Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
28.01.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8599 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.К.К.,
ЕГН ********** ***, с която е предявен установителен иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ******по КК и КР на гр. *** , с
площ от 350 кв.м., находящ се в гр. *** , общ. *** , обл. Варна, местност ****,
при граници: ПИ №№ *** ***.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е
собственик на поземлен имот с
идентификатор ******по КК и КР на гр. *** , с площ от 350 кв.м. по силата на
договор за покупко-продажба. Твърди, че на 05.04.1999г. закупил от *** ***недвижим
имот – сграда-битовка за паркинг с навес със застроена площ от 150 кв.м. и
кубатура 466 куб.м., заедно със стопански двор от 350 кв.м., в който същите са
построени, съставляващ парцел № ****по плана на стопански двор 10 в местността
„****“ в землището на гр. *** , обл. Варна, ЕКНМ ****, при граници: парцели №№ ****,
стопански двор и ****. Сделката била обективирана в **** на нотариус Диана
Стоянова. Имотът бил идентичен с имот № ****по КВС на землището на гр. *** ЕКАТТЕ **** и идентичен с поземлен имот ****.****по
КК на гр. *** , одобрена със Заповед ****.78 РД-18-47 от 18.08.2006г. на ИД на
АК-Варна. От закупуването на имота ищецът владеел същия необезпокоявано. През
2009г. във връзка с планирано строителство получил разрешение за проектиране на
цех за ПВЦ дограма. В края на 2017г. при искане за издаване на скица установил,
че имотът е актуван като общински съобразно акт за общинска собственост ****.78
124/11.02.2002г.
В законоустановения срок ответникът не е депозирал писмени
отговори на исковата молба.
Предявеният главен иск е с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК.
Ответникът не е взел становище по иска, като не е
депозирал писмен отговор в законоустановения срок, не се е явил в първото по
делото съдебно заседание, не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие.
В първото по делото съдебното заседание процесуалният
представител на ищеца моли за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и
чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано, че при непредставяне на писмен
отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено
неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
предвид представените от ищеца доказателства, съдът намира, че предявения иск е
вероятно основателен. Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 37, том 2, рег. № 2560, дело № 335/1999г. на
нотариус Диана Стоянова ищецът са придобил правото на собственост върху сграда-битовка
за паркинг с навес със застроена площ от 150 кв.м. и кубатура 466 куб.м.,
заедно със стопански двор от 350 кв.м., в който същите са построени,
съставляващ парцел № **** по плана на стопански двор 10 в местността „****“ в
землището на гр. *** , обл. Варна, ЕКНМ ****. Съгасно удостоверение, издадено
от Общинска администрация гр. *** на
11.09.2009г., обл. Варна имот, представляващ
№ ****в местност „****“ с площ от0,350 дка е идентичен с парцел № **** с
площ от 350 кв.м., описан в н.а. № 37, том 2, рег. № 2560, дело № 335/1999г и
идентичен с поземлен имот № ****.****по КК на гр. *** . Видно от актуалната
скица на процесния имот с идентификатор ****.78.137, същият е със стар
идентификатор № ****.78.62. В този смисъл ищецът формално се легитимира като
собственик на процесния имот.
Предвид наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение, предявеният иск следва да бъдат уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищците направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски в размер на 50 лева за държавна такса, 10 лева за съдебни
удостоверения, 14 лева за преписи от исковата молба за вписване и 600 лева за
платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община ***
, че Е.К.К., ЕГН ********** е собственик на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ******по КК и КР на гр. *** , с
площ от 350 кв.м., находящ се в гр. *** , общ. *** , обл. Варна, местност ****,
при граници: ПИ №№ *** ***.
ОСЪЖДА Община
*** да заплати на Е.К.К., ЕГН **********
сумата от 674 лева, представляваща направени в
производство разноски.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Страната,
срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в
едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от
възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: