РЕШЕНИЕ
№ / 27.07. Година 2018 гр.
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 10.07. 2018 година
В публично заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И секретаря
Стойка Иванова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев
т.д. № 150 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.365 и сл ГПК.
Образувано
е по искова молба, подадена от “Ю.Б.” АД – гр. С. с ЕИК *** (с предишни
наименования “Б.П.Б.” АД и “Ю. Е.Д.Б.” АД) срещу С.Д.Т., ЕГН ********** и М.И.Т.,
ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, с цена на иска 59 323,92
евро с левова равностойност 116 027,50лв.
Предявен
е осъдителен иск с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.99 ЗЗД и чл.121 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че с Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 24011 от
23.07.2007 г., “Б.П.Б." АД е предоставила на кредитополучателите С.Д.Т. и М.И.Т.
кредит в размер на 55 000 евро за покупка на недвижим имот - Офис, находят се в
гр. С.З. и за други разплащания, като кредитът бил усвоен на 27.07.2007г.
С
решение № 61 от 01.11.2007 г. по ф.д. № 10646/1991 г., СГС е вписана промяна в
наименованието на банката - от „Б.П.Б." АД на „Ю. Е.Д.Б." АД, а с
вписване № 20130111105228 от 11.01.2013 г. в Търговския регистър при Агенция по
вписванията към Министерство на правосъдието, е отразена промяна на
наименованието на банката от „Ю. Е.Д.Б." АД на „Ю.Б." АД. Тези
преобразувания и промени в наименованията на банката представлявали и общо
известен факт по смисъла на чл. 155 от ГПК.
Ищецът
посочва, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора, Кредитополучателите отговарят
солидарно за връщането на кредита и другите задължения по Договора.
Съгласно
чл. 5 от Договора, крайният срок за погасяване на кредита е 324 месеца, считано
от датата на усвояване на кредита, видна от Приложението към Договора и от
Подробната справката относно размера на вземанията към 30.05.2017 г., а именно:
27.07.2007 г.
В
чл. 3 от Договора за банков кредит е договорено заплащането на годишна лихва за
предоставения кредит. В ал. 3 от същия член е предвидена неустойка за просрочие на погасителните вноски и в случай на предсрочна
изискуемост, а в чл. 4 - заплащането на такса за управление на кредита,
комисиона за управление и административна такса за обработка на документи по
кредита.
Впоследствие,
отношенията между страните по повод сключения договор за банков кредит били предоговаряни, чрез подписване на Допълнително споразумение
от 12.06.2009 г., Допълнително споразумение от 30.06.2010 г., Допълнително споразумение от 29.10.2010г.,
Допълнително споразумение от 29.10.2010г., Допълнително споразумение от
24.06.2011г., Допълнително споразумение от 30.01.2012г., Допълнително
споразумение от 29.092013г., Допълнително споразумение от 26.04.2013г., ведно с
погасителен план.
С
описаните допълнителни споразумения, страните са предоговорили
задълженията на Кредитополучателите към Банката, като са се съгласили Банката
служебно да преоформи задължението чрез натрупване
към редовната главница. За кредитополучателя е предвиден период на облекчено
погасяване съответно от 12, 12, 6, 6, 6, 6,
и 6 месеца, считано от датата на влизане в сила на споразуменията, съответно от
следващия падеж, като Кредитополучателят се задължава ежемесечно да заплаща на
Банката равни месечни погасителни вноски, чийто конкретен размер е определен в
споразуменията и в погасителни планове. Предоговорени
са и лихвените условия по кредита.
Съгласно
условията на Допълнителните споразумения към Договора, в случай, че в рамките
на периода на облекчено погасяване на дълга, Кредитополучателят не заплати в
срок две последователни дължими месечни погасителни вноски, същият губи правото
да ползва облекчения ред за погасяване на дълга. В цитираните разпоредби също
така е предвидена клауза, съгласно която, при настъпване на посочените условия,
Банката има право едностранно и без да е необходимо каквото и да било
волеизявление на Кредитополучателите, да прекрати действието по споразуменията
за облекчено погасяване на дълга и да изиска заплащането на погасителните
месечни вноски в пълен размер, за което изготвя нов погасителен план. Съгласно
условията на споразуменията, след изтичането на периода на облекчено погасяване,
към дълга се натрупва начислената, но непогасена през този период лихва.
Съгласно чл. 16 от Допълнително споразумение от 24.06.2011 г., страните са предоговорили датата на изискуемост на месечните погасителни
вноски от 27-мо число на месеца, на 10-то число.
