Решение по дело №547/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /Закон за движене по пътищата/.

Образувано е по ЖАЛБА на Б.В.В. ***, чрез пълномощник - * М.О.П. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 229з-1194 от 23.07.2024 г., издадена от Д.А.Г., *** с която на оспорващия е наложена ПАМ „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 /осемнадесет/ месеца“, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е абсолютно бланкетна и липсват каквито и да е било мотиви за прилагането на принудителната мярка. Твърди се, че във * са дадени съответните проби и никога не е употребявал наркотични вещества. Посетил лаборатория СМДЛ „Р.“ ООД и дал проба, като резултата е отрицателен. Иска се отмяна на ЗППАМ, като немотивирана, неправилна, незаконосъобразна и несъответстваща с целите на закона.

Жалбоподателят Б.В. не се явява и представлява пред съда в съдебно заседание, редовно уведомен.

Ответникът –  Д.А.Г., ***, в писмени бележки, преди с.з., чрез пълномощник ** К. В.-Г., изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Излагат се доводи за законосъобразност на оспорения акт. Иска се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на ЗППАМ. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган, административна преписка по издаване на оспорения акт. Към жалбата е приложен Протокол с резултати от изследвания от 30.07.2024г. от СМДЛ „Р.“ ООД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК и посочен в оспорения акт. Видно от разписката върху оспорената заповед, същата е получена от адресата на 23.07.2024г., а жалбата против нея е депозирана пред АССГ на 06.08.2024 г., с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Първоначално жалбата е била подадена до АССГ /Административен Съд - София - Град/, където е образувано адм.дело № 8483/2024г. по описа на АССГ, като с Определение № 15504/27.08.2024г. по това дело е изпратена жалбата по подсъдност на АдмС Враца по подсъдност и е прекратено производството по делото, с оглед постоянния адрес на жалбоподателят в обл. Враца.

Разгледана по същество жалбата, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 23.07.2024 г. на жалбоподателя Б.В. е съставен Акт № 1299873, серия „GA“ за установяване на административно нарушение, от Д.А.Г., *** - затова, че на същата дата, около 10:33 ч. в гр. ***, на бул. *** с посока на движение от ул. *** към ул. ***, е управлявал товарен автомобил „Тойота Тундра“ с рег. № **, собственост на „М.К.- * “ЕООД, като по време на движение водача използва мобилен телефон, без устройство, позволяващо използването на телефон без участие на ръцете му. Не използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът. В 10:30 ч. водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство  „Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARRM 0035 за употреба на наркотици и техни аналози. На водача е издаден ТМИ /талон за медицинско изследване/ номер ** и връчени 7бр. холограмни стикери с номер ** с направление гр. ***, *. АУАН е съставен по докладна записка от свидетели очевидци. Констатираното в АУАН е прието за виновно нарушение на чл. 104А, по чл.137А ал.1 и по чл. 174, ал.3 пр.2-ро от  ЗДвП. Иззето е с АУАН СУМПС на водача. Към АУАН /приложен на л.6-7 от дело АССГ/ са приложени ЗППАМ /л.8/, талона за мед. изследване /л.9/ и докладната записка /л.10/.

На същата дата – 23.07.2024г. е издадена оспорената в настоящото ЗППАМ № 229з-1194 от 23.07.2024 г., издадена също от Д.А.Г., ***, с която на оспорващия е наложена ПАМ „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 /осемнадесет/ месеца“, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. В ЗППАМ е посочен изрично АУАН с бланков № 1299873, серия „GA“ и обстоятелството, че водачът отказва проверка с техническо средство, което изрично е подчертано в ЗППАМ..

Към адм. преписката освен горепосочените АУНН, ЗППАМ, ТМИ и Докладна записка, са приложени справка картон на водача /л.11-12 от дело АССГ/ и 3 бр. заповеди - Заповед № 513з-5215/21.06.2022 г. на Директора на СДВР относно оправомощените длъжностни лица от същата дирекция да осъществяван контролна дейност по ЗДвП, в т.ч. да издаван фишове и АУАН за нарушения по ЗДвП /л.13-14/, Заповед № 513з-6400/07.07.2023г. на Директора на СДВР, определяща полицейските органи прилагащи ЗППАМ /л.15/ и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР относно определяне на служби по контрол по ЗДвП и определяна на длъжностните лица от МВР да издават фишове, АУАН и НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДВП /на л.16-17 от дело АССГ/.

С писменото становище на ответника по настоящето дело /л.37-38/, са приложени пълномощно /л.38гръб/, Удостоверение с изх.рег. № 513р-95003/ 18.09.2024г. от СДВР /л.39/ и същата Заповед № 513з-6400/07.07.2023г. на Директора на СДВР, определяща  пол. органи прилагащи ЗППАМ /л.39 гръб/.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт, а именно ЗППАМ, е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172, ал.1  ЗДвП принудителните административни мерки  /ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от **, чиято компетентност е установена приложената по делото Заповед № 513з-6400/ 07.07.2023г. на Директора на СДВР.

В съответствие с чл.172, ал.1  ЗДвП Директорът на СДВР, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171, т. 1  ЗДвП на определени длъжностни лица, сред които са  по т.2 от заповедта: „Полицейските органи по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР от отдел „Охранителна полиция“ при СДВР, секторите „Охранителна полиция“ в районните полицейски управления при СДВР и отдел „СППС при СДВР, след положен успешен изпит по ЗДвП и КЗастр., в рамките на обслужваната територия. От горепосочената Заповед от 21.06.2022г. на Директора на СДВР е видно, че полицай Д.А.Г., посочен под № ** в заповедта, е издържал изпита по ЗДвП и КЗастр., като същия има право да издава както АУАН, така и ЗППАМ за нарушения по ЗДвП. От Удостоверението от СДВР от 18.09.2024г. е видно, че ** Д.А.Г. със заповед от 11.08.2022г. е преназначен на длъжност **, която длъжност заема до **.**.2024г. Нарушението за което са издадени АУАН и ЗПАМ безспорно е извършено в гр. ***.

Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално  компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.1 ЗДвП, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.1  АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1  ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Посочен в акта е изрично и повода за издаването му - съставения АУАН.

Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на водач на МПС, изразяваща се в отказ да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици по един от алтернативните способи, регламентирани в разпоредбата на чл. 174, ал. 3, от  ЗДвП, като е посочено времето и мястото на извършване, вида на управляваното от него МПС, а чрез препращане в АУАН и техническото средство за установяване употребата на наркотици и издадения талон за медицинско изследване, което е в съответствие със законовите изисквания.

В текста на заповедта фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материално-правно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ. Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената му ПАМ. Няма липса на мотиви в ЗППАМ. Не е налице нарушение на административно-производствените правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Освен това за прилагане на мярката не се изисква приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е приложена. Съдът не констатира и други нарушения на процедурата, които да са повлияли или биха  могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3  АПК.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материално-правните разпоредби и не е налице отменителното основание по чл.146, т.4  АПК. Една от хипотезите в текста на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП в редакцията му към датата на издаване на оспорената заповед, предвижда временно отнемане на СУМПС на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В случая административният орган правилно е приел, че са налице посочените по-горе предпоставки на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП, тъй като от доказателствата по делото, включително от издадения талон за медицинско изследване се установява по безспорен и категоричен начин, че оспорващия е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на наркотици. С проявлението на посочения релевантен правопораждащ юридически факт, е възникнало публичното право на органа да наложи ПАМ, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача

Цитираната разпоредба е императивна и при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е. без да има право на избор или на свободна преценка дали да приложи принудителната административна мярка или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.

Анализът на разпоредбата на чл. 171  ЗДвП сочи, че процесната мярка има двояко значение - същата е от превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца”. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18-месечен срок /ако до този момент въпросът за отговорността не е решен/, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона-осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на  участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона за  движението по пътищата и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона мотивирана писмена форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, същата е в съответствие с приложимите материално-правни норми и е съобразена с целта на закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Не се доказа по делото твърдяното обстоятелство в жалбата, че водача - Б.В. е посетил * и са дадени съответните проби. Изследванията от лаборатория СМДЛ “Р.“, са несъотносими към предмета на доказване по настоящето дело. Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на водач на МПС, изразяваща се в отказ да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици с техническо средство, което се доказа по делото.

При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски, се явява основателна. Следва да се осъди жалбоподателят да заплати на ЮЛ в която структура е ответника, а именно СДВР, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв. /сто лева/.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.В.В. ***, срещу Заповед за ПАМ № 229з-1194 от 23.07.2024 г., издадена от Д.А.Г., ***, с която е наложена ПАМ „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС  до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА Б.В.В. ***, да заплати на СДВР сумата от 100 лв. разноски.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

 

На основание чл. 138 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.