Решение по дело №485/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл. 122, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по жалба от И. Г. П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Стара Загора, против Заповед № Л-2285 от 23.05.2024г. на Началника на Затвора гр.Стара Загора за отнемане на предмети в полза на Фонд „Затворно дело“ – един брой микро SD карта с обем 32 гигабайта и един брой микро SD карта със заличени надписи. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като нарушава правото му на частна собственост, гарантирано от чл.17 от Конституцията на Република България, чл.17 от Хартатата на основните права на Европейския съюз и чл.17 от Всеобщата декларация за правата на човека. Твърди, че не е било налице основание за изземването на описаните в оспорената заповед вещи, които са неприкосновена, по см. на чл.17 от КРБ, частна собственост. Направено е искане за отмяна на Заповед № Л-2285 от 23.05.2024г., издадена от Началника на Затвора гр.Стара Загора.

В съдебно заседание, лично и чрез назначения му процесуален представител, поддържа подадената жалба.

Ответникът - Началник на Затвора Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за съответствие на заповедите с материалния закон моли оспорването им да бъде отхвърлено.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представената по делото Докладна записка вх. № ИЗ-2740/ 23.05.2024г, изготвена от мл. инспектор в Затвора Стара Загора П. В. В., при извършено извънпланово претърсване на 21.05.2024г. около 12.00ч. в V група, килия № 10, в багажа на л.св.И. Г. П. са били намерени 1 бр.Micro SD 32gb ADATA и 1 бр. Micro SD карта със заличени надписи, които неразрешени вещи са били иззети по надлежния ред. Била е предоставена възможност на л.св. П. да напише писмено обяснение, но същият категорично е отказал, като е отказал да подпише и протоколите за претърсване.

Съставен е Протокол за претърсване и обиск № 2894 от 21.05.2024г., относно извършеното претърсване и обиск на лишения от свобода И. Г. П., в който са посочени иззетите вещи - 1 бр.Micro SD 32gb ADATA и 1 бр. Micro SD със заличени надписи. В протокола е отразен отказ на л.св.П. да го разпише, удостоверен с подписите на двама свидетели.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед рег. № Л – 2285/ 23.05.2024г., издадена от Началника на Затвора гр.Стара Загора, относно отнемане в полза на Фонд "Затворно дело" на предмети и пари, иззети от лишени от свобода, които са ги държали при себе си неправомерно, на основание чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС, са отнети в полза на Фонд "Затворно дело" като държани от лишения от свобода И. Г. П. следните предмети: 1 бр.Micro SD 32gb ADATA и 1 бр. Micro SD карта със заличени надписи. От фактическа страна издадената заповед и отнемането на вещите се основават на констатациите, съдържащи се в Докладна записка вх. № ИЗ-2740/ 23.05.2024г. и в Протокол за претърсване и обиск № 2894/ 21.05.2024г., че иззетите вещи са държани от И. П. без лишеният от свобода да има право за това. Заповедта е обявена на л. св. П. срещу подпис на 27.05.2024 г.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед в обжалваната й част, намира за установено следното:

Жалбата, като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл. 122, ал. 3 от ЗИНЗС и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповед рег. № Л – 2285/ 23.05.2024г е издадена от материално компетентния административен орган по чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС – Началника на Затвора гр.Стара Загора.

Заповедта е постановена в предвидената от закона писмена форма, посочено е правното основание за нейното издаване и препращане към докладна записка вх.№ ИЗ-2740/ 23.05.2024г. и Протокол за претърсване и обиск № 2894/ 21.05.2024г., съдържащи мотивите от фактическо естество.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като е спазено изискването на чл. 103 от ППЗИНЗС заповедта за отнемане по чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС да се издава при наличие на протокол за изземване на парите и вещите, държането на които не е разрешено /Протокол № 2894/ 21.105.2024 г. /.

При издаването на обжалваната заповед правилно е приложен и материалният закон.

Съгласно нормата на чл. 86, ал. 4 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си. По аргумент от чл. 122 от ЗИНЗС, Министърът на правосъдието утвърждава списък на вещи и предмети, които осъдените и задържани по НПК лица, настанени в затвори, поправителни домове и затворнически общежития, могат да държат при себе си и да ползват. Аналогична е разпоредбата на чл. 82, ал. 7 от ППЗИНЗС, съгласно която разрешените лични вещи, които лишените от свобода лица могат да получават и държат при себе си и на определените за целта места, се определят със заповед на министъра на правосъдието.

От посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, че законът въвежда разрешителен режим на изчерпателно определени вещи, които лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват, като с разпоредбата на чл. 97, т. 1 от ЗИНЗС изрично се забранява на лишените от свобода да внасят и държат при себе си неразрешени предмети.

Съгласно чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС предметите и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват, като собствеността им се отнема в полза на Фонд "Затворно дело" със заповед на началника на затвора.

От представения и приет като доказателство по делото Списък на разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, утвърден със Заповед № ЛС-04-268/ 17.06.2022г. на Министъра на правосъдието, е видно, че в раздел I – Лични дрехи, вещи и хранителни продукти, които могат да се държат в спалното помещение, т. 5 – Битови вещи, б. "и", като разрешени вещи, които лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват, са посочени: касети и музикални CD във фабрична опаковка (щамповани от производителя).

В случая държаните от И. Г. П. – 2 бр. карта памет /1 бр.Micro SD 32gb ADATA и 1 бр. Micro SD / не попадат в списъка с разрешените вещи, доколкото категорично не представляват нито аудио касети, нито музикални компактдискове. Одобреният със Заповед № ЛС-04-268/ 17.06.2022г. на Министъра на правосъдието списък изчерпателно и конкретно изброява разрешените вещи и предмети, които осъдените лица, настанени в затворите, могат да държат при себе си и да ползват, поради което същият не подлежи на разширително и корективно тълкуване. При това положение и доколкото Micro SD картите са изключени от кръга на разрешените вещи, правилно е разпоредено изземването им от държателя.

Що се касае до твърдението на жалбоподателя за нарушаване на правото на собственост, основано на чл.17 от Конституцията на Република България, чл.17 от Хартатата на основните права на Европейския съюз и чл.17 от Всеобщата декларация за правата на човека, то същото е необосновано. Както се посочи, изземването на процесните вещи в случая се основава и е последица от забраната неразрешени предмети да бъдат притежавани, държани и ползвани на територията на затвора от което и да е лице, лишено от свобода /чл.97, т.1 от ЗИНЗС/. Следователно предвидените в разпоредбата на чл.122, ал.2 от ЗИНЗС мерки по отношение на такива вещи /изземването, отнемането и включването им като част от средствата на Фонд Затворно дело/ представляват санкция за извършено противоправно поведение – нарушение на забраната по чл.97 ЗИНЗС. Противно на твърдяното от жалбоподателя, конституционно прогласената неприкосновеност на частната собственост не изключва правната възможност за нейното ограничаване, както и лишаването от собственост, на основанията, установени в закон. Така например отнемането на вещи, предмет на престъплението или нарушението, е предвидено както в Наказателния кодекс – чл.53, ал.1, б.“б“, така и в разпоредбата на чл.20 от ЗАНН. В чл.1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изрично е регламентирана възможността частната собственост да бъде обект на ограничения и правомерни посегателства, когато това се налага в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона, какъвто именно е процесният случай. Идентичен е и текстът на чл. 17, пар. 1 от Хартата за основните права на ЕС.

От обстоятелствата по делото и обсъдената правна уредба по отношение на изземването и отнемането на вещи, чието държане от лишени от свобода лица е забранено, настоящият съдебен състав приема, че в случая не е налице необоснована и непредвидена в закона намеса в правото на собственост на жалбоподателя.

По тези съображения съдът намира, че Заповед № Л-2285 от 23.05.2024г. на Началника на Затвора гр.Стара Загора е законосъобразен административен акт, с оглед на което следва да бъде потвърдена.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 122, ал. 3 във връзка с чл. 111, ал. 6 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-2285 от 23.05.2024г., издадена от Началника на Затвора гр.Стара Загора, за отнемане в полза на Фонд "Затворно дело" на предмети, иззети от И. Г. П., изтърпяващ наказание в Затвора гр.Стара Загора.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.