Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.П., 25.07.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Александра
Сергева …………. и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 294 по описа за 2019 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 201 от 05.02.2019 г.
на П.ски районен съд, постановено по гр.д. № 8347/2017 г., във втората фаза на
делбеното производство съдът е поставил в дял на съделителя С.Ц.С.
следните недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***
по кадастрална карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД –
18 - 71 / 06. 06. 2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град П.,
ул. „***“ № 30, ет. 3, в сграда № 3, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение самостоятелния обект - жилище, апартамент с площ 93,88 кв.м.,
ведно с прилежащи МАЗА № 9 с площ 16,60 кв.м. и ТАВАН № 2 с площ 14, 93 кв. м,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обект ***, под
обекта - обект ***.3.6, над обекта - няма, който съгласно нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит чрез строеж на ЖСК № ***, т.VI, д. К –
1319 / 91 т. на нотариус при РС-П. е
описан като АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се в град П., на трети етаж в жилищната
сграда на ЖСК „***“, построена на ул. „***“ № 30, с обща площ 93,88 кв. м,
състоящ се от две стаи, дневна, столова с
бокс, антре, баня и клозет, ведно с принадлежащите му таван № 2 от 14,93
кв. м. и маза № 9 от 16, 60 кв.м. и припадащите се ид.ч. от общите части на
сградата и отстъпеното право на строеж, и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***.3.13
по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 71 / 06. 06. 2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град П., ул.“ ***“ № 30, ет. 0, в сграда № 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение
самостоятелния обект ГАРАЖ с площ 21,35кв.м. при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – обект ***.3.14
и ***.3.12, под обекта - няма, над обекта - ***.3.2, който съгласно нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез строеж на ЖСК № ***, т.VI,
д. К – 1319 / 91 т. на нотариус при РС-П. е описан като ГАРАЖ № 5, е изложение
изток, находящ се в същата жилищната сграда, с площ 21, 35 кв.м. и припадащите
се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.
С решението съделителят С.Ц.С. е осъден да заплати на
съделителката И.И.С. сумата от
444 66, 64 лв. за уравнение на
дела в шестмесечен срок от влизане на решението
в сила, както и да заплати на съделителката
Н.Ц.С. сумата от 11 116,66 лв. за
уравнение на дела в шестмесечен срок от влизане на решението в сила.
Със същото решение е поставен в дял на
съделителката И. И. С. следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО,
съставляващо УПИ ХVI, пл. № 609 в кв.79, находящ се в село *** с площ 1370 кв.
м, заедно с построената в него ЖИЛИЩЕ с площ 92 кв.м., НАВЕС с оградни стени с
площ 114 кв. м. и второстепенна постройка със застроена площ 41
кв.м., при съседи - от една страна улица, УПИ ХVII - 608, УПИ IV - 619, УПИ ХV –
610, като съделителката И.И.С. е осъдена да заплати на съделителя С.Ц.С. сумата от
1376, 90лв. за уравнение на дела
в шестмесечен срок от влизане на решението в сила, и на съделителката Н.Ц.С.
- сумата от 1376, 90лв.
за уравнение на дела в
шестмесечен срок от влизане на решението в сила.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от Н.Ц. Б. /с
предишна фамилия С./ . С жалбата се
поддържа довод, че решението на районния съд е неправилно, поради допуснати
нарушения на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост, като са
изложени подробни съображения в подкрепа на същия. Въззивната жалбоподателка
моли окръжния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови
възлагане на жилищния имот в гр. П. на майка й – съделителката И.С., като
същата бъде осъдена да заплати на другите съделители дължимите суми, съобразно
приетото заключение на вещото лице, за уравнение на дяловете, а всеки един от останалите два недвижими имота
да бъде поставен в дял, съответно на жалбоподателката и на нейния брат – съделителя
С.С..
Постъпила е също така въззивна жалба от С.Ц.С.,
чрез пълномощника му адв. В.В., срещу първоинстанционното решение в частта му,
с която И.С. е осъдена да му заплати сумата 1376,90 лв. за уравнение на дела му
от имота, находящ се в с. ***, както и в частта за присъдените разноски.
Жалбоподателят счита, че сумата, която следва да му бъде изплатена, се
изчислява като 1/3 от стойността на имота по заключението на вещото лице и е в
размер на 4190 лв. Счита също така, че неправилно е осъден да заплати държавна
такса в размер на 2668 лв., както и да заплати на съделителката И.С.
направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение, за вписване на
исковата молба и за вещо лице. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа
от процесуалния представител на страната.
Постъпила е и въззивна жалба от И.И.С.,
чрез пълномощника й адв. А.К., с която първоинстанционното решение се обжалва
изцяло като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изложени са съображения в
подкрепа на довода, че решаващият съд неправилно е извършил делбата в
хипотезата на чл. 349, ал. 2 от ГПК, която в случая не е приложима, а следва да
бъде уважена направената от въззивницата възлагателна претенция по отношение на
жилищния имот в гр. П. на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание
тази въззивна жалба се поддържа също от процесуалния представител на страната.
Постъпили са писмени отговори на
въззивната жалба, подадена от С.С., депозирани от Н. Б. и от И.С., с изразени в
тях становища за неоснователност на жалбата.
От своя страна С.С., чрез своя процесуален
представител, е представил писмени отговори на въззивните жалби, подадени от Н.
Б. и И.С., в които е изложил съображения за неоснователност на жалбите.
Настоящият съдебен състав на П.ски
окръжен съд намира, че и трите въззивни жалби са подадени в предвидения от
закона срок за обжалване на първоинстанционното решение, от надлежни страни в
процеса, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване на решението, с
оглед на което разглеждането им е процесуално допустимо, а по същество и трите
въззивни жалби се явяват основателни.
Производството е за съдебна делба във втората
му фаза по извършване на делбата.
С влязло в закона сила съдебно решение,
постановено в първата фаза на делбеното производство по гр.д. № 8347/2017 г. по
описа на П.ски районен съд, съдът допуснал да се извърши съдебна делба между И.И.С.,
С.Ц.С. и Н.Ц.С. /с настояща фамилия Б./ върху следните недвижими имоти:
1/.САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед РД – 18 - 71 / 06. 06. 2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в град П., ул. „***“
№ 30, ет. 3, в сграда № 3, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение самостоятелния обект - жилище, апартамент с площ 93,88 кв.м.,
ведно с прилежащи МАЗА № 9 с площ 16,60 кв.м. и ТАВАН № 2 с площ 14, 93 кв. м,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обект ***, под
обекта - обект ***.3.6, над обекта - няма, който съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез
строеж на ЖСК № ***, т.VI, д. К – 1319 / 91 т. на нотариус при РС-П. е описан
като АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се в гр.П., на трети етаж в жилищната сграда на
ЖСК „***“, построена на ул. „***“ № 30,
с обща площ 93,88 кв. м, състоящ се от две стаи, дневна, столова с бокс, антре, баня и клозет, ведно с
принадлежащите му таван № 2 от 14,93 кв. м. и маза № 9 от 16, 60 кв.м. и
припадащите се ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж.
2/.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***.3.13 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД – 18 – 71 / 06. 06. 2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град П., ул. „***“ № 30, ет.0, в сграда № 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение
самостоятелния обект ГАРАЖ с площ 21,35кв.м. при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – обект ***.3.14
и обект ***.3.12, под обекта - няма, над
обекта - ***.3.2, който съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез
строеж на ЖСК № ***, т.VI, д. К – 1319 / 91 т. на нотариус при РС-П. е описан като ГАРАЖ № 5, с изложение изток,
находящ се в същата жилищната сграда с площ 21, 35 кв.м. и припадащите се идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж.
3/. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в с. ***,
представляващ парцел XVI, пл.№ 609, в кв. 79
по плана на селото, с площ от 1370
кв.м., заедно с построените в имота ЖИЛИЩЕ с площ 92 кв.м., НАВЕС
с оградни стени с площ 114 кв.м.
и второстепенна постройка със застроена площ 41 кв.м.
Делбата
е допусната при следните квоти: по отношение на първите два имота – 4/6 идеални
части за И.И.С. и по 1/6 идеална част за С.Ц.С. и Н.Ц.С. /с настояща фамилия Б./, а по отношение на третия имот – по 1/3 идеална
част за всеки от съделителите И.И.С., С.Ц.С. и Н.Ц.С..
Във втората фаза на съдебната делба
първоинстанционният съд е разгледал
възлагателните претенции на съделителите И.С. и С.С. по отношение на първия
допуснат до делба недвижим имот – жилище
/апартамент/ в гр. П. и макар че не е посочил правната им квалификация,
от мотивите на обжалваното решение може
да се направи извод, че и двете претенции са разгледани в хипотезата на чл.
349, ал. 2 от ГПК.
По делото е безспорно, че допуснатите до делба апартамент и гараж в
гр. П. са били съпружеска имуществена
общност, прекратена със смъртта на общия наследодател Ц.Н. С., с оглед на което
е определена и квотата в съсобствеността на тези имоти, притежавана от
преживялата съпруга И.С., а именно 4/6 идеални части.
За установяване поделяемостта на допуснатите до делба недвижими имоти и
възможността делбата да се извърши съобразно определените квоти на
съделителите, в първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа
експертиза. От приетото заключение по същата става ясно, че и трите имота са
неподеляеми. Със заключението е определена стойността на отделните имоти и
равностойността на дяловете на съделителите от делбената меса, съобразно
определените от съда квоти.
Прекратяването на съсобствеността в
делбеното производство може да се осъществи
чрез следните, предвидени в
закона способи: възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 или ал. 2 от ГПК; теглене
на жребий по чл. 352 от ГПК; разпределение на имотите по реда на
чл. 353 от ГПК или чрез
изнасянето им на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали
броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на
съделителите.
Съгласно общия принцип за извършване на
делбата, всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбеното
имущество. Само при неподеляемост и невъзмомжност за възлагане, делбеният имот
следва да се изнесе на публична продан и
съделителите да получат паричната равностойност на дела си от продажната му
цена.
При направено искане за възлагане,
съдът преценява всички релевантни факти и обстоятелства и квалифицира
претенцията според основанието за възлагане, на което тя отговаря. Съгласно чл. 349, ал. 1 от ГПК, ако неподеляемият имот
е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта
на единия съпруг и преживелият съпруг няма собствено жилище, съдът по негово
искане може да го постави в негов дял, като уравнява дяловете на останалите
съделители с други имоти или с пари. Според ал. 2 на чл. 349 от ГПК, ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска да бъде
поставено в негов дял, като дяловете на съделителите се уравняват с друг имот
или с пари.
В настоящия случай в хода на
първоинстанционното производство е установено, че допуснатият до делба имот,
педставляващ жилище /апартамент/ с административен адрес: гр. П., ул. „***“ №
30, ет. 3, ап. 9, е неподеляем, собствеността върху същия е придобита в режим
на СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг /общия наследодател Ц. С./ и
преживялата съпруга – съделителката И.С. е предявила възлагателната си
претенция за този имот в делбеното производство още с депозираната от нея искова молба, т.е. в
рамките на преклузивния срок по чл. 349,
ал. 4 от ГПК, като между страните по делото не е било спорно, че тя няма друго
собствено жилище.
В този смисъл въззивният съд
приема, че заявената от И.С. възлагателна претенция е с правна квалификация чл.
349, ал. 1 от ГПК и са налице всички, предвидени в закона предпоставки за
уважаването й.
Наличието на предпоставките за
възлагане на имота по чл. 349, ал. 1 от ГПК изключва разглеждането на
претенцията на съделителя С.С. по чл. 349, ал. 2 от ГПК за същия имот /вж. ТР №
1/2004 г. на ВКС, ОСГК/. При конкуренция на правните основания за възлагане
според даденото в цитираното тълкувателно решение разрешение се прилага принципа, че специалният закон
изключва приложението на общия.
При това положение събраните в хода на
първоинстанционното производство гласни доказателства се явяват неотносими и не
следва да бъдат обсъждани.
За пълнота на изложението следва да
бъде посочено, че съсобствеността върху
делбения имот, представляващ жилище
/апартамент/ в гр. П., в случая е възникнала в резултат на прекратена СИО и
наследяване, но доколкото имотът е бил придобит в режим на СИО, прекратена със
смъртта на единия съпруг и преживелият съпруг наследява заедно с други
наследници на общия наследодател, то не е налице т.н. „смесена съсобственост“.
Константната съдебна практика приема, че при такава хипотеза съсобствеността
възниква от един юридически факт – смъртта на наследодателя, водеща до
прекратяване на съпружеската имуществена
общност и до наследяване.
Предвид тези съображения,
въззивният съд намира, че в дял на съделителката
И.С. следва да бъде поставен допуснатия до делба недвижим имот, представляващ жилище
/апартамент/ в гр. П. /дял първи от заключението на вещото лице/, по отношение
на който имот същата своевременно е
заявила възлагателна претенция по чл. 349, ал. 1 от ГПК и претенцията й е
основателна.
Тъй като до делба са допуснати общи
три недвижими имота, които са неподеляеми и съделителите са общо трима, за уравнение на дяловете следва да бъде
поставен в дял по един от останалите два имота, съответно на съделителя С.С. и на съделителката Н. Б..
В тази връзка следва да се има
предвид, че двата имота не са равностойни по вид и местонахождение – единият
представлява нежилищен обект /гараж/ в жилищна сграда в гр. П., а другият
представлява поземлен имот с намиращите се в него жилищна сграда, навес и второстепенна постройка, но в друго населено
място – с.***. Наред с това, квотите на съделителите по отношение на тези два
имота са различни – С.С. и Н. Б. притежават по 1/6 идеална част от гаража и по
1/3 идеална част от недвижимия имот в с. ***.
При това положение настоящият
съдебен състав на въззивната инстанция счита, че в дял на съделителя С.С.
следва да бъде поставен недвижимия имот в с. *** /дял трети от заключението/,
включващ и жилище, от който имот този съделител притежава по-голяма идеална
част, в сравнение с притежаваната от него идеална част от другия имот /гараж в гр. П./ и доколкото е заявил все
пак в делбеното производство възлагателна претенция за жилище, макар и за друго
такова, а гаражът /дял втори от
заключението/ следва да бъде поставен в
дял на съделителката Н. Б., която изрично е заявила, че няма претенции относно
начина, по който да бъдат уравнени дяловете на съделителите с недвижими имоти.
С оглед определената със
заключението на вещото лице равностойност
на дяловете на съделителителите спрямо стойността на цялата делбена
маса, а именно: за И.И.С. – 60 190 лв., за С.Ц.С. и за Н.Ц. Б. - по 18 190 лв., за паричното уравнение на дяловете И.С., която
получава недвижимия имот по дял първи от
заключението на стойност 72 470 лв.,
следва да заплати на Н. Б., която получава недвижимия имот по дял втори от
заключението на стойност 11 530 лв.,
сума в размер на 6 660 лв. и на С.С., който получава недвижимия имот по
дял трети от заключението на стойност 12 570 лв., сума в размер на 5 620
лв.
По изложените съображения и предвид
несъвпадащите изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното първоинстанционно
решение следва да бъде отменено изцяло, като въззивната инстанция се произнесе
по съществото на спора във втората фаза на делбеното производство в посочения
по-горе смисъл.
Тъй като в случая между страните няма
спор за наличието на съсобственост, за участниците в съсобствеността и за
квотите в съсобствеността, то дължимите от съделителите държавни такси за делбеното производството и дължимите от тях разноски за вещо лице
следва да бъдат определени съобразно правилото на чл. 355 от ГПК, като за
сметка на всеки съделител остават направените от него разноски за адвокатски
хонорар. Що се касае до претендираните разноски за вписване на исковата молба,
по делото не са представени доказателства, удостоверяващи същите. В този смисъл И.С. следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на П.ски окръжен съд държавна такса в размер на 2407,60 лв.,
а С.С. и Н. Б. - по 727,60 лв., като
последните двама бъдат осъдени да заплатят по 28,26 лв. на И.С. за сторените от нея разноски за вещо лице.
Доколкото и трите въззивни жалби се явяват основателни, то разноските за
настоящото въззивно производство следва да останат за сметка
страните така, както са направени от тях.
Така мотивиран и на основание чл.
371, ал. 1 от ГПК, П.ският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 201 от 05.02.2019 г. по гр.д. № 8347/2017 г. по описа
на П.ски районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на И.И.С.,***, ЕГН **********,
на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по
кадастрална карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД – 18 - 71 /
06. 06. 2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град П., ул. „***“ № 30, ет. 3, в сграда № 3, разположена
в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение самостоятелния обект - жилище, апартамент с площ 93,88 кв.м.,
ведно с прилежащи МАЗА № 9 с площ 16,60 кв.м. и ТАВАН № 2 с площ 14, 93 кв. м,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обект ***, под
обекта - обект ***.3.6, над обекта - няма, който съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
чрез строеж на ЖСК № ***, т.VI, д. К – 1319 / 91 т. на нотариус при РС-П. е
описан като АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се в гр.П., на трети етаж в жилищната
сграда на ЖСК „***“, построена на ул. „***“
№ 30, с обща площ 93,88 кв. м, състоящ се от две стаи, дневна, столова
с бокс, антре, баня и клозет, ведно с
принадлежащите му таван № 2 от 14,93 кв. м. и маза № 9 от 16, 60 кв.м. и
припадащите се идеални части от общите
части на сградата и отстъпеното право на строеж.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С.Ц.С.,***, ЕГН **********,
следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в с. ***, представляващ
парцел XVI, пл.№ 609, в
кв. 79 по плана на селото, с площ от 1370
кв.м., заедно с построените в имота ЖИЛИЩЕ с площ 92 кв.м., НАВЕС
с оградни стени с площ 114 кв.м. и второстепенна постройка със застроена
площ 41 кв.м, при съседи по нотариален акт № 5, том I, рег.№ 23/18.09.1998 г. на нотариус при РС-Ч.: от една страна
– улица, Г.И.Л., А.Л. и Ц.Д.С., а по скица № 107/06.10.2017 г., издадена от
Община Ч.: улица, УПИ XVII-608, УПИ IV-619 и УПИ XV-610.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Н.Ц. ***, ЕГН **********,
следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***. по
кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 71 / 06. 06. 2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град П., ул. „***“ № 30, ет.0, в сграда № 3,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение
самостоятелния обект ГАРАЖ с площ 21,35кв.м. при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – обект
***. и обект ***.3.12, под
обекта - няма, над обекта - ***.3.2, който съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
чрез строеж на ЖСК № ***, т.VI, д. К – 1319 / 91 т. на нотариус при РС-П. е описан като ГАРАЖ № 5, е
изложение изток, находящ се в същата жилищната сграда с площ 21, 35 кв.м. и
припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.
ОСЪЖДА И.И.С., ЕГН **********, да
заплати на С.Ц.С., ЕГН **********, сумата от 5620 лв. /пет хиляди шестотин и
двадесет лева/ за уравнение на дяловете, заедно със законната лихва върху тази
сума от влизане в сила на решението до окончателното плащане.
ОСЪЖДА И.И.С., ЕГН **********, да
заплати на Н.Ц. Б., ЕГН **********, сумата от 6660 лв. /шест хиляди шестотин и
шестдесет лева/ за уравнение на дяловете, заедно със законната лихва върху тази
сума от влизане в сила на решението до окончателното плащане.
УКАЗВА, че сумите за уравнение на
дяловете следва да бъдат изплатени в шестмесечен срок от влизане в сила на
решението за възлагане, като в противен случай решението за възлагане се
обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан, както и че за
вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите могат да впишат законна
ипотека.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 от ГПК И.И.С., ЕГН **********, да заплати по сметка
на П.ски окръжен съд сумата от 2407,60 лв., представляваща дължимата от нея държавна
такса по иска за делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 от ГПК С.Ц.С., ЕГН **********, и Н.Ц. Б., ЕГН **********,
да заплатят по сметка П.ски окръжен съд по
727,60 лв. всеки един от тях, които суми представляват дължимата от тях
държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 от ГПК С.Ц.С., ЕГН **********, и Н.Ц. Б., ЕГН **********,
да заплатят на И.И.С., ЕГН **********, по 28,26 лв. всеки един от тях за
сторените от нея деловодни разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: