Решение по дело №70/2018 на Районен съд - Първомай

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260031

гр. Първомай, 06.04.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на седми август две хиляди и деветнадесета година с

                                                                                    

             Председател: София Монева

 

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 70 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „ЗИ-МЕТРИКС” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Я.Р.С.Д. – гражданин на Република Франция, роден на *** г., в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от адв. Д.Р.Р., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Габрово, и адв. Х.А.М., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.Н.Д., ЕГН: **********,***, му дължи, както следва:

Ш сумата от 3 000, 00 (три хиляди) лева – главница;

Ш сумата от 956, 70 лева (деветстотин петдесет и шест лева и седемдесет стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 28.07.2016 г. до 28.07.2018 г.;

Ш сумата от 350, 70 лева (триста и петдесет лева и седемдесет стотинки) – законната лихва за забава върху главницата за периода от 03.09.2016 г. до 27.10.2017 г.;

Ш сумата от 111, 84 лева (сто и единадесет лева и осемдесет и четири стотинки) – законната лихва за забава върху възнаградителната лихва за периода от 03.09.2016 г. до 27.10.2017 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 360/20.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 625/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебноделоводни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Индивидуален договор за заем № ***/28.07.2016 г., сключен между страните в електронен формат чрез он-лайн платформа, ищцовото дружество се задължило да отпусне на ответницата паричен заем в размер на 3 000, 00 лева, усвоени от нея чрез изплащане на дълга й от 1 143, 49 лева по Договор № ***/21.05.2015 г. и чрез нареждане на остатъка от 1 856, 51 лева по банковата й сметка в „Централна кооперативна банка” АД, а заемателката, предварително информирана за параметрите на сделката чрез Стандартен европейски формуляр и за приложимите Общи условия, се ангажирала да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му заплати уговорената възнаградителна лихва от 1 464, 00 лева за срок от 24 месеца чрез 24 равни месечни вноски от по 186, 00 лева всяка, съгласно погасителен план.

Релевира се, че кредитополучателката преустановила издължаването и на основание чл. 11, т. 1 от Общите условия допуснатото от нея просрочие с повече от 10 дни на погасителна вноска провокирало настъпване на 03.09.2016 г. на предсрочна изискуемост на вземанията за главница и договорна лихва за периода от 28.08.2016 г. до 28.07.2018 г. в остатъчния им размер съответно от 3 000, 00 лева и 956, 70 лева. Съгласно чл. 9.5 от Общите условия осъществените от ответницата престации, възлизащи общо на 1 323, 30 лева, били отнесени за погасяване на начислената в нейна тежест неустойка по чл. 11, ал. 4 от кредитния контракт в размер на 816, 00 лева за неизпълнение на задължението й по чл. 11, ал. 1 от договора до края на работния ден, следващ сключването му, да осигури обезпечение чрез поръчителство, и частично на дължимата се възнаградителна лихва.

Според ищеца за периода от 03.09.2016 г. до 27.10.2017 г. ответницата му дължи лихва за забава върху главницата и върху възнаградителната лихва в размер съответно на 350, 70 лева и 111, 84 лева.

Сочи се, че кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, постановено с издадена в негова полза Заповед № 360/20.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 625/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, срещу която длъжникът депозирал възражение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 2406/10.04.2018 г., с който ответницата оспорва предявените искове с доводи, че в нарушение на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК) не е получила от ищеца стандартен европейски формуляр и на хартиен или друг траен носител договора и Общите условия, както и че не е била предварително запозната с тях, а изявлението си в противния смисъл намира за неравноправна клауза съгласно чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Счита уговорката по чл. 4, ал. 9 от договора, въвеждаща годишно оскъпяване наред с годишния процент на разходите, както и тези за дължимост на възнаградителна лихва и наустойка за нищожни поради противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, добрите нрави и принципа на свободата на договаряне, провъзгласен в чл. 9 от ЗЗД.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молби вх. № № 1924/25.03.2019 г. и 5137/06.08.2019 г., депозирани от процесуалния му пълномощник адв. Х.А.М., пледира за уважаване на исковете, а ответницата се явява лично и поддържа възражението си по чл. 414, ал. 1 от ГПК и отговора, като признава, че е сключила процесния договор при указаните в исковата молба параметри и че е усвоила заемната сума от 3 000, 00 лева по посочения от ищеца начин.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Видно от Общите условия на ищеца към индивидуалните договори за заем, приети с Решение на Управителния му съвет от 17.07.2014 г. (л. 9 – л. 12 от ч. гр. дело № 625/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай), същият в качеството на финансова институция, вписана под № *** в нарочния регистър, воден от Българска народна банка, осъществявал дейност по кредитиране с ненабрани чрез публично привличане на влогове средства или други възстановими такива, като за целта администрирал електронна платформа, интегрирана на интернет страницата си www.cashbox.bg. Отношенията си с клиентите по предоставяне на финансови услуги уеднаквил с упоменатите общи клаузи.

Според тях потребителят може да кандидатства за финансиране, като през индивидуалния си профил, който регистрира в онлайн системата чрез попълване в достъпна в реално време електронна форма на пълни и верни данни за самоличността си и адреса на електронната си поща и който посещава с нея и с парола по свой избор, подаде и подпише електронен формуляр „Предложение/искане за заем” с въвеждане на своя електронен подпис, използването на който във взаимоотношенията между страните е договорено в процеса на регистрация със Споразумение помежду им, и натисне бутон „Изпрати”.

След разглеждане на молбата му и оценка на кредитоспособността му кредитодателят в разумен срок го известява на мобилния му номер или на имейла му за решението си и в случай че то е положително, му осигурява чрез акаунта му достъп до текста на стандартен европейски формуляр, проекта на договора и общите условия към него. Договорната връзка възниква от момента, в който кредитоискателят подпише документите електронно, с което потвърждава, че е прочел и е съгласен с общите условия.

Въз основа на приобщените доказателствени източници и на обявените по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК обстоятелства се изяснява, че на 28.07.2016 г. страните сключили по електронен път чрез сайта www.cashbox.bg Индивидуален договор за заем № ***/28.07.2016 г. (л. 7 – л. 8 от ч. гр. дело № 625/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай) при гореспоменатите Общи условия (л. 14 – л. 21), с които в електронното си Искане за кредит № *** от 28.07.2016 г. (л. 8 – л. 9) ответницата декларирала, че е предварително запозната и безусловно приема. Договарящите се споразумели да удостоверяват авторството на волеизявленията си с обикновени електронни подписи по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), на които на основание чл. 13, ал. 4, изр. 2 от ЗЕДЕП придали значение на саморъчни и които представляват комбинация от цифри – *** за заемодателя, и *** за заемателката. В открито съдебно заседание последната признава, че е подписала сделката с посочения индивидуален код, който получила от кредитора на електронната си поща *** и на мобилния си телефон с номер ***.

По силата на съглашението ищцовото дружество се задължило да й отпусне паричен заем от 3 000, 00 лева, усвоени от нея на 28.07.2016 г. по уговорения начин – с прихващане със задължението й от 1 143, 49 лева по Договор № ***/21.05.2015 г. и трансфер на остатъка от 1 856, 51 лева по банковата й сметка в „УниКредит Булбанк” АД с ΙΒΑΝ ***, данни за което се съдържат и в Справка от информационната база на кредитора (л. 43) и в Извлечение от цитираната банкова сметка ***.07.2016 г. до 28.07.2016 г. (л. 31).

Заемополучателят, от своя страна, следвало да възстанови на кредитодателя заетата сума и да му  плати лихва при лихвен процент от 41, 50% чрез 24 анюитетни вноски от по 186, 00 лева, дължими се ежемесечно на 28-о число за периода от 28.08.2016 г. и 28.07.2018 г. по Погасителен план, инкорпориран в чл. 7 от договора, и при следните други параметри: годишен процент на разходите 50, 52%, годишно оскъпяване 24, 40% и общ размер на всички плащания 4 464, 00 лева.

Правата на потребителя да изисква от търговеца справка за извършените и предстоящи платежи и за оставащия дълг, да пристъпи към предсрочното му погасяване и да се откаже от обвързаността, както и редът за тяхното упражняване, са регламентирани в Раздел VІ, чл. 12.1.2., 14.1.1. и 14.1.2. от Общите условия.

Съобразно чл. 11, ал. 4 от договора за неизпълнение на ангажимента си по ал. 1 от същия член до края на работния ден, следващ този на договарянето, да обезпечи издължаването с поръчителство или съзадължаване на едно физическо лице, което едновременно да е пълнолетно с минимален осигурителен доход от 1 200, 00 лева и валидно трудово правооотношение от поне 12 месеца, заемателят дължи на заемодатателя неустойка с обезщетителен характер от 816, 00 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез добавка към всяка от тях на 34, 00 лева, а съгласно чл. 10.1. от Общите условия в случай на забавата им – и неустойка, равна на законната лихва върху просрочената сума за всеки ден закъснение. Ако то продължи повече от десет дни, както ал. 1 на чл. 11 от договора предвижда, настъпва автоматична предсрочна изискуемост на цялото вземане за връщане на кредита.

Сезиран от кредитора с подадено на 17.11.2017 г. Заявление вх. № 7907/17.11.2017 г. (л. 2 – л. 6 от ч. гр. дело № 625/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай), Районен съд – Първомай издал Заповед № 360/20.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 625/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 20 от ч. гр. дело № 625/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай), връчена на длъжника на 22.11.2017 г., с която му разпоредил да заплати на заявителя процесните суми. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът оспорил дължимостта им с Възражение вх. № 8365/05.12.2017 г. (л. 25 от ч. гр. дело № 625/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай) по образец.

След като на 05.01.2018 г. бил уведомен от заповедния съд на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за правната възможност да предяви иск за установяване на въпросните притезания, на 05.02.2018 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът депозирал по куриер раглежданата искова молба

Изслушаната първоначална (л. 78 – л. 85) и допълнителна (л. 106 – л. 121) съдебно-счетоводна експертиза излагат заключения, които следва да се кредитират, тъй като са обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно изготвени, че ответницата е осъществила погашения в общ, потвърден и от страните, размер на 1 323, 30 лева, от които: 220, 00 лева на 01.09.2016 г., 220, 00 лева на 30.09.2016 г., 221, 10 лева на 23.11.2016 г., 220, 00 лева на 28.11.2016 г., 221, 25 лева на 26.01.2017 г. и 220, 95 лева на 20.02.2017 г., и с които задълженията й за главница, договорна лихва, неустойка за непредоставяне на обезпечение и обезщетение за забава са намалени съответно с 538, 19 лева, 577, 81 лева, 204, 00 лева и 3, 30 лева. Респективно неизплатената част от първите две е съответно 2 461, 81 лева и 886, 23 лева.   

Вещото лице сочи, че уговореният годишен процент на разходите по кредита от 50, 52% надхвърля с 0, 52 пункта петкратната величина на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, която към датата на сделката е 10%, а ако при изчисляването му се включи и неустойката за неосигурено обезпечение – с 32, 11 пункта.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и които, доколкото са насочени към осъществяване на дължим по договор резултат, черпят правното си основание от чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Чл. 79, ал. 1 от ЗЗД гласи, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което при дължимост на пари чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по валидно договорно правоотношение с ответника, което е породило за него изискуеми задължения с очертаната в исковата молба индивидуализация. Ответната страна на свой ред следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.

Спорните права произтичат от Индивидуален договор за заем № ***/28.07.2016 г. (л. 7 – л. 8 от ч. гр. дело № 625/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай), който, бидейки сключен от ищцовото дружество в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.

С оглед характера на насрещните престации, профила на контрагентите и способа за договаряне съглашението се регулира и от ЗПК и ЗПФУР, а по препращане от чл. 24 от ЗПК и чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

По разбирането на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, а в понятието на чл. 6 от ЗПФУР за договор за предоставяне на финансови услуги, сред които § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПФУР нарежда и кредитирането, се субсумира този, сключен между доставчик и потребител като част от организирана от първия за целта система, при която от отправянето на предложението до договорното обвързване страните използват изключително едно или повече средства за комуникация от разстояние. По разяснението на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР последните позволяват обслужването да се извърши без едновременното физическо присъствие на договарящите.

Дефиницията на чл. 9, ал. 4 от ЗПК и чл. 7, ал. 3 от ЗПФУР припознава съответно като „кредитор” и „доставчик” физическото или юридическото лице, което действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а като „потребител” чл. 9, ал. 3 от ЗПК и чл. 7, ал. 2 от ЗПФУР определят действащото извън обхвата на професионалното или търговското си занимание физическо лице.

Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на този по чл. 9, ал. 1 от ЗПК заемът за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Регламентацията откроява като елементи на фактическия състав на заемната връзка, за които чл. 154, ал. 1 от ГПК очаква от ищеца да проведе доказване, постигнато съгласие за заемане на съответната движимост и фактическото й даване от заемодателя на заемателя.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните, изброени в чл. 11, ал. 1 от ЗПК, реквизити: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в § 1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т. 12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията, при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20); информация за правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК, както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора за кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т. 25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27). Чл. 11, ал. 2 от ЗПК изисква да е подписана от тях и всяка страница от общите условия, които чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ допуска търговецът да утвърди отнапред във взаимоотношенията с клиентите си и които съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП стават задължителни за тях, само ако са им били предоставени при сключването и те са заявили писмено, че ги приемат, удостоверявайки това с парафа си.

Чл. 11, ал. 1 от ЗПК имплементира насоките на чл. 10, § 2 от Директива 2008/48/ЕО, който, както многократно подчертава Европейския съд, допринася за постигане на набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел – пълна и наложителна хармонизация в областта на потребителското кредитиране за осигуряване на високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар. Познаването и правилното разбиране от страна на потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от особена важност за него, тъй като му позволява да прецени обхвата на договорните си задължения, да сравни офертите и да вземе информирано решение дали да се обвърже с предлаганите условия, както и да ги съблюдава точно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14). 

В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да въведе ефективни и пропорционални санкции с възпиращо действие за нарушение на националните разпоредби по приложението на този общностен акт, в чл. 22 от ЗПК българският законодател е въздигнал неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са зададени по примера на чл. 10, § 2, букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в основание за недействителност на договора, за което съдът следи служебно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14, Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г., I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.).

Без да дерогира горевизираните императивни постановки, ЗПФУР детайлизира регулацията в областта на дистанционната търговия на финансови услуги, която разкрива специфики предвид опосредеността на комуникацията между договарящите от технически прибори за отдалечен достъп – телефон, автоматизирани системи за позвъняване без човешка намеса, факс, интернет и др.

За доказване на изявленията, отправени съгласно ЗПФУР, чл. 18, ал. 2 от него отпраща към чл. 293 от ТЗ, а за електронните такива – към ЗЕДЕП, чието наименование със Закона за неговото изменение и допълнение, обнародван в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., е променено на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Като електронно се определя от чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕП в меродавната му за казуса редакция от ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от 01.07.2011 г., словесното изявление, което е представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Когато е записано върху магнитен, оптичен или друг носител, даващ възможност да бъде възпроизвеждано, чл. 3, ал. 1 на същия закон (в редакцията към 01.07.2011 г.) му придава качеството „електронен документ”. В чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.) се фингира, че със съставянето му обикновената писмена форма, независимо дали се изисква от законодателя за действителност или за доказване, се смята за спазена (в този смисъл Определение № 249/11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 892/2010 г., I т. о.), а всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, се счита от чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.) за „електронен подпис”. Значение на саморъчен такъв ал. 4, изр. 1 от същата норма признава единствено на квалифицирания електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.), който едновременно притежава белезите на усъвършенстван и отговаря на изискванията на чл. 16 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.). Не се открива обаче легално оправдание като електронен аналог на саморъчното подписване, изисквано от чл. 11, ал. 2 от ЗПК и чл. 147а, ал. 2 от ЗЗП, да се възприема само това по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.). При отсъствие на изрична законова повеля аналогията на закона сочи, че в указаните хипотези правна важимост на подпис не следва да се отрича и на идентификацията по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.). На страните е разрешено от нормата на чл. 13, ал. 4, изр. 2 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.) да уговорят, че в отношенията помежду си ще признават стойност на саморъчен на подписа по ал. 1 и ал. 2 на чл. 13 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.).

При спор тежестта да убеди решаващия орган в изразеното от потребителя съгласие с частните и общите договорки, както и че му е предаден екземпляр от последните към момента на контрактуването, се възлага от чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР и чл. 147а, ал. 4 от ЗЗП на доставчика на финансовите услуги, за чието улеснение чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР снабдява с доказателствена сила направени с разрешението на отсрещната страна записи на изявления чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща. Същевременно чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП отнема доказателствения капацитет на включената в индивидуалното съглашение клауза за приемане от потребителя на общите условия и за деклариране на получаването им.

Съотнесена към очертаната нормативна рамка, конкретната фактическа обстановка обуславя извод, че страните са сключили формален, реален, двустранен и възмезден Договор за потребителски кредит № ***/28.07.2016 г. (л. 7 – л. 8 от ч. гр. дело № 625/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай) с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 6 от ЗПФУР при Общите условия на финансовата институция (л. 9 – л. 12 от ч. гр. дело № 625/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай). По делото е приобщен по реда на чл. 184, ал. 1, изр. 1 от ГПК електронният еквивалент на съглашението, възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от ищеца. Признанието на ответницата и писмените доказателства уверяват, че контрагентите са отправили взаимни електронни волеизявления за договорно обвързване, скрепени с подпис по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.) в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 27 и ал. 2 от ЗПК, които разкриват признаците на „електронен документ” по чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.) и при действието на ал. 2 на чл. 3 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.) се явяват материализирани в наложения от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмен формат. За несъстоятелността на оспорването на заемателката, че не била предварително запозната с Общите условия, говори декларацията й, че ги е проучила и ги приема безусловно, обективирана в електронното й Искане за кредит № *** от 28.07.2016 г. (л. 8 – л. 9), което притежава характеристиките по чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.) и е подписано от нея с електронен подпис ***. Следователно са били доведени до знанието й при договарянето и ги е потвърдила писмено по указанията на чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Твърдението й, че не й бил предоставен текстът на постигнатите индивидуални и общи уговорки, се опровергава от собственото й изказване, че безпроблемно е успяла да го изтегли от сайта на търговеца.

Доказва се също, че отпуснатата заемна сума й е била фактически предадена чрез изплащане на дълга й към същата финансова институция от 1 143, 49 лева по Договор № ***/21.05.2015 г. и трансфер на 1 856, 51 лева по банковата й сметка в „УниКредит Булбанк” АД с ΙΒΑΝ ***.

От тези от лимитативно изведените в чл. 22 от ЗПК предписания, които са конкретно относими, договорното съдържание отговаря единствено на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 12 от ЗПК, тъй като е съставено в шрифт, за който не се установява, да е по-малък от 12, и в него понятно са конкретизирани общият размер на кредита от 3 000, 00 лева и условията за усвояването му – чрез прихващане и банков превод, и е разяснено потребителското право на извлечение от сметка.

От аспекта на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 20 от ЗПК договорът не удовлетворява в достатъчна степен критерия за яснота, пълнота и прозрачност.

В него коректно са записани размерът, броят, периодичността и датите на платежите за издължаване във вид на погасителен план. Отбелязан е и лихвеният процент от 41, 50%, но без уточнение дали е фиксиран, променлив или референтен – ключово разграничение, пояснено в § 1, т. 4, т. 5, т. 5а и т. 6 от ДР на ЗПК. Пренебрегването му е особено съществен пропуск, по съображения че, ако се допуска промяна на цената на финансовия ресурс, би било необходимо да се посочат – което не е сторено – периодите, условията и процедурите за извършването й и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Липсва всякакво обяснение на начина на изчисляване на възнаградителната лихва, чийто размер в числово изражение – глобално или поне разпределен като компонент на вноските, също не е показан, което затруднява както потребителя, така и съда да провери самостоятелно и без специални знания точността на информацията и в частност дали оскъпяването, формирано като разлика от 1 464, 00 лева между сумарно дължимите се 4 464, 00 лева и заетите 3 000, 00 лева, е резултат от прилагането на лихвена ставка от 41, 50%. Неизвестността на методиката за формиране на лихвата, която наред с всички други пряко свързани с договора, известни на кредитора и подлежащи на заплащане от потребителя разходи (комисиони, такси с изключение на нотариалните, възнаграждение за кредитни посредници, за допълнителни услуги и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или когато предоставянето му е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия) участва в общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР от ЗПК, се пренася и върху показателя по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „обща сума, дължима се от потребителя“, равняваща се съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПК на сбора от общия размер на кредита и общите разходи по него по смисъла на § 1, т. 1 от ДР от ЗПК.

Според чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК годишният процент на разходите, който по договор е 50, 52%, е предназначен да изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изчислен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В разрез с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК обаче последните отсъстват от договорните реквизити, а в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК в тях не се споменава и лихвеният процент на ден при евентуално упражняване на правото на отказ, на което е посветен Раздел VІ от Общите условия.

В обобщение, договорът не осветлява потребителя за всички сведения, които могат да имат отражение върху обхвата на отговорността му, и по правилото на чл. 22 от ЗПК следва да се прогласи за недействителен, в каквато ситуация съгласно чл. 23 от ЗПК се връща само чистата стойност на заема без лихва или други разходи по него. Касае се за специфична законова последица, която, макар да е проявление на извъндоговорния институт на неоснователното обогатяване, се прилага служебно от съда.

Експертните констатации, кореспондиращи със заявеното от страните, навеждат, че ответницата е платила по кредита общо 1 323, 30 лева, които са отнесени за погасяване на главницата, възнаградителната лихва, неустойката за непредоставяне на обезпечение и законната лихва за забава съответно с 538, 19 лева, 577, 81 лева, 204, 00 лева и 3, 30 лева.

След приспадането на последните три суми от оставащата за връщане заемна такава от 2 461, 81 лева, доколкото в отговора и възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК се противопоставя, макар и общо формулирано, възражение за прихващане с основани на невалидни клаузи платежи, съдебният състав е мотивиран да заключи, че главният дълг съществува с настъпила изискуемост преди образуване на заповедното производство и искът за установяването му следва да се уважи до размера от 1 676, 70 лева, а за разликата до 3 000, 00 лева да се отхвърли.

Неоснователни са и претенциите за възнаградителна и мораторна лихва, тъй като по аргумент от чл. 23 от ЗПК от сделката не произлизат обременяващи правната сфера на заемателя акцесорни тежести. Мораторна обезвреда за периода от 03.09.2016 г. до 27.10.2017 г. не се дължи и защото връщането на лишената от кауза престация не е обвързано със срок и при уредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът изпада в просрочие след покана от кредитора, която се явява отправена най-рано в заявлението по чл. 410 от ГПК (в този смисъл Определение № 1441/01.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 746/1999 г., V г. о.). Законна лихва от подаването му до окончателното издължаване не се претендира с исковата молба и при съблюдаване на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес не се присъжда.

С оглед изхода на спора са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца, съразмерно на уважената част от исковете, съдебноделоводните му разноски по Списък по чл. 80 от ГПК (л. 104), както следва:

Ш в исковото производство в общ размер на 288, 54 лева, от които 33, 54 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на спора, 171, 00 лева – възнаграждение на вещо лице за изготвена съдебно-счетоводна експертиза, и 84, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от адвокат, уговорено и платено в пълен размер от 600, 00 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 02.02.2018 г. (л. 10),

Ш в заповедното производство в общ размер на 185, 53 лева, от които 33, 53 лева – внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и 152, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от адвокат, уговорено и платено в пълен размер от 400, 00 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 16.10.2017 г. (л. 14 от ч. гр. дело № 625/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай).

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно на отхвърлената част от исковете на ответната страна се полага възстановяване на разход от 31, 00 лева за експертиза.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Н.Д., ЕГН: **********,***, дължи на „ЗИ-МЕТРИКС” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Я.Р.С.Д. – гражданин на Република Франция, роден на *** г., в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от адв. Д.Р.Р., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Габрово, и адв. Х.А.М., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 1 676, 70 лева (хиляда шестстотин седемдесет и шест лева и седемдесет стотинки) – подлежаща на връщане главница по сключен помежду им Индивидуален договор за заем № ***/28.07.2016 г., за принудителното изпълнение на която е издадена Заповед № 360/20.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 625/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, като за разлика над уважения до пълния предявен размер ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове, предявени от „ЗИ-МЕТРИКС” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Я.Р.С.Д. – гражданин на Република Франция, роден на *** г., в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от адв. Д.Р.Р., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Габрово, и адв. Х.А.М., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу Д.Н.Д., ЕГН: **********,***, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по сключен помежду им Индивидуален договор за заем № ***/28.07.2016 г., както следва:

Ш сумата от 956, 70 лева (деветстотин петдесет и шест лева и седемдесет стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 28.07.2016 г. до 28.07.2018 г.;

Ш сумата от 350, 70 лева (триста и петдесет лева и седемдесет стотинки) – законната лихва за забава върху главницата за периода от 03.09.2016 г. до 27.10.2017 г.;

Ш сумата от 111, 84 лева (сто и единадесет лева и осемдесет и четири стотинки) – законната лихва за забава върху възнаградителната лихва за периода от 03.09.2016 г. до 27.10.2017 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 360/20.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 625/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, като неоснователни.

ОСЪЖДА Д.Н.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на „ЗИ-МЕТРИКС” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Я.Р.С.Д. – гражданин на Република Франция, роден на *** г., в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от адв. Д.Р.Р., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Габрово, и адв. Х.А.М., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, както следва:

Ш сумата от 288, 54 лева (двеста осемдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки) – съдебноделоводни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на спора, за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и за квалифицирана процесуална защита от адвокат, съразмерно на уважената част от исковете, и

Ш сумата от 185, 53 лева (сто осемдесет и пет лева и петдесет и три стотинки) – съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № 625/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, за държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от адвокат, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „ЗИ-МЕТРИКС” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Я.Р.С.Д. – гражданин на Република Франция, роден на *** г., в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от адв. Д.Р.Р., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Габрово, и адв. Х.А.М., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на Д.Н.Д., ЕГН: **********,***, сумата от 31, 00 (тридесет и един) лева – съдебноделоводни разноски в исковото производство за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.

ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на ч. гр. дело № 625/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ведно със заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в сила.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/МИ