Р Е Ш Е Н И Е
№
70
Гр.
Перник, 23.04.2021 година.
В И М Е
Т О Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния
секретар А.М. и с участието на прокурор Росица Ранкова от Окръжна прокуратура
Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 67 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), представлявана от Ивета Лазарова –
началник отдел „Административно обслужване“ в ОПУ Кюстендил, служител с
юридическо образование, пълномощник на председателя на Управителния съвет на
АПИ, срещу съдебно решение № 260009 от 11.01.2021 година, постановено по АНД № 1
148/2020 година по описа на Районен съд Дупница. С обжалваното решение е
отменено наказателно постановление (НП) № 1 от 06.11.2019 година, издадено от
началника на Отдел „Административно обслужване“ в Областно пътно управление Кюстендил
(Заповед № РД-11-1152/17.09.2019 година), с което на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. Дупница, ул. „*** № 90, представлявано от К.В.И.–
управител, на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) е наложена имуществена
санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за извършено административно
нарушение по чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал. 2, т. 2 от ЗП.
Касаторът твърди, без да сочи
наличие на касационни основания по чл. 348, ал. 1 от
Наказателно – процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, вместо това основано
в чл. 209, т. 3 от АПК, че постановеното съдебно решение е незаконосъобразно.
Излага доводи срещу изводите на първата съдебна инстанция за допуснато в административнонаказателното
производство съществено процесуално нарушение във връзка с разпоредбата на чл.
43, ал. 4 от ЗАНН. Пледира, че в процесния случай правото на защита на
наказаното лице не е нарушено, като твърди, че по делото е безспорно установен
фактът на запознаване със съдържанието на съставения за процесното нарушение
акт (АУАН) от страна на управителя на наказаното дружество, т.е. на неговото
предявяване, независимо от несъздаването на необходимата организация за
надлежното подписване на АУАН. Твърди също, че дори факт, неподписването на
АУАН от страна на управителя на наказаното дружество не съставлява съществен
процесуален порок на производството. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени решението, предмет на касационна проверка, и реши делото по същество,
като потвърди издаденото наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание
касаторът, Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание ответникът
по касационната жалба, „***“ ООД, гр. Дупница, редовно призован, не се
представлява. В постъпила писмена молба – становище от адвокат К.П. ***,
пълномощник на управителя на дружеството, не се възразява по даване ход на
делото, пледира се неоснователност на касационната жалба и моли решението на
районния съд да се остави в сила.
В проведеното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на касационната
жалба. Предлага съдебният акт на районния съд да бъде отменен, като неправилен
и незаконосъобразен, а процесното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Административен съд – Перник,
касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на
страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество
касационната жалба е неоснователна.
С НП № 1 от 06.11.2019 година, издадено
от началник на Отдел „Административно обслужване“ в ОПУ Кюстендил (Заповед №
РД-11-1152/17.09.2019 година) на „***“ ООД, гр. Дупница, на основание чл. 54,
ал. 1 от ЗП, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е наложена имуществена санкция
в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за това, че на 13.08.2019 година, в обхвата
на автомагистрала (АМ) „Струма“, в близост до км. 62+700, между колоните на
мостовото съоръжение над р. Джерманска, община Дупница, са складирани
нерегламентирано материали, представляващи несортирани
блистери, подредени на големи купчини, с височина над 3 метра, собственост на „***“
ООД, гр. Дупница, с което е извършено административно нарушение по чл. 53, ал.
1, във връзка с чл. 25, ал. 2, т. 2 от ЗП.
Със съдебно решение № 260009 от
11.01.2021 година, постановено по АНД № 1 148 по описа на Районен съд Дупница,
наказателното постановление е отменено. За да постанови обжалвания съдебен акт
решаващият първоинстанционен състав е възприел фактическата обстановка от
данните, внесени в процеса чрез приобщените по повод спора гласни и писмени
доказателства, включително заключение по назначената по делото съдебно – почеркова
експертиза. На база същите е направил извод, че независимо че процесното НП е
издадено от компетентен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, а
същите съдържат всички необходими реквизити, но при съставянето на АУАН е
допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в нарушаване на
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН. Приел е, че по аргумент на чл.
180, ал. 5 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, връчването на АУАН на
юридическо лице, на основание
чл. 180, ал. 5 НПК, става срещу
подпис на длъжностното лице, натоварено да поема книжата, което съгласно ал. 5
подписва разписка със задължение да предаде книжата на лицето, за което са
предназначени. В тази връзка и въз основа на заключението на вещото лице по
възложената и извършена експертиза, съдържаща становище, че подписът в АУАН и вписаните
в същия дата и място на подписването му не са положени и извършени нито от управителя
на дружеството, нито от длъжностно лице, натоварено да „поема“ книжа, районният
съд е постановил, че производството е съществено опорочено. Изводът си
решаващият първоинстанционен състав е основал в същността на законово
регламентираното право на нарушителя АУАН да му бъде предявен за запознаване и
подпис, както и с невръчването на препис от съставения АУАН – актът за
установяване на административното нарушение очертава предмета на обвинението,
обективните елементи на нарушението – време, място и начин на извършване, както
и участието на нарушителя в него, а връчването на препис от АУАН дава
възможност на жалбоподателя да разбере за какви нарушения е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, какви са техните обективни и
субективни признаци, дали правилно са описани фактическите обстоятелства,
констатирани от контролните органи и каква е правната квалификация на
нарушенията, както и дали описаното в АУАН съвпада с описаното в издаденото въз
основа на него наказателно постановление.
След извършването на проверка
съгласно разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, според които касационният съд обсъжда само посочените в
жалбата пороци на решението, като за съответствието на решението с материалния
закон следи служебно, настоящият касационен състав намира следното:
Решението е правилно.
Настоящият съдебен състав,
съобразно чл. 220 от АПК, намира изводите по фактите на районния съд за
кореспондиращи с приобщените по делото доказателства, както намира за правилни
и изводите за допуснато в производството по налагане на административно
наказание съществено процесуално нарушение, водещо самостоятелно до отмяна на
НП.
По делото е безспорно установено,
че положеният подпис в графата за нарушител в съставения за процесното
нарушение АУАН не е положен от управителя на наказаното дружество.
Доказателства относно авторството на подписа, удостоверяващ предявяване и
връчване на съставения за процесното нарушение акт, респективно за надлежност
на действието на подписалото акта неизвестно лице, не са събрани по делото. По
делото не са събрани доказателства и за връчването на препис от така съставения
АУАН. Това, ведно с твърдението на управителя на наказаното дружество, че
процесният АУАН не му е предявяван и препис не му е връчван, преценено съвкупно
и с показанията пред районния съд на лицето, служител на Община Кюстендил, от
които е видно, че не е извършил по надлежния ред предявяване и връчване на
процесния АУАН, тъй като е допуснал актът да бъде подписан не лично пред него,
в качеството му на връчител по реда на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, е достатъчно
основание за извод, че производството е съществено опорочено.
Действието по подписване на АУАН,
освен формално, има за функция и да удостовери, че съставеният акт е предявен
на наказаното лице, т. е. че това лице, в случая законен представител на
наказаното ЮЛ, е узнало за съдържанието на предявеното административнонаказателно
обвинение, срещу което има гарантираното от закона право да организира защитата
си, включително към този момент, посредством вписването на възражение и соченето
на доказателства (арг. от чл. 44, ал. 1, предл. 1 и ал. 2 от ЗАНН).
Ненадлежното предявяване на АУАН е равнозначно на непредявяване. Този съществен
в случая пропуск, независимо дали се дължи на небрежност или на други
субективни фактори, е нарушение на изискването на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, а това
е съществен порок на производството по арг. от чл. 52, ал. 2 от ЗАНН. Съчетано и
с липсата на доказателства за надлежно връчване на препис от акта, въз основа
на който препис впоследствие да бъде възможно депозирането на възраженията и
соченето на доказателства по чл. 44, ал. 1, предл. 2 и ал. 2 от ЗАНН, нарушението
се явява самостоятелно и достатъчно основание за извод за незаконосъобразност
на административнонаказателното производство, респективно основание за отмяна
на издаденото наказателно постановление.
На основание гореизложеното настоящият
касационен състав, след извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК, счита
че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
приложимия закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
направените съдебни разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, във
връзка с чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА), във връзка с чл. 18, ал. 2, във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, касатора следва да бъде осъден да му
заплати сума в размер на 580.00 (петстотин и осемдесет) лева, представляваща
възнаграждение за един адвокат, съгласно представения по делото договор за
правна защита (л. 9 от КАНД № 71/2021 година по описа на Административен съд –
Кюстендил).
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
съдебно решение № 260009 от 11.01.2021 година, постановено по АНД № 1 148/2020
година по описа на Районен съд Дупница.
ОСЪЖДА
Агенция
„Пътна инфраструктура“ да заплати „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.
Дупница, ул. „*** № 90, представлявано от К.В.И.– управител съдебни разноски в
размер на 580.00 (петстотин и осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/