане
на направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката
лично и чрез пълномощник поддържа жалбата. Представила е писмени бележки по
същество на правния спор.
Ответникът по делото – Директорът на ТП
на НОИ Ловеч чрез пълномощник оспорва жалбата в съдебно заседание. Представил е
писмени бележки, в които е изразил становище за неоснователност, необоснованост
и недоказаност на жалбата, затова моли същата да бъде отхвърлена.
Настоящият
съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежно легитимирана страна в законния срок. Разгледана по същество е
основателна.
От доказателствата по делото се установява, че с
Разпореждане № **********/06.12.2017 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Ловеч
на С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) пожизнено. С
Разпореждане № **********/20.12.2017 г. е изменена тази пенсия от 01.11.2017 г.
пожизнено в размер на 582.66 лв.
Със заявление с
вх. № 2121-10.8/08.03.2018 г. до Директора на ТП на НОИ Ловеч жалбоподателката
е поискала да й бъде зачетен придобитият преди пенсионирането осигурителен стаж
за времето от 01.01.1984 г. до 01.09.1994 г.
С Разпореждане № 2139-10-10/25.06.2018 г. на Началника
на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Ловеч е отказано да бъде изменена личната
пенсия за ОСВ на С.. Освен това е отказано да бъде зачетен на същата осигурителния стаж за периода от 01.01.1984
г. до 01.09.1994 г., както и да бъде признат този стаж за учителски.
С. е обжалвала Разпореждането пред Директорът на ТП на
НОИ, който с оспореното Решение № 1040-10-45/24.08.2018 г. е отхвърлил жалбата
като неоснователна и е потвърдил издаденото Разпореждане.
За да постанови този резултат Административният орган
е приел, че описания осигурителен стаж по удостоверение УП-3 №
5507-10-542/13.04.2018 г., положен в Български съюз за физкултура и спорт (БСФС) гр. Ловеч на
длъжност „тр.хандбал“ за времето от 01.01.1984 г. до 31.05.1985 г.,
„сп.преп.хандбал“ от 01.06.1985 г. до 30.06.1992 г. и „хандбал“ за периода
01.07.1992 г.-01.09.1994 г. не е зачетен като учителски, тъй като не са изпълнени
изцяло условията на чл. 19, ал.2 и ал.3 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС). Не са налице
доказателства, удостоверяващи назначаването на С. на редовна учителска служба в
БСФС гр. Ловеч за периода от 01.01.1984 г. до 01.09.1994 г. по предвидения ред
в тогава действащата законова уредба. Имената й фигурират в разплащателните
ведомости на средно спортно училище „Асен Драганов“ гр. Ловеч за периода от
01.01.1992 г. до 30.09.1994 г., но това не опровергава извода, че С. не е била
назначена като редовен учител в спортното училище през спорния период, или, че
е изпълнила нормата на задължителна преподавателска работа. За този период
осигурителния й стаж е заверен от ДФС „Осъм“ гр. Ловеч като „преподавател по
хандбал ССУ“. Този труд не може да бъде признат за учителски стаж. Прието е, че
за цитираните периоди С. не е извършвала трудова дейност в учебно възпитателно
заведение, което е създадено по реда на отм.ЗНП, поради което не е изпълнено
изискването на чл. 19, ал.3 от НПОС.
В Удостоверение изх. № 5507-10-542/13.04.2018 г. е
отразено, че Е.С. *** на следните длъжности: 1. „тр.хандбал“ за времето от
01.01.1984 г. до 31.05.1985 г.; 2. „сп.преп.хандбал“ за времето от 01.06.1985
г. до 31.12.1986 г.; 3. „сп.преп.хандбал“ за времето от 01.01.1992 г; 4.
„хандбал“ за времето от 01.07.1992 г. до 30.09.1994 г.
В издаденото от основно училище „Христо Никифоров“ гр.
Ловеч Удостоверение изх. № 2/06.03.2018 г. е посочено, че С. е работила като
спортен преподавател за времето от 01.01.1987 г. до 31.12.1997 г.
От представената трудова книжка на жалбоподателката се
установява, че за времето от 01.10.1083 г. до 01.05.1993 г. тя е работила в ДФС
„Осъм“ Ловеч, вид на дейност спортен педагог, длъжност преподавател по хандбал
в ССУ(средно спортно училище). От 01.05.1993 г. до 01.07.1994 г. тя е работила в Общински
спортен съюз-СК хандбал Ловеч, вид дейност спортен педагог, на длъжност
преподавател по хандбал.
От представената от жалбоподателката Диплома за завършено висше образование е видно, че тя е завършила пълния курс на
Висшия институт за физкултура „Георги Димитров“ гр. София с квалификация учител
по физическо възпитание.
За изясняване на делото от фактическа страна е
допусната съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е констатирало от
ведомостите за заплати на БСФС Ловеч за периода от 01.01.1984 г. до 30.09.1994
г., че жалбоподателката фигурира в тях с посочени длъжности „преподавател по
хандбал“, „спортен преподавател хандбал“ и „хандбал“. Във ведомостите не са
отразени отработени часове за жалбоподателката, както и за всички лица,
отразени във ведомостите на длъжности, подобни на тази на С.. Не са предадени
на съхранение документи, установяващи отработени часове, както и такива, които
установяват норматив за отработени часове. Не са предадени на съхранение
трудовите досиета на персонала и съдържащите се в тях трудови договори,
заповеди и др.
При проверка в счетоводството на ОУ „Христо
Никифоров“, което е правоприемник на ССУ „Асен Драганов“ Ловеч на ведомостите
за заплати за периода от 01.01.1987 г. до 31.12.1991 г. експертът е установил,
че жалбоподателката е била на длъжност „спортен преподавател“. Във ведомостите
за заплати за всички преподаватели, включително и на жалбоподателката не са отразени
данни за продължителност на работния ден, няма данни и за отработените часове.
В заключението е отразено, че при работодателя ССУ
„Асен Драганов“, респективно при правоприемника ОУ „Христо Никифоров“ не са
запазени документи, установяващи пълния норматив отработени часове от
жалбоподателката, или изобщо документи, от които да е видно какъв норматив за
отработени часове е приет. При предаване на документите от стария работодател
на правоприемника на правоприемника само ведомостите за заплати. На всички
преподаватели, включително и на С. са начислявани заплати при пълно работно
време осем часа и пълна работна седмица, съответстваща на отработените дни през
съответния месец от обжалваните периоди.
Изготвеното заключение от назначеното вещо лице не е
оспорено от страните и е приобщено към доказателствения материал по делото.
Съдът кредитира същото, защото го намира за обективно и безпристрастно,
непротиворечащо на останалите доказателства по делото.
По делото е прието писмо от отдел „Държавен архив“
Ловеч, в което е отразено, че не се съхраняват документи, касаещи изпълнени
нормативи на работа от лицата на длъжност „спортен преподавате хандбал“,
преподавател хандбал“ в това число материални книги, попълнени образци за
изпълнени нормативи, правилник за вътрешния ред в ССУ „Асен Драганов“, доклади
за извършена спортна дейност по отношение на профил „хандбал“ за периода
01.01.1984 -30.09.1994 г., както и трудови досиета, заповеди за назначаване и
преназначаване на Е.А.С..
По искане на жалбоподателката са допуснати до разпит в
съдебно заседание свидетели.
Свидетелят Х.В.Д., който е работил като старши
преподавател по хандбал посочва, че С. е работила в спортното училище като
преподавател по хандбал от 1981 г. и му е била колежка. Винаги са се водили на
длъжност преподавател по хандбал.
Свидетелят В.С.Ц. е бил колега на жалбоподателката.
Той е бил преподавател по хандбал за мъже, а С. за жени. Работили са заедно от
1981 г. до 1993 г. Работили са на пълен работен ден, дори са имали и лекторски
допълнителни часове. Категоричен е, че длъжността, която е заемала С. е била
„преподавател по хандбал“. Всеки ден е била на работа, имало е много тренировки
и лагери.
Свидетелката А.С. А. е била Директор на училище
„Христо Никофоров“ от месец ноември 1992 г. до края на месец февруари 1995 г.
Според нея С. е била спортен преподавател в училището със статут на учител,
както тези по останалите предмети като физика, химия и др., само че е трябвало
да се грижи за определен спорт. С. е работела с момичетата хандбалистки.
Свидетелката Н. С.В. е работила в училище „Христо
Никофоров“ от 01.12.1983 г. до 2000 г. като секретар-касиер. Тя е оформила
трудовата книжка на жалбоподателката. Посочва, че С. е била спортен
преподавател по хандбал. Оценявала е учениците, писала е в дневниците. При
завършване в дипломите на учениците е имало оценка по хандбал.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели,
защото са непротиворечи, дадени са от колеги на жалбоподателката и допринасят за изясняване на фактическата
обстановка.
По делото са представени от ответника поименно щатно
разписание на училище „Асен Драганов“, в което са отразени длъжностите и
лицата, които са ги заемали и ведомостта за заплати за периода 1987, 1988 до
1991 г. Ведомостта е била обща за
учители и спортни преподаватели в училището.
Приобщено е по делото и щатно разписание на ДФС „Осъм“
Ловеч, в което жалбоподателката фигурира като треньор. От нея е видно, че има
начислявани лекторски часове на определени лица, но щатната заплата на
различните преподаватели и треньори е била различна.
От класификацаията в щатните разписания на БСФС и на
училище „Асен Драганов“ Ловеч е видно, че С. попада в код 2600 – специалисти,
работещи по организация и управление на физкултура и спорт.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Обжалваното Решение. на Директора на ТП
на НОИ Ловеч и потвърденото с него Разпореждане на Ръководител „ПО” са издадени
от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание
съгласно чл. 59, ал.2 от АПК.
Съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила в хода на
административното производство.
Според настоящият съдебен състав
оспорените актове са постановени в несъответствие с материалния закон и целта
на същия.
В чл. 19 от НПОС са регламентирани
условията, при които осигурителния стаж се зачита за учителски. Наредбата е
обнародвана в ДВ, бр. 21 от 2000 г. За осигурителния стаж придобит преди
01.01.2000 г. следва да се приложи § 9, ал.1 от ПЗР на КСО. Според тази
разпоредба времето, което се зачита за трудов стаж при пенсиониране за труд положен
до 31.12.1999 г. съгласно действащите тогава разпоредби се признава за
осигурителен стаж. Преценката дали трудът на жалбоподателката, положен през
спорния период е учителски следва да се направи съобразно действащата през този
период правна уредба. През периода не е имало легална дефиниция на понятието
„учителски стаж“. Този термин е въведен с изменението на чл. 41 от Правилника за приложение на Закона за
пенсиите (ППЗП) с ДВ, бр. 40/1991 г. Съгласно, чл. 41, ал.1 от него,
учителският трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП) е трудовият
стаж, положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни
заведения. За учителски трудов стаж се счита и трудовия стаж на директорите и
заместник директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили
пълната норма задължителна преподавателска работа. В ал.2 е регламентирано, че
учителски трудов стаж е и трудовия стаж на лицата, заемащи длъжност по списък,
утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с Управителя на
Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на
длъжността учител или възпитател, съобразно придобитото образование,
професионална квалификация и правоспособност, и са изпълнили пълната норма за
задължителна преподавателска работа. Според ал.3, учебни и възпитателни
заведения по смисъла на ал.1 са създадените по реда на Закона за народната
просвета
(ЗНП), както и социалните учебно-професионални заведения за
квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно ПМС
№ 63/1991 г. Идентични условия за зачитане на положения осигурителен стаж като
учителски са регламентирани в сега действащите разпоредби на чл. 19, ал.1 и
ал.2 от НПОС.
Освен това следва да се вземе предвид
обстоятелството, че през време на спорния период жалбоподателката е полагала
труд в ССУ „Асен Драганов“ гр. Ловеч, независимо от това кой е вписан в нейната
трудова книжка като осигурител.
С чл. 41, ал.2 от ППЗП(отм.) е признат за учителски трудовия стаж на лицата, заемащи длъжност по
списък, утвърден от Министъра на образованието и науката, съгласувано с
Управителя на Националния осигурителен институт, ако отговаря на изискванията
за заемане на длъжността учител или възпитател, съобразно придобитото
образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили
пълната норма на задължителна преподавателска работа. В списъка под № 12
фигурира длъжността „преподавател“. Законодателят е използвал понятието „пълна
норма на „задължителна преподавателска работа“, а не задължителен брой
преподавателски часове“, които се отнасят за учителите и преподавателите, и са
различни в зависимост от училището. Това означава, че характера на
изпълняваната дейност е определяща за значението на използваното понятие.
Дейността на спортния преподавател по хандбал задължително се е изпълнявала от
лица с педагогическа образование, което се е изисквало за упражняване на
учителска професия. Жалбоподателката е завършила Висшия институт за физкултура
„Георги Димитров“ гр. София с квалификация учител по физическо възпитание. Тя е
извършвала обучение на учениците в ССУ „Асен Драганов“ в гр. Ловеч, което е
училище със засилен характер на спортната подготовка. От свидетелските
показания се установява, че жалбоподателката се е занимавала с преподавателска
работа при пълен работен ден.
Настоящият съдебен състав намира, че положеният от С.
труд през спорния период не се различава по своя характер от труда, полаган от
учител по физическо възпитание, чийто стаж безспорно би бил зачетен за
учителски. Това означава, че жалбата е основателна
С оглед
изложеното и естеството на спора, съдът намира, че обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени и делото
изпратено като преписка на Административния
орган за ново разглеждане и произнасяне.
При този изход на производството следва да бъде осъден
ответника да заплати на жалбоподателката направените разноски по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 173, ал.2
и чл. 143, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 1040-10-45/24.08.2018 г. на
Директора на ТП на НОИ Ловеч и Разпореждане № 2139-10-10/25.06.2018 г. на
Ръководител на „ПО” при ТП на НОИ Ловеч.
ИЗПРАЩА делото
като преписка на Директора на ТП на НОИ Ловеч за ново произнасяне по същество
на правния спор.
ОСЪЖДА ТП
на НОИ Ловеч да заплати на Е.А.С. *** сумата от общо 521.50 (петстотин двадесет и един лева и петдесет стотинки) лева,
от които 121.50 (сто двадесет и един лева и
петдесет стотинки) лева депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза и 400 (четиристотин) лева адвокатско възнаграждение съгласно Договор за
правна защита и съдействие от 03.12.2018 г.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните на основание
чл. 138, ал.1 от АПК
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: