№ 2256
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20231100504757 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца „ДЗИ – О.З.“ ЕАД срещу решение № 1848 от 08.02.2023 г., постановено по
гр.д. № 19129/2022 г. по описа на СРС, 36 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу
ЗАД „ОЗК - З.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 1771,75 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ за отстраняване на щетите по лек автомобил „Тойота Рав
4“ с рег. № СВ **** НВ, причинени от ПТП на 09.12.2020 г. в гр. София, с включени 15 лв.
ликвидационни разноски.
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон и необоснованост, като съдът неправилно е приел, че липсва противоправно
поведение на застрахования при ответника водач на МПС предвид установения механизъм
на ПТП. Счита, че застрахованият при него водач на МПС е изпълнил всички законови
задължения, като е управлявал автомобила със съобразена скорост и вече е бил навлязъл
изцяло в кръстовището, когато е настъпил ударът с другия автомобил, чийто водач не е
съблюдавал пътната обстановка и се е движил с несъобразена скорост. Намира за
недостоверни показанията на водача на л.а. „Ауди“, като счита, че е невъзможно описаните
1
от него вреди да са настъпили в причинна връзка с описания механизъм на ПТП. Ето защо,
моли решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Въззиваемият ЗАД „ОЗК - З.“ АД счита, че въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено З., в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да
установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
В случая всички елементи от фактическия състав на спорното право са обявени за безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване, с изключение на виновното и противоправно
поведение на застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което да е
настъпило процесното застрахователно събитие, както и на размера на действителните
вреди. Така спорът между страните се концентрира върху установяване на действителния
механизъм на ПТП и действителната стойност на претърпените щети, за доказване на които
са събрани гласни доказателства чрез разпит като свидетели на двамата водачи, участници в
него, както и е прието неоспорено от страните заключение на САТЕ.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд
правилно е достигнал до извод, че процесното ПТП е настъпило на 09.12.2020 г. в гр.
София, като лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № СВ **** МВ, застрахован при ищеца по
имуществена застраховка „Каско на МПС“, се е движил по ул. „Камчия“ с посока от ул.
„Слатинска“ към ул. „Ген. Георги Тановски“ и на кръстовището с ул. „Мъдрен“ водачът е
реализирал удар с идващия от дясната му страна л.а. „Ауди 80“ с рег. № С **** МС,
застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Изложеният механизъм на ПТП се доказва несъмнено от събраните по
2
делото свидетелски показания, които в същността си са безпротиворечиви – свидетелят
К.С.Д., водач на МПС „Тойота Рав 4“, разказва, че е управлявала автомобила в кв. Слатина,
като преди кръстовището е намалила, за да погледне вдясно, но там са били разположени
кофи за боклук и паркирали автомобили и е имала ограничена видимост, поради което е
продължила да кара напред със скорост около 10-15 км./ч. и в този момент отдясно се е
появил другият автомобил, който я е ударил. В същия смисъл свидетелят Д.С.Т., водач на
л.а. „Ауди 80“, разказва, че е бил дясностоящ спрямо другия участник в ПТП и е бил ударен
от лявата страна, след като вече се е намирал в кръстовището. Противно на доводите във
въззивната жалба, по делото се установява, че ударът е настъпил, след като л.а. „Ауди 80“
вече е бил навлязъл в кръстовището – този извод следва несъмнено при съпоставката на
констатираните върху двата автомобила щети, като е видно, че застрахованият при ищеца
автомобил е бил ударен отпред (увредени предна броня и десен калник), а застрахованият
при ответника автомобил – в странична лява част (шофьорска врата, калник, фар, мигач).
При описаната фактическа обстановка вещото лице по приетото и неоспорено заключение
на САТЕ е категорично, че в момента на удара л.а. „Ауди 80“ вече е бил навлязъл в
кръстовището.
От друга страна, дори и да се приеме, че ПТП е настъпило, след като МПС „Тойота Рав 4“ е
било навлязло в кръстовището преди другия автомобил, това обстоятелство не би
променило извода относно наличие на противоправно и виновно поведение на
застрахования при ищеца водач. Последният е нарушил разпоредбата на чл. 48 ЗДвП, като
на кръстовище на равнозначни пътища (при липса на каквито и да било данни за регулиране
на кръстовището по друг начин, а и предвид свидетелските показания за липса на знакова
сигнализация) не е пропуснал пътно превозно средство, което е приближавало от дясната му
страна. Цитираната разпоредба изрично посочва, че водачът на МПС е длъжен да пропусне
не само непосредствено разположените на пътя от дясната му страна други автомобили, но и
тези, които приближават кръстовището от тази посока, като това е видно и от разпоредбата
на чл. 47 ЗДвП – водачът е длъжен да се движи с такава скорост, така че да възприеме
останалите участници в движението, които са с предимство, да спре и да ги пропусне. В този
смисъл, дори и да е навлязъл в кръстовището преди другия автомобил, водачът на МПС
„Тойота Рав 4“ е нарушил нормата на чл. 48 ЗДвП, тъй като несъмнено л.а. „Ауди 80“ е
приближавал от дясната му страна с предимство, а не е бил пропуснат да премине пръв.
Наличието на паркирали автомобили и кофи за боклук, които са ограничавали видимостта
на водачите, не освобождава К.Д. от отговорност, доколкото съобразно разпоредбата на чл.
20, ал. 2 ЗДвП тя е длъжна да се движи с такава скорост, която съобразно конкретните
условия на видимост да й позволи да спре при всяко предвидимо препятствие, каквото
несъмнено е приближаващият от равнозначен път отдясно друг автомобил.
Следователно, от установената фактическа обстановка е видно, че инцидентът е причинен
изцяло от противоправното поведение на застрахования при ищеца водач на МПС –
свидетелката К.Д., която е нарушила разпоредбите на чл. 47 и чл. 48 ЗДвП. По делото не се
доказва наличие на противоправно поведение на другия участник в ПТП – същият се е
3
движил правомерно направо по път с предимство, като при липсата на доказателства за
скоростта му на движение не може да се направи извод за предотвратимостта на удара от
негова страна, като няма данни и за наличие на причинна връзка между евентуалното
отклоняване на вниманието му (според свидетелските показания на К.Д.) и настъпването на
ПТП.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал съдът
намира, че по делото не се установява противоправно поведение на застрахования при
ответника водач на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило процесното ПТП,
поради което в полза на застрахователя по имуществена застраховка на другия автомобил не
е възникнало регресно вземане срещу застрахователя на гражданската отговорност на
сочения делинквент, т.е. предявеният иск за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение е неоснователен и следва да се отхвърли. Предвид идентичните правни изводи,
до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция в
размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1848 от 08.02.2023 г., постановено по гр.д. № 19129/2022 г.
по описа на Софийски районен съд, 36 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
****, да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Възраждане“, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв.,
разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4