РЕШЕНИЕ
№ 2239
гр. Бургас, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120100591 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета от АПК.
Образувано е по жалба вх. № 4332/31.01.2024 г., от В. Т. И. срещу, Решение № 3680-
О/10.01.2023 г., постановено по преписка № 3101/2000 г. на общинска служба „Земеделие“ –
гр. С*** с искане за тяхната отмяна, на основание чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Твърди се, че наследодателят на жалбоподателите Н. И. Н. е бил собственик на
земеделски земи в землището на гр. Ч***, внесени за коопериране в ТКЗС. Сочи се, че
наследник на Н. И. Н. е подал заявление за възстановяване на правото на собственост върху
наследствените земи. Излага се, че впоследствие са поставени, Решение № 3101/2000 г. и
Решение № 6С/2005 г. по преписка № 3101/2000 г., с които е определен начина на
обезщетяване за земеделските земи, като според жалбоподателя първото решение е
нищожно, поради незаконен състав и невръчване на наследниците, а второто е
незаконосъобразно, като постановено на основание нищожно решение, за които репения е
образувано отделно производство за обявяването им за нищожни, респ. отмяна.
Обжалваното решение жалбоподателят счита за незаконосъобразно по следните
съображения. Сочи се, че доколкото обжалваните решения са основани на невръчено на
наследниците нищожно решение, то същите са незаконосъобразни. Твърди се, че
обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като в нарушение на чл. 10Б, ал. 1 т. 1 и т. 2
и ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 19 ал. 20 т. 4 и чл. 23А ал. 1 т. 1 от ППЗСПЗЗ, имотите, върху които не
е възстановено правото на собственост, находящи се в землището на гр. Ч***, ЕКАТТЕ ***
до морето и са „Първа, Втора и Трета категория“, са обезщетени с неравностойни земи в
землището на други населени места и са от „Девета категория“, при положение, че в гр.
Ч*** е имало държавна, респ. общинска земя, с която наследниците да бъдат обезщетени.
Излага се, че незаконосъобразно земите са актувани като държавна собственост.
1
Направено е искане за отмяна на решенията.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.
В законоустановения срок по чл. 163 ал. 2 от АПК ответникът Общинска служба по
земеделие – С*** представя писмен отговор на жалбата, в който е изразено становище за
неоснователност на жалбата.
В съдебното заседание, чрез процесуалните си представители, жалбоподателят
подържат жалбата. В съдебното заседание от 18.06.2024 г. уточнява, че се иска прогласяване
на нищожност на решението.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът оспорва
жалбата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Представено по делото е удостоверение за наследници на Н. И. Н., починал на *** г.,
от което се установява, че наследник по закон на същия е жалбоподателя В. Т. И..
По делото е представено Решение № 3680-О/10.01.2023 г., постановено по преписка
№ 3101/2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С*** по чл. 19 ал. 8 от ППЗСПЗЗза
обезщетяване на земеделска земя. Представено по делото е и решението въз основа, на което
е издадено оспореното решение, а именно Решение № 3101/14.03.2000 г., постановено по
преписка № 3101/2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С***.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В хода на проведената по реда на чл. 158 от АПК служебна проверка относно
редовността на предявената жалба, съдът констатира, че същата е депозирана от активно –
процесуалноправно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от обжалване на акта.
Искането за отмяна е направено в законоустановения срок. Жалбата ангажира надлежно
правораздавателната компетентност на сезирания съд, който е и родово и местно
компетентен да упражни съдебен контрол по отношение законосъобразността на оспорвания
акт.
По правилото на чл. 170 ал. 1 от АПК тежестта на доказване на съществуването на
фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му лежи върху административният орган и лицата, за които
оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят – в случая ответника
по делото.
Когато в процеса за отмяна съдът установи нищожност на оспорения акт я обявява,
дори да липсва искане за това – чл. 168 ал. 2 от АПК.
Оспореното Решение № 3680-О/10.01.2023 г., постановено по преписка № 3101/2000
г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С*** е нищожно, тъй като е основано на нищожно
Решение № 3101/14.03.2000 г., постановено по преписка № 3101/2000 г. на общинска служба
„Земеделие“ – гр. С***. Основание за оспорване на административните актове е липсата на
компетентност у органа издал акта – чл. 146 т. 1 от АПК. Когато органът издал акта е
колективен, некомпетентност ще е налице, ако същият е издаден от незаконен състав.
Решение № 3101/14.03.2000 г., постановено по преписка № 3101/2000 г. на общинска служба
„Земеделие“ – гр. С*** е постановено в състав, невключващ заместник - председател -
инженер по горско стопанство, или техник по специалността "Горско и ловно стопанство" в
нарушение на чл. 60 ал. 4 от ППЗСПЗЗ (релевантна редакция - ДВ, бр. 48 от 1995 г., бр. 122
от 1997 г., бр. 113 от 1999 г.), поради което е нищожно.
Изложеното е достатъчно, за да обоснове извод за нищожност на оспореното
2
решения. По тези съображения, съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде
уважена, респ. решението следва да бъде обявено за нищожно, а преписката – върната на
административния орган за произнасяне с валидни и законосъобразни решения, съобразно
чл. 173 ал. 2 от АПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК на жалбоподателите
следва да бъдат присъдени сторените в производството съдебно - деловодни разноски. По
делото са представени доказателства за сумата от 700 лева за депозит вещо лице по СТЕ и
сумата от 200 лева за депозир за вещо лице по СОЕ. По делото жалбоподателя е
представляван от процесуален представител, но доколкото не са представени доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение, такова не следва да се присъжда.
Съобразно Тарифа № 1 към закона за държавните такси за таксите, събирани от
съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието, по
жалби срещу административни актове се събира проста такса от физически лица в размер на
10 лева. Такава не е събрана, поради което на основание чл. 77 от ГПК, във вр. чл. 144 от
АПК във вр. чл. 143 ал. 1 от АПК административният орган следва да бъде осъден с
решението.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожно Решение № 3680-О/10.01.2023 г., постановено по преписка №
3101/2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С***, на основание чл. 14 ал. 3 от
ЗСПЗЗ.
ВРЪЩА преписката по Решение № 3680-О/10.01.2023 г., постановено по преписка №
3101/2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. С*** за издаване на валидни и
законосъобразни решения, на основание чл. 173 ал. 2 от АПК.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие - гр. С*** да заплати на В. Т. И., ЕГН
********** с адрес гр. Ч***, ул. *** сумата 900 лева /деветстотин лева/, представляваща
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие - гр. С*** да заплати по сметка на РС –
Бургас сумата от 10 лева /десет лева/, представляваща държавна такса, на основание т. 2б
от Тарифа № 1 към закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Бургас, в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3