Секретар:Ив.З.

***

Като разгледа докладваното от съдия И.И.

ВНОХД № 56 по описа за 2009 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 89/27.01.2009г., постановена по НОХД № 1386/2008г. на ЯРС е признал подсъдимия И.Г.Я. за виновен в това , че на 27.10.2007г. в периода от 03.00ч. до 03,30ч. в гр.Ямбол на ул.”Г.Дражев” , на спирката на хотел „България” е нанесъл удар с камък в главата/дясната теменно-слепоочна област/ на С.И. *** , в резултат на което му е причинил две средни телесни повреди , изразяващи се: 1-вата в нараняване ,проникващо в черепната кухина – разкъсно-контузна рана в дясната теменно-слепоочна област заедно със счупване на черепните кости в същата област и счупване на костите на черепната основа с десностранна оторагия и 2-рата в контузия на мозъка, като е причинил разстройство на здравето , временно опасно за живота на пострадалия И. , като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си , поради което и на основание чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.4 и чл.54 от НК го е осъдил на една година „лишаване от свобода”.На основание чл.69 ал.1 от НК е отложил наказанието за изпитателен срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият И.Г.Я. е осъден да заплати на гражданския ищец С.И. сумата от 20000/двадесет хиляди/лева ,представляващи обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва считано от 27.10.2007г.до окончателното изплащане на сумата , като гражданския иск за неимуществени вреди за разликата от 20000 до 30000лева отхвърля, като неоснователен и недоказан.

Със същата присъда ЯРС е осъдил подсъдимия И.Г.Я. да заплати на гражданския ищец направените по делото разноски в размер на 800лева , както и направените по делото разноски , както следва: 79 лева по сметката на ОДП Ямбол, 895 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС, както и държавна такса в размер на 800лева.

Във въззивната жалба на подсъдимия Я. и допълнението към нея се сочи ,че атакуваната присъда e незаконосъобразна,необоснована , постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ,непълнота на доказателствата , както и несправедлива в наказателната и гражданската и част,поради което се настоява същата да бъде отменена и постановена нова присъда с която И.Г.Я. да бъде оправдан , като бъде отхвърлен и предявения граждански иск.Несъстоятелни са изводите на първоинстанционния съд , че следвало да се даде вяра на показанията на свидетелите К , Т.Йв , тъй като те кореспондирали с обективните данни в огледния протокол и заключението на съдебномедицинската експертиза.Според процесуалния представител на подсъдимия Я. , последните фиксират само мястото на което е извършено престъплението и последиците от него ,но не съдържат данни за начина на неговото извършване, нито за авторството му , поради което и извода на съда в тази му част е необоснован.Сочи се , че първоинстанцинния съд в нарушение на процесуалните правила е изключил от доказателствения материал показанията на свидетелите Г. , Б. и Д. приемайки , че са заинтересувани от изхода на делото предвид приятелските отношения с подсъдимия.

В съдебно заседание въззивникът Я. участва лично и чрез редовно упълномощени защитници - адвокат А. и адвокат Б. от ЯАК.Чрез защитата си поддържа жалбата на основанията изложени в същата.Твърди се , че от събраните по делото доказателства не се установява , подсъдимия Я. да е извършил деянието.Настоява се подсъдимия Я. да бъде оправдан.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбата като подадена в срок от лице имащи право , а и интерес от това е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал всички възможни и достатъчни за изясняване на фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието доказателства.На базата на анализ на същите е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна от подсъдимия на престъпния състав на чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК.

Правилно , обосновано и в съответствие с доказателствата по делото решаващият съд е установил , че на 26.10.2007г. вечерта, пострадалия С.И. и негови приятели – свидетелите К. К., Д. С. и В. К. били в ресторант „Аква” в гр.Ямбол.Около 02,50ч. на 27.10.2007г. четиримата излезли от ресторанта и тръгнали да се прибират , като вървели в посока ж.к”Възраждане”.Минавайки покрай сградата на „Ловен дом” на пътното платно те видели свидетеля И. К. да бие момче с неустановена по делото самоличност.И. , К. и С. решили да се намесят и да прекратят побоя.Приближавайки към свидетеля К.и му казали да престане да удря момчето, но тогава между тях възникнал конфликт, който прераснал в бой.В този момент към свидетеля К. се присъединили и свидетеля Й. и свидетеля Т. Виждайки нож в ръцете на свидетеля К., И., К. и С. побягнали , като първите двама в посока МГ”Ат.Радев”, минавайки зад блоковете , а С. към магазин „Каранова”.Същият успял да избяга от гонещите го и по-късно до „Биков мост” се срещнал със свидетелката К.Свидетелят К. тръгнал след И. и Костов, като след него тръгнали свидетелите Й. и Т.В близост до спирката на хотел „България” бягайки свидетеля К. е бил ударен с камък в главата.Свидетелят К. настигнал пострадалия И. и двамата започнали да си разменят удари.В това време подсъдимия Я. *** непосредствено срещу автобусната спирка.След като видял всичко това той пресякъл пътното платно , приближил се от дясната страна на пострадалия , намиращ се в близост до скамейките и с дясната си ръка хвърлил част от тротоарна плочка към главата му.Плочката попаднала в дясната теменно-слепоочна област на главата му в резултат на което последвало падане на пострадалия на земята.Свидетелят Й. видял удара и тъй като не познавал подсъдимия се изплашил и го ударил с юмрук в лицето.След като видели , че пострадалия лежи безпомощно на земята и от главата му тече кръв подсъдимия Я. и свидетелите К. , Т. и Й се разбягали.При пострадалия отишъл свидетеля К. , който направил опит да го вдигне , но като видял , че състоянието му е тежко се развикал за помощ.На местопроизшествие дошли и свидетелите Д.,Д.,Т. и К..В същото време свидетелите К.,Т.,Й.,Св и М. тръгнали към заведение „Будоар”.По пътя ги настигнал подсъдимия Я. , но като не могъл да разбере кой го е ударил си тръгнал.След като пристигнал медицински екип , пострадалия с линейка бил откаран в ЦСМП – Ямбол.

Видно от приетата от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза на С.И. е било причинено контузия на мозъка , разкъсно-контузна рана в дясната теменно-слепоочна област с наличие на открито импресионно счупване на черепните кости в същата област и счупване на костите на черепната основа с десностранна оторагия.Според заключението на вещото лице контузията на мозъка сама по себе си е причинила разстройство на здравето , временно опасно за живота на пострадалия, а счупването на черепните кости заедно с разкъсно-контузната рана в същата област и наличната оторагия се преценяват като нараняване,проникващо в черепната кухина на пострадалия.Относно механизма на получаване на телесното увреждане, се сочи , че същото се дължи на действието на твърд тъп предмет , а именно при удар с плочка в дясната теменно-слепоочна област в главата на пострадалия.

От заключението на тройната комплексна псиатрично-психологична експертиза е видно , че в резултат на черепно-мозъчната травма пострадалия И. е получил ретроградна амнезия.Според вещите лица този вид амнезии са временни и е възможно възстановяване на спомена , като този процес започва от далечния период , като постепенно се формира спомена за случилото се непосредствено преди самия агресивен акт.

От приложената по делото Справка за съдимост се установява , че подсъдимия Я. е неосъждан.

Изложената и приета от първоинстанционния съд фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на подсъдимия Я. ,от показанията на разпитаните по делото свидетели И. , К. , С. , К., К., С ., Т., К. , Й. , З , Д, Т , Д, М и частично от показанията на свидетелите Г , Б и Д , от заключението на съдебномедицинската експертиза, тройната комплексна психиатрично-психологична експертиза, протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, протоколите за разпознаване и освидетелстване на лица и приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

Правилно и законосъобразно предвид обстойния анализ на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност , ЯРС не е приел за достоверни обясненията на подсъдимия Я. , че между него и пострадалия е липсвал какъвто и да е физически контакт, тъй като същите се опровергават от показанията на свидетеля К. – „И. удари момчето с камък...И. удари момчето в главата..И. след като удари момчето то падна...Когато момчето падна на земята , не погледнах дали И. държи камък в ръката, но съм сигурен , че камъка на земята е същият , който държеше И.” , на свидетеля Тодоров – „Видях подсъдимия да хвърля плочка към пострадалия.След това пострадалия веднага падна на земята, а плочката беше до него..” и на свидетеля Й- „Тогава видях подсъдимия да хвърля плочка към пострадалия.След това пострадалия веднага падна на земята.Видях ,че плочката удари момчето-пострадалия в главата.След това пострадалия падна на земята..” и на свидетеля И. – „ Мен ме удари И. – подсъдимия.Не си спомням точно как ме удари , но видях , че държи камък в ръката си.Държеше камък – част от плочка.Не съм сигурен дали замери или ме удари , както го държеше в ръка..”Вещото лице е категорично в заключението си и в разпита си в съдебно заседание , че травматичните увреждания на И. са причинени от удар с широка плоскост на базалтова плочка.

Правилно и законосъобразно ЯРС е кредитирал изцяло показанията на свидетелите К., Т. и Й. , дадени в хода на съдебното следствие , тъй като свидетели са преки очевидци на случилото се .В техните показания не са налице съществени противоречия , същите са логични и последователни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, относими към предмета на доказване по делото.Налице е единство в показанията им , че именно подсъдимия Я. е този , който е хвърлил базалтовата плочка.В подкрепа на показанията на посочените свидетели са и обективните находки на съдебния лекар , установил разкъсно-контузна рана в дясната теменно-слепоочна област на пострадалия.Изложените от тримата свидетели фактически обстоятелства кореспондират и с данните от огледния протокол и фотоалбум,обективиращ точното място на падане на пострадалия с откритата червеникава течност и част от тротоарна плочка.

Правилно и законосъобразно ЯРС е кредитирал и показанията на пострадалия И. .Същите са в съответствие с показанията на свидетелите К. , Т. и Й.Единственото несъответствие между показанията на пострадалия посочените свидетели е обстоятелството , че същия не видял подсъдимия да му нанася удар, но това е обяснимо тъй като подсъдимия е бил в страни на пострадалия и последния не е имал обективна възможност да възприеме хвърлената плочка.Показанията на пострадалия И. , като се има предвид и заключението на комплексната психиатрично-психологическа експертиза , са безпротиворечиви ,последователни ,кореспондират с останалия доказателствен материал по делото и пресъздават убедително случилото се преди и по време на деянието.

Правилно , законосъобразно и обосновано съдът е кредитирал показанията на свидетелите Г., Б. и Д. ,досежно фактите , че пострадалия е паднал на земята , че подсъдимия е бил ударен с юмрук в лицено.Съвсем обосновано ЯРС не е кридитирал показанията на посочените свидетели по отношение на това , че подсъдимия е бил извикан от някой от гонещите се момчета и е имало счупване на бутилка , тъй като в тази им част са изолирани и са в пълно противоречие с всички останали доказателства.Същите пропускат в показанията си основния факт , а именно нанесения удар от подсъдимия с плочка в главата на пострадалия.Правилно и обосновано ЯРС е приел ,че посочените свидетели , като приятели на подсъдимия Я. са пряко заинтересувани от изхода на делото и по тази причина не е кредитирал техните показания.

Правилно , законосъобразно и обосновано ЯРС е кредитирал и показанията на свидетелите К., С., С., К., З. , Д., Тв, Дв и М , въпреки , че същите не са очевидци на случилото се 27.10.2007г. и с показанията им се установяват факти , свързани с действията на пострадалия и подсъдимия преди и след инцидента.

Правилно и обосновано съдът е приел , а и доказателствата по делото по безспорен начин сочат , че подсъдимият И.Г.Я. както от обективна , така и от субективна страна е осъществил състава на чл.129ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК , тъй като на 27.10.2007г.в периода от 03,00ч. до 03,30ч. в гр.Ямбол на ул.”Г.Дражев” на спирката на хотел България е нанесъл удар с камък в главата /дясната теменно-слепоочна област/ на С.И. *** в резултат на което му е причинил две средни телесни повреди , изразяващи се: 1-вата в нараняване ,проникващо в черепната кухина , разкъсно-контузна рана в дясната теменно –слепоочна област заедно със счупване на черепните кости в същата област и счупване на костите на черепната основа с десностранна оторагия и 2-рата контузия на мозъка , причинила разстройство на здравето ,временно опасно за живота на пострадалия, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Досежно причиненото на С.И.И. телесно увреждане и механизма на извършване на деянието от подсъдимия И.Г.Я. , доказателствата са непротиворечиви и безспорни.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл , тъй като подсъдимия Я. е съзнавал , че с нанасянето на удар в областта на главата на пострадалия ще му причини телесни увреждания със значителен интензитет и пряко е целял настъпването на общественоопасните последици.

По отношение вида и размера на наложеното наказание правилно и законосъобразно ЯРС е взел предвид сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, че е засегнато здравето на млад човек, факта , че пострадалия не предизвикал по какъвто и да е начин подсъдимия , и че последния е регистриран в ДПС за извършени други две противообществени прояви от същия вид.От друга страна съдът е взел предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и младата му възраст и законосъобразно е определил една година „лишаване от свобода” на подсъдимия Я. , като с оглед целите на наказанието е отложил изтърпяването на същото за изпитателен срок от три години.

Пред вид това , че ЯРС е признал подсъдимия И. Г. Я. за виновен по повдигнато му обвинение по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК и в резултат от осъщественото от подсъдимия престъпно деяние С.И.И. е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания , ЯРС е уважил предявения граждански иск в размер на 20000лева , като го е отхвърлил за разликата до 30000лева, като правилно и законосъобразно е взел предвид характера на причиненото телесно увреждане , така и периода от време , необходим за отзвучаване на травмата , съотнесен към младата възраст на пострадалия.

Въззивният съд счита ,че така уважения граждански иск в размер на 20000лева е изцяло в с съответствие с принципа на справедливост , поради което размера му следва да остане непроменен , ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателно изплащане на сумата.

Съдът счита,че не могат да се споделят доводите на защитата на въззивника Я. че атакуваната присъда е незаконосъобразна , необоснована, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ,постановена в при непълнота на доказателствата и явно несправедлива предвид съображенията изложени по-горе.

Въззивният съд не споделя доводите на защитата на въззиника Я. , че съдът като е кредитирал показанията на свидетелите К, Т и Й е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.Правилно и законосъобразно ЯРС е кредитирал изцяло показанията на свидетелите К, Т и Й , дадени в хода на съдебното следствие , тъй като свидетелите са преки очевидци на случилото се В техните показания не са налице съществени противоречия , същите са логични и последователни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, относими към предмета на доказване по делото.Налице е единство в показанията им , че именно подсъдимия Я. е този , който е хвърлил базалтовата плочка.В подкрепа на показанията на посочените свидетели са и обективните находки на съдебния лекар , установил разкъсно-контузна рана в дясната теменно-слепоочна област на пострадалия.Изложените от тримата свидетели фактически обстоятелства кореспондират и с данните от огледния протокол и фотоалбум,обективиращ точното място на падане на пострадалия с откритата червеникава течност и част от тротоарна плочка.

Въззивният съд не споделя и довода на защитата на въззивника Я. , че ЯРС не е коментирал свидетелките показания на пострадалия С.И. и самото разпознаване и в този смисъл е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Напротив , първоинстанционния съд обстойно и задълбочено е коментирал показанията на пострадалия И. , като законосъобразно и обосновано е кредитирал същите.Същите са в съответствие с показанията на свидетелите К , Т и Й.Единственото несъответствие между показанията на пострадалия посочените свидетели е обстоятелството , че същия не видял подсъдимия да му нанася удар, но това е обяснимо тъй като подсъдимия е бил в страни на пострадалия и последния не е имал обективна възможност да възприеме хвърлената плочка.Показанията на пострадалия И. , като се има предвид и заключението на комплексната психиатрично-психологическа експертиза , са безпротиворечиви ,последователни ,кореспондират с останалия доказателствен материал по делото и пресъздават убедително случилото се преди и по време на деянието.

Въззивният съд не споделя и доводите на защитата на въззивника Я. досежно , факта , че незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните правила първоинстанционния съд е изключил от доказателствения материал по делото показанията на свидетелите Г, Б и Д ,премайки , че са заинтересувани от изхода на делото , поради това , че са в приятелски отношения с подсъдимия.Това не е точно така, тъй като обосновано съдът е кредитирал показанията на свидетелите Г, Б и Д ,досежно фактите , че пострадалия е паднал на земята , че подсъдимия е бил ударен с юмрук в лицето.Съвсем обосновано ЯРС не е кредитирал показанията на посочените свидетели по отношение на това , че подсъдимия е бил извикан от някой от гонещите се момчета и е имало счупване на бутилка , тъй като в тази им част са изолирани и са в пълно противоречие с всички останали доказателства.Същите пропускат в показанията си основния факт , а именно нанесения удар от подсъдимия с плочка в главата на пострадалия.Правилно и обосновано ЯРС е приел ,че посочените свидетели , като приятели на подсъдимия Я. са пряко заинтересувани от изхода на делото и по тази причина не е кредитирал техните показания.

По изложените съображения, въззивният съд счита , че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда на ЯРС, поради което и на основание чл.338 вр. с чл.334 т.6 от НПК ,ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 89/27.01.2009г. , постановена по НОХД № 1386/2008г. по описа на Ямболския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	15 май 2009 г. (в сила от 15 май 2009 г.)
Съдия:	Иван Димитров Иванов

Дело:	20092300600056
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 март 2009 г.

Решение по дело №56/2009 на Окръжен съд - Ямбол

Съдържание на акта Свали акта

Секретар:Ив.З.

Като разгледа докладваното от съдия И.И.

ВНОХД № 56 по описа за 2009 година