Решение по адм. дело №1392/2025 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и е образувано по жалба на И. Д. П. от [населено място] , [жк] , чл. 157, ет.2, ап.14 срещу заповед №153/30.05.2025 г. на кмета на район „Младост“ при община Варна. Твърди се незаконосъобразност на атакуваната заповед , тъй като издадена предходна идентична заповед на ответника е отменена от Варненския адм. съд. Допълнително се посочва , че от три години жалбоподателят е без работа и поради тази причина не е заплащал наем и разходи във връзка с ползване на имота.

В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован , се явява лично и поддържа своята жалба. Твърди , че получава малка пенсия за инвалидност, която изразходва за „бира, цигари , храна, ток , ваучери и за „Булсатком“.

Ответникът по жалбата – кметът на район „Младост „ при община-Варна, се представлява от ст. юриск. И. С., която излага позиция за неоснователност на жалбата предвид законосъобразността на постановения акт . Поддържа се депозиран по делото писмен отговор на жалбата, в който е обективирано искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № 100/28.03.2016г. на ответника е бил продължен срока за настаняване на жалбоподателя в общинско жилище, находящо се в [населено място], [жк] , [адрес] с три години считано от 05.04.2016 г. / л. 78 от преписката/. Въз основа на тази заповед е бил сключен договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от фонд „Настаняване на наематели/ - л. 79-80/. Договорената наем е 17.93 лв. Тригодишният срок на договора е изтекъл на 06.04.2019 г.

Цитираният недвижим имот е общинска собственост предвид представен АОС № 4551/10.09.2007 г. /л. 70/ .

На 29.10.2024г. жалбоподателят е получил уведомление по чл. 26 от АПК , както и покана за заплащане на дължимия наеми консумативни разноски , конкретизирани по видове , периоди и размери / л. 19 от преписката/.

Към адм. преписка е приложена жалба от 16.05.2025г. на собственици на жилища в блок № 157 в [населено място] с искане за предприемане на мерки от районна администрация относно начина ползване на процесното общинско жилище , с искане за сигнализиране на РЗИ-Варна за пръскане срещу гризачи зарази лошата хигиена в общинското жилище, ползвано от П. / л. 11-12/.

В идентична жалба, но подписана от 20 обитатели на апартаменти в същия вход, са изложени данни за опасност от зарази за всички живущи заради мръсотията в общинското жилище .Има и изразено възмущение от поведението на П., като се твърди ,че той има пари за алкохол, но няма пари ,за да заплаща своите задължения , вкючително за вода , която неговите съседи плащат/л. 44-45 от делото/.

В съдебното производство ответникът представи констативен протокол от 25.09.2025г. с описание и снимков материал за състоянието на общинското жилище . Твърди се „непоносима воня“ в апартамента, висящи паяжини , разхвърляни мръсни дрехи по земята и по леглото, изцапани стени , течаща вода в банята, но не заради повреден кран, а защото не е затворен . Приложеният снимков материал онагледява лошото състояние на ползваното общинско жилище / л. 48-57 от делото/.

Няма спор между страните по делото , че наемателят П. не е заплащал наем за общинското жилище , такса за сметоизвозване и своите задължения за ВиК услуги . Дължимата ТБО не е плащана от 2020 г. видно от приложена към преписката справка /л. 18/ Според приложените справки П. дължи наем от 1173.45 лв. и лихва за забава от 320.14 лв. , такса за сметоизвозване от 37.73 лв. и лихва за забава от 8.66 лв. Задълженията му към ВиК-Варна за периода 16.05.2018 г. - 02.10.2024г. са в общ размер от 2948.86 лв. и законна лихва от 756.16 лв.

Според приложена към преписката справка на Агенция по вписванията на 09.07.2024г. жалбоподателят е продал притежаван в съсобственост самостоятелен обект в сграда с площ от 54 [жк], [улица], ет.   /л.23-214/ .

Събрана информация от НОИ сочи, че И. П. считано от м. януари 2014 г. получава ежемесечно пенсия с актуален размер към м. септември 2023г. от 601.50 лв. / л. 39-48/.

Видно от ЕР № 469/02.02.2021г. на ТЕЛК при УМБАЛ „ Св. М.“ – Варна жалбоподателят е с 95 % нетрудоспособност поради травматична дезартикулация на дясно бедро / л. 54/.

Предвид приложена към преписката справка актуалният наем за общинското жилище към м. май 2022 г. е 20.86 лв. /л.65/.

И. П. е подал на 26.09.2023г. молба за настаняване в ДПЛФУ „Г.“ [населено място] / л. 36-37/.

