Решение по дело №106/2022 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 111
Дата: 11 ноември 2022 г.
Съдия: Биляна Спасова Панталеева Кайзерова
Дело: 20227070700106
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 май 2022 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ111

Гр. Видин, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав съставсъстав

в публично заседание на

тринадесети октомври

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

 

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

 

Административно дело №

106

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Ю.С.В. *** против Решение № 223/26.04.2022г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка №170/2021г. по описа на КЗД, в частта, в която е установено по отношение на П.Д.Н., лично и в качеството й на законен представител на детето Г.И.Т.и свързано лице по смисъла на т.9 от §.1 от ДР на ЗЗДискр. , че жалбоподателката Ю.С.В. , изпълняваща длъжността „учител“ в СУ „П.Р.Славейков“ гр.Видин, е извършила спрямо тях дискриминация по смисъла на §1, т.1 от ДР на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ във връзка с чл.5 от същия по признак „лично положение“ и на основание чл.78, ал.1 от ЗЗДискр. на Ю.С.В. *** е наложена „глоба“ в размер на 250 лева, за това че е осъществила дискриминация по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. във връзка с чл.5 от ЗЗДискр., по признак „лично положение“.

Жалбоподателката излага съображения, че решението е незаконосъобразно , тъй като думите , които е отправила към детето, са в качеството ѝ на бивш учител , когото е учила като учител ЦДО четири години и неин бивш възпитаник. Сочи се , че са ограничени правата ѝ на защита , тъй като не са разпитани всички доведени от тях свидетели. Сочат се доводи и във връзка с нарушения относно другите участници в производството. Иска се от съда да отмени решението в оспорената част. Претендират се разноските за производството.

Ответникът по делото-Комисията за защита от дискриминация , в писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна.

Заинтересованата страна Н.К. П.не е взела становище.

Заинтересованата страна Ж.Б.М.подържа жалбата.

Заинтересованата страна М. П.И. не е взела становище.

Заинтересованата страна И.К.Г. не е взела становище.

Заинтересованата страна Р.А.И.- директор на СУ „П.Р.Славейков“ гр.Видин, не е взела становище.

Заинтересованата страна - Началник на Регионално управление на образованието - гр.Видин, не е взела становище.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С Разпореждане № 623/01.06.2021 г. на председателя на Комисията за защита от дискриминация е образувано производство по жалба вх. № 44-00-1897/31.05.2021г. по описа на КЗД, подадена от П.Д.Н., майка и законен представител на малолетното лице Г.И.Т., срещу Н.К. - класен ръководител на VI Б клас в СУ „Петко Рачов Славейков“ - гр. Видин; Юлия С., Ж.М., М.И. - учители в СУ „Петко Рачов Славейков“ - гр. Видин, и психоложката на СУ „Петко Рачов Славейков“ - гр. Видин , за извършена дискриминация спрямо нея и детето ѝ под формата на „тормоз“ по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., по признаци „лично положение“, „обществено положение“ и „семейно положение“ по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Преписката  е разпределена на петчленен състав, определени са председател и докладчик по преписката и за започналото производство е изпратено уведомление до Н., директора на СУ „Петко Рачов Славейков , началника на РУО-Видин , жалбоподателката В. и другите , посочени в жалбата лица, за започнало проучване на основание чл.55 и чл.56 от ЗЗДискр., предоставена им е възможност за становище и доказателства по твърденията за извършена дискриминация , указано е разпределението на доказателствената тежест по чл.9 от ЗЗДиск.  

В изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в производството. Представен е и КП № КМД-07-2/18.06.2021г. с резултатите от извършената проверка по случая от РУО-Видин по подадена жалба от Н. , съобразно който не е установено педагогическите специалисти от СУ „Петко Р.Славейков“ гр.Видин , да са накърнили правата и достойнството на ученика Г.Т.. Приканени са двете майки да направят опит за разбиране . Представен е и протокол от проведено заседание на Училищния координационен съвет по случая от 27.05.2021г. , съобразно който е извършено запознаване със случая, прегледани са видеофайловете , изслушани са децата и родителите им.

От докладчика по преписката в съответствие с изискванията на чл. 60, ал.1 от ЗЗДискр. и чл. 26 от Правилата за производство пред КЗД, е изготвен и представен Доклад-заключение, с който на председателя на състава е предложено да се насрочи открито заседание с призоваване на страните, както и да бъде разпоредено страните да бъдат уведомени, че в първото заседание могат да заявят желание за помирение и в случай на такова, да представят писмено споразумение и да бъдат уведомени, че са длъжни в първото заседание да представят всички доказателства, да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да се произнесат по направените от другата страна възражения. Изрично са определени страните в производството, впоследствие допълнени в хода на производството.

Видно от приложените по преписката протоколи, след конституиране на всички страни , участници в производството, е проведено едно заседание, на което са събрани писмените и гласни  доказателства . По отношение на Ю.В. свид.В. Г. е установила пред КЗД, че непосредствено след инцидента е чула Юлия-лелята на Александър , да казва „Абе деца , вие защо правите така? Ние как ви възпитахме?Нали ви възпитахме да бъдете във взаимопомощ, да бъдете добри един към друг? Същата установява , че В. не се е държала грубо с Г., както и че тогава не се е знаело кой го е направил.

След събиране на относимите доказателства преписката е била обявена за решаване.

Установено е от КЗД, че на 18.05.2021 г. в учебно време е възникнал инцидент между Г.И.Т.- ученик в Средно училище СУ „Петко Рачов Славейков“- гр. Видин, и друг ученик от неговия клас - А.Н.С., при който детето Александър, което било спънато от Г. в коридора на училището, паднал на пода и останал в безсъзнание няколко секунди. На същото веднага е оказана помощ от медицинското лице в училището, благодарение на бързата и адекватна намеса на което, са предотвратени по-тежки последици, след което детето е откарано в ЦСМП-Видин.

Установено е от КЗД , че от педагогическите специалисти от СУ „Петко Р. Славейков“гр. Видин са проведени разговори с учениците Г.Т. и А.С.и присъстващите по време на инцидента ученици, като на 19.05.2021 г. след преглед на записите от видеокамерите, при които е установено , че инцидентът е предизвикан от Г., са сигнализирани съответните институции, проведена е Екипна среща на представителите на мултидисциплинарния екип, работещ по координационния механизъм за взаимодействие при работа в случай на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция, проведена е онлайн родителска среща на VIб клас, на която са направени опити за разрешаване на конфликтната ситуация с участието на учениците и техните родители , проведено е заседание на Училищния координационен съвет за превенция и интервенция на насилието и тормоза в СУ „Петко Р. Славейков“. При тези установявания  КЗД е приела , че предприетите спрямо Н. и детето ѝ действия, имащи за цел осъществяване на превенция и итервенция на насилието и тормоза, не могат да се приемат за накърняващи достойнството и създаващи враждебна, обидна и застрашителна среда, както и че не може да се приеме, че учителите в посоченото учебно заведение са се възползвали от служебното си положение, за да поставят Н. и детето Г. в унизителна среда, застрашавайки собственото им достойнство.

По отношение на жалбоподателката в настоящето производство , което именно е относимо за настоящето дело , КЗД е приела , че Ю.В.  - старши учител в учебното заведение и леля на потърпевшото дете Александър, след запознаване с инцидента, в двора на училището, сред много ученици ( деца, колеги, дори родители), минавайки край децата и Г.Т., хванала ръката му и се обърнала към него с въпрос „ Габи, защо ни излъгахте, така ли сме Ви учили? Знаеш ли, че човек носи отговорност за постъпките си“? , както и отправила спрямо него репликата, че е „безотговорно да се постъпва по този начин, след което да излъжеш“, казала и че за постъпките трябва да се отговаря, и че тази случка следва да е за урок, тъй като много хора са видели и ще питат, както и тя „защо го направи“/това е посочено в становището на В./. Прието е от КЗД, че в този смисъл са и показанията на св. В. Г. - медицинска сестра в учебното заведение. КЗД при посочените от нея обстоятелства е приела , че в училището има разписани Процедури за превенция и интервенция на насилието и Механизъм за противодействие на училищния тормоз между учениците в СУ „Петко Рачов Славейков“ , в които не е предвидена намеса от други членове на педагогическия персонал освен изрично посочения за разрешаване на ситуацията на тормоз, поради което е счела действията на В. спрямо детето Г. за проява на целенасочено и тенденциозно отношение, изразено публично пред съученици чрез поредица от въпроси, включващи критична оценка за поведението на детето. Приела е , че това поведение на В. е в състояние да накърни достойнството на детето Г.Т. и тъжителката в качеството на свързано лице по смисъла на Параграф 1, т.9 от ЗЗДискр. и да създаде обидна за тях среда и представлява тормоз по смисъла на Параграф 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр и чл.5 от ЗЗДискр. по защитения признак "лично положение" , тъй като извършените от Г.Т.действия, по повод на които е възникнал инцидент, го отличават от останалите ученици и представляват част от личното положение на лицето поради което е установила, че жалбоподателката В. е извършила спрямо Н. като майка на детето Г.  и спрямо детето Г. дискриминация по смисъла на горните разпоредби и на основание чл.78,ал.1 от ЗЗДискр.  и е наложена глоба в размер ан 250 лв.

По делото са събрани гласни доказателства , които не установяват различни от установените от органа фактически обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащия на оспорване административен акт-решението на Комисията за защита от дискриминация в засягащата го част.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред КЗД е развито законосъобразно нормите на ЗЗДискр. Спазена е разпоредбата на чл. 54 ЗЗДискр., съгласно която след образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик. Докладчикът е започнал процедура по проучване, съгласно изискването на чл. 55 ЗЗДискр., при проучването на страните е дадена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали и да вземат становище. Докладчикът е изготвил заключение, конституирал е страните , като е представил преписката на председателя на състава, който е насрочил заседание.Страните са редовно уведомявани за заседанията. Поради липса на възможност да се приложи процедурата по чл. 62, ал. 1 от ЗЗДискр. преписката е разгледана по общия ред.

Проведено е открито заседание, след събиране на представените доказателства председателят на състава е дал на страните възможност за становище, след което е постановено оспореното решение.

Същото е постановено от компетентен орган, взето е единодушно и е подписано от решаващия състав на КЗД.

В настоящия случай събраните в хода на административното производство доказателства и установените от КЗД фактически обстоятелства не установяват извършена дискриминация по посочения от комисията признак „лично положение“. Приетите от комисията факти-отправените словесни изрази от В. пред други хора в двора на училището, не обосновават направения извод.

Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. "тормоз" е всяко нежелано поведение на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от същия закон, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.

За да е налице фактическият състав на тормоз по смисъла на приложимата разпоредба, следва да са налице кумулативните предпоставки: нежелано поведение, което е в причинна връзка, основано е на защитен признак, с посочената специална цел или резултат – да доведе до накърняване на достойнството на засегнатото лице, да създаде неприемлива за него среда. За да е налице фактическият състав на "тормоз" по чл. 5 ЗЗДискр., е необходимо неблагоприятното третиране да е основано на защитен признак по см. на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. КЗД  е приела , че е осъществена дискриминация на основата на признака "лично положение". Този признак няма легална дефиниция и според трайната съдебната практика представлява качество, белег вътрешно присъщ на личността, който я отличава и в конкретна фактическа ситуация е причина за неравно третиране. В случая отправените думи от В. към детето са провокирани от конкретната случка с неприемливо поведение на детето-неговата постъпка спрямо другото дете и фактът , че не е казало истината, а не е в резултат на белег , качество, именентно присъщо на детето Г.. Не всеки конфликт представлява акт на дискриминация, а само този, който е провокиран от някои от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Конкретната постъпка на детето , довела до инцидент, във връзка с която е отправена забележка от В. , независимо в какво качество-на учител или леля на пострадалото детето , не представлява част от личното положение на лицето , като развитата теза от КЗД в обратната насока не може да бъде възприета . Видно е , че В. не е употребила нито един израз или дума , характеризиращи детето, като въпросите „включващи критична оценка на поведението на детето“, както е приела КЗД, не могат да бъдат възприети за целенасочено и тенденциозно отношение , изразено публично , насочено към  накърняване на достойнството на засегнатото лице,     обида или създаване на враждебна за детето среда. Че поведението на В. не е акт на дискриминация спрямо детето Г. е видно и от свидетелските показния на В. Г. , която установява отправени сходни думи от В. непосредствено след инцидента спрямо децата , намиращи се там , когато не е бил известен още извършителят.

Отправянето на „забележка“ от учител към ученик , или от един гражданин към друг при установено неприемливо поведение , не представлява проява на дискриминация спрямо лицето, към което се отправя , в случай , че не се засягат защитени от закона признаци . Неприемливото поведение само по себе си не е характеризиращ лицето признак , нито е посочен като такъв в случая от В..

Предвид горното не се осъществява , че В. е извършила дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. спрямо детето Г. или неговата майка .

Субективните възприятия на ответницата Н. лично и като майка и законен представител на детето Г. за чувство на обида, гняв и възмущение при липсата на защитен признак не водят до осъществяване на фактическия състав на пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 и/или тормоз по чл. 5 ЗЗДискр.

Липсата на осъществена дискриминация от страна на жалбоподтелката предпоставя отмяна на решението и в частта на наложената на основание чл.78,ал.1 от ЗЗДискр.  санкция.

Предвид горното решението на КЗК в обжалваната част е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон –основание за неговата отмяна по чл.146,т.4 от АПК.

С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателката искане за присъждане на разноски на основание чл.143,ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените за производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК Съдът

 

                            РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 223/26.04.2022г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, в която е установено по отношение на П.Д.Н., лично и в качеството й на законен представител на детето Г.И.Т.и свързано лице по смисъла на т.9 от §.1 от ДР на ЗЗДискр. , че Ю.С.В. , изпълняваща длъжността „учител“ в СУ „П.Р.Славейков“ гр.Видин, е извършила спрямо тях дискриминация по смисъла на §1, т.1 от ДР на Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ във връзка с чл.5 от същия по признак „лично положение“ и на основание чл.78, ал.1 от ЗЗДискр. на Ю.С.В. *** е наложена „глоба“ в размер на 250 лева, за това че е осъществила дискриминация по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. във връзка с чл.5 от ЗЗДискр., по признак „лично положение“.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация-гр.София , да заплати на Ю.С.В. *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500/петстотин/ лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

                                                       Съдия: