ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 108
гр. Пазарджик, 27.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело №
20235200100667 по описа за 2023 година
Производството е по чл.140 от ГПК.
Образувано е по повод предявен иск от от С. В. К., с ЕГН **********, от с. С. против:
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Гр. София с правно основание: чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и цена
на исковете: 50 000 лв. - неимуществени вреди и 1 500 лв. - имуществени вреди ., ведно със законната лихва от
25.07.2022 г. до окончателното изплащане на пресъдените обезщетения и сторените съдебно-деловодни разноски.
Твърди се,че от 20.03.2005 г. ищецът е служител на Министерството на вътрешните работи, като полицай
в Охранителна полиция. Основните му задължения са свързани с охрана на обществения ред и сигурност, защита
на правата, законните интереси, живота и здравето на хората, съблюдаване спазване на законите в страната. Вече
повече от 18 години съм полицейски служител. Създал съм си името на съвестен полуцай, стриктен в изпълнение
на служебните си задължения, човек отдаден на закона. Ползвам се с отлично име в обществото. Семеен съм с две
деца, момче на 5 г. и момиче на 12 г. Създал съм си репутация на отговорен съпруг и родител, отдаден и на
семейството си. Служа за пример в обществото. Полагам необходимите грижи за отглеждането на децата си.
Възпитавам ги в най-добрите добродетели, пример съм за тях как човек трябва да служи на обществото и на
закона.
На 07.09.20217 г. бил на дежурство, заедно с колегата си Н. К. Патрулирахме в определения ни район със
служебен автомобил. В полунощ на 07.09.20217 от дежурния на РУ на МВР Пазарджик получихме сигнал за
нарушаване на обществения ред в частен дом, находящ се в гр. П., ул. „Я. М.“ изразяващ се във вдигане на шум
смущаващ съседите в жилищния блок. Незабавно се отправихме към адреса. На осмия етаж във въпросния блок на
площадката пред апартамента наистина установихме сериозно нарушаване на обществения ред. Чуваше се силна
музика, викове, пляскане с ръце. Започнахме да звъним на вратата. След няколкото позвънявания звънеца
престана да звъни, въпреки натискане на бутона, като ясно чух глас от вътрешността на апартамента “.
Започнахме да чукаме на вратата с ръка. Вратата рязко се отвори от един господин. В този момент се представих
с името си и длъжността си и го попитах кой е собственика на апартамента. Лицето ми заяви, че той е
собственика. Поисках му документ за самоличност. Той си представи личната карта. Вътре в апартамента се
виждаше група от лица, която явно празнуваше нещо. Личеше си, че лицата употребява алкохол и празнуват
нещо. В момента, в който разговарях с господина на входната врата на апартамента, едно от лицата от компанията
тръгна към мене заплашително. Преди да достигне входната врата, зад гърба на собственика беше спряно от друго
лице от компанията. Предупредих собственика на апартамента да стори необходимото и това лице да бъде
отстранено от входната врата иначе ще се наложи да го задържим. След това разпоредих на собственика на
апартамента да слезе с нас до патрулният ни автомобил, за да му съставим акт за нарушение по Наредбата на
Община Пазарджик за обществения ред. Аз и колегата ми тръгнахме към патрулния автомобил. След нас слезе и
собственика на апартамента. Колегата К. започна да пише акта за нарушение, а аз останах отвън до патрулния
1
автомобил с господина. В този момент от входа на блока излязоха и се запътиха към нас две лица. Те бяха от
компанията от апартамента. Едното лице беше агресивният господин, който описах по-горе. Личеше си, че е
употребил алкохол, което обясняваше до някъде агресивното му поведение. На висок и неуважителен тон започна
да ни пита какви сме ние и в качеството на какви сме му изгасили музиката и ще пишем акт за нарушение срещу
неговия приятел. Обстановката явно започна да се нажежава. Опитах се да го успокоя, като с равен тон обясних
причината за нашата намеса. Той започна да ме бута. В този момент започна да ме бута и собственика
апартамента. Опита се с глава да се допре до моята глава и с висок тон крещеше „какъв си ти бе и кой ви дава
правото да идвате в дома ми и да ми спирате музиката“. Ситуацията ескалираше, явно под въздействието на
алкохола тези лица не можеха да се владеят и се опитаха да попречат на изпълнението на нашите служебни
задължения. Трите лица се скупчиха около мене, като успях да избутам собственика на апартамента от себе си. В
този момент колегата ми слезе от автомобила и явно имаше намерение да ми се притече на помощ. Направих му
знак да стои на място и да продължи да пише акта. Сметнах, че ще се справя със ситуацията. Аз започнах да
обяснявам на трите лица в какво се състои нарушение, кой нормативен акт е нарушен. Те явно отказваха да се
подчинят на моите разпореждания да стоят на место и да не създават напрежение и конфликт. Тогава заявих на
собственика на апартамента, че ще бъде задържат и отведен с патрулния автомобил. Сложих му белезници, за
което той не оказа съпротива. В този момент неговите приятели започнали да ни пречат за качването на
задържаното лице в автомобила ни. Наложи се да сигнализираме и да поискаме съдействие от още един екип. На
место дойде втори патрулен автомобил. Беше задържано и още едно лице, което се държеше агресивно и пречеше
да изпълняваме задълженията си. Отведохме ги в сградата на РУ на МВР Пазарджик, където спрямо тях бе
приложен закона за МВР. Съставени им бяха и актове по ЗМВР и по Наредбата на Община Пазарджик. При
отвеждане на задържаното лице С. И. П. в помещението, където трябваше да престои за 24 ч. той ми заяви, че в
апартамента му е останала 7 годишната му дъщеря сама и за нея нямало кой да се грижи. Попитах го, къде е
съпругата му, и той ми отвърна, че е в родилното в държавната болница. Били се събрали да празнуват раждането
на второто му дете. Веднага сигнализирал началниците си и бе взето решения господина да бъде незабавно
освободен, за да може да се придвижи до апартамента си и да се погрижи да детето си. Това беше към 3-4 ч. на
сутринта на 07.09.2017 г. Изведох господина през централния вход на сградата ни и го насочих към
таксиметровите автомобили, които обичайно престояват на стоянката срещу адвокатурата.
След свършване на дежурството му в 06.00 ч. на 07.09.2017 г. се прибрал в дома си, за отпочиване. Към
9.30 ч получих обаждане от колега, който му заявил, че лицето което били освободили от среднощната случка се
е жалвало от нас, че бил бит и подложен на полицейско насилие. Случая бил отразен и в предаването „Господари
на ефира" по Нова тв. Бил представен като поредния брутален акт на полицейско насилие. Силно се възмутил от
изопачаване на фактите и от даването на публичност на случая по начин неотговарящ на истината. След
предаването по Нова тв той и колегата му К. били извикани в ОД на МВР в инспектората за снемане на сведения,
тъй като била започнала проверка срещу нас. Това било през месец септември на 2017 г.
В последствие разбрал, че е образувано досъдебно производство по жалбата на С. П. В образуваното
производство през месец септември на 2018 г. бяхме извикани в сградата на РУ на МВР за извършване на
разпознаване от това лице. Противопоставих се на това, тъй като през месец март на 2018 г. се явявах на делото,
образувано по жалба на това лице по повод на съставеното му наказателно постановление по ЗМВР, чийто
актосъставител бях аз. В съдебната зала той присъстваше , заедно с неговия адвокат. Имаше достатъчно време да
ме огледа и запомни. Извършването на разпознаване през месец 09.2018 г. беше в нарушение на процедурата.
На 21.11.2018 г. ми било предявено постановление на РП Пазарджик, с което бил
привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление , под формата на съучастие, по чл.
131, ал.1, т. 2 от НК изразяващо се в причиняване на лека телена повреда на лицето С. И. П. при
изпълнение на службата си. Твърди,че той не е извършил престъпление. След повдигането на
обвинението у него се породило силно безпокойство и страх, тъй като знаел, че за такова
обвинение се предвижда лишаване от свобода. Не можел да приема факта, че като лице, което през
цялата си съзнателна кариера на полицай се е борил и отстоявал спазването на закона е обвинен в
престъпление от общ характер! Отделно от това самата мисъл за затвор го докарала до нервен
срив. До този момент никога не бил обвиняван в каквото и да е закононарушение, камо ли в
престъпление. Неговата чест и достойнство били погазени безвъзвратно.
В него явно се загнездила и уплахата, че образуваното досъдебно производство може да
доведе до изгонването от системата на МВР. Оставането без работа точно в този период
2
породило в него силно безпокойство,изразяващо се в това как бил осигурявал необходимата
издръжка на семейството си и изплащане на поетия по това време кредит към „Банка ДСК“.
При привличането ми като обвиняем ангажира адвокат М. В. Х. - АК Пловдив, която да ме
защитава. Ангажирах адвокат от Пловдивската адвокатска колегия, защото изпитвах срам, че сред
адвокатското съсловия в гр. П.ще се разчуе че съм обвиняем, а аз при изпълнението на служебните
ми задължения постоянно влизал в контакт с различни адвокати от Пазарджишката колегия.
Разпространението на информацията, че е обвиняем силно го притеснило за професионалното му
име, в смисъл как ще бъде възприет от колегите му - защитник на закона, който е обвинен в
престъпление. На ангажирания от него адвокат Христозова заплатих на две вноски адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв.
След повдигането на обвинението, на него му била взета мярка за неотклонение
„подписка“ и извършена полицейска регистрация, чрез снемане на пръстови отпечатъци и снимки,
което предизвика у мене допълнителен стрес и притеснения, тъй като бях третиран като
престъпник, и то пред колегите ми. Това допълнително ми се отрази крайно негативно на
психиката. Било указано на началниците му стриктно да контролират спазването на взетата спрямо
мене мярка за неотклонение.При знанието, че има взета мярка, трайно се отказал да пътува през
свободното си време със семейството си, породено от страха, че може да наруши мярката и това да
доведе до допълнителни усложнения.Бил стриктно контролиран дали си спазвам мярката за
неотклонение.Случаят бил широко отразен на няколко пъти чрез средствата за масово
осведомяване - предавания по Нова телевизия, което дало възможност да стигне до неопределен
кръг от хора от нашето общество, включително и зад граница.
Повдигането на обвинение за престъпление, за което не се чувствал виновен, защото не го е
извършил, му причинило лични и семейни проблеми.Загубил съня си. Заспивал за кратко и много
неспокойно, тъй като сънувал кошмари. Изпитвал постоянна умора от недоспиване и страх, че
няма да може да изпълнява съвестно и качествено служебните си задължения. Изпитвал постоянна
умора, ежедневни притеснения и тревожност. Спрял да се среща с приятелите си. Загубил
концентрацията си. Започнал да губи желанието си да се храня редовно. Странял от колегите си.
Започнал да изпитва неописуем страх от една евентуална осъдителна присъда, което щеше да
окаже фатално значение за личния му и професионален живот. Не можел да си представи , че ще
бъде третиран като престъпник, за нещо което не носи вина. Това се отрази и в отношенията с
децата и съпругата му. Тя забелязали промяната в неговото поведение и постоянната нервност,
която изпитвал. Той не искал да споделя на съпругата си факта, че е обвинен в престъпление. Един
ден обаче тя открила договора му за правна помощ и го попитала защо е наел адвокат. Нямало
вече как и й признал какво е станало. Казал и, че не е извършил нищо нередно, че е невинен.
Ситуацията била непоносимо стресова за него.
По повод на повдигнатото обвинение, ответната прокуратура с нарочно писмо до
Директора на ОД МВР Пазарджик и Инспектората при ОД на МВР Пазарджик ги уведомила. Това
била причината да се образува и открие второ дисциплинарно производство срещу него. Грозеше
го възможността да бъде отстранен от службата си. Това не му давало мира. В семейството му
само той работел. Съпругата му се грижила за домакинството. Семейството му щяло да остане без
източник на средства за издръжка. Докато траело дисциплинарното производство изпитвал силно
притеснение от неизвестното. Това оказало влияние на изпълнение на служебните му задължения.
Не смеел да прилага закона, когато бил на дежурство, тъй като изпитвал страха от последващи
жалби срещу него. Очевидни нарушители на обществения ред, които съобразно техните правила и
указания следвало да задържа за 24 ч по реда на ЗМВР, той отказвал да стори това. За тези си
действия и колебания загубил респекта и уважението на колегите си. Започнал да получава намеци
и конкретни подхвърляния, че не мога да бъда истински полицай. Това го съсипвало.
По повод на повдигнатото му обвинение бил извикан в служба „КОС" при РУ на МВР
Септември и му било иззето ловното оръжие. Той упражнявал страстно в свободното си време
ходене на лов. Така се зареждал и възстановявал от напрегнатото ежедневие. Изземването на
ловното му оръжие го лишило от правото да ловува. Това допълнително внесе у него стрес,
негативни емоции и напрежение, че по повод на това несправедливо обвинение няма да може да
упражнява любимото си хоби.
Разследването срещу него и колегата продължило до 01.03.2021 г., когато с Постановление
на РП Пазарджик досъдебното производство срещу негд било прекратено на основание чл. 243,
ал.1, т.2 от НПК. Почувствал силно облекчение, че правдата възтържествувала.
След подаване на сигнал, с постановление на Окръжна прокуратура Пазарджик от
14.06.2021 г. постановлението за прекратяване било отменено, тъй като било прието,че то е
3
неправилно. Дадени били указания да се извършат нови процесуално-следствени действия.
Изпитал непреодолим ужас, че всичко започва отначало. Това се отрази крайно негативно на
психиката му. Бил в пред депресивно състояние.
След извършване на допълнителни процесуално-следствени действия, Районна
прокуратура Пазарджик със свое постановление от 25.07.2022 г. отново прекратила досъдебното
производство под № 25/2018 г. по описа на ОСО при ОП Пазарджик. Това постановление влязло в
законна сила през месец август на 2023 г. Почувствал неописуемо облекчение, че всичко
приключило. Името му обаче, било опетнено. Трудно е да се опишат чувствата и моралните мъки,
породени от повдигането на обвинение за извършено престъпление от общ характер, което не си
извършил. Воденето на досъдебното производство продължило около 5 години. През това време се
смениха трима прокурори. Делото било изпратено за довършване в ТО на РП Пазарджик - гр.
Велинград. Това е неоправдано дълъг срок. През цялото време той бил подложен на непосилно
емоционално и морално напрежение, което рефлектирало в личен и професионален план и в
крайна сметка влошило качеството на неговия живот.
Прокуратурата на РБългария носи отговорност за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди в резултат на обвинението, което му повдигнала за извършено от него
престъпление от общ характер, за изготвянето и отмяната на първоначалното прекратяване на
досъдебното производство по ДП 25/2018 г., което в крайна сметка било прекратено поради
недоказаност на извършеното престъпление спрямо С. И. П., т.е. поради липса на извършено от
него престъпление.
За него настъпили вреди от нематериален характер и те се изразяват в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания и стрес. Всичко това обосновава претенцията
му за 50 000 лв. за претърпените нематериални вреди и 1500 лв. за претърпените материални
вреди. Тези материални вреди се изразяват в заплатените от него адвокатски хонорар за
процесуална защита в досъдебното производство. Същите са в пряка и непосредствена последица
от проведената срещу него неоснователна наказателна репресия. По реда на НПК няма предвиден
ред за възстановяване на сторените от него разноски в наказателния процес.
Дължимите обезщетение му се дължат със законна лихва, считано от датата на
увреждането. Това е датата на постановяването на постановлението на прокурор при РП
Пазарджик ТО Велинград с вх.№ 2719/20179 от 25.07.2022 г. , който прокурорски акт е крайният
акт по образуваната наказателна преписка, с който била прекратена.
С 2бр. уточнителни молби е отстранил пречките по движението на подадената искова
молба.
Моли да се осъди Прокуратурата на РБългария да му заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., както и обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва от 25.07.2022 г. до окончателното
изплащане на пресъдените обезщетения. Претендира да му се пресъдят и сторените съдебно-
деловодни разноски.
Сочи доказателства и прави доказателствени искания. 1. Постановление от 25.07.2022 г. за
прекратяване на ДП, Моли да се изиска от РП Пазарджик, ТО Велинград ДП 25/2017 г. и да
допуснат до изслушване 3 свидетели за установяване на обстоятелствата, изложени в исковата
молба.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез
представител от страна на ОП-Пазарджик.Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК.Счита,че искът е допустим, но не е
основателен.
От формална гледна точка е осъществен фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
за отговорност на държавата за вреда, тъй като ищецът претендира обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди от повдигнато обвинение за престъпление покоето, наказателното
производство е приключило с постановление за прекратяване от 25.07.2022 г.
Оспорва изцяло исковата претенция по чл. 2, ал. /, т. 3 от ЗОДОВ като недоказана по
основание, по размер и като пряка последица от действията на Прокуратурата на РБългария.
Исковата претенция за неимуществени вреди в р-р на 50 000лв. е прекомерна и не е
съобразена с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика за
аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ), както и с обществено - икономическите
условия в страната.
При определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява
4
негативните последици върху личността и психиката на лицето, срещу което е упражнена
наказателната репресия, отражението, което същата е дала върху семейния и приятелския му кръг,
сред колегите и обществото, данни за това доколко повдигнатото обвинение за деянията, които
лицето е извършило се е отразило негативно на физическото му здраве, на възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, като вземе предвид и продължителността на
воденето производство, постановените ограничения в хода на същото, взетите мерки за
неотклонение.
Не са налице твърдените неимуществени вреди за ищеца от действия на Прокуратурата на
РБългария, които се сочат в исковата молба. Вредите са недоказани по основание, по размер и като
пряка последица от действията на Прокуратурата на РБългария. Оспорваме всички твърдения за
причинени вреди, които са в тежест на ищеца да ги докаже. В негова тежест е да докаже наличието
на твърдените от него имуществени и неимуществени вреди, непосредствената им причинно-
следствена връзка с обвинението и техния размер.
Твърденията, изложени в исковата молба са общи и не са подкрепени с конкретни
доказателства.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. е
изключително завишено. То не съответства на описанието на вредите, които се сочат в исковата
молба, нито на съдебната практика в подобни случаи, нито на икономическия стандарт на живот в
страната.
Обвинението е било за леко наказуемо престъпление. Мярката за неотклонение е била най-
леката „Подписка“. С оглед на фактическата и правна сложност, делото е протекло в един разумен
срок. Прокуратурата не е бавела разследването по делото и е дала указания за събиране на
допълнителни доказателства за разкриване на обективната истина, които са били в полза на ищеца
- /постановление № 971/2021 г. от 14.06.2021 г. на ОП гр. Пазарджик/. Анализът на тези
доказателства, след събирането им, е залегнал в постановлението за прекратяване на РП
Пазарджик, ТО- Велинград от 25.07.2022 г. и те са дали основание за прекратяването.
Прокуратурата не е бавела разследването по делото и го е прекратила, което е било в полза на
ищеца.
Недоказани са твърденията на ищеца, че в резултат на воденото наказателно производство
той е изпаднал в различни негативни изживявания като безпокойство, тревожност, безсъние,
страх, срам, притеснения, емоционално напрежение, рефлектирали в личен и професионален план,
влошили качеството му на живот като преки последици от действията на ответника. Липсват
доказателства за поведението на ищеца на работното място и в близко обкръжение.
Ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените негативни изживявания и
емоционални проблеми в личния и обществения живот, както и те да са в пряка причинно-
следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство.
Прокуратурата на РБългария не е разпространявала данни за воденето на наказателното
производство и не следва да отговаря за такива обвинения.
С оглед твърденията и ангажираните доказателства, наказателното производство е
проведено в разумни срокове.
Продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство е кратка Зг.8м. -
от повдигане на обвинение на 21.11.2018г. до постановление за прекратяване на наказателното
производство - 25.07.2022г., с нисък интензитет на извършените спрямо ищеца процесуални
действия.
Продължителността на наказателното производство и евентуални вредни последици от
това са обстоятелства, които са предмет на конкретна преценка. Те не следва да намират
изражение в прекомерно увеличен размер на обезщетението. Към исковата молба липсват
доказателства за прекомерна интензивност на наказателна репресия на досъдебното производство.
В случая се касае за обвинение в престъпление, което не е тежко по смисъл на чл. 93,т.7
НК, по отношение на което е приложима разпоредбата на чл. 78а НК за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание - глоба.
Мярката за неотклонение „подписка“ е била най- леката такава, като с нищо не е
ограничила правата на ищеца включително на свободно предвижване.
По отношение на твърденията за медийно разгласяване на случая следва да се посочи, че не
се представят никакви доказателства за изявления от органи на Прокуратурата на РБ, поради което
не следва да се ангажира нейната отговорност.
5
В исковата молба е посочено медийно отразяване на случая в предаване „Господари на
ефира“ по Нова телевизия с твърдение за пострадал гражданин вследствие действия на полицейски
служители, като не е съобщено името на ищеца, за да се твърди причиняване на неимуществени
вреди за него. Към онзи момент на предаването - 07.09.2017г. нито е имало образувано досъдебно
производство нито повдигнато обвинение спрямо ищеца.
Обезщетяването на ищеца от неблагоприятно въздействие на тази разгласа не може да бъде
поставено в тежест на Прокуратурата на Република България, тъй като последната не може да бъде
държана отговорна за изпреварващи действия и актове на трети лица, каквито са медиите.
Ищеца не ангажира доказателства за твърдените негативни последици в личен и
професионален план, както и те да са пряк резултат от процесното обвинение.
Няма доказателства за влошено психо - емоционално състояние.
Според възприетото в т. II на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, въпрос
на фактическа преценка с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и с личността на
увредения е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени
вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени
вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД, като справедливостта не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. Следва да се има
предвид, че паричното обезщетение за морални вреди трябва да съответства на необходимото за
преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта
определяне на парично обезщетение, по- голямо от нужното за обезщетяване на претърпените
вреди /Решение №832/10.12.2010 г. по гр.д.№593/2010 г. на BKC,IV г.о./
Според законовия критерий, обезщетението следва да е съобразено с вида и характера на
упражнената процесуална принуда, с продължителността и интензитета на претърпените
негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако е настъпило такова. В
Решение № 488/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г.,ВКС, IV г.о. е прието, че като база за
определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още
икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че
осъждането само по себе си също има ефект на репарация.
Размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия,
като от значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи,
тъй като в сферата на нематериалните ценности- равенството в обществото намира най - чист
израз, а „справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява
обществената оценка на засегнатите материални блага.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено и не съответства на
претендираните вреди, не е съобразено с икономическия стандарт в страната и на съдебната
практика в аналогични случаи включително и тази на ЕСПЧ.
Отделно от това, независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, в тежест
на ищеца е да докаже твърдените вреди, техният размер и връзката им с незаконното обвинение. В
точка 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС
приема, че обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при
наличието на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния
резултат, а преките обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на
деликвента и вредите.
Негативните емоционални състояния, за които твърди да е изпитвал ищеца, не
характеризират никакви болки и страдания.
От заявеното в исковата молба не могат да се извлекат никакви трайни конкретни
увреждания на ищеца, причинени от конкретни действия на прокуратурата, нито може да се
направи безспорен извод, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между действията
на Прокуратурата на РБ и твърдените вреди.
Не са доказани твърденията за преживян стрес и здравословни проблеми от повдигнатото
обвинение. Не са доказани създадени неудобства в работата и компрометиране на личността.
Липсват сведения и за разгласяване на производството от длъжностни лица на Прокуратурата.
Независимо от обстоятелството, че липсват доказателства към исковата молба прави
6
възражения по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, при което молим съда да приеме, че с поведението си по
извършване на деянието, ищецът е допринесъл за наличието на твърдения от него вредоносен
резултат.
Поведението на ищеца е съпричиняващ фактор, тъй като не е имал никаква активност при
положение, че е имал тази възможност.В тази насока ако въобще може да се твърди за някакво
увреждане, то в случая би се явило по вина на ищеца по чл.5,ал.1 ЗОДОВ, а при възприето виновно
допринасяне в хипотезата на ал.2, то следва да се отчете и значително занижи обезщетението.
С оглед изложеното оспорва иска по основание, по размер и като пряка последица на
твърдените вреди от действия на Прокуратурата на РБългария.
По отношение на исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди за сумата в
размер на 1 500 лева за адвокатско възнаграждение. Липсвали доказателства за заплатен хонорар и
реално осъществена адвокатска помощ. Приложени са две копия на един и същ договор за правна
помощ и съдействие, като на гърба на едно от копията е копиран друг договор с по-късна дата за
договорено и заплатено възнаграждение от 750 лв. Същите не доказват уговорен и заплатен
хонорар, тъй като оригиналите на договорите следва да са налични само по наказателното
производство, по което е извършен разходът, като липсват доказателства за реално осъществена
адвокатска защита.
Оспорва приложените фотокопия от договори като частни документи с оглед
достоверността на тяхната дата и съдържание за размера на договореното и платеното
възнаграждение.
Съгласно т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК,
за да има характер на разписка, договорът за правна помощ следва да отговаря на определени
условия- да е договорено възнаграждение, същото да е заплатено. Ако плащането е в брой - това
обстоятелство следва да бъде отбелязано в самия договор, ако е по банков път - с приложени
банкови документи, като оригиналът на договора следва да бъде приложен по наказателното
производство, по което се твърди, че е извършен разходът. Ищецът не е ангажирал доказателства,
удостоверяващи реализирано процесуално представителство и защита по делото и действително
платени разходи за адвокатско възнаграждение.
Възразява срещу началния момент , от който е поискана законовата лихва.
Към исковата молба е приложено постановление за прекратяване на наказателно
производство, но липсват доказателства за стабилизирането му, като освен това е приложено в
незаверено копие.
Законовата лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди е
претендирана от датата, на която прокуратурата е прекратила производството срещу ищеца. При
доказана основателност на исковата претенция по чл.2,ал.1,т.З ЗОДОВ, лихвата би била дължима
не от тази дата, а от дата, на която прокурорският акт е придобил стабилност - за която дата не се
съдържат доказателства.
Позовава се на т.8 от ТР № 3 от 22.04.2004г. на ВКС, според което, органите на
прокуратурата не отговарят по ЗОДОВ, ако наказателното производство е образувано преди
наказателното преследване да е погасено по давност или деянието да е амнистирано, освен ако
наказателното преследване е продължено по реда на чл.24,ал.2 НПК и лицето е оправдано.
Давността за наказателно преследване /чл. 80,ая.1,т.5 от НПК/, в случая е изтекла, поради което не
са налице основанията на чл.2,ал.1,т.З от ЗОДОВ. До изтичане на давността по време на висящ
наказателен процес, извършените процесуални действия са законни и обезщетение не се дължи,
поради което иска следва да бъде отхвърлен изцяло.
Липсват доказателства за направени разноски от ищеца освен платените 10 лева за
държавна такса по делото. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което
евентуално възнаграждение за адвокатски хонорар не следва да превишава минималните размери,
определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради
недоказаността и неоснователността на иска претендираните разноски не следва и да се дължат.
Моли да се отхвърлят исковите претенции на ищеца като неоснователни и недоказани.
III. Искания по събиране на доказателства:
Противопоставя се на направеното искане за допускане до разпит на трима свидетели, тъй
като не са спазени изискванията на чл. 156,ал.2 и чл. 159,ал.2 от ГПК - не са посочени техните
имена и конкретните обстоятелства, които ще установява всеки един от тях чрез показанията си.
Присъединява се към доказателственото искане на ищеца за изискване от РП - Пазарджик,
7
ТО- Велинград и приобщаване към доказателствения материал на ДП № 25/2018г. по описа на
ОСлО - Пазарджик, пр. пр. № 2719/2017г. на РП- Пазарджик. По този начин делото ще се попълни
с доказателства, които са от значение за правилно определяне на евентуален размер на
обезщетението.
Моли да се изискат от РП Пазарджик, ТО-Велинград и приложат като доказателства
материалите от досъдебно производство № 25/2018 г. на ОСлО при ОП гр. Пазарджик, пр. пр.
№2715/2017 г. на РП Пазарджик и без които фактическата обстановка, процесуалното поведение,
видът и интензитетът на извършените действия не могат да бъдат изяснени.
На осн. чл. 143 ал. 2, чл. 144 ал. 1 и 2 и чл. 147 от ГПК и след запознаване с материалите от
наказателното производство, ще се възползваме от правото да сочи и други доказателства или да
твърдят нови или нововъзникнали факти и обстоятелства от значение за делото.
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.140 от ГПК да
пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата,
като настоящето определение представлява и проект за доклад по делото при спазване
изискванията на чл.140, ал.3, пр.2 от ГПК във връзка с чл.146 от ГПК :
Правното основание на предявените искове е чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ - главният иск и
чл.86 от ЗЗД на акцесорния. Същите са процесуално допустими като предявени от надлежна
страна, при наличие на правен интерес за същата.
По доказателствените искания направени от страните:
Приема представените от ищеца заверени копия от писмени доказателства прлиожени към
исковата молба по опис.
Анализа на изложените от страните доводи сочи, че между страните са спорни основанието
и размера на вредите, както и дали същите са пряка последица от действията на Прокуратурата на
РБ.
Ето защо, тези обстоятелства се нуждаят от доказване.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът дава възможност на страните да упражнят
правата си като предприемат съответните процесуални действия за установяване на техните
твърдения и възражения при условията на чл.154 ГПК. В този смисъл ищецът ще следва да
установи правопораждащите за него факти и обстоятелства - причиняването, вида и интензитета
на твърдените от него за изживени неимуществени вреди. Ответната прокуратура ще следва да
установи правопогасяващите факти, сочени от нея.
Наред с горното и при спазване изискванията на чл.146, ал.2 от ГПК съдът ще следва да
укаже на ищеца, че е в негова тежест е да установи и размера на претърпените от него
неимуществени вреди.
По искането за събиране на гласни доказателства :
Съдът намира,че следва да бъде отложено произнасянето по искането за бъдат допускане
до разпит на трима свидетели след посочване на имената им и обстоятелствата които ще
установяват в едноседмичен срок от получаване на определението..
Ще следва да се изиска от РП-Пазарджик посоченото от страните ДП №25/2017г. ,пр.пр.
№2715/2017г. по описа на РП Пазарджик.
На основание чл.146, ал.3 от ГПК съдът следва да даде възможност на страните да изложат
становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
8
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заверени копия на писмените доказателства, описани в раздел „Доказателства” на
исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане до разпит на трима свидетели,след
посочване на имената и обстоятелствата които ще установяват в едноседмичен срок от получаване
на определението.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ по настоящото дело ДП№25/2017г. ,пр.пр. №2715/2017г. по
описа на РП Пазарджик.
УКАЗВА на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване.
ДАВА възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото,
както и да упражнят правата си по предприемане на съответните процесуални действия.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.04.2024г. от 10,40
часа, за която дата да се призоват страните и ОП гр.Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
Преписи от същото да се връчи на страните и на Окръжна прокуратура гр.Пазарджик.
Препис от отговора на Прокуратурата да се връчи на ищеца.
Препис от молба на ищеца вх.№1510/23.02.2024г. да се връчи на Отв. и ОП Паз-к за
изразяване на становище в едноседмичен срок.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
9