В
резултат на извършените преоформяния и увеличаването
на размера на предоставения от ищеца кредит съгласно договореното между
страните със сключените допълнителни споразумения, размерът на усвоената от
ответника главница възлиза на 60 761.93 евро.
Ищецът
посочва, че по време на действие на договора за кредит, съгласно Договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 12.12.2007 г. и Анекс № 2 от
03.04.2014 г. към него, сключени между „Б.П.Б." АД /с настоящо
наименование „Ю.Б." АД/ - Цедент и "Б.Р.С."
АД - Цесионер, банката прехвърлила на цесионера вземания по договори за кредит, подробно изброени
в приложения към договора. Съгласно условията на договора за цесия, вземането срещу
кредитополучателите С.Д.Т. и М.И.Т., произтичащи от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 24011 от 23.07.2007 г., заедно с всички негови акцесорни вземания, е прехвърлено на Цесионера
- „Б.Р.С." АД. Посочва се, че последното
се установява и от факта, че допълнителните споразумения към договора са
сключени между последното дружество и ответника.
Съгласно
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.03.2014 г. и
Анекс № 1 от 03.04.2014 г. към него, сключени между „Б.Р.С." АД - Цедент и „Ю.Б." АД - Цесионер,
Цедентьт прехвърля на Банката вземания по договори за
кредит, подробно изброени в приложения към договора. Съгласно условията на
договора за цесия, вземането срещу кредитополучателите С.Д.Т. и М.И.Т.,
произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 24011 от
23.07.2007 г., заедно с всички негови акцесорни
вземания е прехвърлено на Банката.
С
оглед на визираното в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД задължение на цедента
по сключен Договор за цесия да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на
вземания, Банката и „Б.Р.С." АД са отправили Уведомление, с peг. № 1064 от 16.04.2014 г., том 1, акт 50 на нотариус А.К.,
с peг. № в РНК 309. Уведомлението било връчено лично
на ответниците на 22.05.2014 г. С оглед на горното, ищецът стича, че заедно с „Б.Р.С."
АД са изпълнили задължението си да уведомят ответниците относно прехвърлянето
на вземанията, произтичащи Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
24011 от 23.07.2007 г. и понастоящем същите са уведомени, че те са прехвърлени
на „Ю.Б." АД.
Ищецът
излага подробни съображения, че е изпълнил добросъвестно задълженията си за
предоставяне на кредит при уговорените условия и размер. Кредитополучателите,
от своя страна, са усвоили изцяло отпуснатата в заем сума съгласно договора и
допълнителните споразумения към него, но са в продължително неизпълнение на
договорните си задължения за заплащане на погасителните вноски, такси и
застраховки, в договорените срокове и размери.
Посочва,
че ответниците са изпаднали в забава на 10.12.2013 г., по отношение на
вноската, дължима на същата дата.
В резултат
на описаното неизпълнение на договора от страна на ответниците са се
осъществили предпоставките, визирани в чл. 18, ал. 1 и 2 от договора и за ищецът
възникнало правото да обяви предсрочната изискуемост на цялото кредитно
задължение.
Ищецът
твърди, че е отправил покана за изпълнение до Кредитополучателите, с която на
основание чл. 18, ал. 2 от Договора, е обявил предсрочната изискуемост на
цялото кредитно задължение. Посочва, че видно от Покана за изпълнение peг. № 1632/25.06.2014 г., том I, акт № 64 на нотариус А.К.,
е peг. № в РНК 309, поканата е връчена на ответниците
на 30.07.2014 г. - лично на ответника Т. и на ответника Т., при условията на
чл. 46 от ГПК.
Посочва,
че към 30.07.2014 г. - датата на получаване на поканата, с която е обявена
предсрочната изискуемост на кредита, от страна на кредитополучателите не са
заплатени общо 8 погасителни вноски по главница, дължими на всяко 10-то число
на месеца.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди С.Д.Т., ЕГН ********** и М.И.Т.,
ЕГН ********** да заплатят солидарно на "Ю.Б." АД сума в размер на 59
323.92 евро (петдесет и девет хиляди триста двадесет и три евро и деветдесет и
два евроцента), представляваща усвоената и непогасена главница по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 24011 от 23.07.2007 г. и допълнителните
споразумения към него.
Претендира
разноските по делото.
Депозиран
е отговор на исковата молба, с който
ответниците са взели становище, че исковата претенция на банката е допустима,
но неоснователна.
Посочват,
че действително, с Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 24011 от
23.07.2007г. „Б.П.Б."АД С. е предоставила на С.Д.Т. и М.И.Т. банков кредит
в размер на 55 000 евро за покупка на имот и други разплащания. С
преустановяване на плащанията от кредитополучателите към банката и натрупването
на три неплатени последователни вноски е задействана клаузата на чл. 18 ал.2 от
Договора за кредит и целият остатък от кредита е станал автоматично и
предсрочно изискуем, считано от датата на последната от тези първи три
неплатени вноски. Посочват, че от тази дата, до предявяването на исковата
молба, по която е образувано настоящото дело в съда, са изминали повече от пет
години, поради което и независимо от всички останали техни възражения срещу
съществуването и размера на задълженията по договора за кредит, вземанията на
банката са погасени по давност.
Излагат
съображения, че в договора за кредит са налице неравноправни и противоречащи на
закона (на нормите на Закона за потребителския кредит и Закона за кредитните
институции) клаузи относно: прилагането на променящ се по усмотрение на банката
и едностранно от нея лихвен процент, довело на практика до непрекъснатото му
увеличаване, без да бъдат уведомявани кредитополучателите и без да имат право
да прекратят договора. Като резултат от прилагането им е изчислена главница в
размер, който значително надвишава сумата, която би се дължала, ако вземането
не беше погасено по давност. Единственият уговорен съобразно закона лихвен
процент е определеният с чл. 3 от договора процент от 6,5 % годишна лихва и
всички суми, събрани над този процент в периодите на стандартно погасяване,
както и над специалната облекчена лихва, в периодите, в които такава е била
договорена, са отнесени неоснователно за погасяване на недействителни
задължения, вместо за погасяване на главницата. Твърдят, че са начислявани и
събирани такси, които не са изрично и конкретно договорени от страните по
основание и размери. При правилно отнасяне на платените от ответниците суми за
погасяване на действителните им задължения, размерът на неиздължената главница
е значително по-малък от посочения от ищеца.
Посочват,
че видно от представените от банката доказателства, с договор за цесия от 12.09.2007г.,
вземанията на банката по договора за кредит са били прехвърлени на трето лице -
„Б.Р.С." АД. Тази цесия е съобщена на длъжниците едва на 29.05.2014г. и съгласно чл. 99, ал.4 ЗЗД има
действие спрямо тях едва от тази дата.
Също
така посочват, че през периода 12.09.2007г. - 29.05.2014г. са сключени няколко
допълнителни споразумения, с които между ответниците и „Б.Р.С." АД се
договаря „преоформяне" на задължения,
произтичащи от договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL 24011 от
23.07.2007г. сключен с „Б.П.Б."АД С.. Твърдят, че тези споразумения нямат
никакво правно значение за отношенията между ответниците и банката, защото
сключилото ги с тях лице не е имало качеството на кредитор (то би могло да има
такова качество едва след съобщаване на цесията), нито е имало качеството на
лице, овластено от банката да договаря от нейно име, нито пък е договаряло от
името на банката. „Б.Р.С." АД е сключило споразуменията от свое име и те
биха имали действие единствено между него и ответниците, но само, ако са
сключени с основание - за преоформянето на
задължения, от които страните са обвързани. Твърдят, че в конкретния случай
това не е така, защото към датата на сключване на всяко от тези споразумения,
страните по тях не са правно обвързани от договора за кредит, който преоформят и съответно - всяко от тези споразумения е
нищожно в своята цялост поради липсата на основание. Независимо от това, тези споразумения
съдържат клаузи, които по своята същност и естество са нищожни и на
самостоятелни основания. Според ответниците, под предлог, че се договаря
облекчено погасяване на задълженията по кредита, с всяко от тези допълнителни
споразумения в действителност се утежнява положението на кредитополучателите
като дължимите суми за главница, лихва и такси се капитализират и формират нова
главница, която се олихвява в своята цялост. Считат, че по същество, така
уговореното, освен, че подвежда и заблуждава потребителите на кредитната услуга
в нарушение на ЗПК, нарушава и пряко нормите на чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 9
от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на
провизии за покриване на риска от загуби. Посочват, че ако въпреки направените
възражения, съдът счете, че допълнителните споразумения, сключвани между
ответниците и третото за делото лице имат правно значение за отношенията между
страните по делото и не са недействителни в своята цялост поради сключването им
без основание, то тогава следва да се приеме, че нищожни поради противоречие
със закона са всички техни клаузи, които предвиждат начисляването на лихва
върху лихви и такси, както и че сумите, които са заплатени от
кредитополучателите и са отнесени за погасяването на начислени по такъв начин
лихви, следва да бъдат отнесени за погасяване на главницата по кредита и
съответно - че реалният размер на главницата е значително по-малък от съдебно
предявения. Посочват, че единствената клауза, която обективно облекчава
кредитополучателите по тези споразумения, е клаузата, предвиждаща прилагането
на намален и фиксиран лихвен процент за определен период от време.
