Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260258
27.01.2021 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2354 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 45 ЗС във
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „е“ ЗУЕС от Етажната собственост на сграда с
административен адрес *****, с управител В.К. срещу Н., С., К. и В. С.
Ищецът твърди, че първите двама
ответници са собственици, а останалите са обитатели на апартамент № **** в
сградата. Твърди, че всички системно нарушавали правилника за вътрешния ред,
като от 2013г. събирали, натрупвали и складирали пожароопасни материали. В тази
насока им било дадено предписание от РС ПБЗН към МВР, което не било изпълнено.
Освен това се твърди, че в жилището им не се спазвала хигиена, което довело до
развъждането на насекоми и плъхове, разпространили се по цялата сграда, като
системно облекчавали биологичните си нужди на етажните площадки. Поради горното
било взето решение на ОС на ЕС за извеждането на ответниците от апартамента за
срок от 3 години. Твърди, че срещу ответниците била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, с която било разпоредено извеждането им жилището.
Иска се да бъде потвърдено извеждането им от жилището съобразно издадената
заповед. Иска се определянето на
управител на имота и присъждането на разноски.
В срок
е постъпил отговор на исковата молба от всички ответници, с който се оспорва
претенцията. Твърди се, че Н.С. не е извършвала вменените и нередности в блока.
Били социално слаби, като К.С. била с 80% намалена работоспособност. Искат да
се вземе предвид съобщението от МВР, в което било посочено, че не са извършили
престъпление от общ характер, а следва да премахнат отпадъци. Твърдят, че към
настоящия момент всички дадени предписания били изпълнени. Иска се отхвърляне
на претенцията.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно допустимостта:
Въз основа на подадено от ищеца заявление
е образувано ч.гр.дело № 20285/2018г.
по описа на ПРС, производството по което е приключило с издаване в полза на
заявителя на заповед за
изпълнение за извеждане ответниците от обитаваното от тях
жилище в **** за срок от 3 години, съгласно взето решение на ОС на ЕС от
12.09.2018г. Заповедта е връчена и в срок са постъпили възражения от длъжниците.
Искът е предявен в преклузивния срок и подлежи на разглеждане по същество.
Разпоредбата на чл. 45, ал. 2
ЗС позволява издаването на заповед за изпълнение за извеждането на собственик
от сграда в режим на етажна собственост. Разпоредбата е специална и разширява
приложното поле на процедурата по чл. 410 ГПК, която според процесуалния закон
се отнася до изпълнение на парични задължение и предаване на движими вещи.
Нормата е императивна и следва да бъде зачетена от съда при подаването на
заявление с направено в тази насока искане. В действителност в Наредба № 6 за утвърждаване на образци на заповеди за
изпълнение, заявления за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във
връзка със заповедното производство, не е предвиден образец за тази специална
хипотеза, но този пропуск не може да ограничи приложното поле на нормата.
Достатъчно е някои от съществуващите образци да бъде съобразен с необходимото
за изпълнението на това право съдържание, както е направено от заповедния съд в
настоящия случай.
По същество на спора:
Производството е прекратено и
заповедта е обезсилена по отношение на С.В.С. поради смърт в хода на процеса.
Не е
спорно между страните, че ответницата Н.С. е собственик на самостоятелен обект
в сградата, а К. и В. С. са обитатели на обекта, представляващ апартамент ****
на етаж *** от сградата. Установяват се и твърденията за събирането на голямо
количество горими отпадъци и материали в апартамента. Това е констатирано от
органите на II РСПБЗН, като е съставен
акт за установяване на административно нарушение и е издадено наказателно
постановление. От представените сигнали и писма се доказва, че състоянието на
обекта към 2018г. е неприемливо и са били налице предпоставки за предприемане
на процедура за извеждане на собственици/обитатели от обекта.
Извеждането
на собственик, ползвател или обитател от сграда етажна собственост, обаче
представлява една изключително крайна мярка, за осъществяването на която е
предвидена законова процедура, която следва да бъде спазена.
Чл. 45
ЗС предвижда възможност за извеждане единствено на собственик, но приложното
поле на разпоредбата е разширено със специалната норма на чл. 11, ал. 1 б.
"е" ЗУЕС, който предоставя в правомощие Общото събрание на етажните
собственици да вземе решение за изваждане от сградата на собственик, ползвател или обитател по реда на чл. 45
ЗС за определен срок, но не по-дълъг от три години. За да е законосъобразно по
същество това решение на ОС собственикът, ползвателят или обитателят трябва да
има поведението по чл.45, ал 1, б.“а“ ЗС- да използва или допуска да се
използват неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от
пожар или от значителни повреди, или поведението по чл.45, ал1, б.“б“ от ЗС-
систематически да нарушава правилника или решенията на общото събрание за
вътрешния ред в сградата или добрите нрави. Предпоставка за упражняване на
правото да се извади от сградата нарушителят /собственик, ползвател или обитател/,
респ. за вземане на решение за изваждане, е да е бил предупреден писмено от
управителя, че ще бъде изваден от имота и след това предупреждение да не е
прекратил нарушението. Законодателят, зачитайки правото на собственост,
обезпечава на нарушителя възможност да се поправи като допуска изваждането само
в краен случай: само когато нарушението продължава и след писменото
предупреждение. Изваждане без предупреждение или за нарушение, за което няма
предупреждение от управителя, не може да се допусне, защото осуетява
възможността за такова поправяне.
Наред
се това нарушенията следва да се индивидуализират с излагането на
конкретни факти от обективната действителност, време и начин на осъществяването
им, израз на поведение на ответниците, което може да се санкционира по реда на
чл. 45 ЗС, като в хипотезата чл. 45, ал.1, б. "б" ЗС това конкретно
поведение следва да е и системно, т.е. необходимо е да бъдат посочени 3 или
повече случая.
Предупреждението
следва да е направено конкретно за провинението, което се посочва като
основание за изваждането на собственика, а това означава да се посочат
конкретни негови действия и времето на извършването им. В случая такова
предупреждение липсва. Представеното по делото е отправено общо до всички
собственици и обитатели за събиране, нанасяне, натрупване и складиране през
последните 5 години на пожароопасни отпадъци. Така отправено предупреждението
може да бъде зачетено само по отношение на собствениците на обекта към онзи
момент, за предвидената в нормата на чл. 45, б. „а“ ЗС хипотеза на допускане на
подобни действия, доколкото се установява това състояние на обекта. Конкретните
лица, които са извършвали действията по „събиране, нанасяне, натрупване и
складиране“ не се установяват, а не може да се предполага, че тази дейност се
осъществява от всички посочени. В тази насока са и представените документи за
извършени проверки, като санкция е наложена единствено на ответницата Н.С. като
собственик на обекта, в който са натрупани горимите материали. Конкретното неправомерно
поведение на останалите ответници към момента на отправяне на предупреждението
не се установява. Всички представени писма за извършени проверки от пожарната и
общината са относими към състоянието на апартамента, за което отговорност носят
собствениците. В тях не се съдържат данни за друго конкретно неправомерно
поведения на собствениците, съответно за конкретно неправомерно поведение на обитателите
към онзи момент.
Отправеното
предупреждение за „клошарство“ по отношение на ответниците не може да послужи
като основание за извеждането на лицата, защото не е конкретизирано като
поведение. То зависи от вложения в използвания израза смисъл, който явно е
различен от основното му значение- „бездомник“. Поради това и не може да се
определи за какво точно поведение е отправено това предупреждение. Използването
на площадката пред апартамента от К.С. не се установява към настоящия момент от
събраните доказателства.
Тук
следва да се посочи, че в тази връзка бяха допуснати и събрани гласни
доказателствени средства чрез обясненията на един от собствениците в сградата- М.Д..
Тя излага обстоятелства, които са относими към състоянието на имота- наличието
на горими материали и лоша хигиена. В обясненията й липсват данни за
конкретното поведения на ответниците във връзка с това състояние. Страната
съобщава единствено за поведението на К.С., която денонощно била на стълбището
и извършвала там физиологичните си нужди, но не посочва никакви конкретни периоди,
за да могат да се съобразят с поканата и взетото решение. Тук следва да се
съобрази, че към настоящия момент няма данни това поведение да продължава,
защото съобщенията до същата се връщат в цялост, заради ненамиране на адреса.
На
следващо място, съдът намира, че от представените документи не се установява и надлежното
връчване на предупреждението на ответниците. Съставеният за това протокол не
представлява уреден в закона начин за удостоверяване връчването на документи и
записаните в него изявление не доказват извършените действия. Той представлява
частен документ, подписан от ищците и удостоверяващ изгодни за тях
обстоятелства. Такъв документ не доказва нито фактите, които са предмет на
направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа
(Решение № 748 от 17.02.2011 г. по гр.д.№ 801/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение
№ 197 от 23.12.2014 г. по гр.д.№ 7364/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Предвидените в
ЗУЕС правила за връчване са приложими единствено към свикването и провеждането
на общи събрания и не могат да бъдат използвани за съобщаването на други
покани, уведомления или предупреждения. Обективираният в протокола отказ за
получаване може да бъде установен с всички допустими от ГПК доказателствени
средства, но за тези обстоятелства М.Д. не дава обяснения по реда на чл. 176 ГПК.
По
отношение на ответницата Н.С. е представено още едно предупреждение по чл. 45
ЗС (лист 46), като е удостоверено получаването му на 29.09.2017г. В него липса
описание на каквито и да било конкретни нарушения, като е записано единствено,
че се отнася до системни нарушения на правилника за вътрешния ред и/или
решения на ОС, като е дадено предписание да изчисти и дезинфекцира жилището.
От
представените по делото доказателства не се установява и твърдяното
продължаване на нарушенията след дата на предупреждението. В тази насока са
представени констативни протоколи, които представляват частни документи. Според
Решение № 235 от 04.06.2010 г. по гр.д. № 176/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., частните
документи се ползват с доказателствена сила само по отношение на авторството
им. Такъв документ не доказва нито фактите, които са предмет на
направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа
(Решение № 748 от 17.02.2011 г. по гр.д.№ 801/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение
№ 197 от 23.12.2014 г. по гр.д.№ 7364/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Тъй като
частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила,
последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение
№ 50 от 21.07.2017 г. по гр.д.№ 4880/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 270 от
19.02.2015 г. по гр.д.№ 7175/2014 г. на ВКС, ІV г.о.). От ангажираните в тази
насока обяснения по чл. 176 ГПК не може да се направи категоричен извод за
състоянието на обекта в периода от дата на покана до датата на решението за
извеждане на собствениците. Всички писма за извършени от институциите проверки
предхождат датата на предупреждението и не могат да се вземат предвид за
установяване бездействието на ответниците. Представените печатни материали,
също не доказват състоянието на обекта към релевантния момент, защото се
отнасят за период следващ вземането на решението за извеждане на ответниците.
На последно място, процедурата изисква
вземането на решение на ОС за извеждането на етажните собственици и
определянето на срок. Вземането на решението се удостоверява с протокола от
общото събрание на етажната собственост, чието съдържание е нормативно установено
в разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. В случая, представеният по делото
протокол от проведеното на 12.09.2018г. ОС на ЕС няма необходимото съдържание съгласно чл.
16, ал. 5 от ЗУЕС, защото липсва мястото на провеждането на общото
събрание, дневният ред, начина, по който са гласували лицата –
"за", "против" или "въздържал се", и приетите
решения. Записаното решение е смислово и граматически неправилно и не
позволява да се изведе конкретната воля на етажните собственици, извън
извеждането на ответниците. Не са описани никакви нарушенията, за които се
взема решението с посочване на конкретни действия, а са изброени всички
хипотези на чл. 45 ЗС, така както са записани в самата норма.
За
внасяне на яснота по този въпрос не може да послужи и предупреждението, изпратено
до ответниците, защото има неяснота и в това какво предупреждение е било взето
предвид на ОС. По делото е представено едно предупреждение от 31.05.2018г.
Освен това предупреждение в протокола от 12.09.2018г. е отразено поставянето на
второ предупреждение от същата дата, за съдържанието на което не са представени
доказателства. При така ангажираните доказателства се установява провеждането
на две процедури по чл. 45 ЗС. Първата с предупреждение от 31.05.2018г. и
решение за извеждане от 29.06.2018г. и втора с предупреждение от 12.09.2018г. и
решение от същата дата. За извеждането на ответниците, ищците се позовават само
на второто решение. По отношение на него, в самия протокол е отразено
поставянето на ново предупреждение от 12.09.2018г. В тази част документът удостоверява неизгодни за ищцовата етажна собственост обстоятелства
и може да бъде възприет. Непосредствено след това ново
предупреждение, е взето решение за извеждане на ответниците.
Предприемането
на нова процедура изисква новото спазване на всички правила предвидени в ЗС и
ЗУЕС, както и предоставянето на разумен срок за поправяне на нарушителя. Ищците
не могат да комбинират произволно отделните елементи на всяка предприета
процедура, защото това създава неяснота по отношение на нарушенията на ответниците,
които те следва да прекратят.
На
последно място следва да се отбележи, че съдът намира, че се установяват твърденията
на ищците за извършени нарушения по чл. 45 ЗС от страна на ответниците. Не се
установява спазването на процедурата предвидена в ЗС и ЗУЕС за извеждането на
собственик и обитател от сградата. Неизпълнението на тези императивни
изисквания на закона води до ненадлежно упражняване на правото на етажните
собственици да гласуват извеждането на нарушителите.
Ето
защо така предявената претенция следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата
Н.С. има право на разноски. Такива не следва да бъдат присъждани, защото в
представения договор не е удостоверено плащането да е извършено в брой и същият
не може да бъде приет за разписка.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от *****, представлявана от В.М.К. срещу
Н.Г.С., ЕГН **********, К.С.С., ЕГН ********** и В.С.С., ЕГН **********, всички с адрес: ***, искове за установяване
правото на извеждане от сграда в режим на етажна собственост с адрес ***** на Н.Г.С., ЕГН **********-собственик, К.С.С.,
ЕГН **********- обитател и В.С.С., ЕГН **********- обитател, за срок от три години, съгласно решение
на Общото събрание на ЕС от 12.09.2018г., за
което е издадена Заповед от 17.01.2019г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20285/2018г.
на ПРС.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.