Р Е Ш Е Н И Е

№

 

16.12.2020г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №979 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №20-0938-000193/ 20.01.2020г. на *** на СЕКТОР „***“ при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, на Д.И.И. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че НП е незаконосъобразно и неправилно, без да излага конкретни съображения в подкрепа на това – и моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Изтъква, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали не се установява по безспорен начин извършването на нарушението, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание. Счита, че показанията на разпитаните полицейски служители са неубедителни – свидетелят М. сочи по отношение на фаровете на провереното МПС, „Единия мисля, че светеше жълто, другият светеше ярко и заслепяваше...“, докато свидетелят Х. отбелязва, „Доколкото си спомням бяха различни, едната светлина светеше в така наречения топъл или жълтеникав цвят, а лявата светлина по посока на движението беше синьо-бяла, искряща светлина, която видимо заслепява“. От друга страна, счита за убедителни и достоверни дадените от страна на свидетеля И. И. показания, както и обясненията на нарушителя, включително – развиваната от последния версия за „тенденциозно“ отношение от страна на проверяващите полицейски служители по отношение на Д.И.И.. Пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на направените по делото разноски, за които представя съответен списък.

За ответната страна – ОД на МВР - ПЛЕВЕН, представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 152469/21.04.2020г. от страна на Б.П.М. - мл.** при СЕКТОР „**“, при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Д.А.Х., както и на нарушителя – Д.И.И.. Съставен е за това, че на 09.01.2020 г., около 01:25 часа, в гр. ПЛЕВЕН, ул. „**“, до №2 с посока на движение към бул.“**“, управлява лек автомобил „**“, с рег. № **, като горепосоченото МПС е със значителна техническа неизправност – променена яркост и цвят на ляв светлинен източник /синьо-бяла заслепяваща светлина/, автомобилът е с различни предни къси светлини, като левия светлинен източник е със синьо-бяла светлина, а десният – с бяла светлина. Отбелязано е, че съобразно НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, таблица 4.1.4 /а/, установено посредством визуална проверка и проверка на функционирането, касае се за значителна техническа неизправност – нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН е представил възражение, в което е опорил фактическата обстановка, изложена в АУАН и е посочил, че провереният лек автомобил е оборудван с фабрични ксенонови фарове, както и че е преминал съответен ГТП през месец септември 2019г.; отправил е искане за запазване на наличните видеозаписи от извършената полицейска проверка.

Административнонаказващият орган е възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, респ. – не е отдал вяра на направеното от нарушителя възражение. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Д.И.И. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.16 – 17 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от настоящата въззивна инстанция, не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Следователно, издаденото НП се явява формално законосъобразно.

По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Б.П.М., Д.А.Х., И. Д. И., обяснения на нарушителя Д.И.И., експертно заключение по съдбна видео-техническа експертиза, писмени доказателства, диск с видеофайлове, съдържащ видеозаписи от извършена полицейска проверка /л.13 – 15, л.27, л.46 – 77 от делото/. Специално що се отнася до споменатото експертно заключение, от същото се установява, че представеният за изследване един брой компактдиск ***“ с ръкописен надпис „***“, съдържа в основната си директория седемнадесет броя файла, записани в специализиран за файлове съдържащи видеозапис формат „МР4“; видеофайловете са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна система за видеонаблюдение; при прегледа на файловете с помощта на специализиран софтуерен видео-плеър се установява, че съдържат в себе си видеозаписи заснети от три заснемащи устройства /камери/ с наименования - „***“, „***“ и „***“, които са система за видеонаблюдение в патрулен полицейски автомобил с рег. № ***, като заснетото изображение е цветно с размер 1280x720 пиксела, с вградена в него информация за регистрационния номер на патрулния автомобил, номера на камерата, дата и час - тайм код. Вещото лице отбелязва, че камера с наименование „***“ е насочена навън, през предно обзорно стъкло на автомобила и заснетите от нея видеозаписи са за времето от 01:15:37 до 03:40:20 часа /системно време/ на 09.01.2020г.; камера с наименование „***“ е насочена към вътрешността на купето, срещу двете предни седалки на автомобила и заснетите от нея видеозаписи са за времето от 01:23:34 до 04:08:59 часа /системно време/ на 09.01.2020г.; камера с наименование „***“ е насочена навън, през задно обзорно стъкло на автомобила и заснетия от нея видеозапис е за времето от 01:40:30 до 03:38:36 часа /системно време/ на 09.01.2020г. Експертът посочва, че таймкодът, вкопиран в изображението не се прекъсва и не се установяват следи от манипулация/намеса върху записаната информация; отбелязва, че на видеозаписите е заснет лек автомобил „***“ с рег. № **, спрямо когото се извършва полицейска проверка, чието провеждане е илюстрирано със снимки, експортирани от кадрите и подредени в хронологичен ред в изследователската част на протокола. Съдът намира, че експертното заключение е обосновано, обективно и не буди съмнение в своята правилност, поради което му отдава вяра.

В доказателствената съвкупност и по-конкретно – между гласните доказателствени средства, се наблюдават някои противоречия.

От една страна, според обясненията на Д.И., от известно време насам полицейските служители, упражняващи контрол по ЗДвП, проявяват спрямо жалбоподателя тенденциозно отношение – „Закачки, спирания постоянно от полицейската страна, писали са ми и други актове, за които нямам нарушения...“. Жалбоподателят разказва за случай, когато преди време е работел като охранител в дискотека „***“ и при който възникнало сбиване; при същото, имало пострадали полицейски служители, в т.ч. – св.Б.М., а след този инцидент, започнали проявите на твърдяното от Д.И., тенденциозно отношение. Същият счита, че и процесният случай е именно такъв, тъй като управляваният л.а. „**“, с рег. № ** е с фабричен ксенон и не са налице неизправности, като посочените в АУАН/НП. До известна степен в потвърждение на обясненията на нарушителя са показанията на неговия *** – св.И. Д. И., който посочва, че процесният лек автомобил е негова собственост, закупен е през месец септември 2019г. и му е извършен технически преглед, като не са извършвани промени в светлинните му източници; свидетелят намира за необходимо да сподели и собствени познания в областта като заявява, че фабричните ксенонови фарове не могат да бъдат заменяни с други, тъй като това не е технически възможно.

От друга страна, показанията на свидетелите Б.М. и Д.Х. са в потвърждение на изложената в АУАН/НП фактическа обстановка. Същите са относително подробни и следва да бъде подчертано – не оставят каквито и да било съмнения за проявена тенденциозност. Действително, в показанията на двамата свидетели се забелязват известни нюанси при излагане детайлите на фактическата обстановка. Така например, във връзка с предните светлини на лекия автомобил, св.М. посочва „Двата фара бяха различни, единият светеше ярко, другият по-слабо и бяха с различна светлина... Единия мисля, че светеше жълто, другият светеше ярко и заслепяваше, различни бяха самите крушки или не знам.“. На свой ред, във връзка със същите факти, св.Д.Х. отбелязва, че „...направи впечатление, че късите светлини на автомобила светят неестествено за същия, като заслепяват... Доколкото си спомням бяха различни, едната светлина светеше в така наречения топъл или жълтеникав цвят, а лявата светлина по посока на движението беше синьо-бяла, искряща светлина, която видимо заслепява.“. Видно е, че това, на което защитата в случая отдава значение на съществени противоречия в показанията на свидетелите М. и Х., не е нищо друго освен различен начин в излагането на възприятията на две лица. Както беше отбелязано и по-горе, касае се за нюанси, които не само не са съществени, но дори са в потвърждение на изнесената в АУАН/НП фактическа обстановка, тъй като в същата се сочи, че левият светлинен източник е със синьо-бяла заслепяваща светлина и се отличава от десния. Следва специално да бъде подчертано, че и двамата свидетели осъществяват редовна контролна дейност по ЗДвП, като между момента на твърдяното нарушение и даването на показания пред настоящата инстанция е изминал срок, по-голям от половин година. В този смисъл, отбелязаните вече нюанси са напълно поятни и нито подриват достоверността на свидетелските показания на М. и Х., нито – сочат на неубедителност или още по-малко - тенденциозно отношение към процесния случай. Нещо повече, техните показания намират потвърждение и в представените видеофайлове, съдържащи видеозаписи от процесния случай, които са изследвани от съдебната видео-техническа експертиза. От направените от същата снимкови извлечения /л.49 – 50 от делото/ е видно, че провереният л.а. „**“, с рег. № ** първоначално влиза в обхвата на камера с наименование „***“ именно от дясната страна на патрулния автомобил, след което прави десен завой, т.е. наблюдават се разположение и маневри на превозното средство, които се потвърждават от показанията на свидетелите Х. и М. и при които разположение и маневри, двамата свидетели са имали обективната възможност да възприемат твърдяният като проблемен ляв светлинен източник на лекия автомобил; същевременно, двамата полицейски служители не са се задоволили единствено с тези свои възприятия, като единият от тях е заснет /л.57 – 58 от делото/, след спирането на л.а. „***“ да обхожда и оглежда проверявания автомобил отляво и отпред.

При съпоставката между двете групи гласни доказателствени средства Съдът намира, че показанията на св.И. И. и обясненията на нарушителя Д.И., не се ползват с убедителност и достоверност. Свидетелят И. разказва за обстоятелства във връзка с придобиването на автомобила и преминаването му на технически преглед, които са се случили няколко месеца преди процесната полицейска проверка; наред с това, св.И. посочва, че по правило, автомобилът се ползва от сина му, Д.И. и по-рядко – от самия него. Следователно, възприятията на св.И. не касаят състоянието на л.а. „**“, с рег. № ** и на неговите светлинни източници към 09.01.2020г. и са неотносими към предмета на доказване по делото. От друга страна, обясненията на нарушителя са концентрирани почти изцяло около твърдения за прояви на полицейска /при това – конкретно във връзка със ЗДвП/ тенденциозност, които не само се явяват непотвърдени, но и сочат на недостатъчно уважение спрямо контролните органи, както и не на последно място – ниско ниво на самокритичност към собственото, евентулно несъобразено със Закона, поведение. Поради това, Съдът приема обясненията на Д.И. единствено като проявление на правото му на защита, но не и като достоверен доказателствен източник – и не ги кредитира. Що се отнася до показанията на св.И. И., както беше отбелязано, същите не бележат ясна връзка с предмета на доказване по делото и по-конкретно – с техническото състояние на лекия автомобил към 09.01.2020г., поради което, макар и да не оставят убеждение за лъжовност, също не следва да бъдат кредитирани.

По-нататък, Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите М. и Х. и счита, че именно от техните показания, както и от приобщените по делото, експертно изследвани видеофайлове, се потвърждава изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка, поради което приема тази фактическа обстановка и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява надлежно опровергана.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП, „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: технически изправни...“, а съобразно съдържащата се в Приложение №5 към НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, таблица 4.1.4 /а/, като значителна техническа неизправност се определя „Лампата, излъчваният цвят, позицията, яркостта или маркировката не са в съответствие с изискванията“; същата техническа неизправност се установява посредством визуална проверка и проверка на функционирането. Видно е, че чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП съдържа изводимо задължение към водачите да управляват само технически изправни **С, съответно – да се въздържат от управление на технически неизправни такива. Следователно, при обсъдените по-горе време, място, обстановка, водачът Д.И.И. не е съобразил поведението си със задължението по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП, тъй като левият светлинен източник на управляваното МПС е бил със заслепяваща синьо-бяла светлина - и това нарушение се явява доказано по несъмнен начин.

Ето защо Съдът приема, че актосъставителят и административнонаказващият орган правилно са установили и квалифицирали извършеното нарушение и също така правилно, последният е пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.179 ал.6 т.2 ЗДвП, съобразно която разпоредба, „Който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от: двеста лева – при констатирани значителни неизправности...“. Видно е, че видът и размерът на абсолютно определената санкция са правилно преценени от страна на административнонаказващия орган, поради което и няма да бъдат повече обсъждани. Случаят не се явява „маловажен“, тъй като обществената му опасност е типична за нарушения по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП; същевременно, от справката за нарушител от региона на името на жалбоподателя са видни множеството му предходни административни наказания за нарушения на ЗДвП, т.е. включително от тази гледна точка, теза за „маловажност“ на случая, се явява юридически несъстоятелна.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на административнонаказателното производство, на жалбоподателя разноски не се дължат, а на основание чл.84 ЗАНН вр.чл.189 ал.3 НПК, Д.И.И. ЕГН: ********** следва да бъде осъден да заплати паричната сума в размер на 203,98лв. /двеста и три лева и деветдесет и осем стотинки/ - по сметка на РАЙОНЕН СЪД –ПЛЕВЕН, във връзка с приета по делото съдебна видео-техническа експертиза.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0938-000193/ 20.01.2020г. на *** на СЕКТОР „***“ при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, с което на Д.И.И. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП.

На основание чл.84 ЗАНН вр.чл.189 ал.3 НПК, ОСЪЖДА Д.И.И. ЕГН: ********** да заплати паричната сума в размер на 203,98лв. /двеста и три лева и деветдесет и осем стотинки/ - по сметка на РАЙОНЕН СЪД –ПЛЕВЕН, във връзка с приета по делото съдебна видео-техническа експертиза.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: