Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.Ловеч,
01.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, гражданско
отделение,в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и двайсета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
секретар ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 132/2019г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
с правно основание чл.29 от ЗТР,вр.с чл.273,ал.2 от ТЗ.
Производството е образувано по искова молба от Х.И.И.
***, представляван от адв.Р.В.-САК, срещу „К И.”АД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление в с.О., Ловешка област, ул.”К.”№**-заличен търговец,с
посочено правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. Искането е да се постанови решение за заличаване на вписване с
рег.№ ********,по подадено Заявление Б6 с рег. №****** в Търговския регистър
към Агенция по вписванията по партидата на „К И.”АД-заличен търговец, като
недопустимо и при вписани несъществуващи обстоятелства.
Излага,че Х.И. е бил ликвидатор на „К И.”АД (към
момента заличен търговец) в периода на ликвидацията от 12.07.2018г. до
12.01.2019г. Дружеството е заличено в Търговския регистър към Агенция по
вписванията с вписване с № ******. На 17.10.2019г. по партидата на дружеството е подадено заявление Б6 с рег.№****** от Л.Ю.К.,чрез
адв.Г.Х.-САК,с което се искат възстановяването на Х.И. като ликвидатор на
дружеството за нов тригодишен срок на ликвидация. Към заявлението е представено
съдебно удостоверение за висящо в.гр.д.№4417/2018г.по описа на въззивен състав
ІІ А на СГС. На 23.10.2019г. заявлението е било вписано в Търговския регистър с
рег.№********. Към момента Х.И. е назначен за ликвидатор на заличеното
дружество за срок от 3 години.
Счита,че на основание чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ е налице
правен интерес за Х.И. от заличаване на вписването му за ликвидатор на „К И.”АД-заличен
търговец и третото лице –помагач „Н.Е.”ООД с ЕИК ******
Обяснява,че по повод заявление Б6 с рег.№ ******,по
което е извършено вписване с рег.№********, в ОС-Ловеч своевременно са били
образувани три дела- т.д.№122/2019г., ч.т.д.№123/2019г. и ч.т.д.№124/2019г. в
опит да се спре вписването на основание чл.19,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, вр.с чл.536 от ГПК. ОС-Ловеч е оставил без уважение молбите, като приема,че със заличаването
на „К И.”АД дружеството е загубило правосубектността си, престанало е да
съществува в правния мир и не може да бъде надлежна страна в исковото
производство, поради което процесът е недопустим.
При съобразяване,че причината да се извърши
атакуваното вписване на възобновяването на ликвидацията за нов 3 годишен срок и
ролята на Х.И. като ликвидатор на „К И.”АД, е съдебно дело,което към момента е
прекратено по отношение на дружеството, счита, че вписването с рег. №******** е
изцяло незаконосъобразно и недопустимо.
Сочи,че макар дружеството да е заличен търговец,
настоящият иск е единствена възможност за Х.И. да поиска заличаване на
вписването,тъй като е недопустимо. Сочи,че по въпроса за надлежния ответник по
иска с правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е налице богата съдебна практика,в
т.ч.и на ВКС,където се приема,че пасивно легитимиран като ответник е самото
търговско дружество,по чиято партида е извършено вписването,тъй като този иск
засяга неговата правна сфера.
Заявява, че Х.И. не желае и не може да бъде
задължаван да бъде ликвидатор на ответното заличено дружество. Твърди,че е изпълнил
ангажиментите си в цялост и не желае да носи отговорност за по-нататъшни
действия от името и за сметка на дружеството. Към момента И. участва като съдружник и акционер и управлява няколко дружество, към
които е поел ангажименти, несъвместими с извършването на действия като
ликвидатор в „К И.”АД. Назначаването му за такъв нанася сериозни имуществени
вреди и накърнява търговските му интереси.
Сочи,че нормата на чл.273,ал.2 от ТЗ касае само
тясната хипотеза на дружество,което е заличено след проведена ликвидация,като в
този случай законът не предвижда възстановяване на правосубектността му,а
единствено назначаване на ликвидатор,който да извърши единствено действията,
обслужващи ликвидационното производство. Твърди,че към момента тези предпоставки
не са налице,тъй като няма необходимост от извършване на последващи действия по
ликвидацията,както и не е открито имущество след заличаване на търговеца. Уредени
са всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен. Поради тази
причина И. е поискал и заличаване на дружеството в предвидените в закона
срокове.
Сочи,че по в.гр.д.№4417/2018г.по описа на СГС
дружеството, като заличено, не би могло да бъде надлежна страна и ако то е
единственият ответник, то производството е недопустимо и подлежи на
прекратяване. Единствената възможност за продължаването му,след като в хода
търговското дружество бъде заличено,е да се намери негов правоприемник,който да
го замести като ответник. „К И.”АД няма правоприемник и следователно спрямо
него съдебното производство следва да бъде прекратено. Това се е случило и в
съдебното заседание на 17.10.2019г.
След указания за уточняване на хипотезите на търсена
защита от извършеното вписване и твърдяните пороци,в срок с молба с вх.
№741/27.01.2020г. (п.кл.24.01.2020г.) ищецът уточнява,че счита оспорваното
вписване за недопустимо, тъй като е постановено по искане на нелегитимирано в
регистърното производство лице,каквито според чл.600 от ГПК са – „1.оправомощено лице; 2.орган,овластен да
образува,преобразува или прекратява юридическо лице; 3. ликвидатор”. Твърди,че
заявителят Л.Ю.К. не е лице от кръга на описаните в чл.600 от ГПК. Няма и
качеството на неудовлетворен кредитор на „К И.”АД,нито е бивш акционер в
дружеството. Няма и изрично съгласие на ликвидатора за назначаването му,което
прави вписването изцяло незаконосъобразно. На следващо място твърди,че с посоченото заявление в ТРРЮЛНЦ са вписани
несъществуващи обстоятелства. Позовава се на нормата на чл.237,ал.2 от ТЗ, която
касае само тясната хипотеза на дружество, заличено след проведена ликвидация. В
този случай законът не предвижда възстановяване на правосубектността на
дружеството,а единствено назначаване на ликвидатор, който да извърши само
действията, обслужващи ликвидационно производство. Твърди,че към момента не са
налице посочените обстоятелства,а именно-не е открито ново имущество след
заличаване на търговеца,уредени са всички задължения и остатъкът от имуществото
е разпределен,съотв.няма необходимост от извършване на по-нататъшни действия по ликвидацията. Затова и
дружеството е заличено в Търговския регистър с вписването с № ******.
Допълва,че заявителят Л.К. не е доказала наличието на новооткрито или
неразпределено имущество,поради което да е налице нужда от продължаване на
ликвидационния период и назначаване на ликвидатор, а от друга страна тези
обстоятелства са вписани по нейна инициатива като съществуващи в
ТРРЮЛНЦ-назначен е ликвидатор без негово съгласие и е продължен ликвидационният
период за срок от 3 години. Затова счита вписаните обстоятелства за
несъществуващи. Възразява,че не е в негова тежест да доказва,че не са
необходими други действия по извършване на ликвидацията,не са заделяни суми за
спорни или условни вземания по реда на чл.272,ал.3 от ТЗ и не е открито
неразпределено имущество на дружеството. Съгласно трайната съдебна практика
отрицателните факти не подлежат на доказване. Представя и препис от Определение №3995 от 02.12.2019г.,
пост.по ч.гр.д.№5742/2019г. по описа на АС-София,с което е отменено протоколно
определение от 17.10.2019г., пост.по в.гр.д. №4417/2018г. на СГС и делото е
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 16.03.2020г. В мотивите САС
приема,че наличието на процесуална правоспособност и дееспособност е абсолютна
предпоставка за допустимост на предявения иск,а от там и на постановеното
съдебно решение и по въпроса съдът следва да се произнесе с акта по съществото
на обжалване на първоинстанционното решение.
Ответното дружество се представлява от особен
представител, назначен по реда на
чл.29,ал.4 от ГПК- адв.И.К.-ЛАК,която
изпраща отговор. Счита иска за допустим,а исковата молба за редовна по
правилата на чл.127 и чл.128 от ГПК. Искането за заличаване на извършеното
вписване на И. за ликвидатор счита за неоснователно и незаконосъобразно.
Обяснява,че „К И.”АД е заличен търговец и не съществува под каквато и да е
форма в правния мир. След вписване на заличаването му не може да бъде пасивно легитимиран
ответник.Твърди,че всички кредитори са удовлетворени и не е останало имущество
за разпределение.Цитираното в.гр.д.№441782018г.по описа на СГС,по повод на
което е поискано вписване-възстановяване на Х.И. като ликвидатор с нов
3-годишен мандат, е прекратено, тъй като търговецът е заличен и няма
правоприемник.
В срок постъпи допълнителна искова молба,в която ищецът повтаря вече заявената позиция за
недопустимост и незаконосъобразност на атакуваното вписване.
С допълнителен отговор по реда на чл.373 от ГПК особеният представител на ответника коригира
допусната техническа грешка,като пояснява, че счита искането за заличаване на
вписването за обосновано и законосъобразно.
В съдебното заседание страните се представляват от
пълномощниците им, които потвърждават вече заявените позиции.
От събраните по делото доказателства: копие
от Протокол от 17.10.2019г., по в.гр.д.№4417/2018г.по описана СГС, Справка по
чл.23,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ от партидата на „К И.”АД, Уведомително писмо №942 от 13.11.2019г.
на АК-Ловеч, Справка от СГС с вх.№ 718/24.01.2020г., Определение №3995 от
02.12.2019г., пост. по ч.гр.д.№5742/2019г.по описа на АС-София, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и
обусловеност, съдът приема за установено следното:
От извършената справка в Търговския регистър по реда
на чл.23,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ се установява следната хронология на вписванията в
партидата на ответника „К И.”АД.
С Вписване с №****** от длъжностното лице към АВп. по
партидата на дружеството е отразена промяна в наименованието му, като вместо „Киа
Мотор България”АД е с нова фирма- „К И.”АД.
Със Заявление А5,подадено с вх.№ 20180307144827, е
заявено за вписване взетото на 02.07.2018г. решение на Извънредното Общо
събрание на дружеството за прекратяването му по реда на чл.252,ал.1,т.1 от ТЗ и
обявяването му в ликвидация. Решението е вписано под №20181207143615 от
длъжностното лице при АВп.,за ликвидатор е вписан Х.И.И. и е определен 6-месечен
срок за извършване на производството.
Със Заявление А5,подадено с вх.№ 20191401131***, е
заявено за вписване взетото на 14.01.2019г. решение на Извънредно Общо събрание
на „К И.”АД за приключване на ликвидационното производство и заличаване на
дружеството. От Агенцията по вписванията е постановен Отказ №*************/15.01.2019г.,с
мотив, че липсва декларация по чл.273,ал.1 от ТЗ от ликвидатора. Отказът е
обжалван пред ОС-Ловеч,където е потвърден по
образуваното т.д.№4/2019г. В проведеното въззивно производство по в.т.д.№85/2019г.
АС-Велико Търново отменя решението на ОС-Ловеч и Отказа на АВп. и дава указания
към длъжностното лице да даде възможност на заявителя да отстрани
констатираните нередовности. Разпореждането е изпълнено и на 12.04.2019г. е
представена изискваната Декларация по чл.273,ал.1 от ТЗ. Под № 20190418155355 е
вписано заличаване на „К И.”АД.
Със Заявление с 0******, подадено от Л.Ю.К., чрез
адв.Г.Х., е поискано по реда на чл.273,ал.2 от ТЗ да се възобнови ликвидацията,
Х.И.И. да се назначи за ликвидатор и се определи срок за производството от 3
години. Като основание за искането си заявителят е посочила наличието на висящо
съдебно производство по в.гр.д.№4417/2018г. по описа на СГС,по което „К И.”АД е
ответник, с твърдения за неправомерно заличаване на дружеството, при наличието
на съдебен спор.
Искането е уважено и с оспорваното Вписване с №********
от АВп. ликвидацията е възобновена, а Х.И.И. е вписан за ликвидатор на „К И.”АД
със срок за завършване на производството 17.10.2022г.
Съдът изиска справка по в.гр.д.№4417/2018г.по описа
на СГС,от където се установи,че се касае
за производство с правно основание чл.97,ал.1 от ГПК(отм.) и чл.108 от ЗС,за
установяване на правото на собственост на Л.Ю.К. по отношение на отв.Й.С.К., С.С.К..,
С.С.К.и „К.М.Б.”АД, върху нива с площ от 652кв.м.,намираща се в строителните
граници на кв.Горубляне-София. Предмет на разглеждане по въззивното
производство е първоинстанционното решение постановено по гр.д.№5901/2006г. на
РС-София,с което исковете са отхвърлени. В справката е обяснено, че във
въззивното производство страни са –въззивник Л.Ю.К. и въззиваеми- „К И.”АД(с
предишно наименование „К.М.Б.”АД), Й.С.К., С.С.К.., В.Г.И., С.С.К.., И.С.К..-последните
трима конституирани на мястото на починалия в хода на въззивното производство
отв.С.С.К.. Като трето лице-помагач на ответника „К.М.Б.”АД е конституирано и „Н.Е.”ООД
с ЕИК ****** С протоколно определение от съдебното заседание на 17.10.2019г.
съдът е постановил прекратяване на производството по отношение на въззиваемия
„К И.”АД,с оглед вписаното заличаване в търговския регистър. С влязло в сила
Определение №3995/02.12.2019г., пост.по ч.гр.д. №5742/2019г. САС е отменил
прекратяването на производството и върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия и произнасяне по същество. Заседанието по
в.гр.д.№4417/2018г.на СГС е насрочено за 16.03.2020г.
При така установената фактическа обстановка и
твърденията на страните, съдът приема, че е сезиран с иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ,във вр.с чл.273,ал.2 от ТЗ, за установяване недопустимост на вписване в
Търговския регистър с вх.№********
по подадено Заявление Б6 с рег.№****** по партидата на „К И.”АД-заличен
търговец, с твърдения, че е недопустимо, тъй като е инициирано от
нелегитимирано лице съгласно чл.600 от ГПК и че представлява вписване на
несъществуващи обстоятелства, тъй като не са налице предпоставките на
чл.273,ал.2 от ТЗ-не е открито ново имущество след заличаване на търговеца,
уредени са всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен,
съотв.няма необходимост от извършване на по-нататъшни действия по ликвидацията.
Искът е предявен от Х.И.И.-вписан за
ликвидатор на „К И.”АД по реда на чл.273,ал.2 от ТЗ. Ищецът твърди,че не са били
налице предпоставките за възобновяване на производството по ликвидация.
Ответникът „К И.”АД с ЕИК ******-заличен
търговец, представляван от особен представител адв.К., счита искането за
заличаване на вписването за обосновано и законосъобразно.
По допустимостта.
Съдът приема, че претенцията е
допустима. Заявените от ищеца аргументи обосновават правния му интерес от
атакуване на процесното вписване. При твърденията,че извършеното по реда на
чл.273,ал.2 от ТЗ вписване отново като ликвидатор на заличеното дружество
нарушава интересите му, то защитата може да се осъществи по реда на
производството по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ,в което да обоснове липсата на
предпоставките за извършване на т.н.допълнителна ликвидация.
Надлежна е и пасивната легитимация на ответника.
Макар търговското дружество да е със статут на заличен търговец,
възобновяването на производството по ликвидация по реда на чл.273,ал.2 от ТЗ с
назначаване на ликвидатор ad hoc, представлява специална хипотеза, в която на
заличеното дружество се предоставя ограничена правосубектност за нуждите на
конкретното производство.Съответно при атакуване на това вписване дружеството е
заинтересовано от изхода.
По същество.
При произнасянето по същество по
твърдяните пороци на обжалваното вписване, следва да се съобрази спецификата на
производството по т.н.”допълнителна ликвидация” по реда на чл.273,ал.2 от ТЗ.
Известно е,че с тази процедура не се възстановява правосубектността на вече
заличеното дружество, а единствено се осигурява възможност да се допълни производството
по ликвидация, с оглед по-късно осъществилите се факти, касаещи удовлетворяването
на кредитори. Възобновяването на производството в тази хипотеза е възможно при
изрично регламентирани материално правни предпоставки- да е открито
неразпределено имущество на дружеството или да са освободени суми, заделени за
спорни вземания по чл.272,ал.3 от ТЗ и да е назначен ликвидатор,който да
извърши разпределението. (Реш.№798 от 20.12.2005г.,пост.по т.д.№439/2005г.на ТК
на ВКС). В това производство е недопустимо да се извършва ревизия на вече
осъществените действия по ликвидация. То не е и средство за защита от допуснати
от ликвидатора нарушения в производството. Допълнителните действия са свързани
тясно и единствено с ликвидацията и с целите й съгласно чл.268,ал.1 от ТЗ,в
които граници са и правомощията на назначения по този ред ликвидатор.
Правен интерес да искат възобновяване по
реда на чл.273,ал.2 от ТЗ имат бивши акционери и неудовлетворени кредитори,като
твърдят,че е налице имущество,което не е било разпределено и чрез което биха
могли да съберат вземанията си.
Настоящото възобновяване е по инициатива
на заявителя Л.Ю.К.,с твърдение,че е кредитор на дружеството и основава
претенциите си на имущество от патримониума му-недвижимият имот, по отношение
на който се води спор за собственост по в.гр.д.№4417/2018г.по описа на СГС. В
това производство заличеното дружество „К И.”АД е ангажирано като ответник,по
отношение на когото се цели установяване, съотв.отричане на права.
При така заявената позиция на К. съдът
приема, че тя има правен интерес от възобновяване на производството по
ликвидация,с оглед съществуващата възможност в резултат на спора за собственост
да изключи това имущество от патримониума на дружеството. Затова съдът приема,че
не е налице недопустимо вписване,извършено по искане на неоправомощено лице. При
твърдението,че е носител на права върху имущество,с което дружеството е
ангажирано и след като е ясно,че е известила ликвидатора за тези си претенции
(с оглед участието на дружеството в дългогодишния спор за собственост-видно
първоинстанционното производство е образувано още през 2006г.), то съдът
приема,че това обосновава правния й интерес да заяви искане по реда на
чл.273,ал.2 от ТЗ.
Затова ОС-Ловеч приема,че искането да се
признае за установено,че обжалваното Вписване с вх.№******** по подадено от Л.Ю.К.
Заявление Б6 с рег.№****** в Търговския регистър към Агенция по вписванията по
партидата на „К И.”АД-заличен търговец, е недопустимо, тъй като е инициирано от
нелегитимирано лице съгласно чл.600 от ГПК, е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Следващото твърдение на ищеца е, че с
обжалвания акт са вписани несъществуващи обстоятелства.
При съобразяване на изложените по-горе
предпоставки за възобновяване на ликвидационното производство, съдът намира
това твърдение е основателно. Сред представените от заявителя доказателства
пред Агенцията по вписванията,не се откриват такива,които конкретно и
категорично да обосновават,че е открито ново имущество, неизвестно на
кредиторите при извършване на ликвидацията преди или че е освободена заделена
по реда на чл.272,ал.3 от ТЗ сума,която вече може и следва да се разпредели
между тях. Сочените от заявителя факти и обстоятелства не попадат в приложното
поле на чл.273,ал.2 от ТЗ и не са предвидени да бъдат предпоставки за
извършване на допълнителна ликвидация. Наличието на висящо съдебно
производство,с твърдение,че има за предмет имущество на дружеството или пряко
свързано с дейността му,не е основание да се приеме,че са налице предпоставките
за възобновяване на ликвидацията. Висящият правен спор би имал значение
единствено,ако последицата от разрешаването му е „връщане” на имущество в
патримониума на дружеството,което да бъде разпределено допълнително. Тук
по-скоро се цели това имущество да бъде изключено, да се установят
самостоятелни права,които претенции кредиторът е следвало да заяви значително
по-рано или да атакува заличаването на дружеството,с твърдения,че не са били
налице предпоставките за завършване на ликвидационното производство. Както се
посочи и по-горе- целта на производството по чл.273,ал.2 от ТЗ не е да се
ревизира извършената преди ликвидация,а с оглед нововъзникналите факти и
обстоятелства тя да се довърши. Касае се за специфична хипотеза на законово
възобновяване при изрично регламентирани хипотези, като не се не допуска в това
производство повторна проверка на извършени действия, които вече са били или са
могли да бъдат преценявани при вписване на заличаването на дружеството.
По изложените съображения съдът
намира,че не са били налице предпоставките на чл.273,ал.2 от ТЗ и неправилно
Агенция по вписванията е приела, че
следва да се възобнови производството по ликвидация на „К И.”АД. Вписването на
възобновяването на ликвидацията в този случай следва да се определи като
вписване на несъществуващо обстоятелство (по см.на т.3 от ТРеш.№1/06.12.2002г.
пост.по т.д.№1/2002г.на ВКС), с оглед липсата на доказателства за наличие на
новооткрито имущество или заделени по реда на чл.272,ал.3 от ТЗ суми на
заличеното дружество,които да бъдат разпределени по този ред на допълнителна
ликвидация.
Затова и по реда на чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ,във връзка с чл.273, ал.2 от ТЗ, ОС-Ловеч следва да признае за
установено по отношение на „К И.”АД с ЕИК ******,че извършеното Вписване с вх.№********
в Търговския регистър към Агенция по вписванията, на възобновяване по реда на
чл.273,ал.2 от ТЗ на производството по ликвидация на дружеството и назначаване
за ликвидатор на Х.И.И. с ЕГН **********,***, представлява вписване на несъществуващо
обстоятелство. Искането за признаване за установено, че Вписване с №******** в
Търговския регистър към Агенция по вписванията, по подадено от Л.Ю.К. Заявление
Б6 с рег.№****** по партидата на „К И.”АД-заличен търговец, е недопустимо, следва
да се остави без уважение, като неоснователно и недоказано.
На основание чл.541 от ГПК разноските в
настоящето производство са за сметка на молителя.
По изложените съображения и на основание чл.29,ал.1
от ЗТРРЮЛНЦ ,във вр.с чл.273,ал.2 от ТЗ, ОС-Ловеч
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Х.И.И. с ЕГН **********,***,представляван
от адв.Р.В.-САК, срещу „К И.”АД с ЕИК ******
(заличен търговец, иск с правно основание чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ,във вр.с
чл.273,ал.2 от ТЗ, че извършеното по партидата на „К И.”АД с ЕИК ****** (заличен
търговец), в Търговския регистър към Агенция по вписванията, вписване с вх.№******** на възобновяване по
реда на чл.273,ал.2 от ТЗ на производството по ликвидация на дружеството и
назначаване за ликвидатор на Х.И.И. с ЕГН **********,***, Е НЕСЪЩЕСТВУВАЩО ОБСТОЯТЕЛСТВО, а иска за установяване,че вписването е заявено от нелегитимирано
лице,като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
Решението може да се обжалва пред АС-Велико Търново в
2-седмичен срок от съобщението до страните,при съобразяване и на чл.3 от Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение,обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020г.(а именно спират да текат процесуалните срокове до отмяната на
извънредното положение).
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: