Р E Ш Е Н И Е
№ 418
гр.Плевен, 27.09.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи септември две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
Членове:
Снежина Иванова
Виолета Н.
при
секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иво Радев, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 600 описа за 2023 год. на Административен съд - Плевен за 2023 год. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 267 от 31.05.2023 г.,
постановено по анд № 20234430200838/2023 г., Районен съд – Плевен е изменил
Наказателно постановление № 15-2300007 от 02.03.2023 г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище гр.Плевен, с което на основание чл.416 ал.5,
във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда КТ), на „Н. Дизайн“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Л., ул.“к.“ № 42,
вх.А, ап.4, с управляващ и представляващ дружеството Х.В.Н., с ЕГН **********,
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева,
като е намалил размера на имуществената санкция на 1500 лева и е осъдил
дружеството да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
гр.София 80 лв. юрисконсултско възнаграждение. Административното наказание е
наложено за нарушение на чл.62 ал.1, във връзка с чл.1 ал.2 от КТ, за това, че
на 19.12.2022 г. в 13,43 часа, при проверка на място в обект шивашки цех, стопанисван
от дружеството, намиращ се в гр.Плевен, ул. „Васил Левски“ № 1, ет.6 и при
извършена документална проверка на 6.01.2023 г. в офиса на Дирекция „ИТ“ със
седалище Плевен, е констатирано нарушаване разпоредбите на трудовото
законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, а именно:
дружеството, в качеството си на работодател, на 19.12.2022 г. в 13,43 часа е
приело на работа в горецитирания обект лице, което да изпълнява трудови функции
като „шивач“, без да има сключен трудов договор в писмена форма.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от „Н. Дизайн“ ЕООД, чрез
адвокат П.Д. от Адвокатска колегия – Враца, който счита същото за неправилно. Счита,
че съдът е допуснал процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен
анализ на събраните по делото доказателства, довели до неправилност на
фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи,
изложени в атакувания съдебен акт. Сочи, че при събраните по делото
доказателства районният съд е стигнал до извода, че отношението между
жалбоподателя и лицето съдържа основните елементи на трудовоправно отношение
като място на работа, характер на работата, трудово възнаграждение,
продължителност на работния ден и седмица.
Твърди, че съдът не е изпълнил задължението да оцени всички
доказателства и е допуснал съществено нарушение на процесуални правила при
постановяване на решението, които са го лишили да направи обоснован и правилен
извод относно изпълнителното деяние, авторството и вината на дееца и така
постановеното решение се основава единствено и само на недопустими от закона
предположения. Според касатора решението е необосновано, т.к. от събраните по
делото доказателства не може да се направи извода, който е направил въззивния
съд. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Д.,
който излага подробни съображения за неправилност на въззивното решение,
моли съда да го отмени и да отмени
оспореното НП.
Ответникът, Директорът на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Плевен, в съдебно заседание се
явява лично и излага подробни съображения за неоснователност на депозираната
касационна жалба, моли съда да я отхвърли.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че АУАН №15-23000037/06.01.2023г. е съставен от инспектор по
приходите па основание чл. 416, ал.1 от КТ на „Н. Дизайн“ ЕООД, гр.София, ЕИК:*********,
за следното нарушение: При проверка на място, извършена на 19.12.2022 година в
13:43 часа в обект: шивашки цех, намиращ се в гр. Плевен, ул. „Васил Левски”
№1, ет.6, стопанисван от „Н. Дизайн" ЕООД, и при извършената документална
проверка на 6.01.2023 година в офиса на Дирекция ,,ИТ' със седалище Плевен е
констатирано нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство по
осъществяване на трудовите правоотношения, а именно: „Н. Дизайн" ЕООД в
качеството си на работодател на 19.12.2022 година в 13:43 часа е приел на
работа в горецитирания обект лицето А. К. К. с ЕГН: ********** да изпълнява
трудови функции, а именно „шивач", без да има със същия сключен трудов
договор в писмена форма. При извършената проверка на място в обекта на
19.12.2022 година в 13:43 часа лицето е установено да престира работна сила
като „шивач". Лицето заявило, че работи от 19.12.2022 година пробно, без
сключен трудов договор и с работно време от 10:00 часа до 14:30 часа с
определено работно място - шивашки цех в гр. Плевен, ул. „Васил Левски"
№1, ет.6. С това е нарушен: чл.62, ал.1 т.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. Въз
основа на АУАН е издадено оспореното пред РС наказателно постановление, което
санкционира дружеството с имуществена санкция в размер на 2000/две хиляди/
лева.
Съдът приел, че описаната в НП фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства и от показанията
на разпитания непосредствено в съдебно заседание актосъставител П. М. Т., от
които установил, че по получен устен сигнал от лица, работещи в друга шивашка
фирма, в която били на проверка, че в сградата на ОАПС на ул. „Васил Левски“,
на шестия етаж има шивашка фирма, в която се извършва трудова дейност без
трудови договори. Свидетелката съобщила, че на 19.12.2022 г. посетили обекта с
М. Б. и Д. Ц.. В помещението заварили пет жени, които извършвали трудова
дейност като шивачки - шиели дълги, сатенени поли. Заявила, че им раздали по
една декларация, която да попълнят, свързана с трудовите правоотношения с
работодателя. Всички, в това число и посоченото в АУАН лице декларирали, че в
момента нямат сключени трудови договори
и са дошли да се пробват, дали ще им хареса и дали ще могат да се справят, за
да останат там на работа. Проверяваните лица заявили, че в същото време всички
са регистрирани в Бюрото по труда и получават обезщетения за безработица. Св.посочила,
че извикали управителката за документална проверка на 19.12.2022г. и съставили
актовете, затова, че лицата работят без трудови договори. В хода на съдебното
производство била разпитана и свидетелката
М. Г. Б., която заявила, че в качеството й на служител в Дирекция „ИТ“
Плевен, на 19.12.2022 година посетили шивашки цех, който се помещавал в
сградата на ОАПС с цел извършване на проверка. Проверката била по повод подаден
устен сигнал от работници, работещи в друга шивашка фирма. При посещението в
обекта установили, че пет лица извършват трудова дейност, като шивачки. Посочила,
че лицата, работещи в обекта, в това число и А. К., декларирали в декларациите,
които им раздали, че нямат сключени трудови договори с шивашката фирма „Н.
Дизайн“ ЕООД. Заявила, че на 19.12.2022г. извършили документална проверка на
дружеството и св.П. Т. съставила АУАН за това, че е допуснато лице да извършва
трудова дейност без да има трудов договор. Посочила, че при документалната
проверка, работодателят представил вече сключен трудов договор, но от дата
20-ти декември, и уведомление за регистрация на трудовия договор, също от 20-ти
декември.
Въззивният съд приел, че показанията
на св. М. Б. и П. Т. се потвърждават и от показанията на св. Д. И. Ц.,
присъствал при извършване на проверката и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение. Свидетелят заявил, че на 19.12.2022
година, заедно с други служители на ДИТ-Плевен извършили проверка в шивашки
цех. Поводът бил, че при извършена предходна проверка в друга шивашка фирма
получили устен сигнал, че във въпросния цех работят лица без трудови договори,
които са регистрирани в Бюрото по труда и вземат обезщетение. Посочил, че в
помещението заварили пет жени, които извършвали трудова дейност. Жените казали,
че работят от няколко дни, а въпросното лице, посочено в акта, обяснило, че е
дошло да се пробва дали ще й хареса работата. Посочил, че лицата попълнили
писмено декларации, относно техните правоотношения. При документалната проверка
и в регистрите на НАП се установило, че тези лица нямат сключени трудови
договори.
Съдът кредитирал изцяло
показанията на свидетелите М. Б., П. Т. и Д. И. Ц., като логични,
последователни и взаимно допълващи се, подкрепящи се и от писмените
доказателства по делото.
Съдът изслушал и показанията на
разпитаната свидетелка А. К. К., която
заявила, че на 19.12.2022г. отишла в шивашкия цех да се пробва дали ще й хареса
работата. Посочила, че ушила пет поли, за които имала уговорка да й бъде
изплатено възнаграждение в размер на 20 лева. Заявила, че към момента на извършване на проверката не е имала сключен
нито трудов, нито граждански договор.
При така приетата за установена
фактическа обстановка, въззивният съд направил следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.1.
ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими
нормите на КТ. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма
- чл.61. ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя
и работодателя преди постъпването па работа. От доказателствата по делото съдът
приел за безспорно установено, че А. К. К. е предоставяла работна сила за
жалбоподателя, като е осъществявала трудова дейност в обект, стопанисван от него, с оглед на което приел, че е налице трудовоправно отношение, за което са приложими
разпоредбите на КТ. Предоставянето на работна сила се потвърждава изцяло от
съдържанието на попълнената декларация но чл. 402 от КТ, а представеният
граждански договор съдът приел, че е създаден след извършване на проверката за
нуждите на производството. Съдът приел за безспорно, че към момента на
извършване на проверката работодателят не е представил на проверяващите лица
граждански договори. Фактът, че К. собственоръчно е попълнила декларация по чл.402
от КТ, като именно изпълненият от
нея ръкописен текст удостоверява конкретните елементи на трудовото
правоотношение, приел за релевантен, още повече, при липса на данни и твърдения, че при отразяването в
декларацията на конкретните елементи на трудовото отношение, А. К. е действала
под натиск, грешка или при предварително оформени отговори. Изложеното от
лицето при разпита му в съдебно заседание на 22.05.2023г. според въззивния съд не
опровергава това обстоятелство. Съдът изложил съображения, че показанията на свидетелката се отличават с
вътрешни противоречия и не кореспондират с релевантните писмени доказателства.
От една страна К. твърди, че била безработна, а от друга, че е отишла да се
пробва дали ще й хареса работата. Според нейните показания тя имала 14 годишен
трудов стаж и то само в шивашки фирми, а от друга че първият ден е отишла на
работа да се пробва, след което управителят на фирмата следвало да прецени дали
се е справила с работата. В тази връзка съдът направил извод, че процесното
административно нарушение е извършено - работодателят не е сключил трудов
договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа, поради
което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „Н. Дизайн“ ЕООД, ЕИК:********* на
основание чл.414, ал.З от КТ, предвиждащ
наказание "имуществена санкция" или "глоба" в размер от 1
500 до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал, 1,
чл. 62. ал. 1 или 2 и чл. 63. ал. 1 или 2 от КТ.
Съдът изложил мотиви, че доколкото
се касае за нарушение, извършено от
юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и
безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се
изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на
сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при
осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията,
които му вменява законът и като не е сторил това, правилно му е наложена имуществена санкция.
Въззивният съд, при извършената служебна проверка не констатирал да са допуснати нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за
отмяна на наказателното постановление. Приел, че АУАН и атакуваното
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно
описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят. От изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога и къде е извършено, каква е неговата правна квалификация,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до
степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма на чл. 61, ал, 1 вр. чл. 1. ал. 2 от КТ, както и на
санкционната такава по чл.414. ал.З от КТ. При събраните по делото
доказателства, съдът стигнал до извод, че отношението между жалбоподателя и
лицето съдържа основните елементи на трудовоправно отношение като място на
работа, характер на работата, трудово възнаграждение, продължителност на
работния ден и седмица. Съдът направил извод, че при това фактическо положение
наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен в писмена форма
трудов договор между работодателя „Н. Дизайн“ ЕООД, и работника А. К. К., след
като последната реално е изпълнявала трудови задължения, представлява нарушение
на чл. 61, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. подлежащо на административно
наказание.
Независимо от извода за
съставомерност и доказаност на вмененото на дружеството нарушение, въззивният
съд приел, че в случая наложената от Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - Плевен имуществена санкция е в размер на 2000,00 лв., без да са
посочени в наказателното постановление съображения за налагане на този по-висок
размер на административното наказание. Според мотивите на оспореното решение, във
всички случаи, когато санкционният орган налага наказание, различно от
предвидения в закона минимум, той е длъжен да изложи мотиви, от които да стане
ясно защо при индивидуализацията на конкретното наказание е определил точно
този размер. Неизлагането на мотиви в този смисъл опорочава санкционния акт,
което налага неговото изменение и определяне на санкцията в размер, равен на
законовия минимум, който е имуществена
санкция в размер на 1500, 00 лв. На това основание съдът намалил размера на
имуществената санкция на 1500 лева и осъдил дружеството да заплати сторените
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон
и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на
касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната
съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на дружеството
деяние. Ето защо правните изводи на
районния съд се споделят от настоящата инстанция. В този смисъл
касационната инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение
второ от АПК напълно споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението
си.
Правилно въззивният съд, въз
основа на представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели е преценил, че вмененото на дружеството деяние е
съставомерно и доказано. Констатациите в оспореното НП са обусловени от преките
и непосредствени възприятия на контролните органи Тодорова и Бояджиева, които
при проверката в сградата на ОАПС на ул. „Васил Левски“, установили шивашка
фирма, в която се извършва трудова дейност от лица без трудови договори. В помещението заварили
пет жени, които извършвали трудова дейност като шивачки - шиели дълги, сатенени
поли. Не се оспорва и се установява включително от саморъчно попълнената
декларация от св.Косева, че в момента на проверката, когато били установени да
шият тези поли, лицата не са имали сключени
трудови договори, тъй като според
техните сведения са дошли да се пробват, дали ще им хареса и дали ще могат да
се справят, за да останат там на работа. Въззивният съд правилно е кредитирал
показанията на контролните органи и е изградил решаващите си мотиви въз основа
на тях, предвид, че същите са логични,
последователни и взаимно допълващи се, а и са в съответствие с показанията на
лицето, което е било заварено да престира работната си сила в момента на
проверката и с попълнената от нея писмена декларация. Правилен и съответен на
законовите предписания е изводът на решаващия съд, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения,
поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. Предвид, че А.
К. К. е предоставяла работна сила за жалбоподателя, като е осъществявала
трудова дейност в обект, стопанисван от
него, е било налице трудовоправно
отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. Не е имало пречка, при
желание за изпитване на уменията на работника, съобразно чл. 70 от КТ
да се сключи трудов договор със срок за изпитване, за който важи същото
императивно изискване – да е сключен в писмена форма преди работника да бъде
допуснат да престира труд. Респективно, такъв писмен договор по чл.70 от КТ
следва да се сключи и в случаите, и когато работникът или служителят желае да
провери дали работата е подходяща за него. В случая не е сключен какъвто и да е
трудов договор в писмена форма, поради което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „Н. Дизайн“ ЕООД, на основание чл.414,
ал.З от КТ, до какъвто правилен извод е достигнал и РС. Решението му като
валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 267 от 31.05.2023 г., постановено по анд № 20234430200838/2023
г на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: /П/
/П/