Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил, 22.03.2013 година
Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в
публичното съдебно заседание на двадесет и втори
февруари две хиляди и тринадесета
година,в състав
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
при
участието на секретаря М.С. ,като
разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА МУХТИЙСКА т.д. № 19/2012 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред първата инстанция е по реда на чл.365 -чл.378
ГПК
в сила от 1.ІІІ.2008 г. публ.ДВ
бр.59/2007 г., на осн.§ 1,ал.1 от ПЗР на същия ГПК и е изпратено от Пловдивския
окръжен съд на осн.чл.118,ал.2 ГПК във вр. с чл.105 ГПК на надлежния
Кюстендилски окръжен съд,тъй като в срока по чл.119,ал.3 ГПК ответникът е
възразил срещу подсъдността на ПлОС,доказвайки,че е пременил седалището си в
гр.Кюстендил.
Т.д.№
971/2011 г. е било образувано в
ПлОС по първоначалната искова молба вх.№ 29633/22. ХІІ.
С приетият от КОС отговор на исковата молба вх.№
19/31.
С молба вх.№ 3069/05. 06.
Процесуалните представители на ответното„******** ООД ЕИК *** оспорват
основателността и на осъдителния иск по изложените вече им възражения срещу установителната
претенция. Молят да бъде отхвърлен от КОС и им се присъдят сторените
разноски,за които и те са представили на осн.чл.80 ГПК списък.
Кюстендилският окръжен
съд , след преценка на доводите и възраженията на страните , с оглед събраните по делото доказателства и въз
основа на закона,прие за установени
следните обстоятелства:
Страните не спорят за релевантните за правилността на решението
факти, които са установени и от доказателствата в приложените към настоящето
ч.гр. дела № 15 793/2011 г. на Пловдивски
районен съд и ч.гр.д.№ 3552/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, а именно, че:1.В
полза на ищеца „СИРИУС- ТИМ”ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.П.,община
и област П., ул.”***” бл.**, ет.**, ап.** с управител С. Л. Р. по
заявление вх.№35405/14. 09.
След отмяната на разпореждането
в открито съдебно заседание на 18.09.2012 г. съдът е допуснал поисканото от ищеца изменение
на петитума на иска му от установителен по чл.422,ал.1 ГПК за съществуването
на паричното му вземане в размер на
40 000 евра ,за което в хода на производството са обезсилени ,издадените му за тях срещу ответника, заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист ,в осъдителен
за
присъждането им ,,ведно със законната
лихва от 14.09.2011 г. -датата на заявяването им на осн. чл.417,т.9 ГПК по ч.гр.д.№ 15793/2011 г. пред ПлРС. Спорът на страните за сумата
40 000 евра след допуснатото от
съда изменение при условията на
чл.214,ал.1, изр.3 ГПК само на петитума на иска е недопустимо
да се разглежда извън посоченото основание
от ищеца за дължимостта й в заповедното производство , а в т.12-та към
заявлението си по чл.417 ГПК той
е посочил,че вземането му за нея
произтича от запис на заповед с падеж на 09.09.2011 г.,издадена без протест.
При това изменение на искането от установителен към осъдителен иск,
се запазва обстоятелствената част на исковата молба,а твърдените от ищеца факти и обстоятелства, въз
основа на които се претендира вземането, не се изменят. Следователно окръжният
съд е ограничен от основанието,посочено от ищеца към заявлението му в заповедното производство и ще обсъди само
доказателствата, доводите и възраженията на страните,които са единствено относими към правилността на изхода на спора им за присъждането на процесната сума, а то е - менителнично задължение от ответното ООД с представения към заявлението на ищеца запис на заповед/л.6-ти от ч.гр.д.№
15793/2011 г. пред ПлРС., с падеж на 09.
Заявеното
вземане по ч.гр.д.№ 15793/2011 г. на ПлРС е
основавано на записа на заповед/л.6.ти от същото/,издаден на 09.09.2009 г. от В. К. К. с отбелязване в
него,че действува в качеството на пълномощник на ответното дружество,
представлявано от управителя А. М..Към заявлението няма изрично пълномощно от М. на К. за поемане на менителнични задължения от името на„********ООД ЕИК *** , както изисква императивно чл. 26, ал.2 от ТЗ. Записът на заповед не е потвърден от управителя на дружеството при
условията на чл. 301 от ТЗ ,тъй като не е посочен от подписаната от управителя
на ответното ООД А. М. декларация- потвърждение / л.8 и
л. 9 в заповедното производство/.След като искът на ищцовото дружество се основава на
менителничният ефект на записа на заповед и от изложеното по- горе се
установява, че същият няма действие по отношение на ответното дружество, поради
липсата на изрично пълномощно за поемане на менителнично задължение, то
искът, предявен на правно
осн.чл.505,ал.1 ТЗ във вр. с чл.506,ал.1 и чл.537 ТЗ за осъждането му да му
заплати сумата 40 000 евро,ведно със законната лихва от 20.12.2011 г.,
следва да се отхвърли. В настоящото производство е недопустимо да се разглежда за евентуалната й дължимост друго каузално
основание между страните, което ищецът иска да въведе в спора им с ответника, тъй като изменението е само за петитума на иска му от установителен по
чл.422,ал.1 ГПК за съществуването на вземането
по оспорената му заповед , а фактите
и обстоятелства ,въз основа
на които е заявил вземането си в заповедното производство ,не се
изменят.
На основание чл.78,ал.3 ГПК с
оглед резултата от спора, на ответното дружество следва да се присъдят сторените му по делото разноски, които са в
размер на 2163 лева представляващи сбора
от възнаграждението за един адвокат в размер на 2 050
лева,100 лева за възнаграждението на
в.л. ,извършило СЧЕ и такси за преписи
Водим от горното, КОС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на правно
осн. чл.505, ал.1 ТЗ във вр. с чл.506,ал.1 ТЗ и чл.537 ТЗ от „СИРИУС- ТИМ”ЕООД ЕИК *** със
седалище и адрес на управление:гр. П.,община и област П.,ул.”***”бл.**, ет.*,
ап.** с управител С. Л. Р. за
осъждането на ”ИТАЛИ КАНСТРАКШЪН
” ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление :гр. К., ул.”***” № **,ет.** да му заплати сумата 40 000 евра ,ведно със законната лихва от 14. 09.
ОСЪЖДА„СИРИУС- ТИМ”ЕООД ЕИК *** да заплати на осн.чл.78,ал.3 ГПК на
”ИТАЛИ КАНСТРАКШЪН ” ООД ЕИК *** сумата 2 163/ две хиляди сто шестдесет
и три лева/,представляващи
сторените му по делото разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страната пред САС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: