Решение по дело №19/2012 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 март 2013 г.
Съдия: Галина Драганова Мухтийска
Дело: 20121500900019
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2012 г.

Съдържание на акта

                    Р    Е      Ш      Е     Н      И      Е    

                              

                           гр.Кюстендил, 22.03.2013 година

 

                   Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в

публичното съдебно заседание на двадесет и втори февруари  две хиляди и тринадесета година,в състав

 

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

                        

                                                 

 

при участието на секретаря М.С.  ,като разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА МУХТИЙСКА т.д. № 19/2012  г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

               Производството по делото пред първата инстанция е по реда на чл.365 -чл.378   ГПК   в сила от 1.ІІІ.2008 г.  публ.ДВ бр.59/2007 г., на осн.§ 1,ал.1 от ПЗР на същия ГПК и е изпратено от Пловдивския окръжен съд на осн.чл.118,ал.2 ГПК във вр. с чл.105 ГПК на надлежния Кюстендилски окръжен съд,тъй като в срока по чл.119,ал.3 ГПК ответникът е възразил срещу подсъдността на ПлОС,доказвайки,че е пременил седалището си в гр.Кюстендил.

                Т.д.№ 971/2011 г.  е било образувано в ПлОС  по първоначалната  искова молба вх.№ 29633/22. ХІІ. 2011 г. на „СИРИУС- ТИМ”ЕООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление:гр.П.,община и област П.,ул.”**”бл.*, ет.*, ап.* с управител С. Л. Р.   с осн.чл.422,ал.1 ГПК  срещу ”ИТАЛИ КАНСТРАКШЪН ” ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление :гр.К., ул.”.” № .,ет..     , съдържаща фактически твърдения, че ищецът е кредитор   с издадена     на осн. чл.418,ал.1 ГПК във  вр. с чл.417,т.9 ГПК  по ч.гр.д.№ 15 793/2011 г.  от  Пловдивският районен съд   срещу  оспорилият му я в срока по чл.419 ГПК длъжник-ответното ООД, заповед за  незабавно изпълнение и изпълнителен лист, за заявеното му срещу него на 14. 09.2011 г. парично вземане за сумата    40 000 евра по издадения му запис на заповед  без протест   на 09. 09. 2009 г.  и падеж 09.09.2011 г.,  чрез пълномощника В. К. К. на   ответното ООД.

                  С  приетият от КОС отговор на исковата молба вх.№ 19/31. 01.2012 г.,чрез процесуалният си представител по пълномощие адвокат Ал.Т. от КАК  управителят А. М. на ответното ”ИТАЛИ КАНСТРАКШЪН ” ООД ЕИК ***  е оспорил допустимостта и основателността на иска по чл.422,ал.1 ГПК срещу него.Срещу основателността му инвокирал следните възражения: 1.Договорът за заем от 09.09.2009 г. и записът на заповед от същата дата са подписани чрез В. К. К.,който не е бил упълномощен да подписва договори за заем и да поема менителнични задължения от името на „********ООД  ЕИК ****, поради което са нищожни-чл.26,ал.2 ТЗ.;2.Договорът за заем между двете дружества е симулативен ,понеже всички суми,които С. Р. е превеждал по сметката на „******** ООД са му предоставени от М.,за да ги внесе по сметката на това дружество, а не да ги предаде в заем на друго лице,  и  финансирането  ,както на „******** ЕООД ЕИК ***,така и на всички български и италиански фирми го е извършвал М.;3.Управителят на ищцовото ООД, С. Р.  - син на З. Р.,бивша съпруга на управителя на ответното ООД, пълномощника К. са действували във вреда на ответното  „********ООД.;4.Направил е възражение за нищожност,поради въвеждането му умишлено от З. Р. в заблуждение,че подписва счетоводни док,ументи за НАП, евентуално за унищожаемост  на декларациите-потвърждение, изхождащи от М. на български и италиански език от 17.11.2009 г. и от 21.12.2209 г.;5.Оспорил е истинността на представените от ищеца писмени доказателства и е поискал съдът да задължи ищецът да представи оригиналите им.

                  С   молба вх.№ 3069/05. 06. 2012 г.   ищецът „******** ЕООД ЕИК … е заявил,че искът му по чл. 422,ал.1 ГПК е допустим,тъй като е в срок, а и КОС установи този факт от приложената на стр.34-та разписка за връчването на съобщението му по чл.415,ал.1 ГПК в ч.гр.д.№ 15793/2011 г. на ПРС ,което е изискал и приложил към настоящото производство.След отмяната на  разпореждането за издаването  на заповедта за изпълнение    с определение № 419/01. 02. 2012 г. по ч.гр.д.№ 3552/2011 г. от  Пловдивският окръжен съд   ,ищецът  с оглед правният си интерес  е    поискал    изменение на  петитума на иска  му  от установителен в осъдителен  за осъждането на ответното ООД да му заплати сумата 40 000 евро,ведно със законната лихва от датата на исковата молба-22.ХІІ.2011 г. на основание издадената  с гаранционно обезпечителна функция запис на заповед ,което с оглед  допустимостта му на осн. чл.214, ал.1,изр.3-то ГПК и  задължителната практика  на ВКС на РБ     след като  довнесъл дължимата на КОС д.т. в размер на 1 565 лева , в открито съдебно заседание на 18.09.2012 г.  съдът приел.Ищецът претендира и присъждането на сторените му в производството разноски,за които на осн.чл.80 ГПК е представил списък.                 

                          Процесуалните представители на ответното„******** ООД  ЕИК ***  оспорват  основателността и на осъдителния иск  по изложените  вече им възражения срещу установителната претенция. Молят да бъде отхвърлен от КОС и им се присъдят сторените разноски,за които и те са представили на осн.чл.80 ГПК списък.

                           Кюстендилският окръжен съд , след преценка на доводите и възраженията на страните , с оглед   събраните по делото доказателства и въз основа  на закона,прие за установени следните  обстоятелства:

                           Страните не спорят за релевантните за правилността на   решението факти,  които са установени и от  доказателствата в приложените към настоящето ч.гр. дела № 15 793/2011 г.  на   Пловдивски  районен съд     и  ч.гр.д.№ 3552/2011 г. на  Пловдивски окръжен съд, а именно, че:1.В полза на ищеца „СИРИУС- ТИМ”ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.П.,община и област П., ул.”***” бл.**, ет.**, ап.** с управител С. Л. Р.    по  заявление вх.№35405/14. 09. 2011 г. на осн. чл.418,ал.1 ГПК във  вр. с чл.417,т.9 ГПК   с разпореждане по ч.гр.д.№ 3552/2011 г. на   ПлРС  е  издадена заповед № 10613/16.09.2011 г. за  незабавно изпълнение и изпълнителен лист  срещу  ответника ”ИТАЛИ КАНСТРАКШЪН ” ООД ЕИК ***, с управител А. М., със седалище и адрес на управление :гр. К., ул.”***” № *,ет.*    за       сумата  40 000 евра, ведно със законната лихва от 14.09.2011 г. дължима  от   запис на заповед, издаден   без протест   на 09. 09. 2009 г.  чрез пълномощника на ответното   ООД В. К. К. и падеж 09.09.2011 г.,       оспорена   в срока по чл.419 ГПК от длъжника;2.Исковата   молба по чл. 422,ал.1 ГПК вх.№ 29633/22. ХІІ. 2011 г. в  Пловдивския окръжен съд по т.д.№971/2011 г. , изпратена на КОС   на осн.чл.118, ал.2 ГПК във вр. с чл.105 ГПК  за   установяване съществуването на оспореното му парично вземане  от  „******** ЕООД ЕИК ***   е   в  1-м.срок  по чл.415,ал.1 ГПК,  което е видно и от приложената на стр.34-та разписка за връчването на съобщението по   ч.гр.д.№ 15793/2011 г. на ПлРС;3.С влязлото в сила определение № 419/1.02.2012 г. по ч.гр.д.№ 3552/2011 г.  Пловдивският окръжен съд отменил разпореждането за издадената заповед за незабавно изпълнение , отхвърлил молбата на заявителя срещу ответното ООД, а с влязлото в сила определение № 723/29.02.2012 г. по същото дело е обезсилил и издадения въз основана на отменено разпореждане изпълнителен лист от 19.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 15793/2011 г. на ПлРС.

                     След отмяната на разпореждането   в открито съдебно заседание на 18.09.2012 г.  съдът е допуснал поисканото от ищеца изменение на петитума на иска му от установителен по чл.422,ал.1 ГПК    за съществуването на паричното му вземане в  размер на 40 000 евра ,за което в хода на производството са  обезсилени ,издадените му  за тях срещу ответника,  заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист   осъдителен     за присъждането   им ,,ведно със законната лихва от 14.09.2011 г. -датата на заявяването им на осн. чл.417,т.9 ГПК по  ч.гр.д.№ 15793/2011 г. пред ПлРС.                    Спорът на страните за сумата 40 000 евра  след допуснатото от съда изменение  при условията на чл.214,ал.1, изр.3 ГПК  само на  петитума на иска   е недопустимо да се разглежда извън посоченото основание   от ищеца за дължимостта  й  в заповедното производство , а в т.12-та  към  заявлението си  по чл.417 ГПК той е  посочил,че вземането му за нея произтича от запис на заповед с падеж на 09.09.2011 г.,издадена без протест. При това изменение  на   искането от установителен към осъдителен иск, се запазва обстоятелствената част на исковата молба,а  твърдените от ищеца факти и обстоятелства, въз основа на които се претендира вземането, не се изменят. Следователно окръжният съд е ограничен от основанието,посочено от ищеца към заявлението му  в заповедното производство и ще обсъди само доказателствата, доводите и възраженията на страните,които са единствено  относими към  правилността на изхода на спора им за  присъждането на процесната сума, а то е  - менителнично задължение от ответното ООД  с представения към заявлението на ищеца  запис на заповед/л.6-ти от ч.гр.д.№ 15793/2011 г. пред ПлРС.,  с падеж на 09. 09.2011 г.,  издаден без протест чрез пълномощника му  В.  К..Ирелевантен е въпросът ,поради  абстрактният   характер на записа на заповед,  с  издаването  му поемателят да ли   обезпечава пред приносителя му  изпълнението си по друга  каузална сделка между тях. Въпросът записът на заповед,издаден от пълномощника К. има ли   менителничен ефект  за ответното ООД     ,или не,     следва да    разреши  от  съда само с оглед допустимото изменение  единствено на петитума на  иска.    В този смисъл е константната  и задължителна за съда практика на ВКС на РБ намерила отражение в Определение № 622 от 18.08.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 382/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е. Василева.

                        Заявеното вземане по ч.гр.д.№ 15793/2011 г. на ПлРС е основавано на записа на заповед/л.6.ти от същото/,издаден на 09.09.2009 г. от В. К. К. с отбелязване в него,че действува в качеството на пълномощник на ответното дружество, представлявано от управителя А. М..Към заявлението     няма изрично пълномощно от М. на К.  за поемане на менителнични задължения от името на„********ООД  ЕИК *** , както изисква императивно   чл. 26, ал.2 от ТЗ. Записът на заповед не е потвърден от управителя на дружеството при условията на чл. 301 от ТЗ ,тъй като не е посочен от подписаната от управителя на ответното ООД А. М.   декларация- потвърждение / л.8 и л. 9 в заповедното производство/.След като   искът на ищцовото дружество се основава на менителничният ефект на записа на заповед и от изложеното по- горе се установява, че същият няма действие по отношение на ответното дружество, поради липсата на изрично пълномощно за поемане на менителнично задължение, то искът,  предявен на правно осн.чл.505,ал.1 ТЗ във вр. с чл.506,ал.1 и чл.537 ТЗ  за осъждането му да   му заплати сумата 40 000 евро,ведно със законната лихва от 20.12.2011 г., следва да се отхвърли. В настоящото производство  е  недопустимо да се разглежда  за евентуалната й дължимост    друго  каузално   основание между страните, което   ищецът  иска да въведе в спора им  с ответника, тъй като изменението е само за петитума на иска му от установителен по чл.422,ал.1 ГПК за съществуването на вземането    по оспорената му  заповед   , а   фактите и обстоятелства  ,въз основа на които  е заявил вземането си  в заповедното производство ,не се изменят.   

                        На основание чл.78,ал.3 ГПК с оглед резултата от спора, на ответното дружество следва да  се присъдят  сторените му по делото разноски, които са в размер на  2163 лева представляващи сбора от  възнаграждението  за един адвокат в размер на 2 050 лева,100 лева за  възнаграждението на в.л. ,извършило СЧЕ и такси за преписи

                                  Водим от горното, КОС

Р       Е       Ш       И  :

 

                                               ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на правно осн. чл.505, ал.1 ТЗ във вр. с чл.506,ал.1 ТЗ и чл.537 ТЗ от „СИРИУС- ТИМ”ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление:гр. П.,община и област П.,ул.”***”бл.**, ет.*, ап.** с управител С. Л. Р.   за  осъждането  на ”ИТАЛИ КАНСТРАКШЪН ” ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление :гр. К., ул.”***” № **,ет.**     да му заплати сумата    40 000 евра  ,ведно със законната лихва от 14. 09. 2011 г. -  на основание запис на заповед   издаден   на 09. 09. 2009 г.,без протест и падеж на 20.12.2011 г.  от  пълномощник В. К. К., ,без  да е  изрично овластен по реда по чл.26,ал.2 ТЗ  от управителя му А. М.  да  поема  менителнични задължения  от името на ответното ООД.

                                     ОСЪЖДА„СИРИУС- ТИМ”ЕООД ЕИК *** да заплати на осн.чл.78,ал.3 ГПК на ”ИТАЛИ КАНСТРАКШЪН ” ООД ЕИК *** сумата 2 163/ две хиляди сто шестдесет и  три лева/,представляващи сторените  му по делото разноски.

                                      Решението подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страната пред САС.

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: