О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
09.07.2020 год., гр. Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година, като
разгледа докладваното от съдия-докладчик Т. Милева адм.дело №134 по описа на
ДАС за 2020 г. намира следното:
Производството по делото е образувано по
жалба на Министерство на правосъдието против Акт за установяване на задължения
по чл.107, ал.3 от ДОПК, №1097-1/05.04.20017 г. на Ст. инспектор „МДТ“ в
Дирекция „Финанси е местни приходи“ при община Тервел, с който АУЗ са
установени задължения за ТБО за 2013, 2014, 2015 и 2016 г. АУЗ е издаден на
Районна прокуратура Тервел. Акт за установяване на вземане е потвърден с
Решение №8/09.12.2019 г. на Директор на Дирекция „МФП“ при община Тервел.
В жалбата се излагат обстоятелства, че
издадения акт и потвърдителното решение са неправилни и незаконосъобразни,
поради нарушение на административнопроизводствените правила, включително
немотивираност, нарушаване на материалния закон и несъответствие с целта на
закона. Твърди се, че актът е издаден за имот, находящ се в гр. Тервел, ул.
„Св. Св. Кирил и Методий“, №2, ет.1, представляващ сграда с идентификатор на ПИ
72271.501.1198. Съгласно Решение №9-140/02.11.20015 г. на Общински съвет Тервел
и Заповед №671/27.12.2005 г. на Кмета на община Тервел имота е предоставен за
управление на Районна прокуратура гр. Тервел. Сочи се, че съгл. §83 от ПЗР на
ЗИДЗСВ в тримесечен срок от влизането в сила на закона, управляваните от МП
недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към ВСС, като се
предават заедно с цялата свързана с тях документация. С Протокол от 16.06.2016
г. досието на имота е предадено от представители на МП на представители на ВСС.
Всички доводи изложени в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния
представител на ответника, касаят единствено и само факта, че вече ВСС
стопанисва и управлява недвижимите имоти на съдебната власт, поради което е и
налице заместване в дълг, поради което и отговорността не е на МП. От
жалбоподателя не се оспорва факта, че услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения,
честотата на територията за обществено ползване по отношение на недвижимия имот
се предоставят от община Тервел.
Ответника
по жалбата, не изразява становище по същата.
Съдът, след като се запозна с така депозираната жалба,
обжалвания акт и приложените по делото доказателства, приема, че жалбата е
процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу акт, който не засяга правата
и законните интереси на оспорващият, поради което е налице
липса на правен интерес от оспорване по смисъла на чл. 159 т. 4 от АПК, поради
следните съображения:
С Решение №9-140 от 07.11.2005 г. на Общински съвет Тервел е решено
Община Тервел да предостави безвъзмездно на Районна прокуратура гр. Тервел за
управление част от нежилищна административна сграда, находяща се в УПИ І,
кв.105, пл. №1138 по ПУП на гр. Тервел, а именно – шест броя помещения, един
склад, сервизно помещение, фоайе, коридор и обособен самостоятелен вход, всички
разположени на първи етаж, с полезна площ 120 кв.м. и спомагателна площ 35
кв.м. Със Заповед №671/27.12.20015 г. на Кмета на община Тервел е предоставен
безвъзмездно, посочения по-горе недвижим имот, находящ се в гр. Тервел, ул.
„Св. Св. Кирил и Методий“ №2 за управление на Районна прокуратура гр. Тервел.
С Решение №3-62 от 31.08.2015 г. на Общински съвет Тервел, посочения
по-горе недвижим имот е предоставен за управление и стопанисване на
Министерството на правосъдието. В тази връзка е издадена е Заповед на Кмета на
община Тервел №13/12.01.2016 г. Между Община Тервел и Министерство на
правосъдието е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездно право на управление
върху имот – общинска собственост от 06.04.2016. В същия е посочено, че имота
се предоставя на МП за нуждите на РП Тервел. В раздел ІV „Права и задължения на
ползвателя“, изрично е посочено, като ползвател РП Тервел, като в чл.14 е
записано „всички разходи за ел. енергия, вода, телефон, интернет и други
разходи по текущото поддържане и експлоатация на имота са за смета на
ползвателя – РП Тервел“.
На 16.06.2016 г. е съставен приемо-предавателен протокол, с който МП
предава владението на недвижим имот, находящ се в гр. Тервел, ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“ №2 на ВСС.
АУЗ №1097-1/05.04.2017 г. е издаден на Районна прокуратура гр. Тервел за
задължения за ТБО за периода 2013, 2014, 2015 и до 30.06.2016 г. Същият е
връчен на Районна прокуратура гр. Тервел на 28.04.2017 г. В законоустановения
срок не е постъпила жалба от РП Тервел.
След като не са постъпили изискуемите данъци от страна на РП Тервел, от
страна на община Тервел са предприети действия по събирането им. Съобщението за
задълженията на РП Тервел е изпратено на ОП Добрич, от където е отговорено, че
разходите за ТБО са за сметка на бюджета на ВСС. В последствие от ВСС е
изпратено писмо до кмета на община Тервел и ОП Добрич, в което се заявява, че
до 16.06.2016 г. имотът е бил в управление на МП и средствата за местни данъци
и такси са осигурявани по бюджета на МП. Поради горното, кмета на община Тервел
е сезирал и МП в лицето на Главния секретар, като го е уведомил за издадения
АУЗ, връчен по надлежния ред на Районна прокуратура гр. Тервел, като е
посочено, че към дата 17.10.2019 г. няма постъпили плащания.
Министерство на правосъдието са подали жалба срещу АУЗ по чл.107, ал.3
от ДОПК, №1097-1/05.04.20017 г. Решаващият орган Директор на Дирекция „ФМП“ при
община Тервел се е произнесъл с Решение №8/09.12.2019 г. В мотивите на същото е
прието, че издадения АУЗД е връчен надлежно на РП Тервел на 28.04.2017 г. с
обратна разписка, поради което и жалбата е нередовна и не е подадена в срок.
Независимо от изложеното в мотивите, в диспозитива си органа е потвърдил изцяло
АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК, №1097-1/05.04.20017 г, издаден от орган по
приходите в отдел „МДТ“ към Дирекция „ФМП“ при община Тервел, като
законосъобразен, за установени задължения от РП Тервел.
Решението е връчено на МП на 13.12.2019
г. Жалбата срещу същото е постъпила в Община Тервел на 02.01.2020 г. Видно от
известие за доставяне, жалбата е изпратена от МП на 23.12.2019 г.
Съгласно чл. 147 от АПК право да оспорват административният акт имат гражданите и
организациите, чийто права, свободи или законни интереси са нарушени или
застрашени от него или за които той поражда задължения. Нормата е обща,
наличието на правен интерес за жалбоподателя следва да се изведе от прякото и
непосредствено засягане правата и интересите му от атакувания административен
акт. Това правило е приложимо винаги, когато липсва друга правна норма от
специален закон, която да урежда кръга на лицата, чийто права се засягат от
конкретният административен акт, издаван по съответния специален закон. Правото
на съдебна защита на правните субекти срещу всички административни актове,
които ги засягат е регламентирано в нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ. Съдържанието на понятието "засягане" е изяснено
от Конституционния съд в Тълкувателно решение № 21/1995 г. С него той е приел,
че "административният акт засяга по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, респ.
организации, когато нарушава или застрашава техни права или законни
интереси". Това обективно нарушаване или застрашаване на субективното
право или законен интерес на гражданин, юридическо лице или организация е
материалноправното основание за включването му в кръга на съдебно обжлваемите актове.
Същевременно това материално основание легитимира процесуалноправния интерес от
съдебното обжалване на административния акт. Недопустимо е обжалването на акта
от лице, чиито права или законни интереси пряко не са нарушени или застрашени.
Правният интерес за обжалване предпоставя предотвратяване на неблагоприятни
правни последици и представлява абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на жалбата срещу административния акт възниква тогава, когато
административното произнасяне реално е довело до установяването на определено
правно положение между конкретни правни субекти към момента на издаване на
административния акт. Освен това интересът трябва да е личен и пряк, т. е.
административният акт да засяга правната сфера на оспорващия като
непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава
задължения за оспорващия или създава права на трето лице, с което уврежда
жалбоподателя.
За да бъде осъществен
съдебният контрол върху определен административен акт, компетентният съд следва
да е надлежно сезиран от оспорване, подадено от лицата, чиято правна сфера,
/като права задължения и правни интереси/ посоченият акт следва да засяга по
неблагоприятен начин. Извън така очертаният кръг лица, други правни субекти,
респ. организации по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК, не могат да оспорват редовно един
административен акт, респ. да сезират валидно съдът да разгледа правния спор по
неговата законосъобразност. Адресат на акта очевидно не е жалбоподателят.
3аконодателят изрично и недвусмислено е приел, че активно процесуално
легитимиран, имащ право да оспори конкретен индивидуален административен акт е
само неговия адресат. Безспорно жалбоподателят в това съдебно производство не е
адресат на акта и следователно не може да го оспори. Това обуславя изискването за
наличие на личен, пряк и непосредствен правен интерес от обжалване, като
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. При това
положение и доколкото жалбоподателят не е адресат на административния акт и по никакъв начин не се установява пряк и непосредствен
личен интерес от търсената съдебна защита, по арг. от чл. 15, ал. 1 от АПК, съдебното производство подлежи на прекратяване поради
недопустимост.
Дори да се приеме, че Министерство
на правосъдието е имало задължението да заплаща данъците и таксите на обектите,
които се стопанисват от прокуратурите /т.е, че е засегнат от този акт/, то
жалбата подадена срещу акта е просрочена. Безспорно е, че АУЗ е връчен редовно
на РП Тервел, т.е. срокът за обжалване е започнал да тече именно от момента на
връчване на РП Тервел. Дали РП Тервел е уведомила МП или не за издадения акт е неотносимо към настоящия
спор. Срокът за обжалване на акта е изтекъл на 12.05.2017 г., както правилно е
отбелязъл в мотивите си административния орган.
С оглед гореизложеното съдът приема, че така
депозираната жалба е процесуално недопустимо, тъй като оспорващият няма правен
интерес от оспорването на акта, поради което е налице хипотезата на чл. 159 т. 4 от АПК за прекратяване на производството и оставяне на жалбата
без разглеждане
Тъй като в съдебно заседание на
24.06.2020 г. е даден ход по същество на делото, същият следва да бъде отменен.
Предвид изложеното и на осн. чл.159, т.1,
т.4 от АПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно
определение от с.з. на 24.06.2020 г., с което е даден ход на делото по
същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Министерство на правосъдието против
Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, №1097-1/05.04.20017
г. на Ст. инспектор „МДТ“ в Дирекция „Финанси е местни приходи“ при община
Тервел.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело №134/2020 г. по описа на ДАС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в
7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
ДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: