Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 4.07.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи май
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Боряна
Воденичарова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 4146 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 25.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 28361/
2017 г. на Софийски районен съд, ГО, 55 състав, са отхвърлени
като неоснователни и недоказани предявените от М. Д. Ш. /ЕГН **********/ срещу СДРУЖЕНИЕ
„SOS Д.С.Б.”- гр. София /БУЛСТАТ *******/ иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на Заповед № 119 ДР/
01.03.2017 г. на работодателя- ответник за прекратяване
на трудовото правоотношение с ищцата като незаконна; иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на М. Д. Ш. на заеманата до
прекратяването длъжност при ответника; и иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за присъждането на обезщетение от 6 798 лв. за оставането
й без работа поради незаконното уволнение. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата М.Ш.
е осъдена да заплати на ответника Сдружение „SOS Д.С.Б.”
сумата 1 200 лв.- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от М. Д. Ш. /ищца
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за уважаване на исковете, с присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции. Поддържа се в жалбата, че необосновано
първоинстанционният съд е приел, че в ответното дружество е налице реално
съкращаване на щата, че е спазена предвидената в КТ процедура за това, а също и
че оспорваната уволнителна заповед е издадена от оправомощено да осъществява
работодателска власт лице. Твърди се, че ответното сдружение има двустепенна
система на управление, а именно председател и управителен съвет, като лицето П.С.,
подписало заповедта в качеството му на директор, не фигурира нито като
управител, нито като член на управителния съвет на сдружението. В представеното
нотариално- заверено пълномощно Р.К.- в качеството на Председател на УС на
Сдружение с идеална цел „SOS Д.С.В.Б.”
е упълномощил П.С. да извършва определени дейности във връзка с трудовите
правоотношения, страна по които е Сдружение с идеална цел „SOS Д.С.В.Б.”,
т.е. посочено било наименование на друго сдружение, а не на ответника по делото-
Сдружение „SOS Д.С.Б.”. Освен това, макар
формално да било представено разрешение на ИА „Главна инспекция по труда”
за уволнението на ищцата, същото било незаконо-съобразно, тъй като не било
съобразено с обективното й здравословно състояние, било немотивирано, не било
съобразено със законовите изисквания и с издаденото от ТЕЛК за общи
заболявания- ІІ състав към МБАЛ „Р. А.” АД- Перник Експертно
решение № 0107/ 16.01.2017 г., според което „освобождаването на пациентката не
е препоръчително”.
Въззиваемата
страна Сдружение с нестопанска цел „SOS Д.С.Б.”-
гр. София /ответник по делото/ оспорва въззивната жалба и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, респ. обжалваното
решение на СРС като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3
вр. чл.225, ал.1 КТ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявените от М.Ш. срещу Сдружение „SOS Д.С.Б.” искове
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1,
т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ като неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.
Основанията за уволнение
представляват определени от закона юридически факти, възникнали след сключване
на трудовия договор, при наличието на които може да се извърши уволнение на работника или служителя.
Работодателят може да прекрати трудовото правоотношение само на изрично предвидените
в закона основания, които са уредени с императивни правни норми и предвид
изчерпателния им характер, не могат да се тълкуват разширително.
Л.2 на Реш. по гр.д.№
4146/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Приложеното
от работодателя- ответник основание за прекратяване на трудовото правоотношение
с ищцата М.Ш. по чл.328, ал.1, т.2, изр.2 КТ- „съкращаване на щата“, изисква
премахване,
считано от един определен момент за в бъдеще
на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в
предприятието или учреждението /в случая- сдружението/, поради преустановяване
на съответстващите им трудови функции. Законосъобразността на уволнението на
посоченото основание изисква съкращаването на щата да се основава на такива
промени в щатното разписание, които са извършени от компетентния орган по
установения за съответния работодател ред. То може да бъде извършено само след
утвърждаване на промените в щатното разписание. Освен това е необходимо същото
да е реално, а не фиктивно, т.е. съответната трудова функция да се премахва, а
не да се променя само наименованието на съответстващата й длъжност при
запазване характера на извършваната работа.
За установяване законността на
уволнението в случая би следвало да се установи, че преди неговото извършване е било налице утвърдено ново /следващо
възникването на трудовото правоотношение между страните/ щатно разписание на
длъжностите на заетите по трудово правоотношение при ответника и че съгласно
това ново щатно разписание вече не е съществувала длъжността, заемана от
ищцата.
Не
е спорно по делото, а се установява и от представените писмени доказателства-
трудови договори и допълнителни споразумения към тях, че считано от 2005 г. между
страните е съществувало валидно трудово право-отношение, по което от 1.05.2011
г. М. Д. Ш. е заемала длъжността „Приемен родител (SOS родител)“
в Сдружение „SOS Д.С.Б.” /Допълнително споразумение
от 27.05.2011 г./, първоначално с място на работа: „SOS Детско
селище Дрен“- с. Дрен, а от 15.12.2015 г.- с място на работа: гр. София, ул. “Народен
герой“ № 6, към „Програма SOS Детско селище София-
Радомир- Дрен“, от 1.01.2017 г.- към „Програма SOS Детско
селище София- Перник“. Със Заповед № 119 ДР/
01.03.2017 г., издадена от Директора на Сдружение „SOS Д.С.Б.”- П.С.,
трудовото правоотношение с ищцата било прекратено на основание чл.328, ал.1,
т.2 КТ, поради съкращаване на щата. Видно от представеното по делото нотариално-
заверено пълномощно, Р.Г.К.- в качеството на Председател на УС на Сдружение „SOS Д.С.В.Б.”
е упълномощил П.П.С.- на длъжност „национален директор”
на СНЦ „SOS Д.С.В.Б.”, да
урежда трудовите правоотношения със служителите на сдружението, както и да
решава всички възникнали в тази връзка проблеми, да сключва трудови договори,
допълнителни споразумения към тях, да издава заповеди за прекратяване на
трудови договори на посочените в КТ основания. Съгласно дадените с Тълкувателно
решение № 6/ 11.01.2013 г. по тълк. дело № 6/
2012 г. на ВКС, ОСГК, задължителни разяснения допустимо
е делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при
прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на
дисциплинарни наказания по чл.192, ал.1 КТ. В случая лицето, отправило
едностранно волеизявление от името на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата и подписало заповедта за уволнение, е надлежно
упълномощено за това, поради което и неоснователен се явява наведеният във
въззивната жалба довод, че заповедта за уволнение е издадена от неоправомощено
лице.
Правилно
е прието от първоинстанционния съд, с оглед установените въз основа на
събраните по делото доказателства релевантни факти, че не е налице поддържаното
от ищцата формално основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение- поради
издаването й в нарушение на процедурата по чл.333, ал.1 и ал.2 КТ. Разпоредбата
на чл.333, ал.1, т.3 КТ, в чието приложно поле е включено и уволнителното
основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ, предвижда предварителна закрила при
уволнение на работници и служители, страдащи от определени болести,
изчерпателно изброени в Наредба № 5/ 1987
г. на Министъра
на здравеопазването. Органът, даващ разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение в този случай, е съответната областна инспекция по труда, като
разрешението не подлежи на съдебен контрол. Преди да поиска разрешение за
уволнение от инспекцията по труда работодателят е длъжен да поиска и мнението
на трудово- експертната лекарска комисия /ТЕЛК/
относно здравословното състояние на предвидения за уволнение работник или
служител, който страда от заболяване по посочената наредба- чл.333, ал.2 КТ.
Правнорелевантният момент, към който следва да е осъществена предварителната
закрила по чл.333, ал.1 КТ, е връчването на заповедта за уволнение, т.е.
моментът, към който правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение е породило действие с достигането на писменото изявление до
адресата. В конкретния случай от представените по делото медицински документи- Експертни
решения на ТЕЛК от 8.02.2012 г., от 30.01.2014 г., от 17.12.2015 г. и от
16.01.2017 г., се установява, че на ищцата М. Д. Ш. е определена 50 % трайно
намалена работо-способност /ТНР/ по повод оперативно лечение на онкологично заболяване,
при водеща диагноза: „Горен вътрешен квадрант на млечната жлеза“, и общо
заболяване: „Горен вътрешен квадрант на млечната жлеза. Състояние след
квадрантектомия на дясна гърда“, със срок на определения процент ТНР- три
години, считано до 01.12.2018 г. Следователно към датата на процесното
уволнение- 1.03.2017 г., ищцата М.Ш. е страдала от заболяване, включено в
обхвата на Наредба № 5/ 1987 г., и се е ползвала
от предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.3 КТ.
Неоснователен е изложеният във
въззивната жалба довод, че тази закрила не
е преодоляна към датата на
уволнението й. Видно
от
Л.3 на Реш. по гр.д.№
4146/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
представените по делото ЕР на ТЕЛК от
16.01.2017 г., издадено в отговор на запитване на националния изпълнителен
директор на Сдружение „SOS Д.С.Б.“- с вх.№ 71/
16.01.2017 г. на РЗИ- РКМЕ- Перник, относно прекратяване
на трудовото правоотношение на М.Ш., и
писмо изх.№ *********/ 13.02.2017 г.
на Дирекция „Инспекция по труда”- София,
работодателят е поискал и получил мнението на ТЕЛК, отразено в цитираното
експертно решение от 16.01.2017 г., а с цитираното писмо от 13.02.2017 г. е
дадено и изискуемото от КТ предварително разрешение от Инспекцията по труда за
прекратяване на процесното правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.
Становището за целесъобразността на уволнението от гледна точка на
здравословното състояние на ищцата в мнението на ТЕЛК не води до
незаконосъобразност на уволнението, тъй като е налице разрешение на Инспекцията
по труда, преодоляващо закрилата на ищцата. Работодателят е длъжен да изпрати
мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил, на Инспекцията по труда, за да
даде /или да откаже/ даването на разрешение за уволнение. Ако работодателят не
е поискал или не е получил мнението на ТЕЛК в разумен срок преди да поиска
разрешение от инспекцията, закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ не е преодоляна и
уволнението следва да бъде отменено само на това основание. Ако обаче
работодателят е получил мнението на ТЕЛК и го е изпратил на Инспекцията по
труда с искане за разрешение, той е изпълнил задължението си по Наредба № 5 от 1987 г., независимо от това
какви мотиви съдържа експертното решение на ТЕЛК. При получено разрешение от
Инспекцията по труда, както е в настоящия случай, закрилата по чл.333, ал.1 КТ
е преодоляна и уволнението е законо-съобразно извършено /в този смисъл: Решение
№ 219 от 28.04.2011 г. по гр.д.№ 1821/ 2009
г. на
ВКС, ІV ГО; Решение № 177 от 25.06.2013 г. по гр.д.№ 1374/
2012 г. на ВКС, ІІІ ГО; и Решение № 177
от 19.07.2017 г. по гр.д.№ 3777/ 2016
г. на
ВКС, ІV ГО/.
Липсва
следователно при изложените по- горе съображения основание за отмяна на
атакуваното уволнение като незаконно на посоченото в чл.344, ал.3 КТ формално
основание.
Фактическият
състав на приложеното уволнително основание изисква да е взето решение от
компетентния орган за премахване на съответната длъжност от щата на
предприятието и да е налице реално фактическо преустановяване на
съответстващата й трудова функция към момента на уволнението. От представения
по делото Протокол от проведено на 8.12.2015 г. заседание на УС на Сдружение „SOS
Д.С.Б.”
се установява, че компетентният ръководен орган на сдружението е взел решения
за съкращаване на съществуващите 20 щатни позиции „Приемен родител- SOS родител” в
щатното разписание на сдружението за 2016 г. и за откриване на 24 щатни позиции
„Сътрудник социални дейности- SOS приемна грижа”.
Според
решенията на УС закриването на съществуващите щатни позиции „Приемен родител- SOS родител” е
следвало да се осъществи в течение на календарната 2016 г. в съответствие с
процеса на подписване от SOS- приемните
родители на договори с Дирекции „Социално подпомагане“ за професионални приемни
родители на територията на съответните общини. С представените по делото Заповед
№ 02/ 05.01.2016 г., Заповед
№ 11/ 14.09.2016 г. и
Заповед № 18/ 05.12.2016 г. на националния
директор на Сдружение „SOS Д.С.Б.”
са закрити всички щатни позиции „Приемен родител- SOS родител” от
щатното разписание на ответното сдружение, като
с първата цитирана заповед са закрити 8 щатни бройки, считано от 6.01.2016 г.,
с втората заповед са закрити 9 щ.бр., считано от 15.09.2016 г., и с третата заповед
са закрити 3 щ.бр., считано от 5.12.2016 г. /общо 20 щ.бр./. От представените
по делото щатни и длъжностни разписания на сдружението, одобрени от Председателя
на УС, също се установява, че към 5.12.2016 г. всички щатни бройки за заеманата
от ищцата М.Ш. длъжност „Приемен родител SOS родител”
са били премахнати от щата на сдружението. Налице е следователно съкращаване на
щата на ищцата и предвид съкращаването на всички щатни бройки за заеманата от нея
длъжност, за работодателя не е съществувало задължение за подбор, като неизвършването
на подбор тогава, когато той не е задължителен, не се отразява на законността
на уволнението, както е в настоящия случай.
Неоснователен е и наведеният от въззивницата
довод, че съкращаването на щата в ответното сдружение не е реално, а фиктивно, тъй
като нейната длъжност и функции се запазили реално, но преминали към
новооткритата длъжност „Сътрудник социални дейности /Приемна
грижа/”.
Реално
съкращаване на щата е налице, когато определени щатни бройки се съкращават и на
тяхно място се създават други нови длъжности с различни от предходните трудови
функции, както и когато съществуващата щатна длъжност се преобразува в друга
нова длъжност, в която се запазват всички или част от задълженията на
трансформираната длъжност, но към тях се прибавят съществено нови по своята
характеристика трудови функции. При преценката за идентичност на трудовите
задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените
задължения за длъжността- от това има ли съществена разлика в трудовите функции
с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността /в този
смисъл: Решение № 210 от 8.10.2018 г. по гр.д.№ 4971/
2017 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 108 от 9.07.2018 г.
по гр.д.№ 4341/ 2017 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение
№ 498 от 13.01.2012 г. по гр.д. № 1561/ 2010
г. на
ВКС, ІV ГО/.
В
случая от съпоставката на длъжностните характеристики на двете длъжности: „Приемен
родител- SOS родител” и „Сътрудник социални дейности /Приемна
грижа/”, преценени в съвкупност с останалите събрани по делото писмени
доказателства, се установява различие не само в наименованието им, но и в
трудовите им функции.
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 4146/
2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Правилен
е приетият в този смисъл от първоинстанционния съд извод, че отглеждането и възпитанието
на децата е трудова функция на приемния родител, но не е такава на сътрудника
социални дейности, който има помощни функции, поради което при него е
определено шестчасово работно време на ден при петдневна работна седмица и
почивни дни- събота и неделя. В трудовите
функции на длъжността „Приемен родител- SOS
родител” са включени задължения за приемния родител да живее
постоянно с поверените му деца в една от еднотипните фамилни къщи в рамките на SOS детското
селище и да осигури среда, максимално близка до семейната, домашен уют и
подходяща обстановка за отглеждане и развитие на децата, да изработва дневен
режим за сън, хранене и занимания, съобразно възрастта на детето и
индивидуалните му особености и потребности, да общува с детето, като осигурява
индивидуални грижи и внимание, отношения на топлота и уважение, да подпомага
детето в обучителния процес, да поддържа връзка с учителите от детската градина
и от училището и да осигурява на детето необходимите за неговото образование
учебници и учебни пособия, да организира и да се грижи за личната хигиена на
детето, да организира и провежда игрови и занимателни дейности в съответствие с
възрастовите особености на детето и неговите интереси, да осигурява получаването
от детето на адекватни медицински грижи, самостоятелно да води и организира
домакинството на приемното SOS семейство. За
разлика от длъжността „Приемен родител- SOS родител“, чиито
основни задачи и отговорности включват отглеждане и възпитание на настанените в
приемното SOS семейство деца и осигуряване на семейна среда, трудовите
функции на длъжността „Сътрудник социални дейности /Приемна грижа/”
са свързани единствено с дейност, подпомагаща полагането на грижи за децата-
работа с Екип по приемна грижа във връзка с подготовка на индивидуални и
групови програми за развитие на децата, настанени в приемното семейство, или
при приемни родители от общността на SOS- детско
селище, пряко съдействие на служителите на Държавната агенция за закрила на
детето при осъществяване на контрол по спазване на стандартите за качество на
социалните услуги за деца, съдействие на ръководител Социална услуга „Приемна
грижа“ към ДСП и на Дирекция „Социално подпомагане“ по отношение на процедурата
по настаняване на деца, участие при изготвяне на плана за грижа и индивидуалния
план за развитие на децата, познаване и поддържане на документацията, с която
се регламентират здравно- хигиенните норми за обезпечаване на игровата,
възпитателна и образователна дейност с деца. С оглед гореизложеното и
изхождайки от свойствените задължения за двете длъжности въззивният съд намира,
че трудовите функции за длъжността „Приемен родител- SOS родител”
по естеството и съдържанието си съществено се различават от тези за длъжността „Сътрудник
социални дейности (Приемна грижа)”,
поради което и доводът на ищцата за фиктивно съкращаване на щата е неоснователен.
В
допълнение следва да се посочи следното: Настаняването
на дете в приемно семейство е предвидено в закона като мярка за закрила /чл.4, ал.1 от Закона за закрила на детето/,
чиято цел
е отглеждането и възпитанието на детето в семейна среда, при наличие на
основанията по чл.25, ал.1 ЗЗДт. За реализирането на
тази мярка утвърдените приемни семейства могат да бъдат подкрепяни чрез
социалната услуга "приемна грижа" /чл.34а от Закона за
закрила на детето/, която може да се предоставя от
дирекция "Социално подпомагане", общината или лицензиран доставчик на
социална услуга за деца по чл.43б ЗЗДт. Социалната
услуга "приемна грижа" включва дейности по набиране и оценяване на
кандидати за приемни семейства, обучение, взаимно адаптиране, подкрепа и
наблюдение на отглеждането на детето. Съгласно чл.26 ЗЗДт настаняването на дете в приемно
семейство се извършва от съда. До
произнасянето на съда Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия
адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.
Съгласно чл.27, ал.5 ЗЗДт и чл.31, ал.4 ЗЗДт след настаняването се сключва
договор между съответния доставчик на социална услуга „приемна грижа”
по настоящия адрес на приемното семейство и приемното семейство.
В
случая от работодателя- ответник са представени писмени доказателства,
установяващи, че със заповед от 2.02.2016 г. на Директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане“- София- град ищцата М.Ш. е вписана в регистъра
на утвърдени приемни семейства като доброволно приемно семейство и че на
4.05.2016 г. е сключила със Столична община два договора за грижа за дете,
настанено в приемно семейство на основание чл.27, ал.5 ЗЗДт. Със заповед от
13.10.2016 г. на Директора на РД „СП“- София- град цитираната заповед от
2.02.2016 г. е изменена, като ищцата М.Ш. е утвърдена като професионално
приемно семейство, а със заповеди от 25.11.2016 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане- Красно село“ в професионалното приемно семейство на ищцата са
настанени две деца, за които на 19.12.2016 г. е сключен договор между ищцата и
СО за отглеждане на дете от професионално приемно семейство на основание чл.31,
ал.4 ЗЗДт.
Основните
функции на новоразкритата в ответното сдружение длъжност „Сътрудник социални дейности (Приемна
грижа)” са свързани с подпомагане на дейността по отглеждане на
децата, настанени в приемното семейство на ищцата по законоустановения ред, и с
предоставяне на социалната услуга „Приемна грижа” от
сдружението. Тези трудови функции не са идентични с трудовите функции на
закритата длъжност „Приемен родител- SOS родител”,
с оглед естеството и характера на възложената работа и свойствените задължения
на длъжността- по полагане на грижи за децата, а не по подпомагане на тези
грижи, при определено работно време и петдневна работна седмица. Следователно
съкращаване на щата действително е налице, то предхожда момента на процесното
уволнение и е реално, а не фиктивно.
Л.5 на Реш. по гр.д.№ 4146/ 2018
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
При
тези съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на трудовия спор въззивната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена,
а обжалваното решение, което е правилно, следва изцяло да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивницата дължи
да заплати на въззиваемата страна сумата 640 лв.- разноски за въззивното
производство /за платено адв. възнаграждение/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от
25.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 28361/
2017 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 55 състав.
ОСЪЖДА М. Д. Ш. /ЕГН **********/ да заплати на Сдружение „SOS
Д.С.Б.”
със седалище в гр. София /БУЛСТАТ *******/ сумата 640 лева /шестстотин и четиридесет лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.