Р Е
Ш Е Н
И Е
№61 18.02.2022 г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при
секретаря П. Маринова
и с участието на прокурора Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова кас.адм.дело № 646 по описа за 2021 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за
изменение и допълнение на Правилника за приложение на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
Образувано е по касационна жалба от К. ***, подадена чрез пълномощника й адв.М.,
против Решение № 227/ 20.07.2021г, постановено по адм.д.№ 1868/ 2021г на
Районен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед №
10-00-601/ 25.02.2020г на Кмета на Община Стара Загора, с която заповед е
признато на Т.Г.Х. да придобие собственост върху имот № 330.300, с площ 750
кв.м., местност „Бащиното“ –„Бобоолу“/ („Юнаците“), землище на с.Малка Верея по
неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по
чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при граници и съседи: № 330.299, №
330.552, № 330.304, № 330.303, № 330.302 и № 330.301.
Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебното
решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Според
касаторката съдът неправилно е приел за установени материалноправните
предпоставки на посоченото в заповедта правно основание за издаването й по §4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поддържа, че от събраните по делото доказателства, в т.ч. и
заключението на допуснатата съдебно-агрономическа експертиза, не се
установявало заявеният имот да е представлявал овощна градина или лозе.
Направено искане за отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед.
Претендира се присъждане на направените разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът - Кмет на Община Стара Загора, чрез
пълномощника си юрисконсулт С., намира жалбата за неоснователна. Поддържа, че
обжалваната заповед е издадена при наличие на всички предпоставки за
трансформиране правото на ползване в право на собственост по § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ и правилно е потвърдена от районния съд.
Заинтерисованата страна – Т.Г.Х., чрез
пълномощника си по делото – адв.М., оспорва жалбата като неоснователна. В
съдебно заседание и в представената по делото писмена защита излага подробни
съображения за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Поддържа, че
от събраните по делото доказателства се установявало по несъмнен и категоричен
начин наличието на предвидените в закона условия за признаване правото на
ползувателя да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот
по реда на § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Моли
обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Останалите заинтерисовани страни – З.Д.С., К.Д.В.,
Р.И.Р., К.З.Х., П.И.П., М.Ж.Д. и М.И.М., редовно призовани, не се явяват и
представляват, както и не изразяват становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Стара
Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага съдебното решение
да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда като взе предвид
събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателите,
мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на решението по адм.д. № 1868/ 2021г. на Районен съд Стара Загора, прие
за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, за която постановеното съдебно
решение е неблагоприятно и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Производството по адм. дело № 1868/ 2021г. по описа на Старозагорския районен съд се е
развило по жалба на К. *** против Заповед №
10-00-601 от 25.02.2020г., издадена от Кмета на Община Стара Загора. С
оспорената заповед, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от
ПЗР към Постановление № 456 на МС от 11.12.1997г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ, § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и Протокол от 01.11.2018г. на Комисията,
назначена със Заповеди № 10-00-1714/ 09.10.2018г., е признато на Т.Г.Х. правото
да придобие собственост върху имот № 330.300 с площ от 750кв.м. по неодобрен
план на новообразуваните имоти, местност „Бащиното” /“Бобоолу“, „Юнаците“/, в
землището на с.Малка Верея, общ.Стара Загора.
С обжалваното съдебно решение е отхвърлена като
неоснователна подадената жалба против Заповед № 10-00-601 от 25.02.2020г.,
издадена от Кмета на Община Стара Загора. Старозагорският районен съд, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, е
приел, че по отношение на предоставения на Т.Г.Х. за ползване имот е доказано
съществуването на изискуемите се предпоставки по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за
трансформиране правото на ползване в право на собственост, въз основа на което
е обосновал извод, че оспореният административен акт е законосъобразен.
Решението на Старозагорския районен съд е
правилно.
Обоснован от гл.т на доказателствата и правилен от гл.т на
материалния закон е и направеният от Старозагорския районен съд извод, че по
отношение на Т.Г.Х. са изпълнени кумулативно изискуемите се материалноправни
условия за издаване на заповед по § 62, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ във вр. с §4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ, съотв. за признаване правото да придобие собственост върху имот
330.300 с площ от 750кв.м. по неодобрен план на новообразуваните имоти,
местност „Бащиното” /“Бобоолу“, „Юнаците“/, в землището на с.Малка Верея.
Съгласно приложимата за случая хипотеза на §4б, ал.1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, за да се трансформира правото на ползване в право на собственост, е
необходимо наличието на две материалноправни предпоставки, а именно: 1. Правото
на ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно
изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ и 2. Имотът да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя
да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в
населеното място, в чието землище е имотът.
От доказателствата по несъмнен начин се установява, че
ползвателят Т.Г.Х. е получила процесния имот на основание акт на Министерски
съвет, посочен в нормата на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а именно: ПМС №
76/05.12.1977 г. Видно от приложеното по делото удостоверение № 1058/
01.11.1982г. на Градски народен съвет Стара Загора, в изпълнение на
Постановление № 76 на МС от 05.12.1977г. и решение № 113а от 11.101982г. на ИК
на ГНС Стара Загора, на Т.Г. Попова /сега с променено фамилно име – Х./ е
предоставено право на ползване върху земя – лозе и овощна градина в размер на
0.750дка в местността „Бобоолу“. Следователно е налице първият елемент от
правопораждащия фактически състав по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране
правото на ползване в право на собственост.
Подкрепен със събраните доказателства е и изводът на
първоинстанционния съд за наличие на посоченото в оспорената заповед фактическо обстоятелство за издаване на
административния акт, кореспондиращо с правното основание на §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ, а именно имотът да е представлявал лозе и овощна градина към момента на
подаване на заявлението от ползвателя за трансформиране на правото му в право
на собственост. От заключението на назначената по делото Съдебно-техническа
експертиза се установява, че по плана на новообразуваните имоти в местността
„Бащиното“/“Бобоолу“/Юнаците“/, землището на с.Малка Верея, графично е
посочено, че в процесния имот има овощна градина, а от констатациите на вещото
лице, изпълнило Съдебно-агрономическата експертиза, е видно, че в имота има
лозови насаждения на дънер, прибл.120, които са на видима възраст над 20
години, както и 6 броя бадеми на видима възраст около 30 години, 5 броя бадеми
на видима възраст около 40 години и 4 броя орехи на видима възраст над 30
години. Заключението на експерта, изпълнил агротехническата експертиза не е
било оспорено от жалбоподателката К.И.П. и от същата не са правени доказателствени
искания за изследване възрастта на дърветата, намиращи се в процесния имот по
посочения в касационната жалба метод /“инвазивно изследване с ПРЕСЛЕРОВ
СВРЕДЕЛ“/, поради което не могат да се приемат за основателни наведените за
пръв път пред настоящата касационна инстанция доводи за необоснованост на
експертоното заключение.
Ето защо правилно Старозагорският районен съд е приел, че е
доказано кумулативното наличие на юридическите факти – елементи от
правопораждащия фактически състав по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които правната
норма свързва възникването и признаването правото на ползвателя да придобие в
собственост предоставения му за ползване имот, предвид констатацията за
намиращи се в имота стари лозови насаждения и овощни дървета, и отразяването му
в ПНИ като овощна градина.
Ирелевантно
е обстоятелството, че към момента на извършване на огледа на имота от вещите
лица същият е бил затревен и трудно достъпен, без да са извършвани
агротехнически и фитосанитарни мероприятия, доколкото наличието на материалноправните
предпоставки по §4б /респ.§4а/ от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се преценява към
момента на заявяване на искането за придобиване в собственост на предоставения
за ползване имот /което в случая е сторено с подаденото на 26.06.1992г.
заявление с вх. № 0905059, новирано с последващо заявление вх.№ 94-03-2483/
30.01.1998г./, а не към датата на постановяване на заповедта /правата за
ползвателите възникват по силата на закона, като административният акт който се
издава в зависимост от приложимата през годините правна уредба, единствено
констатира вече възникналите права/.
По
тези съображения обжалваното решение като валидно, допустимо, обосновано и
постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон
следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на делото искането на пълномощника на ответника и на заинтерисованата страна Т.Г.Х. за
присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като
жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплатят на Община Стара Загора
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от ЗПП, а на Т.Г.Х. – сумата от 700лв., представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното
производство.
Водим от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 227/ 20.07.2021г, постановено по адм.д.№ 1868/ 2021г по описа
на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА К.И.П. с ЕТН ********** ***,
да заплати на Община Стара Загора сумата от 100.00лв./сто лева/, предсавляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
К.И.П. с ЕТН ********** ***, да заплати на Т.Г.Х. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, сумата от 700.00лв. /седемстотин лева/ - разноски за касационното
производство.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.