Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна, 29.07.2020 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на втори юли, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при
секретаря ***като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 673 по описа за
2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.45 от ЗД.
Постъпила е искова молба с
вх.№4356/28.11.2019г., подадена от П.Д.С. с ЕГН ********** ***, с адрес за
призоваване гр.Шабла, ул.“***“, №*, против П. И.Й. с ЕГН **********, С.Д.П. с
ЕГН ********** и П.Д.П. с ЕГН **********, тримата с адрес ***.
В исковата си молба ищецът излага, че е
земеделски производител от 1995г., като
обработва негови наследствени и на съпругата му земеделски земи. Твърди, че за
ПИ с КИД: ***, собственост на П.Х.С.– майка на съпругата му имал сключен договор за аренда. В този имот
изградил кладенец и около него комасирал наследствени
имоти. Излага още, че през месец септември 2019г. забелязал, че хора замерват
парцел, попадащ в обработваните от него площи. След разговор с тях установил,
че роднина на тъща му - П. И.Й. със внуците си С. и П. П.си вземат земята в
реални граници – ПИ с идентификатор ***. В част от този имот попадало
стърнището на ожънатия ечемик и като втора реколта ищецът бил засял зеле.
След разговор с ответниците, ищецът
твърди, че се разбрал с тях да го изчакат да си прибере реколтата, а ако до
дата ***.2019г. – като срок на стопанската година не прибере зелето, да изорат
мястото, като оставят тези 2500кв.м., засети със зеле. За тях ищецът бил поел
ангажимент, че след прибирането на реколтата, сам със собствени средства ще
изоре мястото. Предложението направил пред бащата на С. и П. П., тъй като те
били и собственици на земята по силата на договор за дарение от страна на дядо
им П. И.Й., който е запазил правото си на ползване на имота.
Ищецът твърди, че на ***.2019г. установил,
че три реда от зелето са изорани. Помислил, че може да са засегнати при изораването
на съседните имоти. Решил да организира прибирането на реколтата от зеле за 22,
23 и 24.112019г., но когато на 22.11.2019г. отишли в имота със сина си и
приятелката му, установили, че площта, засята със зеле е изорана и зелето е
заровено в земята. При разговор на ищеца
със С.П., последния първоначално бил казал, че е грешка, а в последствие
се оправдавал с изтичането на крайния срок на стопанската година.
Счита, че с посочените действия
ответниците са му причинили вреди в общ размер 2500 лева и, че за него е налице
правен интерес от предявяването на настоящия иск. Моли за осъждането им да му
заплатят претендираната сума, както и разноски в
производството.
В
с.з., ищецът редовно призован се явява и се представлява от адв.С.С.. Поддържа иска и моли съда, ответниците да бъдат осъдени
да му заплатят претендираната сума от 2500 лева
нанесени вреди, както и разноските в производството.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответниците, чрез процесуалният им представител – адв. Г.З. ***. Считат иска за допустим, но неоснователен.
Твърдят, че само една част от изложеното в молбата отговаряло на действителното
положение.
Посочват, че през 2018г., съпругата на
ищеца – адв.С.С. им
съдействала пред нотариус за сключването на договор за дарение, с който договор
П. И.Й. дарил на С. и П. нива с площ от *** кв.м., съставляваща имот с
идентификатор *** в местността „****, в землището на гр.Шабла. Земята се
обработвала от арендатор до лятото на 2019г., когато м.юли двамата ищци – С. и П. ***, че ще обработват
земята си в реални граници. На ***.2019г. извършили трасиране на имота, за
което бил съставен и протокол. След извършване н трасирането, същия ден
съпругата на ищеца – адв.С.С.
се обадила на С.П. и му казала, че знае че двамата ще обработват земята си, но
го помолила да изчака да приберат засятото зеле до ***.2019г. След като изтекъл
срока, към ***.2019г. започнали да орат земята, без да пипат зелето. Оранта
продължила три дни., като през това време ищецът и съпругата му били там, но не
предприели мерки да приберат зелето. На ***.2019г. ответниците отишли на имота
и видели, че зелето е обрано, имало само нахвърлени зелеви листа из имота и
решили да изорат и останалата част от земята си.
В с.з., ответниците се представляват от адв.Г.З. ***, който поддържа отговора и моли за отхвърляне
на иска като неоснователен и недоказан.
Каварненският районен съд след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
С нотариален акт
за дарение на поземлен имот №**, том *, рег.№***, дело №** от 2018г. на
нотариус ***с район на действие Районен сдъ Каварна,
вписан в СВ Каварна вх.рег.№*** от ***.2018г., акт №**, том **, дело №***, П. И.Й.
дарил на внуците си С.Д.П. и П.Д.П., по ½ ид.ч.
за всеки от тях от следния поземлен имот: Нива с площ от *** кв.м., а по скица
с площ от *** кв.м., находяща се в землището на
гр.Шабла, местността ***, с трайно предназначение на територията земеделска,
начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия ІІІ,
ПИ с идентификатор *** оп КККР на гр.Шабла, одобрени
със Заповед №РД-18-15/29.03.2006г. на ИД на АГКК, при граници: ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***.
С Протокол за
трасиране, означаване и координиране на поземлен имот *** от ***.2019г. по
искане на двамата ищци П.П. и С.П., правоспособно
лице е извършило трасиране, означаване и координиране на границите на
поземления имот.
От разпита на
свидетелите, водени от ищеца – Д.Т.С.и С.С.К., се
установява, че когато на ***отишли да изрязват зелето, то било изорано и
зелките бли заровени. Свидетелят С. посочва, че имал
уговорка с магазин във Варна, където да го реализира, затова било засято около
2,5 декара. Твърди, че е имало уговорка с ответниците С. и П. след като оберат
зелето, те да изорат земята.
Свидетелката К.,
която е позната с ищеца посочва, че е участвала в сеенето на зелето и знае, че
е около 2,5 декара. Когато отишли да го изрязват – на ***(било петък) нивата
била изорана. Уговорката с ответниците била да изчакат да приберат реколтата от
зеле.
Противоположни
са показанията на свидетелите на ответниците Н.С.И. и Б.С.И.. И двамата
посочват, че са били на нивата със засятото зеле на *** и то било обрано. Имало
само остатъци от зелки. Според св.И. уговорката била да се изчака да се обере зелето, въпреки, че стопанската година
приключвала на ***.
По искане на ищцовата страна е допусната съдебно-агрономическа
експертиза, чийто заключение съдът приема като компетентно изготвено. Според
вещото лице добивът от декар е 4 000 кг. зеле, а при засята площ от 2,5
дка продукцията следва да е 10 тона или 10 000 кг. средната пазарна цена
на зелето към ***.2019г. е бил: на едро 0,58 лева, а на дребно 0,82 лева за
килограм. Според вещото лице прибирането на реколтата започва към 5-ти, 10-ти
ноември и приключва преди да са паднали температурите. По отношение на
финансовата реализация на продукцията вещото лице дава заключение, че при цени
на едро стойността е 5 800 лева, апри цени на
дребно – 8 200 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 45
от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
За да е
осъществен фактическия състав на посочената разпоредба е необходимо да са
налице следните предпоставки: деяние /действие или бездействие/, вредоносен
резултат от това деяние, противоправност на деянието
и причина връзка между него и вина, която се предполага /по арг.
от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/. Посочените елементи от фактическия състав на деликта трябва да са кумулативно проявени. Деянието, като
конкретна външна проява на дадено лице, трябва да е виновно /по смисъла на чл.
11 от НК/ извършено и да е противоправно - да
противоречи на установения правопорядък - да нарушава
задължения, скрепени от правните норми. Вредата, изразяваща се във външна
промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на блага /имущество, права и
законни интереси, телесна цялост и неприкосновеност, здраве, душевност и
психично състояние/, подлежи на репариране само, ако е в причина връзка с
виновното и противоправно поведение на деликвента.
Съобразно общите
правила за разпределение на доказателствената тежест
в гражданския процес (чл. 154 от ГПК) всяка от страните следва да докаже онези факти
и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При
искът за обезщетение за непозволено увреждане в тежест на ищеца е да проведе
пълното и пряко доказване на всички обективни елементи от фактическия състав на
деликта, като единствено субективния елемент - вината
се предполага от закона до доказване на противното от деликвента.
Когато ищецът установи обстоятелствата, на които основава своя иск, т.е.
установи причината връзка между поведението на причинителя на вредата и
настъпването на вредоносния резултат и поведението на последния, с това се
изчерпва и неговото задължение за доказване на иска.
Деликтната
отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е задължението или правоотношението
между деликвента /отговорния субект/ и пострадалия,
по силата на което деликвентът трябва да поправи
причинените от деликта вреди, последица от
правонарушението. От гледна точка на чл. 45 от ЗЗД деликтът
е противоправно и виновно поведение /действие или
бездействие/, причиняващо вреди, поради което възниква задължението те да бъдат
поправени. Деликтната, в това число и договорната,
отговорност имат така наречената "репарационна цел", т.е. имат за цел
да поправят вредите, които са причинени противоправно
и виновно, т.е. деликвентът и длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил на увредения.
В случая ищцовите твърдения са, че вредоносното деяние се състои в имуществени
вреди, причинени на ищеца от деянието на ответниците, свързано с изораване на два
декара и половина зеле и неуспешно реализиране на продукция в размер на
2 500 лева.
Съдът счита, че
недоказано остана твърдението на ищеца, че някой или всички от ответниците са
осъществили соченото от него за противоправно деяние,
а именно, че са изорали и заровили зелето в земята преди 22 ноември. Двете
групи свидетели, разпитани в съдебно заседание се опитваха да доказват тезата
на всяка от страните. Други доказателства свързани с нанесените вреди от ответнците
не бяха представени.
Ето защо, не
само авторството на деянието не е доказано (искът е предявен за увреждане чрез
действие), но и пряката причинна връзка между него и вредите не е налице.
При предявен иск
по чл. 45 от ЗЗД липсата, на която и да е от кумулативно изискуемите
предпоставки, води до неоснователност на иска.
По тези
съображения иска подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците имат право на разноските,
но по делото не са приложени доказателства за направени такива.
Водим от горното
Каварненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.Д.С. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване гр.Шабла, ул.“***“, №*, срещу
П. И.Й. с ЕГН **********, С.Д.П. с ЕГН ********** и П.Д.П. с ЕГН **********,
тримата с адрес ***, иск с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и
договорите, за заплащане на сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева,
представляваща имуществени вреди, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд
гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………