Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 390
гр. Добрич, 30.12.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав, в публично заседание на девети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря Мария
Михалева разгледа докладваното от
Председателя адм.д. №480/2020 г. по описа
на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по подадена жалба на Х.П.И. ***, чрез
адв. Г. И. - ДАК срещу Решение № 19/24.07.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено разпореждане №**********/07.05.2020 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване. С потвърденото разпореждане на основание чл.68, ал.1-2 и чл.69б, ал.2 КСО е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на И..
Жалбоподателят развива съображение за незаконосъобразност на оспореното решение
и потвърденото с него разпореждане. Твърди, че за него са налице условията
на т.52б от ПКТП /отм./, тъй като през периода 12.01.1978 г. до 31.12.1985 г. е
бил работник в селското стопанство, на длъжност „шофьор“ и този стаж следва да
бъде зачетен за втора категория, поради и което следва да му бъде отпусната пенсия за осигурителен
стаж и възраст, съгл. чл.69б, ал.2 от КСО. Моли,
съда да отмени решението и потвърденото с него разпореждане и да върне
преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждане
на разноски.
Ответникът по жалбата - директорът на ТП на НОИ - Добрич, не изразява становище по жалбата и по спора.
Съдът, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Решение №19/24.07.2020 г. е съобщено на Х.И., според неговите твърдения на 29.07.2020
г. Липсват данни в представената преписка, кога е получено решението, независимо,
че в придружителното писмо, подадено от ответника се твърди, че в преписката се
съдържат обратни разписки. Няма възражения, че жалбата е просрочена. Поради
което и съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
118, ал. 1 от КСО. Същата е депозирана от процесуално легитимирано лице -
адресат на оспорения акт, за който изрично е
предвидена възможност за съдебно обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Със заявление вх. № 2113-24-60/15.01.2020 г., Х.П.И. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Към заявлението И. е приложил
притежаваните от него документи за осигурителен стаж и доход, измежду които
трудова книжка, военна книжка, както
и удостоверение обр. УП-2 и други.
С Разпореждане №**********/07.05.2020
г., ръководител отдел „Пенсионно осигуряване“ е отказал да отпусне лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, поради липса на законоустановените предпоставки
за пораждане правото на пенсия, визирани в разпоредбата на чл.69б, ал.2 от КСО.
Длъжностното лице по представените документи е зачело осигурителен стаж от
втора категория труд за периода 01.01.1975 г. до 30.09.1975 г, на длъжността
тракторист в АПК Ленин по т.66и и 52б от ПКТП /отм./, като общо зачетеният стаж
от втора катеория е 8 г., 1 м. и 25 дни и е недостатъчен за придобиване право
на пенсия при условията на чл.69б, ал.2 от КСО. Трудовият стаж на длъжността
„шофьор“ в АПК Ленин през периода 12.01.1978 г. до 31.12.1985 г. не е зачетен
като такъв по втора категория.
Жалбоподателят е оспорил разпореждането с
твърдението, че в периода 12.01.1978 г. до 31.12.1985 г., той е работил като шофьор в селското
стопанство, а този труд е от втора категория.
С оспореното в настоящото производство Решение
№ 19/24.07.2020 г.
Директорът на ТП на НОИ – Добрич е отхвърлил жалбата на
Х.И. като е посочил, че през спорния период, няма данни за вида,
товароносимостта или номер на управлявания автомобил, във ведомостите за
заплати също не е отразена длъжност, поради което и е прието, че тази
дейност не попада в обхвата на 52б от
ПКТП /отм./.
Към делото е приобщена
цялата административна преписка по издаване на обжалваното решение, вкл. и адм.
дело №306/2020 г. по описа на ДАС.
В Удостоверение обр.
УП-15, издаден от ТП на НОИ Силистра се удостоверява, че Х.П.И. *** в Автобаза от 1989 г. до 1992 г..
В Уведомително писмо от
ТП на НОИ Силистра се посочва, че оспорващият е работил в ТКС с. Росица в
периода 01.01.1978 г. до 31.12.1985 г., като в разплащателната ведомост няма
отразени звено и длъжност.
Видно от представената
извадка от трудова книжка, през спорния период, същият е работил в АПК „Ленин“
гр. Ген. Тошево, бр. Росица на длъжност шофьор в периода 12.01.1978 г. до
30.12.1985 г. /спорния по делото период/.
В хода на съдебното производство са разпитани и двама
свидетели - св. Д.Е.Е.- работил като шофьор в автобаза Росица и св. Д.Д.П.- също работил като шофьор в автобазата. И двамата свидетели посочват в показанията си, че са работили със
жалбоподателя през периода 1978 г. до 1986 г. Превозвали са селскостопанска
продукция от полето до площадките. И. е карал ЗИЛ, над 12 тона с ремарке. След
това същият е бил преназначен на длъжността „механик“.
За изясняване на
спорните факти по искане на жалбоподателя е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че във ведомостите
няма записани длъжности и каква е дейността на бригадата. Като за част от спорния период е
записано, че И. е работил като „шофьор“. Също така вещото лице не е открило,
някакви данни за товароподемността на автомобила. Според вещото лице, при условие, че трудовия
стаж за процесния период бъде зачетен като такъв от втора категория, то лицето
ще отговаря на условията на чл.68 и чл.69б, ал.2 на КСО.
При така установените фактически обстоятелства, от
правна страна съдът приема:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган по
чл. 117 от КСО, в кръга на службата му и в съответната писмена форма, като
съдържа фактически и правни основания за произнасянето.
При постановяване на решението на горестоящия орган, както и на
потвърденото с него разпореждане не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Съдът приема, че решението на директора на ТП на НОИ - Добрич не е
съобразено с материалноправните разпоредби.
Не се спори, че към релевантния момент за отпускане на пенсия за ОСВ - 15.01.2020 г. като дата
на подаване на заявлението, жалбоподателят е имал навършени 63 години, 4 месеца и 11 дни.
Жалбоподателят оспорва единствено незачитането на труда му в
кооперацията в с.Росица в периода от 12.01.1978 г. до 31.12.1985 г., като втора категория.
Видно от представената трудова книжка и информацията от Архивохранилището
при ТП на НОИ - Силистра стажът в този период е положен в
ТКЗС с. Росица,
Автобаза.
Спорът в случая се свежда до изясняване и преценка на
обстоятелството следва ли да бъде зачетен като осигурителен стаж от втора категория придобитият от оспорващия осигурителен стаж за периода от 12.01.1978 г. до 31.12.2085 г., общо в
размер на 07 години, 11 месеца и 19 дни, през който период същият е работил като "шофьор" в ТКЗС Росица, Автобаза.
На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на
КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се
признава за осигурителен стаж по този кодекс. Към момента на полагане на
спорния стаж зачитането и категоризирането на труда при пенсиониране се е
извършвало по реда на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране
отм. (ПКТП). Относими към процесния случай, както сочи и ответната страна в
оспореното решение, са материалните правни норми на т. 52б от ПКТП (отм.). Съгласно т. 52б ПКТП (отм.) от
втора категория е трудът на работещите непосредствено
в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици. Понятието
"механизатори" включва професиите тракторист, включително в ТКЗС, в
свинекомплекс, в животновъдството, помощник - тракторист, комбайнер и помощник
- комбайнер, машинист и помощник - машинист на мелиоративни машини - багери,
автогрейдери, фронтални и други товарачи, дъждовални машини и други
селскостопански машини, водачи (шофьори) на автомобил ИФА - селскостопански
вариант. 3а всички тези професии важи изискването да са непосредствено заети в
селскостопанското производство. За
да бъде зачетен трудът му обаче като такъв от втора категория по т. 52б или т.
66и от ПКТП (отм.) следва да бъде установена освен длъжността и конкретно
извършваната дейност, като в първия случай (по т. 52б) е необходимо да е
извършвал дейност като шофьор непосредствено зает в селското стопанство - да е
управлявал товарен автомобил селскостопански вариант, а във втория случай (по
т. 66и) - да се установи, че като шофьор е обслужвал селското стопанство, при което
трудът му като шофьор, макар и непряко зает в селскостопанското производство
отново ще се зачете като втора категория. Тук следва да се посочи в по - общ план, че с т. 66и ПКТП(отм.)
от втора категория е категоризиран
трудът на механизаторите в селското стопанство. В групата на механизаторите в селското стопанство /както се каза и
по-горе/ влизат и шофьорите, работили на товарни
автомобили - бордови, специализирани, за превоз на гориво – смазочни материали и самосвали. В този смисъл е и
Списъка на професиите и специалностите от
селското стопанство за категоризиране на труда при пенсиониране
съгласно ПКТП(отм.).
При произнасяне по заявлението на жалбоподателя за
отпускане на пенсията административният орган е зачел стажа като шофьор от
трета категория, като е приел, че липсват данни относно вида на управлявания
автомобил и дали положения труд е бил свързан със селскостопанска дейност.
Безспорно
е установено и не се спори по делото, че в периода от 01.01.1975 г. до 30.09.1975 г.
през спорния период и в последствие в периода от 01.01.1986 г. до 28.06.1993 г.
Х.И. е работил в АПК Ленин, ТКЗС с. Росица, Автобаза на длъжностите шофьор,
тракторист, монтьор и механик. Относно периода 12.01.1978 год. – 31.12.1985 г.
по делото е представена трудовата книжка на лицето, в която е записано, че през този
период е работил в АПК „Ленин“ гр. Ген. Тошево, вид дейност Селскостопанство,
на длъжност „шофьор“. Според предоставената от архива
на ТП на НОИ – Силистра информация и от експертизата се установя,
лицето е открито във ведомостите без
длъжност и бригада.
Към
момента на произнасяне на административните органи наистина липсват данни за
вида на управлявания автомобил - товарен или лек и за дейността, която е
извършвана с него. Работодателят не е отразил тези обстоятелства в
разплащателните ведомости за процесния период (на е налице и изискване за
включване на тези данни във ведомостите), а не са съхранени и други документи,
съдържащи подобна информация. В тази насока съдът счита, че когато осигурителят
- работодател не е посочил определени елементи от вида и характера на трудовата
функция, от които зависи преценката за категорията на положения труд,
установяването на обективната истина става с всички допустими доказателствени
средства, вкл. свидетелски показания при наличието на т.нар. начало на писмено
доказателство, което в случая е трудовата книжка с вписана длъжност
"шофьор" и вид дейност на осигурителя "селскостопанска".
Безспорно
липсват данни единствено за вида на управлявания автомобил. Съгласно чл. 101
ППЗП (отм.), приложим към момента на полагане на спорния стаж, трудовият стаж
се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с
документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация, като
документът се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги,
като се посочва и категорията труд и съответната точка от ПКТП, по която се
предлага да се зачете.
В конкретния случай не се спори от страните, че
предприятието не съществува и в него не са били съхранени други документи, а
само ведомости за заплати, предадени за съхранение в ТП на НОИ, които обаче не
съдържат информация за длъжността изпълнявана от оспорващия, за каква категория е бил осигуряван,
получавал ли е допълнителен годишен отпуск,
поради което не може въз основа на такива документи да се направи извод за
фактите, релевантни за определяне категорията на труда. Следва да се има
предвид още и обстоятелството, че предаването на разплащателната документация
на прекратените осигурители без правоприемник в съответните ТП на НОИ е
задължение за осигурителя, въведено едва от 2006 г. с влизане в сила на
разпоредбата на чл. 5, ал. 10 от КСО (ДВ, бр. 38/2005 г., в сила от 01.01.2006 г.).
Съгласно нормата на чл. 5, ал. 10 от КСО в редакцията й към този момент на
предаване в НОИ подлежат освен разплащателните ведомости още само трудови
договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за
ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови
или служебни правоотношения. Такъв е обхвата на подлежащите на предаване в НОИ
документи според разпоредбите на КСО и към настоящия момент. Едва с изменението
на чл. 1, ал. 2 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на
разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без
правоприемник (ДВ, бр. 107/2013 г.) е създадена нова
разпоредба -т. 8 на тази алинея, според която на предаване в ТП на НОИ подлежат
и други документи, освен посочените в т. 1 - 7, въз основа на които може да се
установи осигурителен стаж и доход, категория труд на лицата и др. При това
положение и като се съобрази обстоятелството, че разплащателните ведомости като
първични документи могат да съдържат информация за длъжността, звеното, цеха,
отдела и пр., но не съдържат информация за условията на труд /а в настоящия казус и
за длъжност/, а не е било налице (преди 2013 г.) задължение за
съхраняване на други документи, установяващи тези условия, съдът намира, че
събирането на гласни доказателства в случая не е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 104, ал. 10 КСО, според която категорията труд, както и дейността по
чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. Тази специална
правна норма въвежда императивно изискване за използване на писмени
доказателства при доказване на категория труд, т.е. недопустимост на
свидетелски показания. Забраната обаче не е абсолютна, доколкото разпоредбата
на чл. 165, ал. 1 ГПК, приложима по силата на чл. 144 АПК, предвижда изключения
от недопустимостта, а именно за случаите, в които законът изисква писмен
документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е
загубен или унищожен не по вина на страната. В процесния случай, както вече
беше посочено законът (чл. 104, ал. 10 КСО) изисква писмен документ за
доказване на категорията труд. По делото е безспорно установено обаче, че такъв
не е налице поради това, че не е било налице изискване за съхраняването на
такъв (т.е. налице е унищожаване) и то не по вина на жалбоподателя. С оглед на
тези съображения съдът намира, че следва да намери приложение именно
изключението предвидено в чл. 165, ал. 1 ГПК и необходимите за преценка на
категорията труд обстоятелства да бъдат установени със свидетелски показания. В
допълнение може да се посочи, че възприемането на забраната по чл. 104, ал. 10 КСО като абсолютна би довело до неравностойно третиране на лицата, които поради
липса въобще на надлежен документ за стаж следва да го установят (включително и
неговата вредност и тежест с оглед зачитане на съответната категория) по
съдебен ред по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред (ЗУТОССР) и лицата, които разполагат с надлежен документ за
трудов/осигурителен стаж, но са длъжни да доказват съответната категория труд в
рамките на пенсионното производство. За първите ЗУТОССР предвижда възможност
при наличие на писмени доказателства относно
вероятността на стажа, да го докажат със свидетелски показания (включително и
категорията труд), а лицата от втората група ще са лишени от тази възможност
дори и когато липсата на писмени доказателства не е по тяхна вина. Забраната се отнася до
установяване категория стаж със свидетелски показания, но установяването на
факти и обстоятелства във връзка с условията на полагане на труда и други
обстоятелства, от които може да се направи правен извод относно категорията на
труда от административния орган и съда е задължение на административния орган
по изпълнение на разпоредбите на чл.35-37 АПК. Служебното начало е
регламентирано в пълен обем в производството пред административния орган,
натоверен от закона да установи всички факти от значение за правилното решаване
на поставения пред него въпрос.
В тази връзка, в съдебното производство са разпитани
двама свидетели като съдът съобрази цитираната по-горе разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложима в административното
производство на основание чл. 144 АПК. От показанията на свидетелите информацията събрана от
административния орган се потвърждава и доизяснява. С
тези показания свидетелите не въвеждат за първи път нови твърдения и факти. И двамата
свидетели заявяват под угрозата за наказание, че И. през спорните години е
работил в автобаза Росица като шофьор.
Карал е ЗИЛ над 12 тона с ремарке. Основно като дейност са превозвали
селскостопанската продукция.
С оглед на изложеното и събраните в хода на съдебното
производство доказателства, съдът намира, че стажът на жалбоподателя Х.П.И. в периода от 12.01.1978 г.
до 31.12.1985 г., който е 7 г. 11 м. и 19 дни следва
да бъде зачетен изцяло като втора категория труд. Длъжността шофьор, посочена в
трудовата книжка на И. попада в предметния обхват на длъжностите посочени в
т.52б от ПКТП, защото реално същият е изпълнявал функциите в селскостопанското
производство.
Въз
основа на изложеното се налага изводът, че жалбоподателят отговаря на
изискванията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
реда на чл.69б, ал.2 КСО в условията на втора категория труд.
По изложените мотиви, съдът намира, че
процесното решение следва да бъде отменено, а преписката да се върне на
административния орган за ново разглеждане на жалбата против разпореждането и
ново произнасяне в срока по чл.117, ал.3 от КСО считан от датата на влизане в
сила на настоящия акт.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от жалбоподателя разноски в хода на съдебното
производство, възлизащи на 500 лева - адвокатски хонорар и 200 лева, заплатено възнаграждене за вещо лице.
Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2,
пр. второ АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Х.П.И. ***, Решение № 19/24.07.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ гр. Добрич.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания
по прилагането на материалния закон.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен
институт гр. Добрич да заплати на Х.П.И. ЕГН ********** ***, сумата от 700,00
(Седемстотин) лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: