№ 2988
гр. Варна, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело №
20253110106867 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от Н. М. И., обективираща искане за постановяване на мерки за
защита срещу М. И. К. - племенник, като бъде задължен ответникът да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителката, на основание чл. 5, ал. 1, т.1 ЗЗДН; да
бъде отстранен от съвместно обитаваното с молителя жилище, находящо се в ***, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН; да бъде задължен да не приближава молителката,
обитаваното от нея жилище, находящо се в ***, местоработата й на ул. „Преслав“, както и
магазин „300“, находящ се в ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН; да му бъде забранено
да осъществява контакти с молителката под каквато и да е форма, включително по телефон,
чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и
системи за комуникация, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН; да бъде задължен да посещава
специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, на основание чл.
5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН.
В обстоятелствената част на молбата са заложени следните фактически твърдения,
обосноваващи търсената от молителя защита: на 24.05.2025г. ответникът упражнил
физическо и психическо насилие, изразяващо се в блъскане на молителката и отправяне на
заплахи и обиди. Моли се по отношение на ответника да бъдат наложени мерки по Закона за
защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителят лично и чрез
процесуален представител поддържа молбата си за защита и моли да бъдат предприети
мерки за защита срещу извършителя.
В о.с.з. ответникът лично и чрез процесуален представител оспорва изложените в
молбата фактически твърдения.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Твърдяната връзка между молителката и ответника – роднини от трета степен по
съребрена линия – не е спорна по делото, а се установява и от събраните писмени и гласни
доказателства.
Придружаващата молбата декларация, изхождаща от молителя по смисъла на чл. 9,
ал. 3 вр. чл. 13, ал. 2, т.3 от закона, кредитирана по реда на чл. 13, ал. 3 от закона, установява
упражнените спрямо декларатора актове на домашно насилие в посочените моменти от
1
страна на ответника, изразяващи се в проява на агресивно поведение, блъскане на
молителката, отправяне на заплахи и обиди, съобразно описаните в молбата за защита
параметри.
По делото е приложена Справка за съдимост на ответника, от която се установява, че
не е осъждан.
От изготвената докладна във връзка с връчване на съдебни книжа на ответника /л.57
от делото/ се установява, че М. К. не живее на адрес гр. Варна, ул. Антон Страшимиров № 6.
Данните са събрани от сина на молителката Циментаров.
От представената информация от ОД на МВР - Варна, I РУ се установява, че на
24.05.2025г. е подаден сигнал от молителката Н. И. за възникнал скандал на адрес: гр.
Варна, ул. Антон Страшимиров № 6. Образувана е преписка 433000-14443/27.05.2025г. по
описа на I РУ, след входирана жалба от ответника М. К. срещу Н. И., по която проверката не
е приключила. На 04.06.2025г. в I РУ-Варна е получена преписка № 365000-38847/2025г. по
описа на I РУ и № 7621/2025г. по описа на ВРП. Същата е образувана след входирана жалба
във ВРП от Н. И. срещу М. К.. Проверката не е приключила.
Установява се, че на 24.05.2025г. в 10:59 часа молителката е подала сигнал на тел.112,
с твърдения за осъществени самоуправни действия в имот на адрес гр. Варна, ул. Антон
Страшимиров № 6. На същата дата в 11:06 часа е подаден втори сигнал от процесуалния
представител на молителката /не е спорно по делото/ с твърдения за извършени заплахи и
разбиване на врата на имота по отношение на който се води дело за делба между страните.
Представени са от ответника доказателства, от които е видно, че между страните са
провеждани съдебни производства по повдигнати от тях спорове от различен характер.
В полза на молителя са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Момчил Циментаров /сина на молителката/ и Десислава Радева /без родство/.
Св. Циментаров, в показанията си установява, че познава ответника, братовчеди са.
На 24.05.2025г. сутринта майка му се обадила, че ответникът разбил прозореца на приземния
етаж на къщата на адрес гр. Варна, ул. Антон Страшимиров № 6. Когато пристигнал на
място чул ответника да говори на висок тон, да псува и да обижда майка му с нецензурни
думи. Майка му била силно притеснена, пила лекарства. След около час чули силен шум
извън къщата и установили, че ответникът разбил външната врата. Ответникът се държал
неадекватно. Пристигнала полиция. Ответникът продължил да се държи арогантно.
Св. Радева познава страните по делото. Живеят в един квартал. Къщата на ул. Антон
Страшимиров била съсобствена на молителката и ответника. На 24.05.2025г. около 10:30-
11:00 часа се прибирала от пазара, имала уговорка със сина на молителката и съпругата му,
да излязат за празника, но видяла сцена, която я възмутила. М. /ответникът/ отправял обиди
и заплахи към Н.. М. се държал много грубо към молителката. Дошли полицаи.
В полза на ответника са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Дионисия Пиянкова /майка на ответника/.
Св. на 24.05.2025г. сутринта имала среща заедно със сина си, със собственик на
строителната фирма, с когото се били уговорили да сменя брави и да извърши ремонт в
имота на М., който се води на ул. „Антон Страшимиров“ № 6, но се намира на улица Веслец
45 А. Този имот бил само негов и представлявал постройка до къщата. Това било старата
къща на баща му и на св., били съпрузи когато го построили. В същия двор имало още две
къщи. На адреса установили какви брави трябва да се сменят и отишли до „Практикер“, за да
ги купят. Върна ли се на адреса, М. влязъл през двора, за да отвори. Свидетелката си
тръгнала със собственика на фирмата. Не след дълго М. се обадил, казал й, че полицията е
на адреса и поискал да му изпрати акта за собственост. След това казал, че нямало проблем,
тъй като полицаите видели документа и си тръгнали. Когато се прибрал й разказал за
поредната разправия с леля му, която се карала и на работника. Св. знае, че между страните
се водят дела във връзка със собствеността на имотите на ул. „Антон Страшимиров“ № 6.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в
ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена
категория лица, в която попадат молителят и ответникът.
2
За да проведе успешно доказване на изрично оспорените твърдения за осъществени
спрямо нея актове на домашно насилие, молителката следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, че спрямо нея чрез действие от ответника е реализирано домашно
насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в
приложното поле на чл. 2 ЗЗДН, който дефинира понятието домашно насилие.
Анализирайки събраните в хода на делото писмени, гласни и веществени
доказателства, съдът приема, че по делото е установено по категоричен начин
осъществяването на изложените в молбата на Н. И. актове на домашно насилие под формата
на психическо насилие спрямо нея, чрез оправяне на обиди и заплахи. Деянието, изразяващо
се в проява на агресивно поведение, извършено на посочената в молбата дата спрямо нея и
авторството му се установяват, както от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която
има ясно и конкретно съдържание относно това, къде е осъществен актът на домашно
насилие, на коя дата, от кое лице и в какво се състои същият, така и от разпита на
свидетелката Радева, присъствала на инцидента.
Декларацията в тази част е годно доказателствено средство, което се ползва с
доказателствена стойност по отношение декларираните в нея под страх от наказателна
отговорност обстоятелства /чл. 13, ал. 3 ЗЗДН/. По делото не са ангажирани доказателства
оборващи доказателствената сила на декларацията по отношение на описаните в нея факти,
напротив осъщественото психическо насилие се потвърждава от събраните писмени и
гласни доказателства.
Безспорно е, че на процесната дата – 24.05.2025г., между страните е възникнал
скандал, но според настоящия съдебен състав по делото не са налице безспорни
доказателства, позволяващи категоричен извод, че ответникът е осъществил твърдяните от
молителката прояви на домашно насилие, насочени към телесната й неприкосновеност
/блъскане на молителката/.
Св. Дионисия Пиянкова няма преки впечатления относно възникналия на 24.05.2025г.
конфликт между страните.
Представените от ответника писмени документи са неотносими към настоящия спор,
но потвърждават влошените отношения между страните, породени от спорове от
имуществен характер.
В разглеждания случай е безспорно, че страните са във влошени отношения във
връзка с породилия се между тях имотен спор.
Съдът приема, че дори молителката да е провокирала с поведението си ответника,
това не му дава право да предприема действия за саморазправа. Спорните въпроси между
страните следва да се решават по предвидения в закона ред и с посочените от него
позволени средства за защита.
Всичко изложено обуславя изводите на решаващия състав, че предявената молба за
защита е доказана по основание и следва да бъде уважена, като в защита на молителката
бъдат постановени мерки за защита по реда на ЗЗДН.
Съдът намира, че предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 мярка се явява адекватна защита по
отношение на молителката в това производство, с оглед предотвратяване на бъдещи и
заздравяване на вече реализираните последици на извършваното спрямо нея от ответника
домашно насилие.
Не са налице предпоставките за налагане и на мерките по чл.5, ал.1, т.2; 3; 4 и 6 ЗЗДН,
поради което молбата следва да бъде отхвърлена в тази й част.
Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и
своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по
отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни спорове, както и
на спорове от друго естество/ имуществени, финансови и т.н.отношения/. Страните следва
да съобразят, че в хода на воденото между тях производство по чл.34 ЗС имат правната
възможност по чл.344 ГПК.
Следва да се добави, че ответникът не може да бъде отстранен по реда на чл. 5, ал. 1,
т. 2 ЗЗДН от жилище, което не обитава съвместно с молителката.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 25 лв..
Претенцията на ищеца за присъждане на сторените разноски, съобразно представени
3
доказателства за действителното им извършване и списък на разноските по чл. 80 ГПК, се
явява основателна и доказана за сумата от 600 лева, представляваща възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат, с оглед направеното от ответника възражение по
чл.78, ал.5 ГПК и при съобразяване с фактическата и правна сложност на казуса.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДН, като:
ЗАДЪЛЖАВА М. И. К., ЕГН **********, адрес: *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо Н. М. И., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, като ОТХВЪРЛЯ молбата в останалата част за
постановяване на мерки по чл.5, ал.1, т.2; 3; 4 и 6 ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН М. И. К., ЕГН **********, адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, държавна такса в
размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. И. К., ЕГН **********, адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. И., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 600 /шестстотин/ лева,
представляваща възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителката заповед за защита, на основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДН.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РУ на ОД на МВР
съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в седемдневен срок от връчването му на страните, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4