Ответниците
смятат, че ищецът неправилно е определил размера на неиздължената по договора
за кредит главница и като не е отчел всички извършени от ответниците плащания.
По
делото е постъпила допълнителна искова
молба, с която ищецът е взел становище във връзка с направените от
ответниците възражения.
Счита
за неоснователно възражението на ответника относно погасяването на вземанията
на ищеца по давност. Твърди, че претендира главницата по предоставения кредит,
чийто неизплатен остатък в общ размер на 59 323.92 евро към датата на
предявяване на иска включва вноски по главница с настъпил падеж, а именно: от
вноската, дължима на 10.12.2013 г. до вноската, дължима на 10.07.2014 г., в общ
размер на 540.27 евро и остатъчна главница по кредита, чиято предсрочна
изискуемост банката е обявила с покана, получена от ответниците на 30.07.2014
г. в размер на 58 783.65 евро. Счита, че приложимият в случая давностен срок е 5 години.
По
отношение на това, че ответниците се позовават на автоматично настъпване на
предсрочната изискуемост на кредитното задължение на основание на клаузата на
чл. 18, ал. 2 от Договора за кредит, в която е предвидена клауза за автоматична
предсрочна изискуемост, съгласно която, при неиздължаване на три последователни
месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се
превръща в изцяло и предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на
последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да
е волеизявление на страните, ищецът се позовава на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Счита
за неоснователни и възраженията на ответниците за нищожност на допълнителните споразумения
към договора за кредит, както и възраженията за неравноправност на клаузи на
договора и допълнителните споразумения към него, като са изложени подробни
съображения.
Счита,
за неоснователно и възражението по отношение на размера, както и че не били
отчетени всички плащания по кредита.
Постъпил
е отговор на допълнителната искова молба,
с който ответниците заявяват, че поддържат направените с отговора на исковата
молба фактически и правни правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, прие за установено следното:
По делото няма спор, а и се установява от събраните
доказателствата, че на основание Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 24011 от 23.07.2007 г., “Б.П.Б." АД е предоставила на
кредитополучателите С.Д.Т. и М.И.Т., банков кредит в размер на 55 000 евро за
покупка на недвижим имот - Офис, находят се в гр. С.З. и за други разплащания,
като кредитът бил усвоен на 27.07.2007г.
Също така, не е спорно, а и е известно от публично
достъпните обстоятелства, обявени в Търговския регистър, че с Решение № 61 от
01.11.2007 г. по ф.д. № 10646/1991 г., СГС е вписана промяна в наименованието
на „Б.П.Б." АД на „Ю. Е.Д.Б." АД, а с вписване № 20130111105228 от
11.01.2013 г. в Търговския регистър, е отразена промяна на наименованието на
банката от „Ю. Е.Д.Б." АД на „Ю.Б." АД.
Съгласно посочения договор, погасяването на кредита
е уговорено да стане на равни (анюитетни) месечни
вноски от 360,56 евро всяка, като крайният срок за издължаване на кредита е 324
месеца, след откриване на заемна сметка на кредитополучателите. Съгласно
приложение към договора, подписано от страните, сметката е открита на
27.07.2007г.
Според чл. 1, ал. 2 от Договора, Кредитополучателите
са се задължили да отговарят солидарно за връщането на кредита и другите
задължения по Договора.
В чл. 3, ал.1 от Договора е предвидено, че, за
усвоения кредит, кредитополучателите дължат заплащането на банката на годишна
лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в
евро, валиден в съответния период на начисляване на лихвата плюс надбавка от
0,5 пункта. Към момента на сключване на договора, БЛП за жилищни кредити в евро
е 6% В чл.3, ал. 3 е предвидена лихва при просрочие
на погасителните вноски и в случай на предсрочна изискуемост, в размер на сбора
от лихвата за редовна главница. Според чл.3, ал.5 от договора, БЛП не подлежи
на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните,
като банката уведомява кредитополучателите за новия размер на БЛП и датата, от
която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите си салони. В
чл.4 е уговорено, че кредитополучателите дължат такса управление в размер на
0,75 % върху размера на разрешения кредит еднократно, както и годишна такса
управление, дължима в началото на всяка година, в размер на 0,1 % върху размера
на непогасената главница към същата дата. Предвидена е и 10 лв
еднократна административна такса за обработка на документи при подаването на
молба за кредит.
Съгласно чл.6, ал.3 от договора, в случай, че по време
на срока на договора банката БЛП за жилищни кредити в евро, размерът на
погасителните вноски, определен в договора, се променя автоматично в
съответствие с промяната, за което кредитополучателите дават безусловно и
неотменимо съгласие с подписването на договора.
Според чл.18, ал.1 от договора, при непогасяване на
която и да е месечна вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да
задължение на кредитополучателите по договора, банката може да направи кредита
изцяло или частично предсрочно изискуем. Според ал.2 от същия член, при неиздължване на три последователни месечни погасителни
вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно
и изцяло изискуем, считано от падежа на последната вноска, като изискуемостта
настъпва, без да е необходимо каквото и да било волеизявление на страните.
В чл.24 от договора е уговорено, че страните по него
се съгласяват, че във всеки един момент от действието му, банката има право
едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от същия, на дружества или
институции от групата на EUROBANH EFG GROUP, вкл. на „Б.Р.С.“АД, гр.С. или на други финансови
или нефинансови институции или дружества, вкл. такива, чиято дейност включва секюритизация. Банката се задължава също, в случай на
прехвърляне, да уведоми кредитополучателите за новия кредитор, като
прехвърлянето ще има действие при уведомяването им от страна на банката.
Според чл.25, всички уведомления и изявления във
връзка с договора за кредит трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се
считат получени, ако достигнат до адресите на страните, посочени в договора, по
някой от посочените в този член начини.
Установява се от доказателствата по делото, че след
сключването и по време на действието на процесния
договор за кредит, с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
12.09.2007 г. и Анекс № 2 от 03.04.2014 г. към него, сключени между „Б.П.Б."
АД - Цедент и "Б.Р.С." АД - Цесионер, банката прехвърлила на цесионера
вземания по договори за кредит, подробно изброени в приложения към договора.
Съгласно условията на договора за цесия, вземането срещу кредитополучателите С.Д.Т.
и М.И.Т., произтичащи от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 24011 от 23.07.2007 г., заедно с всички
негови акцесорни вземания, е прехвърлено на Цесионера - „Б.Р.С." АД.
Установява се също така, че с Договор за прехвърляне
на вземания по договори за кредит от 05.03.2014 г. и Анекс № 1 от 03.04.2014 г.
към него, сключени между „Б.Р.С." АД - Цедент и
„Ю.Б." АД - Цесионер, Цедентьт
прехвърля на Банката вземания по договори за кредит, подробно изброени в
приложения към договора. Съгласно условията на договора за цесия, вземането
срещу кредитополучателите С.Д.Т. и М.И.Т., произтичащи от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 24011 от 23.07.2007 г., заедно с всички негови акцесорни вземания е прехвърлено на Банката.
По делото е представено уведомление с peг. № 1064 от 16.04.2014 г., том 1, акт 50 на нотариус А.К.,
с peг. № в РНК 309, с което „Ю.Б." АД и „Б.Р.С."
АД уведомяват ответниците за извършените цесии на вземанията, произтичащи
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 24011 от 23.07.2007 г.
Уведомлението е връчено лично на ответниците на 22.05.2014 г.
Установява се, че „Ю.Б." АД е отправила до
ответниците нотариална покана за изпълнение, връчена им на 30.07.2014г., в
която се съдържа изявление на банката, че обявява кредита по Договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 24011 от 23.07.2007 г. за изцяло предсрочно
изискуем, като дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение.
От гореизложената, установена по делото фактология, се налага извод, че се доказва твърдението на
ищеца за сключване на посочения в ИМ договор за кредит с ответниците и
усвояване сумата по кредита от 55000 евро от последните. Следователно, ищецът е
изпълнил задължението си по договора да предостави на ответниците кредит в
посочения размер при уговорена пасивна солидарност относно задължението за
връщането му.
Установява се от доказателствата по делото, че след сключването на договора за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 12.12.2007 г. между
„Б.П.Б." АД - Цедент и "Б.Р.С." АД – Цесионер, условията по процесния договор
за банков кредит били предоговаряни неколкократно, чрез подписване на Допълнително споразумение
от 12.06.2009 г., Допълнително споразумение от 30.06.2010 г., Допълнително споразумение от 29.10.2010г.,
Допълнително споразумение от 29.10.2010г., Допълнително споразумение от
24.06.2011г., Допълнително споразумение от 30.01.2012г., Допълнително
споразумение от 29.09.2013г., Допълнително споразумение от 26.04.2013г., ведно
с погасителен план. Видно от тези споразумения, в във всяко от тях ясно е
посочено, че са във връзка и следва да се считат неразделна част от договор за
банков кредит HL-24011/2007г., но като кредитор, вместо банката,
вече е посочен цесионера "Б.Р.С." АД.
В тази връзка, ответниците са възразили с
отговора на ИМ, че не са били уведомени за извършената цесия от 12.09.2007 г.
между „Б.П.Б." АД и "Б.Р.С."АД, до връчването на уведомлението,
изходящо от двете дружества, на 29.05.2014г. От своя страна, ищецът също не
твърди, а и не представя доказателства длъжниците да
са уведомявани преди горепосочената дата за прехвърлянето на вземанията към тях
по процесния договор за кредит на "Б.Р.С." АД, вкл. преди сключване
на горепосочените допълнителни споразумения към договора за кредит.
Съгласно постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о., за да произведе цесията действие спрямо длъжника, на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионера/. При договора за цесия, носителят на едно вземане най-общо го отстъпва на едно трето лице. При това положение, става промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано, до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера, а задължението му спрямо последния ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор. За да има цесията действие спрямо длъжника по прехвърленото вземане, тя трябва да му се съобщи от цедента. В
чл. 99, ал. 4 ЗЗД не съдържат изискване за
срок за съобщаване и форма за съобщаване. Няма значение и начинът, по който
цесията ще се съобщи от цедента на длъжника - това
може да стане по телефон, по телекс, по факс или писмено, като писменото
съобщение не е задължително да бъде изпратено по пощата. Смисълът на
съобщението е да се пресече възможността длъжникът да престира
на лице, което не е кредитор, като се доведе до знанието му станалата цесия и е
без значение формата на извършеното съобщение, защото тя не е условие за
валидност. В настоящия случай, освен
по силата на закона, банката е била длъжна, на основание чл.24 от договора за
кредит (чл.24), в случай на прехвърляне на вземането на друго лице, да уведоми
кредитополучателите за новия кредитор, като е уговорено, че прехвърлянето ще
има действие при уведомяването им от страна на банката. Съгласно чл.25 пък,
уведомлението задължително е следвало да бъде писмено. В тази връзка, съдът
намира за необосновано и недоказано твърдението на ищцовата
страна, че ответниците са знаели за извършената цесия, тъй като, като кредитор в сключените допълнителни споразумения е бил
посочен цесионера "Б.Р.С."АД. Такава
презумпция за знание не може да се изведе нито от закона, нито от съдържанието
на споразуменията. Още повече, че в същите нито се съдържа изявление от стария
кредитор с уведомителен характер относно извършената цесия, нито пък се съдържа
признание на кредитополучателите, че са били уведомени за този факт.
Потвърждение за това са показанията на св.К.Ф.– служител на Ю., която е
обслужвала ответниците по повод процесния договор за
кредит. Същата посочва, че двамата са идвали в офиса на банката, където
кредитът е бил предоговарян по техни молби, поради
изпадането им в затруднение относно погасяването му, като тя им е предоставяла
за подпис допълнителните споразумения към договора. Ето защо, дори в самите
споразумения да е бил посочен друг кредитор, няма съмнение, че ответниците са
били с убеждението, че договарят с банката, след като преговорите и
подписването на анексите към договора се сключват в неин офис и чрез неин
служител. Независимо че в договора за кредит да е посочено изрично, че банката
има право да цедира вземанията си по същия на други
дружества от групата на EUROBANK EFG GROUP, вкл. на "Б.Р.С."АД, от това не може да
се презюмира, че посочването на последното като
кредитор в допълнителните споразумения има характер на уведомяване на
извършената цесия, след като изявлението не изхожда от предишния кредитор, т.е.
от банката. Още повече, след като в договора е посочено, че на практика това е „свързано“
с банката дружество, обикновеният потребител, каквито са ответниците, е напълно
възможно да предположи, че това дружество действа от името на банката.
В заключение, независимо от начина му, законът
изисква уведомяване на длъжника за извършената цесия от стария кредитор, за да
породи тя действия спрямо длъжника, а в случая, ищецът нито твърди, нито
доказва да е уведомил ответниците за извършената цесия от 12.09.2007 г. между „Б.П.Б."
АД и "Б.Р.С."АД, преди отново да му бъде прехвърлено вземането от
последното с договора за цесия от 05.03.2014 г. Следователно, към датата на
сключване на горепосочените доп. споразумения към процесния
договор за кредит, по отношение на кредитополучателите (ответниците), които
оспорват да са били уведомявани за извършената цесия, техен кредитор по
договора за кредит е била банката, т.е. цедента. Следователно,
подписаните доп. споразумения към договора за кредит с "Б.Р.С."АД се
явяват нищожни поради липса на основание, тъй като, поради неуведомяването на длъжниците, цесионерът не е
встъпил в облигационното правоотношение по процесния
договор за кредит, респ. не би могъл валидно да постига съгласие със
кредитополучателите относно изменението му. Ето защо, отношенията между
страните по делото следва да се регулират само от първоначалния договор и
съобразно условията по същия. Това означава, че не следва да се вземат предвид
нито извършените въз основа на допълнителните споразумения преоформяния
на кредита чрез натрупвания на просрочени вноски по главницата, лихви и такси
към редовната главница, нито предвидените с тях условия по лихвите по кредита,
таксите и начина на погасяване.
При това положение, съдът намира, че следва да се
възприемат изчисленията на ВЛ К., при които, върху дължимата по кредита
главница се начислява лихва от 6,5 % за целия период на договора, без да се
вземат предвид извършените по силата на доп. споразумения капитализации,
както и без да се прилагат облекчените лихвени условия по същите (вариант II). Така, като се вземат предвид извършените от ответниците погашения,
според ССЕ, остатъкът на задължението за главницата по процесния
договор към 29.05.2017г. е в размер на 40081,20 евро. Независимо от извода на
вещото лице, че при този вариант, разликата между изчислената от експертизата
лихва и определената от банката такава, е по-голяма от капитализираните суми,
което според вещото лице означава, че при прилагане на 6,5 % лихвен процент, не
се стига до просрочване на задължения и не се налага капитализиране на
непогасени задължения, не може да се приеме доводът на ответниците в писмената
защита, че при това положение банката не е упражнила надлежно правото си да
обяви целия кредит за предсрочно изискуем. Съгласно първата част от ССЕ,
изготвена от ВЛ Г. (заменена впоследствие поради временна неработоспособност),
дала отговор на въпроси от 1 до 6, на 17.04.2013г. е последното постъпление за
погасяване на главница, а последната вноска за погасяване на лихва е на
10.11.2013г. (отговор на въпрос №3). В отговора на въпрос №4, ВЛ е посочило, че
последното погасяване е за вноска №67 с дата в погасителния план 10.03.2013г.
Това означава, че към датата на отправяне на изявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост от страна на банката - 24.06.2014г., ответниците не са
извършвали погасявания по кредита повече от 1г.
Ето защо, в настоящия случай, съдът счита, че „Ю.Б.“АД е упражнила надлежно своето право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем с
отправянето на изявлението за това, обективирано в нотариална покана за изпълнение от 24.06.2014г., връчена на ответниците на
30.07.2014г., в която се съдържа изявление на банката, че обявява кредита по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 24011 от 23.07.2007 г. за
изцяло предсрочно изискуем. Това право е било надлежно упражнено, на основание
чл.18, ал.1 от договора, според който,
при непогасяване на която и да е месечна вноска по кредита, както и при
неизпълнение на което и да задължение на кредитополучателите по договора,
банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем), В допълнение на установения по делото факт, че
към датата на отправяне на изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост
от страна на банката - 24.06.2014г., ответниците не са извършвали погасявания
по кредита повече от 1г., следва да се посочи и че според заключението на
приетата по делото ССЕ, първата и втората изцяло или частично неплатени
погасителни вноски по главници и лихва са с №10 и 11 по погасителния план,
съответно от 27.02.2008г. и 27.03.2008г., т.е. дори още преди сключването на
анексите по договора, с които задълженията по договора са преоформяни
чрез натрупване към редовна главница.
Ответниците са
направили възражение за погасяване на вземането за главницата, предмет на иска,
по давност, аргументирано с тезата, че кредитът е станала автоматично
предсрочно изискуем още след първите три последователни неплатени вноски.
Възражението обаче е неснователно. Задължението за връщане на дадена в
заем сума по договора за кредит, т.е. главницата, се погасява с изтичането на
общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Независимо че клаузата на чл.18, ал.2 от процесния договор за кредит предвижда, че предсрочната изискуемост на кредита настъпва
при спиране неплащане на 3 последователни погасителни вноска, според т.18 от ТР на ВКС по заповедното производство, осъществяването
на тези обективни предпоставки е необходимо, но не и
достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем, защото
отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право на
кредитора, което следва да бъде упражнено. Поради това, преценката дали да го
упражни и кога, принадлежи изцяло на последния. Тъй
като банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем
едва с изявлението от 24.06.2014г., едва оттогава настъпва изискуемостта на
цялото задължение, респ. това е началния момент, от който е започнал да тече
5г. давностен срок за главницата по договора за
кредит., който към датата на подаване на ИМ – 02.06.2017г. не е изтекъл.
Следва да се приеме за основателно възражението на
ответниците, че клаузата от договора за кредит, предвиждаща прилагане на
променящ се по усмотрение на банката и едностранно лихвен процент, е
неравноправна и поради това – нищожна, на основание чл.146 ЗЗП. Според чл.3,
ал.5 от договора, БЛП не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като
банката уведомява кредитополучателите за новия размер на БЛП и датата, от която
той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите си салони.
Съдът намира, че са налице както общите предпоставки по чл.143, така и
специалните по т.10, а именно: Неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание. В случая, от клаузите на договора не
става ясно как е определен БЛП за жилищни кредити в евро, при какви
предпоставки ще се променя и по какъв начин, респ. дали промяната му е свързана
с някакви обективни критерии. Забраната за предоговарянето му и незабавното му
действие за кредитополучателите е уговорка в тяхна вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на страните по договора за кредит в полза на банката. Ето защо,
приложим за срока на договора е само първоначално уговорения размер на БЛП плюс
надбавка 0,5 пункта, т.е. годишната лихвата, дължима от кредитополучателите е
6,5 %, като едностранното й увеличаване от банката по време на договора е било
въз основа на признатата за нищожна клауза на чл.3, ал.5 от договора, поради
което не следва да се взема предвид.
Доколкото ответниците не са конкретизирали кои точно
такси, събирани от банката по време на срока на договора, твърдят, че не са
били изрично и конкретно уговорени от страните по основание размер, респ. били
са събрани без основание, съдът не би могъл служебно да вземе отношение по този
въпрос, тъй като, в нарушение на диспозитивното
начало в гражданския процес, би изследвал въпроса за съществуването, респ.
несъществуването на определени парични задължения, без да е сезиран конкретни
твърдения за това от заинтересованите страни.
С оглед горното, съдът намира, че предявеният от “Ю.Б.”
АД – гр. С. с ЕИК *** (с предишни наименования “Б.П.Б.” АД и “Ю. Е.Д.Б.” АД)
срещу С.Д.Т., ЕГН ********** и М.И. ТАШКВА, ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес ***, иск за осъждането им солидарно да заплатят на “Ю.Б.” АД
сумата от 59 323,92 евро – главница по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 24011 от 23.07.2007 г., се явява основателен до размер от 40081,20
евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на Им в съда – 02.06.2017г.
до окончателното изплащане, като за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 59 323,92 евро, искът ще се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, при този изход на
делото на ищеца се следват разноските съразмерно с уважената част от иска, като
при направените такива от 4641,10 лв за държавна
такса, 4620,66 лв за адвокатски хонорар, 500 лв за експертиза, т.е. от общо 9761,76 лв,
на ищеца се следват 6595 лв разноски по делото. На
основание чл.78, ал.3 ГПК, ответниците също имат право на разноски, но
съразмерно с отхвърлената част от иска, като при направени такива от 3851 лв за адв. хонорар и 520 лв за експертиза, т.е. общо 4371 лв, на тях им се следват 1024 лв
разноски по делото. Предвид това, на ищеца ще се присъди, след компенсация с
дължимите на ответниците разноски от 1024 лв, сумата
от общо 5571 лв разноски по делото за държавна такса,
експертиза и адвокатски хонорар.
Водим
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, по предявеният от “Ю.Б.” АД ЕИК *** иск, С.Д.Т.,
ЕГН ********** и М.И. ТАШКВА, ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***,
солидарно да заплатят на “Ю.Б.” АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление
гр.С., ***, сумата от 40081,20 евро – главница по Договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL 24011 от 23.07.2007 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.06.2017г. до
окончателното изплащане, както и разноските по делото за държавна такса,
експертиза и адвокатски хонорар по съразмерност, в общ размер на 5571 лв, след компенсация с дължимите на ответниците разноски от
1024 лв, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата
от 40081,20 евро – главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL 24011 от 23.07.2007 г., до пълния предявен размер от 59 323,92 евро,
като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: