РЕШЕНИЕ
№ 260002 14.01.2021
година гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд наказателна
колегия
На тридесети октомври две хиляди и двадесета година
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г.
ГРЪНЧЕВ
СВЕТЛА
Д.
Секретар: Геновева
Ненчева
Прокурор: Иван
Тодоров
като разгледа
докладваното от съдия Грънчев ВНОХД № 243
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава Двадесет и
първа от НПК. Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия К.С.К., чрез неговия
защитник срещу присъда № 32/10.06.2020г. по НОХД №357/2020г. на Варненския окръжен
съд. С присъдата подсъдимият К.К. е признат за виновен в това, че: в периода от
01.01.2007 г. до 30.04.2009 г. в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък
общ доход, данък върху доходите на физическите лица, данък добавена стойност и
корпоративен данък в особено големи размери, като:
I. В периода от 01.01.2007 г. до
30.04.2009 г. в гр. Варна в качеството на физическо лице не подал декларации -
годишна данъчна декларация по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ, както следва:
1.В периода от 01.01.2007 г. до 15.04.2007 г. не подал годишна данъчна
декларация по чл. 41, ал.1 от ЗОДФЛ, с която е следвало да бъде декларирано
задължение за данък общ доход за 2006 г. в размер на 20 339,06 лв.;
2.В периода от 01.01.2008 г. до 30.04.2008 г. не подал годишна данъчна
декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, с която е следвало да бъде декларирано
задължение за данък върху доходите на физическите лица за 2007г. в размер на
27114,30 лв.;
3.В периода от 01.01.2009 г. до 30.04.2009 г. не подал годишна
данъчна декларация по
чл. 50, ал.1 от ЗДДФЛ, с която е следвало да бъде декларирано задължение за
данък върху доходите на физическите лица за 2008 г. в размер на 1369,41 лв.
II. В периода от 01.09.2008 г. до 14.10.2008 г. в гр. Варна в качеството на
управител на дружеството „Интер-КСК-К.К.“ ЕООД не подал декларации -
справки-декларации по чл. 125, ал.1 от ЗДДС, както следва:
1.В периода от 01.09.2008 г. до 15.09.2008 г. не подал справка-декларация
по ЗДДС за данъчен период месец август 2008 г., с която е следвало да бъде
обявено за внасяне данъчно задължение в размер на 8788,52 лв.;
2.В периода от 01.10.2008 г. до 14.10.2008 г. не подал справка-декларация
по ЗДДС за данъчен период месец септември 2008 г., с която е следвало да бъде
обявено за внасяне данъчно задължение в размер на 17928,44 лв.;
III.На 31.03.2009 г. в гр. Варна, чрез А.К.М.като посредствен извършител,
затаил истина в подадена декларация - годишна данъчна декларация по чл. 92,
ал.1 от ЗКПО с вх.№**********/31.03.2009 г., като не е декларирал годишен
корпоративен данък за 2008 г. на дружеството „Интер-КСК-К.К.“ ЕООД в размер на
19 156,00 лв.;
IV.На 31.03.2009 г. в гр. Варна, чрез А.К.М.като посредствен извършител,
затаил истина в подадена декларация - годишна данъчна декларация по чл. 92,
ал.1 от ЗКПО с вх.№ **********/31.03.2009 г., като не е декларирал годишен
корпоративен данък за 2008 г. на дружеството „Интер-К." ЕООД в размер на
6682,00 лв., като общият размер на необявеното и неплатено данъчно задължение е
в особено големи размери - 101 377,73 лв., поради което и на основание чл. 255,
ал.3, вр.чл.255, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК вр. чл.58а от НК го е
осъдил на наказание лишаване от свобода за
срок от три години, което на основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил за изпитателен срок от пет години.
Подсъдимият К. бил осъден да заплати
на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 101 377,73 лв.,
представляваща уважен граждански иск за имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 30.04.2009 година. В тежест на подсъдимия по реда на чл.189,
ал.3 от НПК били възложени и сторените по делото разноски.
С въззивната жалба се атакува само гражданско-осъдителната част като се
моли за отхвърляне на исковата претенция, поради изтекла погасителна давност.
Представителят на Апелативна прокуратура намира депозираната въззивна жалба
за неоснователна и счита, че постановеният съдебен акт следва изцяло да се
потвърди. Изтъква подробни съображения за това.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия К. поддържа изцяло депозираната
жалба. Твърди, гражданският иск на държавата е погасен по давност. Моли
присъдата да бъде отменена в гражданскоосъдителната й част.
Подсъдимият К. в лична защита поддържа изцяло заявеното от неговия
защитник.
В последната си дума изразява молба присъдата в гражданската й част да бъде
отменена.
Варненският апелативен съд на
основание чл.314, ал.1 НПК извърши
изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид подадената жалба, както и
становищата на страните, констатира:
Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава 27
от НПК. Подсъдимият К. се е възползвал от диференцирана процедура по чл.371,
т.2 от НПК. Съдът съобразно самопризнанието на подсъдимия с определение е обявил,
че то се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Процедурата е проведена законосъобразно, при стриктно спазване на
процесуалните норми. Първоинстанционният съд е спазил предвидената в процесуалния закон
съкратена съдебна процедура като правилно е приложил процесуалните норми.
Прочетени са протоколите за разпит на свидетелите и заключенията на вещите
лица, както и останалите документи в съответствие с процесуалните разпоредби.
Доказателствата са събрани по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния
кодекс, поради което правилно са били приобщени от съда към доказателствения
материал.
Установената фактическа обстановка от
първата инстанция е следната:
Подсъдимият К.К. бил собственик и управител на две дружества - „Интер-КСК-К.К.“***
и „Интер - К.“***. Със същите той извършвал строителна дейност.
На 07.06.2005г. К. закупил от свид. С.Г.1
кв.м. от собственото й дворно място - имот, находящ се в кв. Аспарухово, на ул.
„Янтра“, №16 в гр.Варна. Срещу прехвърляне на част от имота подсъдимият К. поел
ангажимент със свои сили и средства да построи сграда, за каквато свидетелката
вече се била снабдила с разрешение за строеж. С нотариален акт №52, т.III, рег.
№ 6045, дело № 398 от 2006г. на свид. Гатева било учредено правото на строеж за
три апартамента и гараж, а за останалите обекти в кооперацията правото на
строеж и впоследствие собствеността щял да получи подсъдимият К.. За имота било
заведено и гражданско дело, след приключването на което, в края на м. 03.2007г. К. започнал изграждането на сграда. Достигнал
до изграждането на втория етаж и спрял строителните дейности.
Междувременно, той като физическо лице продавал правото на строеж на
апартаменти и други обекти от бъдещата сграда. С нотариални актове за покупко -
продажба на правото на строеж /т.5, л.171 и сл./ се снабдили свидетелите; С.Х.-
15.11.2006 закупил апартамент и изба с вписана в НА цена 5 487,68 лв. /т.5, л.
185 и сл./; В.П. - на 28.07.2007г. закупил гараж, като в НА била вписана цена
от 2 386,80 лв.; С.Х.- на 15.11.2006г. закупила гараж № 1 с вписана цена на
сделката 1903,47 лв., и 28.03.2008г. - паркомясто с отразена в НА цена 1 719,70
лв.; Г.П.- на 16.05.2007г. закупил ателие №3 с отразена цена на сделката
6400,80 лв.; свид. Ю.Г.и Р.М.на 23.04.2007г. закупили ателие №1 с вписана в НА
цена на имота 8 793,82 лв.; Е.Я.- на 05.04.2006г. закупил апартамент и изба за
6662,25лв.; С.М.- на 15.11.2006г. закупила апартамент и изба за 5487,68лв.; М.Г.-
на 15.11.2006г. закупила апартамент и изба за 4826,38лв.; свид. Г.Ж.- на
13.09.2006г. закупила апартамент и изба за 5064,20лв. Подсъдимият К. заедно със
съсобственика на имота на 09.07.2007г. учредил право на строеж и на свид. М.Д.за
обект в сградата - козметично студио за сумата от 5133 лв. и на 09.07.2007г. по
идентичен начин - на свидетелката И.А. и съпруга й Д.А.- право на строеж на
гараж за сумата от 1841,20 лв.
Всички свидетели били подписали с К. предварителни договори за
строителство, като в тях било упоменато, че строителството се извършва от
дружеството на подсъдимия К. „Интер-КСК-К.К.“ ЕООД, като подсъдимият издал
разписки на свидетелите за платените от тях суми. Разписките подсъдимият оформял
от името на дружеството си, въпреки че същото не било собственик нито на
строежа, нито на земята, като получените суми не били осчетоводявани в „Интер-КСК-К.К.“
ЕООД. Целта на подсъдимия била да избегне достигането на обороти на
дружеството, които изискват регистрация по ЗДДС. Продавайки имотите като
физическо лице, на стойността на данъчната оценка и значително под реалната
продажна цена, той заобикалял и нормата на чл.24, ал.1 от ЗОДФЛ ЗДДФЛ/. При
реалната сума на имотите се получавала данъчна основа за облагане, явяваща се
разликата между данъчната оценка и цената, обявена от К.. Той не желаел да заплаща данък по Закона
за доходите на физическите лица, поради което във всички нотариални актове била
вписана данъчната оценка на имота.
През 2006г. подсъдимият К.К. получил следните суми за продадените от него
обекти, съобразно уговорените цени в предварителните договори, подписани между
страните: От свид. Г.Ж.- сумата от 25 344 евро, от свид. С.Х.- 24 736 евро, от С.Х.-
1903,47 лв., от М. Г. - 4862,38 лв. и от Ст. М. - 5487,68 лв. Така общата сума
на приходи от продажбите на подсъдимия в този период възлизала на 110 201,49
лв.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза - л.98 и сл., т.6 от ДП, след приспадане на данъчната оценка,
доходът, който е следвало да бъде обложен, възлиза на 87 396,08 лв. и върху
същия е дължим данък общ доход в размер на 20 339,06 лв.
Подсъдимият К. не декларирал този данък надлежно, като не подал декларация по чл. 41 ал.1 от ЗОДФЛ, в
рамките на изискуемия от закона срок - от 01.01.2007г. до 15 04.2007г.
През 2007г. К. получил следните суми
за продадените от него обекти от започналият от него строеж на сграда на ул. „Янтра“,
№ 16 в гр. Варна: от свид. Г.П.- 20 000 евро, като за тази сума той не издал на
свидетеля никакъв документ, от свидетелите М. и И.Д. - сумата от 28 500 лв.,
като тази сума била получена по документи съвместно със свид. С.Г., като
съсобственик на имота, от свид. Ю.Г.- 32 840 евро /съобразно представените по
делото разписки/, от свид. И.А- сумата от 9 750 евро, от свид. Е.Я.- сумата от
10 000 евро.
Съобразно назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, общата сума
на получените от подсъдимия доходи от продажбата на строителни обекти възлиза
на 155 269,26 лв. След приспадане на данъчната оценка и нормативно признатите
разходи от 10 %, облагаемият доход на подсъдимия К. възлиза на 115 830,44 лв. и
върху същият е дължим данък общ доход в размер на 27 114,30 лв.
Подсъдимият К.К. не декларирал този данък надлежно, като не подал
декларация по чл.50 ал.1 от ЗДДФЛ в рамките на изискуемия от закона срок - от
01.01.2008г. до 30 04.2008г.
През 2008г. подсъдимият К. получил следните суми за продадените от него
обекти от сградата на ул. „Янтра“, №16 в гр. Варна: от свид. В.Н. - 9 000 евро, за което между
двамата били оформени разписки /л. 68-71, том 5 от ДП/, от С.Х.- 1 719,70 лв.,
каквато е данъчната оценка на имота, от П.П. - 41 586,77 лв., като сумата се
равнява на данъчната оценка па имота, който е отчуждил К..
Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
общо получените от подсъдимия доходи от продажбата на обекти за тази година
възлизат на 60 908,94 лв. След приспадане на данъчната оценка и нормативно
признатите разходи от 10 %, облагаемият доход на К. възлиза на 13694,10 лв. и върху същият е
дължим данък общ доход в размер на 1369,41 лв.
Подсъдимият К. не декларирал този
данък надлежно, като не подал декларация по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ, в рамките на
изискуемия от закона срок - от 01.01.2009г. до 30 04.2009г.
Междувременно, подсъдимият К. решил да закупи имот, собственост на свид. Д.Х.
и свид. Н.А.. Свидетелите притежавали парцел с новострояща се сграда на ул.
„Любов“, №21 в гр. Варна. Сградата била на три етажа и сутерен, на етап груб
строеж, покривът бил на плоча, без мазилки и изградена стълбищна клетка. В този
вид свидетелите продавали сградата, като подписали с К. в качеството му на
управител на „Интер - КСК - К.К.“ ЕООД предварителен договор. За закупуването
на имота дружеството на подсъдимия било одобрено за банков кредит, който му бил
отпуснат на 04.02.2008г., срещу вписване на договорна ипотека върху парцела и
изградените в него апартаменти. С нотариален акт за продажба на недвижим имот
от 06.02.2008г. № 166, т.1, рег.№1588, д.№99/2008г. на нотариус Шарабански „Интер-КСК-К.К.“
ЕООД станало собственик на имота.
С друго свое дружество - „Интер - К.“ ЕООД, през 2006г. с НА №
121/07.09.2006г./л.159, т.5/ К. закупил имот - нива от 5,246 дка, за сумата от
5 000 лв., като данъчната оценка на имота била 642.60 лв. Този имот подсъдимият
К. като представляващ „Интер - К.“ ЕООД продал с НА № 32, т.1, рег.№ 571. д.№29
от 05.02.2008г. на „Смайл Пропъртп" ООД, за 36 722 евро, с левова
равностойност 71 821,99 лв. /л.162, т.5/.
Подсъдимият К. започнал да продава обектите в сградата на ул. „Любов“, №21.
Първи в началото на 2008г. закупил апартамент свид.Ц.М., като предал на
подсъдимия сумата от 62 000 евро, без двамата да били уточнили точно кой апартамент
ще бъде прехвърлен на свидетеля. През м. 09.2008г. свид. М. се свързал с К., за
да сключат договор, като последния му заявил, че е продал вече всички
апартаменти в сградата, и разписал на свидетеля запис на заповед за получените
суми.
Междувременно семейството на свид. М.П. също харесало обект в сградата. На
04.06.2008г. свидетелят и съпругата му сключили предварителен договор с „Интер-КСК-К.К.“
ЕООД, представлявано от подсъдимия, съгласно който се договорили да закупят
апартамент на ет.2 на ул. „Любов“, №21 за сумата от 65 000 евро. К. обещал да
завърши апартамента в срок до края на месец септември 2008г. Собствеността била
прехвърлена с нотариален акт от 25.06.2008г., с които дружеството продало
собствения си имот на свидетелите, но вписаната в акта цена на имота била 30
680 евро. Данъчната оценка на имота била 54 385,90 лв. Цената, вписана като цена
в НА, била преведена от банката - кредитодател на свид. П., по сметка на
дружеството на подсъдимия и за вдигане на ипотеката върху имота, като остатъкът
от цената на имота бил платен от свидетелите в брой на К.. Подсъдимият не им
издал документ за извършеното плащане.
На 25.06.2008г. свидетелят К. Ш. и негова приятелка - свид. М. Г. сключили
предварителен договор с „Интер-КСК-К.К.“ ЕООД, представлявано от подсъдимия К.,
съгласно който се договорили да закупят апартамент на ет.1 на ул. „Любов“№21,
за сумата от 62 000 евро. Подсъдимият обещал да завърши апартамента в кратък
срок. Собствеността била прехвърлена с нотариален акт от 20.08.2008г., с който
дружеството продало имота на свидетелите, но вписаната в акта цена на имота
била 26 961 евро. Данъчната оценка на имота била 50 811,90 лв. Цената, вписана
като цена в НА, била преведена от банката, с която свидетелите били сключили
договор за банков кредит, по сметка на дружеството на подсъдимия и за вдигане
на ипотеката върху имота, като остатъкът от цената на имота бил платен от
свидетелите в брой на К.. Подсъдимият К.
не е издал документ за плащането.
На 30.06.2008г. свидетелят Н.А. сключил предварителен договор с „Интер-КСК-К.К.“
ЕООД, представлявано от К., съгласно който се договорил да закупи мансарден
етаж от кооперацията на ул. „Любов“, №21, за сумата от 56 000 евро. Подсъдимият
К. обещал да завърши
апартамента в края на м. 10.2008г., като при подписването на
предварителния договор свид. А. заплатил на подсъдимия 5 600 евро срещу
разписка /л. 34, т.1 от ДП/. Собствеността не била прехвърлена с нотариален
акт, тъй като К. спрял да посещава строежа, не извършвал никакви дейности и
започнал да се укрива.
Семейство Г. и Н.Г. също харесали апартамент в сградата. На 18.07.2008г.
свидетелите сключили предварителен договор с „Интер-КСК-К.К.“ ЕООД,
представлявано от К., съгласно който се договорили да закупят апартамент на ет.3
на ул. „Любов“, №21, за сумата от 61 000 евро, заплатили и капаро в размер на 6
000 евро. Уговорен бил и срок за завършване на апартамента - до края на месец
септември 2008г. Собствеността била прехвърлена с нотариален акт от
12.09.2008г., /т.1, л.19 от ДП/, с който дружеството на Кр.К. продало
собствения си имот на свидетелите, но вписаната в акта цена на имота била 30
153 евро. Данъчната оценка на имота била 50 430,50 лв. Цената, вписана като
цена в НА, била преведена от банката, с която свидетелите имали сключен договор
за кредит, по сметката на „Интер-КСК-К.К.“ ЕООД, като остатъкът от цената на
имота бил платен от свидетелите в брой на К.. Подсъдимият не им издал документ
за извършеното плащане.
В следващите месеци всички свидетели, които закупили от дружеството на подсъдимия
К. апартаменти в сградата на ул. „Любов", №21, започнали да го търсят, тъй
като подсъдимият не извършвал никаква дейност по строежа, а и за да си получат
разписки за предадените на ръка суми. К. първоначално ги убеждавал, че ще
довърши сградата и е в моментни финансови затруднения, а в последствие
престанал да отговаря на телефонните повиквания и се укрил, без да изпълни
ангажиментите си.
Непродадени обекти от сградата на ул. „Янтра“, както и парцел, подсъдимият К.
прехвърлил с нотариален акт за продажба на свой работник – свидетеля П.П., за
да не бъдат насочени финансови претенции към тези имоти. Пенков не получил документи
за посочените сделки.
Подсъдимият К. имал договорка със свид. А.М. /починала в хода на
разследването/ да обслужва счетоводно дружествата му. Тя имала и спесимен на
подпис в банките с открити банкови сметки на дружествата, без правото да тегли
от тези сметки. Въпреки извършените от „Интер-КСК-К.К.“, ЕООД продажби през
2008г., К. наредил на свидетелката да подаде годишна данъчна декларация по
чл.92 от ЗКПО с нулеви стойности, което свид.М. сторила на 31.03.2009г. В
декларацията не били отразени приходи от дейността, и съответно годишен
корпоративен данък.
Идентична по съдържание декларация по чл. 92 от ЗКПО свид. М. подала и за „Интер
- К.“ ЕООД. В счетоводните регистри не била осчетоводена продажбата на парцела
на „Смайл Пропъртис" ООД, съответно този получен приход от продажбата на
земята не бил деклариран.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза /т.6, л. 98 и
сл./, при анализа на извършените от подсъдимия К. продажби и дейности в
качеството му на управител и собственик на двете дружества, както и подадените
годишни декларации по ЗКПО установило
следното:
1. „Интер - КСК - К.К.“ ЕООД е
декларирало, че не е извършвало дейност. След извършените от дружеството
покупка на имот от свид. Д.Х. и Н.А. и продажби на имоти на свидетелите Т., П.и,
А., Ц. и Ш. и Г. дружеството е следвало да декларира тези приходи, тъй като
същите се явяват облагаеми доставки на стойност над 50 000 лв. Така в данъчен
период м.06.2008г. дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по
ЗДДС в срок до 14.07.2008г. Регистрацията е следвало да приключи до
28.07.2008г. След тази дата К. в качеството му на собственик и управител на
„Интер - КСК - К.К.“ ЕООД е следвало да декларира в дневника си за продажби
извършените сделки с недвижими имоти на свидетелите Т. и свид. К. Ш. и М. Г..
По тях са били извършени плащания на 25.08.2008г. – 36 039 евро и на
12.09.2009г. - 55 000 евро, върху които е следвало да бъде начислен ДДС за
внасяне в размер на 8788,52 лв. - за данъчен период м. 08.2008г., и 17 928, 44
лв. - за данъчен период м. 09.2008г.
Вещото лице е посочило, че в следствие на реализираните приходи за 2008г. в
размер на 342 934, 91 лв., и след установяване на отчетната стойност на
сградата на 151 374, 82 лв., се получава разлика за облагане в размер на 191 560,09
лв., върху която е дължим корпоративен данък в размер на 10%, или 19 156 лв.
2. „Интер - К.“ ЕООД, предвид установения в хода на разследването
положителен финансов резултат от дейността си - приход от продажбата на имот в
размер на 71 821,99 лв., разход в размер на 5 000 лв. е с финансов резултат за
годината - печалба в размер на 66 821. 99 лв., и върху същата е следвало да
декларира и да внесе корпоративен данък 10 % в размер на 6 682, 99 лв.
По отношение на подсъдимия К. в качеството му на физическо лице, вещото
лице е установило недекларирани и невнесени задължения по ЗОДФЛ, респ. ЗДДФЛ,
както следва - за данъчен период 2006г. – 20 339, 06 лв.; за данъчен период
2007г. - 27 114, 30лв.; за данъчен период 2008г. - 1 369,41 лв.
Приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е установена въз
основа на: самопризнанието на подсъдимия К. в хода на предварителното
изслушване на основание чл.371, т.2 от НПК, който признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, на свидетелите и вещите
лица по изготвените по ДП експертизи. Самопризнанието на подсъдимия по чл.371,
т.2 от НПК се подкрепя от събраните в хода на досъдебното и съдебното
производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приети по
реда на чл.283 от НПК. Заявеното признание от подсъдимия кореспондира с всички
събрани в хода на досъдебното производство гласни доказателства – показанията
на разпитаните свидетели А.К. М., С.Г., В.П., Г. П., Е.Я., С. М., М.на Г., Г.Ж.,
М. Д., Д.А., С.Х., С.Х., М. Г., Ст. М., М. и И.Д., И.А., Е.Я., В.Н., П.П., Д.Х.,
Н.А. М., М.П., К. Ш., М. Г., Н.А. Г. и Н.Г.. Те се подкрепят и от заключението на
съдебно-счетоводна експертиза. Всички те от своя страна съответстват и на
приобщените писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство -
приложените по делото писмени доказателства - фактури, данъчни декларации и
справки-декларации, справки от службата за вписванията, нотариални актове,
банкови документи, предварителни договори, разписки за получени суми и всички
останали документи, съдържащи се в делото.
Въз основа на установените факти,
съдът е приложил правилно съответната материалноправна разпоредба на чл. 255, ал.3, вр.чл.255, ал.1, т.1 и т.2,
вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние, извършено от подсъдимия К. се изразява в избягване
установяването и плащането данъчни задължения в особено големи размери.
Извършено е като не са подадени декларации чл. 41, ал.1 от ЗОДФЛ, чл. 50, ал.1
от ЗДДФЛ като физическо лице и в качеството на управител на дружеството
„Интер-КСК-К.К.“ ЕООД не подал справки-декларации по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за
периода 2006 -2008 г. и е затаена истина в подадени годишна данъчна декларация
по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2009г. за дружествата „Интер-КСК-К.К.“ и „Интер - К.“.
Въпреки , че имал реализирани приходи подсъдимият К. не подал изискуемите по
закон декларации и по този начин избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения. Действията си по пункт 3 и 4 от присъдата подсъдимият К. е извършил
използвайки посредственото извършителство на свидетелката А.К. М., която водила
счетоводствата на дружествата. Свидетелката М. е затаила истина в подадените годишни
данъчни декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2009г., но същата не е знаела, дали
дружествата имат приходи, поради това същата се явява посредствен извършител.
Извършеното престъпление от подсъдимия К. е довършено с факта на подаването на
декларацията с невярно съдържание. Това престъпление подсъдимият е нанесъл
вреда на държавния бюджет в размер на 101 377,73 лв. Тези задължения са в
особено големи размери съгласно разпоредбата на член 93, точка 14 от
Наказателния кодекс, тъй като надхвърлят сумата от 12000 лв.
Подсъдимият К. е субект на престъплението. Той е извършил фактическите
действия по установяването и избягването на данъчни задължения. Подсъдимият лично
не е декларирал, подлежащи на деклариране обстоятелства и е наредил на
свидетелката М. да подаде нулеви данъчни декларации. К. чрез посредственото
извършителство на М. фактически е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението.
Престъплението от подсъдимия К. е извършено при пряк умисъл. Той е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието, разбирал е свойството и значението на
извършеното, могъл е да ръководи постъпките си и е искал и целял настъпването
на общественоопасните последици. К. знаел, че има приходи, които следва да се
декларират, но умишлено не е сторил това. Той сам е наредил на счетоводителката
на дружеството свид. М. да не декларира реализираната от неговите дружества
печалба. К. е вършел това с цел да укрие данъчни задължения.
Деянието, извършено от подсъдимия представлява продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК. С неподаването на всяка декларация, през целия
инкриминиран период той е осъществил поотделно един и същ престъпен състав;
извършени са в различни данъчни периоди по ЗДДФЛ, ЗОДФЛ, ЗКПО и ЗДДС в рамките
на непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на
вината, при което всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото.
Правните изводи на първоинстанционния съд се възприемат напълно и от
въззивната инстанция.
По гражданския иск.
С въззивната жалба подсъдимият чрез неговия
защитник отправя искане да бъде отхвърлен предявеният граждански иск срещу него като се позовава на изтекла
погасителна давност. Пред настоящата инстанция искането се поддържа като се
сочи, че подсъдимият е привлечен в качеството на обвиняем на 27-ми юни 2014
година, а молбата, с която се предявява граждански иск е от дата 10 юни 2020
година, тоест си изтекли са повече от 5 години и правото да се предяви
гражданска претенция е погасено по давност.
Въззивният съд след като се съобрази с
приложените към делото доказателства, изложените от страните доводи намира
следното: С Тълкувателно решение №5 от 05.04.2006г. по т.д. №5/2006г.
на ОСГК и ОСТК Върховният касационен съд е дал задължителни указания относно
началния момент на давностния срок. Съгласно решението, ако извършването на
деянието и откриването на дееца съвпадат – началният момент на давностния срок
е един и същ. Ако обаче откриването на
дееца е станало по-късно, то давностния срок тече от момента на откриването. В
този случай въпросът е фактически и се решава според конкретния случай. Според
т.1.1. от тълкувателно решение №4 от 12.03.2016г. на ВКС по т.д. 4/2015г.,
ОСНК, гражданската отговорност за деликта по чл.45 от ЗЗД носи извършителят на
престъплението. По настоящото дело извършителят е станал известен на 10.04.2014г.
със съставяне на постановлението за привличането му към наказателна отговорност/
том 4, л.25,26 от ДП/. В тази
насока са и решение 206/23.10.2017г.
на II н.о., ВКС и решение 220 от 03.08.2015г.
на ВКС по н.д. 577/2015г., III н.о.
Гражданската отговорност на подсъдимите за извършени престъпления по чл. 255 от
Наказателния кодекс е деликтна и се основава на разпоредбата на член 45 от Закона
за задълженията и договорите. Възможността да се търси обезвреда на причинените
с деликта вреди е петгодишна според чл. 114, алинея трета от ЗЗД. Този срок
започва да тече от момента, в който е открит извършителят на непозволеното
увреждане - момента на привличането на обвиняемия към наказателна отговорност.
В конкретния случай постановлението за привличане в качеството на обвиняем на К.
е съставено на дата 01 април 2014 година, а е предявено на 27 юни 2014 година/т.4,л.25,26/.
От този момент - 10.04.2014 год., когато е станал известен причинителят на непозволеното
увреждане започва да тече петгодишния давностен срок за предявяване на иск спрямо
подсъдимия за обезвъзмездяване на причинените от неговото деяние вреди по отношение
на държавата. Молбата, с която гражданският иск е предявен пред окръжния съд
във Варна е с дата 28 май 2020 година. От това е видно, че към момента на
подаване на исковата молба са изтекли 6 години и 1 месец, т.е. повече от пет
години от предвидения в закона срок за предявяване на иск.
При предявяването на иска в наказателното
производство от страна на представителя на държавата, още в разпоредителното
заседание защитникът на подсъдимия е направил възражение за изтекла погасителна
давност, отразено и в протокола от съдебното заседание на 10.06.2020 г. - л.54,
страница 2. При това положение са налице материалноправните предпоставки искът
да бъде отхвърлен, тъй като подсъдимият чрез неговия защитник се позовава на
изтекла в негова полза погасителна давност. Първоинстанционната присъда следва
да бъде изменена чрез отмяната й в гражданскоосъдителната част, а предявеният от
държавата граждански иск за сумата от 101 377,73 лв. лева да бъде отхвърлен. Заедно
с това също следва да бъде отменено и осъждането на подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения
размер на граждански иск.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани съществени процесуални
нарушения.
Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение на
атакуваната присъда, на основание чл.334,
т.3 във връзка чл.337, ал.3 от НПК и чл.338 от НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ присъда № 32/10.06.2020г. по НОХД №357/2020г. на Варненския окръжен съд
като:
ОТМЕНЯ присъдата в гражданскоосъдителната й част и в частта, в която е осъден да
заплати държавна такса върху уважения размер на граждански иск в размер на
4055.11 лв. /четири хиляди и петдесет и пет лева и единадесет стотинки/ по
сметка на ВОС в полза на Бюджета на съдебната власт.
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от Държавата, чрез Министъра на финансите срещу подсъдимия
К.С.К. за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
101 377,73 /сто и една хиляди триста седемдесет и седем лв. и 73 ст./лева,
ведно със законната лихва от датата на довършване на деянието – от 30.04.2009
г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и
протестиране пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.