На 30.05.2025 г. ответникът е издал процесната заповед , с която на основание чл. 46, ал.1, т.1, 6 и 9 от ЗОбС е постановил прекратяване на наемното правоотношение с И. Д. П. заради неподаване от наемателя на декларации за семейно и имотно положение за 2017 г. и за периода 2019-2024г. ,заради непогасени задължения на П. към ВиК – Варна от 3920.71 лв. , заради незаплатен наем от 1173.45 лв. за периода от м.09/2020г. до м.05/2025г. и такса за сметоизвозване от 46.63 лв. за периода 2020-2024г.

Към преписката е приложено решение № 5752/04.06.2024г. на Адм. съд-Варна , с което е отменена предходна идентична заповед на процесната с номер № 211/14.08.2023г. / л. 27/.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата / л. 16 от делото/, а разгледана по същество тя е неоснователна .

Атакуваната заповед е издадена от компетентния административен орган. Разпоредбата на чл. 46, ал.2 ЗОбС гласи , че наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа , издал настанителната заповед, който в настоящия случай е кметът на район „Младост“ при община Варна – автор на оспорената заповед .

Произнасянето на административния орган е обективирано в изискуемата по чл. 59 от АПК писмена форма с посочване на фактически и правни основания , обосноваващи прекратяване на наемното правоотношение, има посочен срок за освобождаване на жилище . Това съдържание отговоря на изискванията на чл. 46, ал.2 ЗОбС и позволява ефективна съдебна проверка за неговата материална законосъобразност.

При издаването на оспорения адм. акт не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , а и подобно оплакване не се заявява в подадената до съда жалба. Има изрично уведомяване на П. по реда на чл. 26 от АПК за образуваното адм. производство , който подходът на ответника е осигурил възможност П. да упражни своите процесуални права, включително да даде обяснения, да иска събиране на доказателства , но същият не се е възползвал . С уведомлението П. е бил поканен за пореден път да плати частично или изцяло своите задължения , което той не е сторил.

Правното основание на издадената заповед е чл. 46, ал.1 т.1, 6 и 9 от ЗОбС. Според тази правна разпоредба наемните правоотношения се прекратяват поради:

-т. 1 неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца;

-т. 6 изтичане на срока за настаняване;

-т. 9 други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1.

Новелата на чл. 45, ал.1 от същия закон гласи, че условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 се определят с наредба на общинския съвет. Общински съвет Варна е приел Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища / НУРУЖНГНПОЖ/ .

Според чл. 21, ал.1, т.1, 5 и 9 от тази наредба наемните правоотношения се прекратяват поради:

- т.1 Неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от 6 месеца;

- т.5 Изтичане на срока за настаняване на наемателя в общинско жилище, определен с настанителната Заповед на Кмета на района;

- т.9 Посочени неверни данни в подадените годишни декларации, както и при неспазване на срока по чл. 14, ал. 8.

Според чл. 14, ал. 8 от Наредбата настанените със заповед наематели са длъжни да предоставят ежегодно в срок до 31 декември декларации за семейно и имотно състояние за текущата година, както и в едномесечен срок при промяна на обстоятелствата.

Законът за общинската собственос въвежда като валидно правно основание за прекратяване на наемно провоотношение неплащане на наемна цена или консумативни разноски за период от три месеца, докато общинската наредба въвежда по-дълъг срок – 6 месеца. Според правилото на чл. 5, ал.1 АПК при противоречие между закон и подзаконов нормативен акт , съдът прилага по- високия по степен акт т.е. в случая ЗОбС.

Безспорен факт е , че срокът на наемния договор по ползване на общинското жилище , сключен на 29.03.2016 г. е изтекъл на 06.04.2019 г. и П. е продължил да го ползва , без да заплаща наем, ТБО и комуналните разноски за вода.Съгласно чл. 236 ЗЗД ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Следователно действието на наемния договор е продължило и след 05.04.2019г.

По несъмнен начин се установи от събраните писмени доказателства, неоспорени от П. ,неплащане на наем надвишаващ 3 месеца , а именно 56 месеца, както и неплащане на консумативни разноски т.е. налице е системно , последователно, продължително бездействие по тяхното погасяване. При сключване на наемния договор наемът е бил 17.93 лв. , а впоследствие е бил увеличен на 20.86 лв. , но дори и при този символичен негов размер П. нито веднъж за цели четири години и половина не е заплатил дори един наем . Той не е заплатил и дължимата минимална такса за сметоизвозване за 2020г., 2021г, 2022, 2023г. и 2024г.или общо 46.63 лв. за четири календарни години . Не само за три месеца, а за цели 7 години или общо за 84 месеца П. не е заплатил дължимите суми за предоставените му ВиК услуги.

Освен това като наемател на общинско жилище П. по сключен договор за наем има задължение ежегодно да подава в края на всяка календарна година декларация за семейно и имотно състояние. И това свое задължение П. не е изпълнил за 2017 г., 2019г., 2020г., 2021г., 2022г., 2023г. и 2024г.

В контекста на изложеното съдът счита ,че са налице елементите на фактическия състав по упражняване публичното право по прекратяване на наемното правоотношение с предмет общинско жилище.

П. посочва като причина за незаплащане на наем и консумативни разноски липсата на финансови средства . Първо, според трайната практика на ВАС материално затруднение на наемателя е ирелевантно към задълженията за наем и за комунални услуги. Второ, заявената причина от П. за липса на средства няма убеждаващо въздействие, тъй като на 09.07.2024г. той е продал притежаван в съсобственост апартамент в [населено място] според справката на Агенция по вписванията и въпреки че е получил част от продажната цена , той не е заплатил дори частично някое от своите задължения- за наем , ТБО или за ВиК услуги. В жалбата до съда се твърди ,че П. е без работа от 3 години , но той не е погасявал наема си от преди четири години и задълженията си към ВиК-Варна от 7 години т.е дори и когато е имал трудова заетост , той не е заплащал своите разходи по повод ползване на общинското жилище. . П. направи и признание на неизгоден факт в съд. производство, което е годно доказателствено средство по арг. на чл. 175 ГПК във вр. с чл. 144 АПК , опровергаващо истинността на неговото фактическо твърдение. П. заяви ,че харчи своята пенсия за „бира, цигари , храна, ток, ваучери и „Булсатком“. Дори начинът на изброяване на стоките, които купува жалбоподателят, свидетелства за неговите приоритети при разходване на пари. От първостепенно значение за него е закупуването на бира и цигари- стоки , които нямат екзистенциален характер, вместо да плати символичния наем от 21 лв. за чуждото жилище, в което живее. Въпреки че размерът на пенсията му не е голям, той е решил, че може да си позволи да плаща такса за ползване на услугите на кабелна телевизия „Булсатком“ , но не и да плаща наем или за ВиК услуги.

Държавата посредством общината е изпълнила своята социална функция спрямо жалбоподателя , като му е осигурила място за живеене , отчитайки, че той не работи, че е трудоустроен, че живее сам , но срещу тази възможност П. дължи изпълнение на задължения по наемния договор, които се е съгласил да изпълнява , подписвайки договора без възражения. Дългогодишното незаплащане наем , на ТБО , на такси за ВиК услуги е доказателство за липсата на желание за погасяване на задължения по наемния договор, а не за невъзможност да ги изпълни. А. П. е имал желание да ги изпълнява , е могъл да поиска разсрочване на задълженията към ВиК-Варна и към община Варна и да плаща периодично на части същите, но не го е сторил. А. П. е искал да бъде изряден наемател, е могъл при недостатъчно финансови средства , да подаде заявление до Агенцията за социално подпомагане по отпускане на помощи и по този начин да получи средства, с които да погасява своите задължения по наемния договор , но той не го е сторил. Ако е имал желае да спази наемния договор, след като е продал съсобствено жилище в [населено място] , е могъл да погаси поне частично своите задължения. В обобщение от собственото си бездействие жалбоподателят не може да извлича благоприятни последици.

Прави впечатление, че П. твърди затруднено финансово положение, но няма непогасени задължения за ток , тъй като знае, че дори при едномесечна забава в плащанията ще последва изключване на електрозахранването на апартамента, докато такава опасност няма при неплащане на сметките за вода . Подобен избирателен подход на наемателя по заплащане на комунални разходи е доказателство за недобронамереност.

Подателят на жалбата счита оспорената заповед за незаконосъобразна, позовавайки се на решение на Адм. съд-Варна, с което е отменена предходна идентична заповед на ответника. Съдебният орган се е мотивирал с неконкретизирана съдебна практика на СЕС, Конституционния съд , съдът в Страсбург. Настоящият съдебен състав не споделя лаконично изразената правна теза в решение № 5752/04.06.2024г. поради следните съображения:

Според чл. 8, ал.1 от ЕКПЧ всеки има право на жилище , но защита на това право може да търси всяко лице , което спазва законовите изисквания и е изряден наемател , понеже никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Изрично в чл. 8, ал.2 от ЕКПЧ е регламентирана възможност за ограничаване правото на жилище от страна на държавните органи , а именно „ в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите“.

Първо, българският законодател в чл. 46 от ЗОбС е регламентирал хипотезите на допустима намеса от държавните органи върху упражняване право на ползване на общинско жилище и предвид гореизложеното тези законови предпоставки в конкретния случай с П. са налице.

Второ , издадената заповед по прекратяване на наемно правоотношение преследва легитимна цел - санкциониране на неизрядни наематели на общински жилища.

Трето , намесата на администрацията в случая е необходима за целите на демокрацията, защото демокрацията предполага не само спазването на права, но и изпълнение на задълженията от всички членове на обществото т.е всеки може да изисква осигуряване на възможност по упражняване на личните му права , но също така следва да има съзнанието и грижата, че дължи изпълнение на своите задължения , както и да спазва добрите нрави, поемайки отговорност за своите действия , без да ограничава правата и свободите на останалите членове на обществото.

Решението на адм. орган да прекрати наемното правоотношение с И. П. е в защита на обществения интерес и кореспондира с принципа за пропорционалност. Не може по конкретния казус да се следи единствено за спазване правото на жилище на жалбоподателя , като се игнорират правата и свободите на всички останали членове на обществото , особено на неговите съседи. По делото се събраха данни за подавани различни жалби от живущите в блока на П. с оплаквания за лоша хигиена в процесното общинско жилище, за опасност от зарази и с изрични искания за пръскане срещу гризачи от РЗИ-Варна . Истинността на оплаквания за неподдържано жилище се потвърждават от представения по делото констативен протокол на общинските служители с твърдение за „непоносима воня“ в апартамента. Следователно начинът на ползване на общинското жилище от наемателя вреди на другите обитатели , които имат право на здравословна среда за живеене.

На следващо място, според чл. 8, ал.2 ЕКПЧ право на жилище може да бъде ограничавано не само в защита на здравето на другите, но и в защита на морала. П. твърди, че няма средства да плаща наем и сметките си за вода , ТБО , но има средства да плаща за кабелна телевизия, за "бира, цигари" . Понеже няма намерение да плаща 7 години своите сметки за вода, той нехае за течащата вода в банята на общинското жилище- факт, удостоверен в констативния протокол на районната администрация. Подобно поведение е неморално и обществено укоримо. За този извод свидетелстват и жалбите на съседите на П. . От съдържанието на същите се констатира възмущение на живущите в блока от начина по ползване на общинското жилище , опасения за тяхното здраве заради възможни зарази от апартамента на жалбоподателя . Неморално е общината да осигури на П. като лице с жилищна нужда общинско жилище, а той не само да не заплаща символичния наем за имота, но дори да не полага никакви грижи да го поддържа. Общината е предоставила на П. място за живеене, а той няма желание да почисти паяжините в стаите, да изхвърли боклуците си от апартамента , да спре течащата вода в банята , за ползването на която не плаща от 7 години.

Обществено укоримо е бездействието на П. 56 месеца да плати дори един наем за ползваното общинско жилище, да не плати цели четири години нито една такса за сметоизвозване , да не плати 7 години нито една своя сметка за вода , след като е имал приходи от продажба на апартамент в [населено място] и след като е имал пари за „бира , цигари, за „Булсатком“ – направени от него разходи, които нямат екзистенциален характер. Обществено укоримо е поведението на П. по дългогодишно безвъзмездно ползване на чужд имот, за който не само не заплаща наем, не заплаща такса за сметоизвозване, не заплаща за ВиК услуги, но дори и не поддържа . Именно неморалността на неговите действия е причина за подаване на жалби от съседите , в които е обективирано не само тяхното възмущение , но и исканията за вземане на адекватни мерки . Държавата се е намесила в трудната житейска ситуация на И. П., осигурявайки му място на живеене, но той е проявил нехайство по изпълнение на своите задължения при ползване на общинското жилище. При незачитане на задълженията си по наемния договор и на добрите нрави при обитаване на жилище, което е в етажна собственост , обществено оправдано и справедливо в демократичното общество е да се зачетат и правата и на живущите в етажната собственост , включително да се защити тяхното здраве , да се защити морала , да се защити правото на жилище и на всички лица с жилищна нужда , подали заявления за ползване на общински жилища, които са в включени в списъка на чакащите .

Възможно обяснение за продължителното бездействие на П. по поддържане на общинското жилище, по заплащане на наем и консумативни разноски е желанието му да бъде настанен в ДПЛФУ „Г.“ , след като е подал молба през 2023г., поради което съобразно неговото желание и в интерес на чакащите лица с доказана жилищна нужда , включени в списъка за настаняване в общински жилища ,е преустановяване на ползването на процесното общинско жилище от И. П..

В обобщение обжалваната заповед е законосъобразен индивидуален административен акт и не подлежи на отмяна по съдебен ред.

При този изход на правния спор жалбоподателят дължи юриск. възнаграждение в минималния размер от 200 лв. по чл. 24 от НЗПП във вр.с 143 , ал.3 АПК .

С оглед изложеното и на основание чл. 172 АПК Административен съд гр. Варна

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Д. П. от [населено място] , [жк] , //.    //срещу заповед №153/30.05.2025 г. на кмета на район „Младост“ при община Варна.

ОСЪЖДА И. Д. П. от [населено място] , [жк] , //   ///  с [ЕГН] да заплати на община Варна сумата от 200 / двеста / лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение .

Решението не подлежи на обжалване.