РЕШЕНИЕ
Номер 634 01.03.2017
Година Град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, ХVІІ граждански състав
На шести февруари,
две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Елена
Лянгова
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 16713 по
описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Г.П.Ч. против Г.А.Ч., с която е предявен иск по чл.109, вр. чл.111 от ЗС за това ответникът да бъде осъден да преустанови паркирането на автомобили в частите от ПИ № 56784.520.546 по картата на гр.П., които не са предназначени за паркиране, както и върху паркоместа №№ 9 и 10.
Ответникът оспорва иска като неоснователен.
ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба се сочи, че ищецът е собственик на 7/27 ид.ч. от ПИ № 56784.520.546, находящ се в гр.П., ул. “С. М.” №.. В това дворно място били построени и въведени в експлоатация жилищна сграда и 10 паркоместа. На 19.03.2014г. ищецът и останалите съсобственици подписали договор с нотариална заверка на подписите, по силата на който на него било предоставено правото на ползване на паркоместа №№ 6, 9 и 10. Ответникът придобил право на собственост върху 22,54/610 ид.ч. от дворното място по силата на нот.акт №....., по който праводател било „Рамина”ООД, което дружество по правоприемство от М. П. и Н. Р. било придобило правото на ползване върху паркоместа №№ 1, 3 и 4. От средата на 2014г. ответникът системно паркирал върху паркоместата на ищеца, като оспорвал правата му върху тях. Ответникът твърди, че цялата незастроена част от дворното място представлява обща част на сградата и като такова подлежи на общо ползване, в какъвто смисъл били приети и решения от общото събрание на етажната собственост. Оспорва се правното действие на договора от 19.03.2014г., като се твърди, че макар паркоместата да са предвидени по проект, такива обекти не съществуват.
Съгласно чл.38, ал.1 от ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите и др.. Съгласно чл.38, ал.3 от ЗС, общите части не може да се делят. С представения с исковата молба нот.акт №... с който съсобствениците на дворното място са си учредили взаимно право на строеж за изграждане на сградата в ПИ № 56784.520.546, те също така са постигнали съгласие за разпределяне на реалното ползване на паркоместата, като за ищеца не е определено паркомясто. С договор с нотариална заверка на подписите от 19.03.2014г. е извършено ново разпределение на реалното ползване, като на ищеца са предоставени за ползване паркоместа №№ 9 и 10.
С изменения в чл.38, ал.1 и чл.43, ал.3 от ЗУТ с Д.в., бр. 82 от 2012 г. и бр. 101 от 2015г. е уреден въпросът относно осигуряването на места за паркиране за собственици на самостоятелни обекти в сгради в режим на етажна собственост. По- конкретно в чл.38, ал.1 от ЗУТ е предвидено в първия етаж, в полуподземния етаж или в подземния етаж да се предвиждат за изграждане гаражи или места за паркиране. С тази разпоредба не е придаден изрично и ясно статут на самостоятелни обекти или на част от самостоятелни обекти на местата за паркиране. Разпоредбата на чл.43, ал.3 от ЗУТ се отнася именно до местата за паркиране в дворното място, в което е построена сградата в режим на етажна собственост, както е и в конкретния случай. Съгласно тази разпоредба, която влиза в сила през 2015г., когато урегулираният поземлен имот е обща част към сграда – етажна собственост, необходимите места за паркиране могат да бъда осигурени и в свободната дворна площ чрез разпределяне на ползването на част от дворното място от общото събрание на етажните собственици при спазване на нормативите за минималната задължително озеленена дворна площ. Когато земята, върху която е изградена жилищната сграда, не е със статут на обща част по чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността, паркирането се осигурява чрез разпределяне на ползването върху тази част от свободната дворна площ, която не е необходима за ползването на сградата по предназначение.
Подписаният на 19.03.2014г. съответства на впоследствие приетата и влязла в сила разпоредба на чл.43, ал.3 от ЗУТ относно начина на осигуряване на паркоместа за етажните собственици- чрез разпределяне на реалното ползване. Разпределянето на реалното ползване поражда облигационни, но не и вещни права върху паркоместата. Вещни права могат да бъдат придобити чрез делба или чрез учредяване на вещно право на ползване. Делба на незастроената част от двора, като реална част от обща част на сградата, е недопустима. За учредяването на право на ползване е необходимо да е налице годен обект, а и след горепосочените промени в ЗУТ на паркоместтата не е придаден статут на самостоятелни обекти. Съгласно §5, т. 39 от ДР на ЗУТ "Обект" е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, а паркоместтата нямат идентификатори по кадастралната карта. Именно поради това между етажните собственици е сключен договор за разпределяне на реалното ползване, но, както беше посочено по- горе, този договор не поражда вещни права. Съответно той не легитимира ищеца като титуляр на вещно право на ползване върху реална част от двора, обозначена на проекта, въз основа на който е изградена сградата, с номера 9 и 10. Ето защо, предявеният по делото иск по чл.109, вр. чл.111 от ЗС ще следва да бъде отхвърлен. За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че от показанията на разпитания с. Л. К. не се установява ответникът да паркира върху части от двора, които не са предназначени за паркиране.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.109, вр. чл.111 от ЗС, предявен от Г.П.Ч. против Г.А.Ч. за това ответникът да бъде осъден да преустанови паркирането на автомобили в частите от ПИ № 56784.520.546 по картата на гр.П., които не са предназначени за паркиране, както и върху паркоместа №№ 9 и 10.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Иван Анастасов
Вярно с оригинала
ЕЛ