Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 09.04.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
февруари през две
хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Габриела Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№7442 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №90332 от 11.04.2019год.,
постановено по гр.дело №60883/2017г. по описа на СРС, ГО, 51 с-в, ответниците „М.б.”ЕООД
с ЕИК ******и М.Я.М. с ЕГН********** са осъдени на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр.чл.87, ал.1 ЗЗД да заплатят солидарно на В.Д.Ш. с ЕГН********** сумата
16700 лева- платено възнаграждение по договор за строителство от 03.04.2017г.,
основанието за задържането на което е отпаднало поради разваляне на договора от
В.Д.Ш. по вина на „М.б.”ЕООД с писмо, получено на 23.05.2017г., ведно със
законната лихва от 01.09.2017г. до окончателното погасяване на задължението,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1918 лева съдебни разноски.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от особения представител на ответника М.Я.М.. Жалбоподателят
поддържа, че не са налице основания за осъждане на ответника М.М. да заплати
процесната сума солидарно с първия ответник. Не били установени и
предпоставките за прекратяване на процесния договор от страна на ищцата поради
виновно неизпълнение на ответника „М.б.”ЕООД. Моли решението на СРС да бъде
отменено, а искът– отхвърлен.
В подадения
в срок отговор на въззивната жалба ищецът оспорва същата като неоснователна и
излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски и адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр.чл.87, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба, е
необходимо да се добави и следното:
Между страните не се спори, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че на 03.04.2017г.
е сключен процесният договор за строителство. Безспорен е и фактът на
извършеното от ищцата плащане на сумата от общо 22100 лева. Съгласно чл.7.1 от
договора „М.б.”ЕООД е следвало да завърши и предаде обекта в срок от 60 работни
дни, считано от подписване на протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво, т.е. от 24.04.2017г. От показанията на
разпитаните по делото свидетели, които настоящият състав намира за логични,
последователни и кореспондиращи си с останалите събрани по делото доказателства
се установява, че дружеството е изпълнило само задължението си за осигуряване
на арматурна заготовка и полагане на подложен бетон на 27.04.2017г. и 28.04.2017г.,
след което строителството било преустановено.
Както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд, възражението на ответника- жалбоподател М.М. за
неизпълнение от страна на възложителя на задължението му да достави материали е
неоснователно, видно от представените по делото писмени доказателства и
показанията на разпитаните свидетели. Следователно ответникът „М.б.”ЕООД е бил
в неизпълнение на поетите от него с процесния договор задължения и за ищцата е
възникнало правото по чл.87, ал.1 ЗЗД да развали договора. Това право ищцата е
упражнила надлежно с представеното по делото писмо, връчено на ответника на 23.05.2017г. С развалянето на договора за
строителство е отпаднало основанието за задържане на платеното от ищцата възнаграждение,
като се приспадне стойността на извършените строителни работи до момента на
разваляне на договора.
Съгласно чл.5.2 от процесния договор
строителят носи „имуществена лична, персонална (като физическо лице) и фирмена
отговорност пред възложителя ако при извършване на СМР е допуснал отклонения от
изискванията, предвидени в техническата документация, или задължителни такива
съгласно нормативните актове, както и при прекратяване на договора по негова
вина“. При тълкуването на тази разпоредба се налага еднозначният извод, че въпреки
липсата на изрично упомената солидарна отговорност, волята на страните е била именно
такава- двамата ответници да бъдат задължени солидарно към ищцата за всички
произтичащи от договора задължения, както и тези вследствие развалянето или
прекратяването му.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски. На въззиваемия ищец следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в производството пред въззивната инстанция в общ
размер 1250 лева съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
По така изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №90332 от 11.04.2019год., постановено
по гр.дело №60883/2017г. по описа на СРС, ГО, 51 с-в.
ОСЪЖДА М.Я.М. с ЕГН**********
да заплати на В.Д.Ш. с ЕГН********** сумата от 1250 лева (хиляда двеста и
петдесет лева)- разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/