Решение по дело №846/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 214

гр. С., 01 април 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на  четвърти март 2020 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И.И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. №  846 по описа на съда за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

    Ищецът Г.П.Д. твърди, че страните са бивши съпрузи, както и че след прекратяването на брака им съсобственото им жилище, представляващо СОС с идентификатор ............. по кадастралната карта на с. А., находящо се в с. А., общ. С., ж.к. С. № ., вх. ., ет. ., ап. ., било предоставено за съвместно ползване на двамата. Отделно от това на 20.01.2015 г.  чрез НА № ., т. I по описа на СВ – С.за 2015 г. ищецът прехвърлил своята ½ ид.ч. от жилището на дъщеря си, като си запазил правото на ползване върху тази идеална част. След възникнал скандал между страните ответницата напуснала жилището на 03.02.2019 г., като същевременно предприела действия за прекъсване на електрозахранването в  него; горното препятствало ищеца да упражни ограниченото си вещно право на ползване, поради което той моли съда да осъди насрещната страна да възстанови електрозахранването в имота. Претендира направените по делото разноски.

     Ответницата И.П.И. изразява становище, че предявеният иск е неоснователен, поради което моли съда да го остави без уважение. Твърди, че  електрозахранването в имота е спряно поради неплатени сметки, а не поради нарочни постъпки от нейна страна, поради което счита, че ответникът би могъл да го възстанови и без нейна намеса, ако погаси натрупаните задължения. Счита също така, че правото му на ползване върху имота го оправомощава да сключи от свое име договор за продажба на ел. енергия със съответното електроснабдително дружество, т.е. да стане негов абонат. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски.

     Предявява насрещен иск срещу Г.П.Д., чрез който твърди, че в периода от 28.01.2015 г. до 09.08.2019 г. (датата на подаване на насрещната искова молба в съда) единствено тя  заплащала консумативите за съвместно ползваното жилище, предмет на първоначалния иск, докато ответникът отказвал да поеме половината от тяхната стойност. Поради тези причини моли съда да го осъди да ѝ заплати сумата от 1716,96 лв., представляваща половината от стойността на  заплатената в имота ел. енергия за периода от 28.01.2015 г. до 05.08.2019 г., сумата от 496,53 лв., представляваща половината от заплатената за имота услуга за доставяне на питейна вода за периода от 28.01.2015 г. до 09.08.2019 г., както и законна лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.08.2019 г., до окончателното им плащане. Претендира направените по делото разноски.

     Ответникът по насрещния иск Г.П.Д. оспорва същия и моли съда да го остави без уважение. Твърди, че през периодите от 17.03.2015 г. до 12.12.2015 г. и от 07.07.2017 г. до 15.09.2017 г. бил отстранен от съвместно обитаваното жилище по реда на ЗЗДН, поради което през този период не следвало да заплаща половината от изразходените в имота консумативи. За останалото време от исковия период твърди, че е давал средства на бившата си съпруга за заплащане на половината от стойността на потребените в имота питейна вода и ел. енергия.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Основният иск е с правно основание чл. 109 ЗС във вр. чл. 56 ЗС, а насрещните – с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1  ЗЗД.

От представено по делото решение № 229 от 29.04.2013 г. по бр.д. № 649 по описа на СРС за 2013 г. е видно, че страните са бивши съпрузи, като по делото не е спорно, че по време на брака си те са придобили в режим на СИО следния жилищен имот: СОС с идентификатор .......... по кадастралната карта на с. А., находящ се в с. А., общ. С., ж.к. С. № ., вх. ., ет. ., ап. .. Чрез НА № ., т. I по описа на СВ – С. за 2015 г. и НА за поправка № .., т. I по описа на СВ – С. за 2015 г. ищецът прехвърлил чрез договор за покупко – продажба в полза на дъщерята на страните своята ½ ид.ч. от жилището, като си запазил пожизнено правото на ползване върху тази част. Не се спори, че жилището е присъединено към електрическата мрежа на „Електроразпределение Север” АД, както и че ответницата сключила договор за продажба на ел. енергия в имота с „Енерго – Про Продажби” АД, като станала абонат на това дружество. От представено по делото искане от 07.02.2019 г. се установява, че на тази дата ответницата поискала от доставчика временно преустановяване на  електрозахранването в жилището, което било спряно на 12.02.2019 г., видно от констативен протокол за документиране показанията на средството за търговско измерване на потреблението  на електроенергия в този имот.

Между страните също така не се спори, че след развода те  продължили да ползват съвместно закупеното по време на брака си жилище, с изключение на периодите от 17.03.2015 г. до 12.12.2015 г. и от 07.07.2017 г. до 15.09.2017 г., през които ответникът по насрещния иск е бил отстраняван от него чрез заповеди за защита по гр.д. № 383 по описа на СРС за 2015 г. и по гр.д. № 1105 по описа на СРС за 2017 г. (по делото бяха представени заповедите за защита по гр.д. № 383 по описа на СРС за 2015 г., а издаването на заповедта по  гр.д. № 1105 по описа на СРС за 2017 г. и срокът на действието ѝ се установява от деловодната програма на съда, тъй като въпреки указанията на съда ответникът не  представи доказателства в тази насока). От показанията на свидетелката С. М., дъщеря на ответницата от предходна връзка, става ясно, че майка ѝ напуснала жилището през м. февруари 2019 г., докато преди това през последните 6 години страните съжителствали в него заедно със свидетелката и с общото си дете Л.. Според свидетелката през този период майка й плащала всички битови сметки за ползването на жилището, като ищецът не я подпомагал финансово при погасяването на тези задължения, поради което често се налагало тя да взема заеми от трети лица за да покрие месечните си разходи. Ищецът (като ответник по насрещния иск) заяви, че е предоставял на бившата си съпруга съответната част от стойността на месечните сметки, но съдът не кредитира неговите твърдения поради липсата на доказателства, които ги подкрепят, както и поради показанията на посочената по – горе свидетелка и тези на свидетеля И. С., приятел на ответницата, които споделиха за нейните многократни  оплаквания, че ищецът не участва в поделянето на задълженията за изразходените в жилището питейна вода и електричество, както и за финансовите ѝ затруднения, свързани с тяхното погасяване. Последните впрочем се установяват и от представена по делото заповед за изпълнение № 2634 от 18.07.2019 г. по ч.гр.д. № 966 по описа на СРС за 2019 г., чрез която ищцата по насрещния иск е осъдена да заплати на „Енерго – Про Продажби” АД сумата от 277,15 лв., представляваща стойността на доставена ел. енергия в процесния имот през периода от 05.12.2018 г. до 12.02.2019 г., т.е. за част от исковия период.

Чл. 56, ал. 1 ЗС гласи, че правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено. Според чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право, като в правната теория и съдебна практика няма спор, че чл. 109 ЗС брани не само правото на собственост, но и ограничените вещни права, така че  правото на ползване на ищеца подлежи на защита по реда на тази разпоредба от нарушения, препятстващи пълноценното му упражняване. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго - Про Продажби” АД потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-Про Продажби” АД.   Според тази клауза на общите условия и двете страни по делото имат качеството на потребители на ел. енергия по отношение на имот с идентификатор .............., тъй като ответницата се явява титуляр на ½ ид.ч. от правото на собственост върху него, а ответника – на правото на ползване на  другата ½ идеална част. Същевременно чл. 6, ал. 1 от ОУ  гласи, че когато правата на потребител се притежават от няколко лица, те се упражняват от всички тях заедно или чрез пълномощник – т.е. тези права могат да се упражнят пред доставчика на ел. енергия съвместно от потребителите по общо съгласие помежду им. Към настоящия момент абонат на електроснабдителното дружество се явява единствено ответницата, която еднолично е предприела постъпки за прекъсване на електроснабдяването в имота – нейните действия имат юридически, а не фактически характер, тъй като тя като титуляр на партида към дружеството е направила изявление за временно прекъсване на доставките по сключения помежду им потребителски договор. В този смисъл съдът приема, че действията на ответницата нямат неправомерен характер и не съставляват нарушение по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като тя не е длъжна да поддържа или да възобнови договорните си отношения с доставчика на ел. енергия, за да осигури възможност на ищеца да ползва такава, като след това отговаря  пред „Енерго – Про Продажби” АД  за стойността на потреблението, която не е сигурно дали ползвателят доброволно ще заплати. Изобщо действията, представляващи нарушение по чл. 109 ЗС, следва да имат фактически характер, като засягат изправността на вещта, нейния  вид и възможността на собственика (ползвателя) да си служи с нея, докато инициирането на изменения в договорната връзка между доставчика на ел. енергия в жилището и ответницата е въпрос на нейната лична преценка, при извършването на която тя не е длъжна да се ръководи от нуждите на ползвателя на идеалната част на друг съсобственик на жилището. От чл. 6, ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго - Про Продажби” АД става ясно, че формално и ищецът не би могъл самостоятелно да упражни правата на потребител на ел. енергия пред електроснабдителното дружество, т.е. да осигури възстановяване на прекъснатото електроснабдяване в имота, което поставя спора между страните на плоскостта на чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като за възстановяване на електроподаването е необходимо съгласие между съсобствениците (в конкретния случай между собственика на едната половина от имота и ползвателя на втората), при липсата на каквото въпросът за управлението на вещта се решава от съда (участието на ползвателя като страна в такова производство е допуснато в решение 204 от 09.04.2009 г. по гр.д. п№ 1297/2008 г. на ВКС, II г.о.). Казаното сочи, че предявеният иск за осъждане на ответницата да възстанови електроснабдяването в имота се явява неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение.

Чл. 59 ЗЗД гласи, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. От събраните по – горе доказателства стана ясно, че в периода от 28.01.2015 г. до 09.08.2019 г. (с изключение на периодите от 17.03.2015 г. до 12.12.2015 г. и от 07.07.2017 г. до 15.09.2017 г.) ответникът по насрещния иск е обитавал имот с идентификатор 00895.502.1865.1.4 и съответно е изразходвал съответните консумативи и услуги, свързани с нормалното ползване на жилището, поради което той следва да възстанови на ищцата, заплатила пълната им стойност, частта, съответна на неговото лично потребление. Последното не се определя от обема на вещните права на живущите, а от техния брой, поради което съдът счита, че ответникът по насрещния иск следва да заплати ¼ от цялото потребление, тъй стана ясно, че през процесния период имотът е бил обитаван от общо четирима души. От заключението на изготвената по делото експертиза и представени допълнителни доказателства за плащане по изп.д. № ............ по описа на ЧСИ Г. Г. се установи, че за периода от 28.01.2015 г. до 05.08.2019 г. (без периодите, в които ответникът не е пребивавал в жилището) в имота е потребена ел. енергия на обща стойност 3433,39 лв., определена като сбор от сумата по експертното заключение и сумата от 277,15 лв., представляваща главница по заповед за изпълнение № 2634 от 18.07.2019 г. по ч.гр.д. № 966 по описа на СРС за 2019 г., събрана впоследствие от ищцата по насрещния иск по реда на принудителното изпълнение. Към общата стойност на потреблението съдът не прибавя разноските, дължими от длъжника по изпълнителното и заповедното производство, както и лихвите върху главницата, тъй като те не са предмет на делото,  доколкото ищцата не е поискала възстановяване на някаква част от тях. Стойността на потребената в имота питейна вода за периода от 28.01.2015 г. до 09.08.2019 г. възлиза на общата сума от 858,35 лв., поради което в полза на ищцата следва да се присъди ¼ от нея – 248,27 лв., както и ¼ от стойността на изразходеното електричество – 858,35 лв., заедно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.08.2019 г., до окончателното им плащане.

Поради отхвърлянето на първоначалния иск, искането на ищеца за присъждане на направените по него разноски следва да се остави без уважение, а в полза на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК  следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в размер на 200 лв. (съдът приема, че половината от заплатените от страните адвокатски хонорари касае защитата по първоначалния иск, а другата половина – по насрещния). Поради частичното уважаване на насрещния иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата по него следва да се присъдят разноски по съразмерност в размер на 44,26 лв. за държавна такса, 85 лв. за експертиза, 4,50 лв. за удостоверение, 1 лв. за преводна такса и 100 лв. за адвокатски хонорар. Поради отхвърлянето на иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на насрещната страна разноски съразмерно на отхвърлената част от него в размер на  75 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С.районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Г.П.Д. с ЕГН ********** *** против И.П.И. с ЕГН ********** ***, чрез която ищецът моли съда да осъди ответницата да възстанови електрозахранването в СОС с идентификатор ................ по кадастралната карта на с. А., находящ се в с. А., общ. С., ж.к. С. № ., вх. ., ет. ., ап. ., по отношение на който ищецът разполага с вещно право на ползване (по – конкретно върху ½ ид.ч. от него).

ОСЪЖДА Г.П.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на И.П.И. с ЕГН ********** *** сумата от 858,35 лв. (осемстотин петдесет и осем лв. и 35 ст.), представляваща ¼ от стойността на потребената през периода от 28.01.2015 г. до 05.08.2019 г. в съвместно ползваното от страните жилище - СОС с идентификатор ............. по кадастралната карта на с. А., находящ се в с. А., общ. С., ж.к. С. № ., вх. ., ет. ., ап. ., и заплатена от ищцата ел. енергия, сумата от 248,27 лв.  (двеста четиридесет и осем лв. и 27 ст.), представляваща ¼ от стойността на потребената през периода от 28.01.2015 г. до 09.08.2019 г. в същото съвместно ползвано от страните жилище и заплатена от ищцата услуга – доставка на питейна вода и законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.08.2019 г., до окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за присъждане на съответната част от потребените в имота ел. енергия и питейна вода над така посочените суми.

ОСЪЖДА Г.П.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на И.П.И. с ЕГН ********** *** разноски по първоначалния иск в размер на 200 лв. (двеста лв.) за адвокатски хонорар и такива по насрещния иск в размер на 44,26 лв. (четиридесет и четири лв. и 26 ст.) за държавна такса, 85 лв. за експертиза (осемдесет и пет лв.), 4,50 лв. (четири лв. и 50 ст.) за удостоверение, 1 лв. (един лв.) за преводна такса и 100 лв. (сто лв.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените суми.

ОСЪЖДА И.П.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.П.Д. с ЕГН ********** *** разноски по насрещния иск в размер на 75 лв. (седемдесет и пет лв.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането на Г.П.Д. за присъждане на разноски над така посочените суми.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/