АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
||||||||||
РЕШЕНИЕ № 111 |
||||||||||
Гр. Видин,
11.11.2022 г. |
||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
Административен
съд – Видин, |
Четвърти административен
състав съставсъстав |
|||||||||
в публично заседание на |
тринадесети октомври |
|||||||||
през две хиляди двадесет и втора година в състав: |
||||||||||
Председател: |
Биляна Панталеева |
|||||||||
при секретаря |
Катерина Борисова |
и в присъствието |
||||||||
на прокурора |
|
като разгледа докладваното |
||||||||
от съдия |
Биляна Панталеева |
|
||||||||
Административно дело № |
106 |
по описа за |
2022 |
година |
||||||
и за да се произнесе,
съобрази следното: |
||||||||||
Делото е образувано по жалба на Ю.С.В. *** против Решение
№ 223/26.04.2022г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по
преписка №170/2021г. по описа на КЗД, в частта, в която е установено по
отношение на П.Д.Н., лично и в качеството й на законен представител на детето Г.И.Т.и
свързано лице по смисъла на т.9 от §.1 от ДР на ЗЗДискр. , че жалбоподателката Ю.С.В.
, изпълняваща длъжността „учител“ в СУ „П.Р.Славейков“ гр.Видин, е извършила
спрямо тях дискриминация по смисъла на §1, т.1 от ДР на Закона за защита от
дискриминация /ЗЗДискр./ във връзка с чл.5 от същия по признак „лично
положение“ и на основание чл.78, ал.1 от ЗЗДискр. на Ю.С.В. *** е наложена
„глоба“ в размер на 250 лева, за това че е осъществила дискриминация по смисъла
на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. във връзка с чл.5 от ЗЗДискр., по признак „лично
положение“.
Жалбоподателката излага съображения, че решението е незаконосъобразно
, тъй като думите , които е отправила към детето, са в качеството ѝ на
бивш учител , когото е учила като учител ЦДО четири години и неин бивш
възпитаник. Сочи се , че са ограничени правата ѝ на защита , тъй като не
са разпитани всички доведени от тях свидетели. Сочат се доводи и във връзка с
нарушения относно другите участници в производството. Иска се от съда да отмени
решението в оспорената част. Претендират се разноските за производството.
Ответникът по делото-Комисията за защита от
дискриминация , в писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна.
Заинтересованата
страна Н.К. П.не е взела становище.
Заинтересованата
страна Ж.Б.М.подържа жалбата.
Заинтересованата
страна М. П.И. не е взела становище.
Заинтересованата
страна И.К.Г. не е взела становище.
Заинтересованата
страна Р.А.И.- директор на СУ „П.Р.Славейков“ гр.Видин, не е взела становище.
Заинтересованата
страна - Началник на Регионално управление на образованието - гр.Видин, не е
взела становище.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане № 623/01.06.2021 г. на председателя на
Комисията за защита от дискриминация е образувано производство по жалба вх. №
44-00-1897/31.05.2021г. по описа на КЗД, подадена от П.Д.Н., майка и законен
представител на малолетното лице Г.И.Т., срещу Н.К. - класен ръководител на VI
Б клас в СУ „Петко Рачов Славейков“ - гр. Видин; Юлия С., Ж.М., М.И. - учители
в СУ „Петко Рачов Славейков“ - гр. Видин, и психоложката на СУ „Петко Рачов
Славейков“ - гр. Видин , за извършена дискриминация спрямо нея и детето ѝ
под формата на „тормоз“ по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1
от ДР на ЗЗДискр., по признаци „лично положение“, „обществено положение“ и
„семейно положение“ по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Преписката е разпределена на петчленен състав, определени
са председател и докладчик по преписката и за започналото производство е
изпратено уведомление до Н., директора на СУ „Петко Рачов Славейков , началника
на РУО-Видин , жалбоподателката В. и другите , посочени в жалбата лица, за
започнало проучване на основание чл.55 и чл.56 от ЗЗДискр., предоставена им е
възможност за становище и доказателства по твърденията за извършена
дискриминация , указано е разпределението на доказателствената тежест по чл.9
от ЗЗДиск.
В изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. КЗД е
реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е
изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в
производството. Представен е и КП № КМД-07-2/18.06.2021г. с резултатите от
извършената проверка по случая от РУО-Видин по подадена жалба от Н. , съобразно
който не е установено педагогическите специалисти от СУ „Петко Р.Славейков“
гр.Видин , да са накърнили правата и достойнството на ученика Г.Т.. Приканени
са двете майки да направят опит за разбиране . Представен е и протокол от
проведено заседание на Училищния координационен съвет по случая от 27.05.2021г.
, съобразно който е извършено запознаване със случая, прегледани са
видеофайловете , изслушани са децата и родителите им.
От докладчика по преписката в съответствие с
изискванията на чл. 60, ал.1 от ЗЗДискр. и чл. 26 от Правилата за производство
пред КЗД, е изготвен и представен Доклад-заключение, с който на председателя на
състава е предложено да се насрочи открито заседание с призоваване на страните,
както и да бъде разпоредено страните да бъдат уведомени, че в първото заседание
могат да заявят желание за помирение и в случай на такова, да представят
писмено споразумение и да бъдат уведомени, че са длъжни в първото заседание да
представят всички доказателства, да направят и обосноват всичките си искания и
възражения и да се произнесат по направените от другата страна възражения.
Изрично са определени страните в производството, впоследствие допълнени в хода
на производството.
Видно от приложените по преписката протоколи, след
конституиране на всички страни , участници в производството, е проведено едно
заседание, на което са събрани писмените и гласни доказателства . По отношение на Ю.В. свид.В. Г.
е установила пред КЗД, че непосредствено след инцидента е чула Юлия-лелята на
Александър , да казва „Абе деца , вие защо правите така? Ние как ви
възпитахме?Нали ви възпитахме да бъдете във взаимопомощ, да бъдете добри един
към друг? Същата установява , че В. не се е държала грубо с Г., както и че
тогава не се е знаело кой го е направил.
След събиране на относимите доказателства преписката е
била обявена за решаване.
Установено е от КЗД, че на 18.05.2021 г. в учебно
време е възникнал инцидент между Г.И.Т.- ученик в Средно училище СУ „Петко
Рачов Славейков“- гр. Видин, и друг ученик от неговия клас - А.Н.С., при който
детето Александър, което било спънато от Г. в коридора на училището, паднал на
пода и останал в безсъзнание няколко секунди. На същото веднага е оказана помощ
от медицинското лице в училището, благодарение на бързата и адекватна намеса на
което, са предотвратени по-тежки последици, след което детето е откарано в
ЦСМП-Видин.
Установено е от КЗД , че от педагогическите
специалисти от СУ „Петко Р. Славейков“гр. Видин са проведени разговори с
учениците Г.Т. и А.С.и присъстващите по време на инцидента ученици, като на
19.05.2021 г. след преглед на записите от видеокамерите, при които е установено
, че инцидентът е предизвикан от Г., са сигнализирани съответните институции,
проведена е Екипна среща на представителите на мултидисциплинарния екип,
работещ по координационния механизъм за взаимодействие при работа в случай на
деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна
интервенция, проведена е онлайн родителска среща на VIб клас, на която са
направени опити за разрешаване на конфликтната ситуация с участието на учениците
и техните родители , проведено е заседание на Училищния координационен съвет за
превенция и интервенция на насилието и тормоза в СУ „Петко Р. Славейков“. При
тези установявания КЗД е приела , че
предприетите спрямо Н. и детето ѝ действия, имащи за цел осъществяване на
превенция и итервенция на насилието и тормоза, не могат да се приемат за
накърняващи достойнството и създаващи враждебна, обидна и застрашителна среда,
както и че не може да се приеме, че учителите в посоченото учебно заведение са
се възползвали от служебното си положение, за да поставят Н. и детето Г. в
унизителна среда, застрашавайки собственото им достойнство.
По отношение на жалбоподателката в настоящето
производство , което именно е относимо за настоящето дело , КЗД е приела , че Ю.В.
- старши учител в учебното заведение и
леля на потърпевшото дете Александър, след запознаване с инцидента, в двора на
училището, сред много ученици ( деца, колеги, дори родители), минавайки край
децата и Г.Т., хванала ръката му и се обърнала към него с въпрос „ Габи, защо
ни излъгахте, така ли сме Ви учили? Знаеш ли, че човек носи отговорност за
постъпките си“? , както и отправила спрямо него репликата, че е „безотговорно
да се постъпва по този начин, след което да излъжеш“, казала и че за постъпките
трябва да се отговаря, и че тази случка следва да е за урок, тъй като много хора
са видели и ще питат, както и тя „защо го направи“/това е посочено в
становището на В./. Прието е от КЗД, че в този смисъл са и показанията на св. В.
Г. - медицинска сестра в учебното заведение. КЗД при посочените от нея
обстоятелства е приела , че в училището има разписани Процедури за превенция и
интервенция на насилието и Механизъм за противодействие на училищния тормоз
между учениците в СУ „Петко Рачов Славейков“ , в които не е предвидена намеса
от други членове на педагогическия персонал освен изрично посочения за разрешаване
на ситуацията на тормоз, поради което е счела действията на В. спрямо детето Г.
за проява на целенасочено и тенденциозно отношение, изразено публично пред
съученици чрез поредица от въпроси, включващи критична оценка за поведението на
детето. Приела е , че това поведение на В. е в състояние да накърни
достойнството на детето Г.Т. и тъжителката в качеството на свързано лице по
смисъла на Параграф 1, т.9 от ЗЗДискр. и да създаде обидна за тях среда и
представлява тормоз по смисъла на Параграф 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр и чл.5 от
ЗЗДискр. по защитения признак "лично положение" , тъй като
извършените от Г.Т.действия, по повод на които е възникнал инцидент, го отличават
от останалите ученици и представляват част от личното положение на лицето
поради което е установила, че жалбоподателката В. е извършила спрямо Н. като
майка на детето Г. и спрямо детето Г.
дискриминация по смисъла на горните разпоредби и на основание чл.78,ал.1 от
ЗЗДискр. и е наложена глоба в размер ан
250 лв.
По делото са събрани гласни доказателства , които не
установяват различни от установените от органа фактически обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка Съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
14-дневен срок за оспорване, от лице, за което е налице правен интерес да
обжалва подлежащия на оспорване административен акт-решението на Комисията за
защита от дискриминация в засягащата го част.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството пред КЗД е развито законосъобразно
нормите на ЗЗДискр. Спазена е разпоредбата на чл. 54 ЗЗДискр., съгласно която
след образуването на производство председателят на комисията разпределя
преписката на състав, който определя между членовете си докладчик. Докладчикът
е започнал процедура по проучване, съгласно изискването на чл. 55 ЗЗДискр., при
проучването на страните е дадена възможност да се запознаят със събраните по
преписката материали и да вземат становище. Докладчикът е изготвил заключение,
конституирал е страните , като е представил преписката на председателя на
състава, който е насрочил заседание.Страните са редовно уведомявани за заседанията.
Поради липса на възможност да се приложи процедурата по чл. 62, ал. 1 от
ЗЗДискр. преписката е разгледана по общия ред.
Проведено е открито заседание, след събиране на
представените доказателства председателят на състава е дал на страните
възможност за становище, след което е постановено оспореното решение.
Същото е постановено от компетентен орган, взето е
единодушно и е подписано от решаващия състав на КЗД.
В настоящия случай събраните в хода на
административното производство доказателства и установените от КЗД фактически
обстоятелства не установяват извършена дискриминация по посочения от комисията
признак „лично положение“. Приетите от комисията факти-отправените словесни
изрази от В. пред други хора в двора на училището, не обосновават направения
извод.
Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 1 от ДР на
ЗЗДискр. "тормоз" е всяко нежелано поведение на основа на признаците
по чл. 4, ал. 1 от същия закон, изразено физически, словесно или по друг начин,
което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване
на враждебна, обидна или застрашителна среда.
За да е налице фактическият състав на тормоз по
смисъла на приложимата разпоредба, следва да са налице кумулативните
предпоставки: нежелано поведение, което е в причинна връзка, основано е на
защитен признак, с посочената специална цел или резултат – да доведе до
накърняване на достойнството на засегнатото лице, да създаде неприемлива за
него среда. За да е налице фактическият състав на "тормоз" по чл. 5
ЗЗДискр., е необходимо неблагоприятното третиране да е основано на защитен
признак по см. на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. КЗД
е приела , че е осъществена дискриминация на основата на признака
"лично положение". Този признак няма легална дефиниция и според
трайната съдебната практика представлява качество, белег вътрешно присъщ на
личността, който я отличава и в конкретна фактическа ситуация е причина за
неравно третиране. В случая отправените думи от В. към детето са провокирани от
конкретната случка с неприемливо поведение на детето-неговата постъпка спрямо
другото дете и фактът , че не е казало истината, а не е в резултат на белег ,
качество, именентно присъщо на детето Г.. Не всеки конфликт представлява акт на
дискриминация, а само този, който е провокиран от някои от признаците по чл. 4,
ал. 1 ЗЗДискр. Конкретната постъпка на детето , довела до инцидент, във връзка
с която е отправена забележка от В. , независимо в какво качество-на учител или
леля на пострадалото детето , не представлява част от личното положение на
лицето , като развитата теза от КЗД в обратната насока не може да бъде възприета
. Видно е , че В. не е употребила нито един израз или дума , характеризиращи
детето, като въпросите „включващи критична оценка на поведението на детето“,
както е приела КЗД, не могат да бъдат възприети за целенасочено и тенденциозно
отношение , изразено публично , насочено към
накърняване на достойнството на засегнатото лице, обида или създаване на враждебна за детето среда. Че
поведението на В. не е акт на дискриминация спрямо детето Г. е видно и от
свидетелските показния на В. Г. , която установява отправени сходни думи от В.
непосредствено след инцидента спрямо децата , намиращи се там , когато не е бил
известен още извършителят.
Отправянето на „забележка“ от учител към ученик , или
от един гражданин към друг при установено неприемливо поведение , не
представлява проява на дискриминация спрямо лицето, към което се отправя , в
случай , че не се засягат защитени от закона признаци . Неприемливото поведение
само по себе си не е характеризиращ лицето признак , нито е посочен като такъв
в случая от В..
Предвид горното не се осъществява , че В. е извършила дискриминация
по смисъла на ЗЗДискр. спрямо детето Г. или неговата майка .
Субективните възприятия на ответницата Н. лично и като
майка и законен представител на детето Г. за чувство на обида, гняв и
възмущение при липсата на защитен признак не водят до осъществяване на фактическия
състав на пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 и/или тормоз по чл. 5 ЗЗДискр.
Липсата на осъществена дискриминация от страна на
жалбоподтелката предпоставя отмяна на решението и в частта на наложената на основание
чл.78,ал.1 от ЗЗДискр. санкция.
Предвид горното решението на КЗК в обжалваната част е
незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон –основание
за неговата отмяна по чл.146,т.4 от АПК.
С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателката
искане за присъждане на разноски на основание чл.143,ал.1 от АПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените за производството разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
223/26.04.2022г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, в която е
установено по отношение на П.Д.Н., лично и в качеството й на законен
представител на детето Г.И.Т.и свързано лице по смисъла на т.9 от §.1 от ДР на
ЗЗДискр. , че Ю.С.В. , изпълняваща длъжността „учител“ в СУ „П.Р.Славейков“
гр.Видин, е извършила спрямо тях дискриминация по смисъла на §1, т.1 от ДР на Закона
за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ във връзка с чл.5 от същия по признак
„лично положение“ и на основание чл.78, ал.1 от ЗЗДискр. на Ю.С.В. *** е
наложена „глоба“ в размер на 250 лева, за това че е осъществила дискриминация
по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. във връзка с чл.5 от ЗЗДискр., по
признак „лично положение“.
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация-гр.София ,
да заплати на Ю.С.В. *** направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500/петстотин/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия: