Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-17 състав,
в публично
съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година,
в следния състав:
Съдия:
Валерия
Диева
при участието на секретаря Бояна В.
Боянова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1725 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Ищецът „О.б.б.“
АД твърди, че на 30.07.2015 г. сключил с ответника „С.с.с.г.“ ЕООД договор за
наем, по силата на който на последния е предоставен за временно и възмездно
ползване недвижим имот, представляващ спортен комплекс „Младост“, със застроена
площ от 791,53 кв.м., разположен в жилищен блок № 1Д, находящ се в гр. София,
ж.к. „Младост“ № 1. Посочва, че този договор е сключен като срочен, като
първоначално уговореният срок на действието му е до 01.07.2016 г. и страните са
постигнали съгласие, че след изтичане на този срок действието на договора се
продължава автоматично до 01.07.2017 г. Ищецът заявява, че след изтичане на
този срок наемателят продължил да ползва имота и договорът за наем се е
трансформирал в безсрочен. Посочва, че отправил до ответника изявление, с което
е упражнил правото си да прекрати безсрочния договор за наем след изтичане на
срок от един месец от получаване на предизвестието – чл. 238 ЗЗД. Това е
станало с нотариална покана, която е връчена на ответника на 06.09.2018 г. Твърди,
че договорът за наем е прекратен, считано от 06.10.2018 г. В договора за наем
страните били уговорили, че след прекратяване на договора наемателят дължи да
върне имота на наемодателя в тридневен срок, като в чл. 6, ал. 3 от договора са
постигнали съгласие, че при неизпълнение на това задължение наемателят дължи
обезщетение за ползване на имота без правно основание в размер на трикратния размер на уговорената наемна
цена, пропорционално изчислена за периода на ползване. Ответникът не е
освободил имота в уговорения тридневен срок след прекратяване на договора за
наем, като направил това едва на 20.05.2019 г., когато бил извършен принудителен въвод във владение на ищеца в
имота по изпълнително дело № 20198400400441
по описа на ЧСИ М.Ц., с район на действие СГС, рег. № 840 на КЧСИ. С оглед на
допуснатата забава той следвало да заплати на ищеца обезщетение по чл. 6, ал. 3
от договора, което за периода от
10.10.2018 г. до 20.05.2019 г. възлиза на сумата от 66 600.00 лв.
Поради
изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати посочената сума
в размер на 66 600.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане. Претендира и сторените по делото
разноски.
Ответникът „С.с.с.г.“
ЕООД оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че не е освободил
имота, предмет на договора за наем, в уговорения срок след неговото
прекратяване, тъй като между страните по сделката е възникнал спор за
собственост върху движими вещи, които са се намирали в него. Заявява, че ищецът
е препятствал ответника да изнесе от имота собствените си движими вещи, което
негово поведение е недобросъвестно, а недобросъвестният наемодател не може да
претендира обезщетение. Прави възражение за нищожност на клаузата на чл. 6, ал.
3 от договора за наем, в която е уговорена дължимостта на претендираното
обезщетението, тъй като тя противоречи на добрите нрави – договореният между
страните размер на обезщетението надвишава размера на реално претърпените от
наемодателя вреди. Заявява при условията на евентуалност възражение за
прихващане на предявеното вземане за обезщетение със свои вземания към ищеца,
както следва: 1) вземане за заплащане на сума в размер на 37 000.00 лв., представляваща такава, предадена от ответника
на ищеца при липса на основание за това, като твърди, че ищецът не е имал
правото да я получи като наемна цена за наличното в наетия имот обзавеждане и
оборудване, тъй като не е бил негов собственик; 2) сума в размер на 3 440.00 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на сумата от 37 000 лв. за периода от 05.10.2018 г. до 28.08.2019 г.
Поради
изложеното моли за отхвърляне на предявения срещу него иск.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При така
заявените от ищеца обстоятелства съдът намира, че е сезиран с иск с правна
квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По така
предявения иск в тежест на ищеца е да докаже настъпването на следните факти: 1)
че между страните са възникнали облигационни отношения по договор за наем на
недвижим имот, представляващ спортен комплекс „Младост“, със застроена площ от
791,53 кв.м., разположен в жилищен блок № 1Д, находящ се в гр. София, ж.к.
„Младост“ № 1; 2) че договорът за наем е прекратен; 3) че по договора за наем
за ответника е възникнало задължение за връщане на наетия имот на ищеца в
тридневен срок след неговото прекратяване; 4) че в договора за наем е налице
валидна клауза, предвиждаща дължимост от ответника на неустойка при
неизпълнение в срок на задължение за връщане на наетия имот при прекратяване на
договора.
В тежест на
ответника във връзка с направените от него възражения е да докаже, че е налице
твърдения от него порок на неустоечната клауза, която е част от съдържанието на
сключения между страните договор.
По делото не се
спори, че страните са били обвързани от договор за наем, сключен на 30.07.2015
г., по силата на който ищецът в качеството на наемодател е предоставил на
ответника в качеството на наемател за временно и възмездно ползване следния
свой собствен недвижим имот: спортен комплекс „Младост“, целият със застроена
площ от 791.53 кв.м., разположен в жилищен блок № 1Д, находящ се в гр. София,
ж.к. „Младост 1“ съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
от 28.10.2014 г. В чл. 1, ал. 1 от договора е посочено, че имотът се предоставя
за ползване заедно с намиращото се в него обзавеждане и оборудване, подробно
описано в Приложение 1 към Приемо-предавателен протокол от 31.10.2014 г.
Съгласно чл. 1,
ал. 2 от договора за наем наетият имот ще се използва от наемателя по
предназначение – за спортен център. От клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора е
видно, че имотът е предоставен от наемодателя на наемателя на 31.10.2014 г. При
предаването на наетия имот е съставен Приемо-предавателен, в който подробно е
описано неговото състояние, както и намиращото се в него обзавеждане и оборудване
– л. 62-63 от делото и л. 64-65 от делото.
Съгласно чл. 2,
ал. 1 от договора същият се сключва за срок от една година, считано от
01.07.2015 г., а съгласно ал. 3 договорът се счита за автоматично продължен за
още една година, ако в срок от два месеца преди изтичането на предвидения срок
в алинея първа нито една от страните не отправи писмено изявление до другата
страна за неговото прекратяване.
Съгласно чл. 3
от договора размерът на месечната наемна цена на имота е определен на 3000 лв.
с ДДС.
Страните не
спорят, че договорът за наем е прекратен, считано от 06.10.2018 г., когато е
изтекъл срокът на едномесечното предизвестие, отправено от „О.б.б.“ АД до „С.с.с.г.“
ЕООД по чл. 238 ЗЗД, връчено на 06.09.2018 г. Няма съмнение, че с прекратяване
на договора за наем на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за наемателя е
възникнало задължение да върне на наемодателя недвижимия имот. Това той не е
сторил доброволно, което е наложило наемодателят да предяви срещу него иск по
чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, който е бил уважен, видно от приложеното по делото
Решение № 70 от 27.03.2019 г. по т.д. № 2344/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав, което е влязло в сила.
От представените
по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на влязлото в сила
съдебно решение, постановено по т.д. № 2344/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-15 състав, ищецът се е снабдил с изпълнителен лист
за предаване на процесния недвижим имот, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20198400400400441 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840, с район
на действие СГС. На 20.05.2019 г. взискателят „О.б.б.“ АД е би въведен във
владение на имота, видно от съставен протокол за извършване на въвод в
недвижимия имот – л. 22-24 от делото.
От изложеното следва
да се направи извод, че за периода от 10.10.2018 г. до 20.05.2019 г. ответникът
се е намирал в имота и не е предал фактическата власт върху него на „О.б.б.“
АД, въпреки че не е имало основание да го задържа. Т.е. установява се по
безспорен начин, че „С.с.с.г.“ ЕООД е бил в неизпълнение на задължението си да върне
имота на ищеца и за посочения период е ползвал същия без правно основание. Съгласно
чл. 6, ал. 3 от договора за наем от 30.07.2015 г. при неизпълнение на
задължението за връщане на имота заедно с предоставеното обзавеждане и
оборудване наемателят дължи на наемодателя обезщетение за ползване без правно
основание, равно на трикратния размер на уговорената наемна цена,
пропорционално изчислена за периода на ползването.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че „О.б.б.“ АД е препятствало „С.с.с.г.“
ЕООД да изнесе от имота собствените си движими вещи, което негово поведение е
недобросъвестно, а недобросъвестният наемодател не може да претендира
обезщетение. Наличието на спор между страните за собствеността на находящите се
в недвижимия имот движими вещи не може да обоснове право на наемателя да
продължи да ползва имота безсрочно, без да дължи съответно обезщетение за това
на наемодателя. Противното би означавало наемателят да се обогати неоснователно
за сметка на другата страна, което е недопустимо. Всякакви възражения във
връзка с това кому принадлежи правото на собственост върху вещите,
представляващи обзавеждане и оборудване в недвижимия имот, могат да имат
отношение към евентуални претенции на „С.с.с.г.“ ЕООД към „О.б.б.“ АД по
отношение на тези движими вещи, не и по отношение на недвижимия имот и не могат
да обосноват право на страната да задържа неправеморно същия.
Що се отнася до
възражението на ответника за нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 3 от договора,
съдът намира следното:
При тълкуване на
чл. 6, ал. 3 от договора за наем, при условията на чл. 20 ЗЗД се налага
изводът, че уговорената санкция в размер на трикратния наем за периода, през
което наетия имот е бил зает от наемателя след прекратяване на договора по
правната си същност е неустойка, която не се дължи еднократно, а ежемесечно
през периода на ползвания без основание имот. Аргумент в подкрепа на този извод
е разпоредбата на чл. 236 ЗЗД, според която, ако наемателят продължи ползването
на наетата вещ въпреки противопоставянето на наемодателя, както е в
разглеждания случай, той дължи обезщетение. Няма пречка, с оглед на
установената с чл. 9 ЗЗД договорна автономия страните отнапред да уговорят
размера на това обезщетение под формата на неустойка, както това е направено в чл.
6, ал. 3 от договора. Смисълът на подобна неустоечна клауза е да освободи
наемодателя от това да установява размера на обезщетението, което му се дължи
за периода на лишаването му от ползване на имота, тъй като то е уговорено отнапред
под формата на неустойка /така, Решение №
230 от 03.02.2010 г. по т. д. № 52/2009 г. на ВКС, II ТО/. Смисълът на тази
клауза безспорно е и да се обезпечи изпълнението на задължението за
своевременно освобождаване и предаване на имота.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по тълк.
д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна е неустойката, уговорена извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Нищожността на
неустойката се преценява към момента на сключване на договора, като се отчитат
следните критерии: естеството на задълженията, обезпечавани с неустойка –
парични или непарични, както и техният размер; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог,
ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и
вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова
част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.
В случая е
договорена неустойка за обезпечаване на съществено задължение по договора за
наем – задължението да бъде върнат имотът, което е регламентирано в чл. 233,
ал. 1 ЗЗД. Задължението, което се обезпечава е непарично. Същото не е
обезпечено с други правни способи. Начисляването на неустойката не е в
абсолютен размер, а е поставено в зависимост от времето на забавата. При
преценка на съотношението между размера на неустойката и очакваните от
неизпълнението на задължението вреди, както и при преценка на начина на
уговаряне на неустойката, а също размерът на уговорената неустойка –
трикратният размер на уговорената наемна цена, пропорционално изчислена за
периода на ползването, съдът намира, че неустойката е валидна.
При отчитане на посочените
обстоятелства и на функцията, на която е подчинено отдаването под наем на
имота, както и обстоятелството, че страните са търговци и наемодателят-търговец
не би могъл да отдава имота под наем на свободния пазар, уговорената неустойка
не се явява уговорена в противоречие с добрите нрави. Неустойката, наред с
обезщетителната си функция, изпълнява и стимулираща, обезпечителна и
наказателна функция. Тя е гаранция за това, че предвидената неустойка ще
стимулира и ще гарантира точно изпълнение на поетите с договора задължения.
Когато неустойката изпълнява и наказателна функция, то определеният размер на
неустойката има за цел и да накаже в гражданскоправния смисъл неизправната
страна. От данните по делото се налага извод за това, че неустойката по чл. 6,
ал. 3 от договора е изпълнявала изброените по-горе функции в цялост и
уговорката не е нищожна.
Предвид
изложеното, съдът достига до извод, че са налице всички предвидени по-горе
предпоставки за уважаване на предявения иск. Размерът на претенцията за периода
от 10.10.2018 г. до 20.05.2019 г. възлиза на сумата 66 600 лв. (300
лв.х222 дни =66 600 лв.), поради което същата се явява изцяло доказана по
основание и размер.
С оглед
основателността на предявения иск подлежат на разглеждане заявените от
ответника възражения за прихващане на
предявеното вземане в размер на 66 600 лв. със свои насрещни вземания към
ищеца, както следва: 1) вземане за заплащане на сума в размер на 37 000.00 лв., представляваща
такава, предадена от ответника на ищеца при липса на основание за това, при
твърдения, че ищецът не е имал правото да я получи като наемна цена за
наличното в наетия имот обзавеждане и оборудване, тъй като не е бил негов
собственик; 2) вземане за заплащане на сума в размер на 3 440.00 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
на сумата от 37 000 лв. за
периода от 05.10.2018 г. до 28.08.2019 г.
Предявените
възражения за прихващане са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Неоснователното обогатяване може да се дефинира като
правоотношение, възникнало от разместване на имуществени блага, като това
обогатяване не е с основание. Неоснователното обогатяване се основава на
липсата на основание, разбирано като липса на правоотношение, което да
оправдава разместването на имуществените блага. Първият фактически състав на
чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална
липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е
станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е
станало и без наличието на някакво правоотношение, както и при плащане на
по-големи от нормираните цени за стоки, услуги или лихви, при плащане на
задължение след неговото погасяване, освен в случаите на чл. 118 ЗЗД, и други
(Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленум на ВС). С иска по чл. 55 ЗЗД
ищецът претендира връщане на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е
да докаже извършеното от него към ответника плащане на сумата, чието връщане
претендира. В тежест на ответника е да докаже основанието за плащането и
задържането на претендираната сума.
От изложените от
ответника твърдения е видно, че той основава вземането си, което предявява в
процеса чрез възражение за прихващане, на обстоятелството, че е заплатил
претендираната сума в размер на 37 000 лв. като наемна цена по сключен
между него и ищеца договор за наем на недвижим имот и находящите се в него
движими вещи, както и на факта, че е собственик на наличното в наетия имот
обзавеждане и оборудване, което не се притежава от ищеца, поради което и
последният няма право да получи наемна цената за неговото ползване, каквато е
платена. Въпросът за това чия собственост са движимите вещи, находящи се в
недвижимия имот, е бил предмет на разглеждане по гр.д. № 38192/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, 159 състав, с оглед на което и предвид
преюдициалността на това дело за настоящото, с определение от 05.07.2021 г.
настоящото производство е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
С решение от
10.05.2021 г. Софийски районен съд е отхвърлил изцяло предявения от „С.с.с.г.“
ЕООД срещу „О.б.б.“ АД иск по чл. 108 ЗС по отношение на следните движими вещи:
1. Парна баня с
един парогенератор с мощност 4,5 Kw, цвят: зелен; облицовка- стъклокерамика;
размери: 2.10м/2.00м/2.10 м; гръб на седалки: 1.15м/2.35м- 2 бр.; седалки:
1.85м/0.5 м- 2 бр.; фонтан: 0.6м широчина/0.68 м дължина/0.4м височина; врата
от закалено стъкло: 1.94м/0.70 м /стойност 1037,40 лв. без ДДС/, описана в
приложение № 1/07.11.14 г. към приемо-предавателен протокол от 31.10.2014 г. и
за осъждане на ответника да предаде владението върху описаната вещ;
2. Сауна,
размери: 2.30 м /широчина/ X 2.80 м /дължина/ X 2 м /височина/; материали:
дърво, минерална вата, месингови винтове за дърво дъски Абачи, алуминиев
въздуховод; дъски бял бор; седалки: общо 9 м X 0.53 м; материал - дъски Абачи
/стойност 1010,10 лв. без ДДС/, описана в приложение № 1/07.11.14 г. към
приемо-предавателен протокол от 31.10.2014 г. и осъждане на ответника да
предаде владението върху описаната вещ;
3. Пясъчен
филтър с ръчно управление и помпа в абонатна станция /стойност 550,00 лв. без
ДДС/, описан в приложение № 1/07.11.14 г. към приемо-предавателен протокол от
31.10.2014 г. и осъждане на ответника да предаде владението върху описаната
вещ;
4. Абонатна
станция към Топлофикация /стойност 380,00 лв. без ДДС/, описана в приложение №
1/07.11.14г. към приемо-предавателен протокол от 31.10.2014 г. и осъждане на
ответника да предаде владението върху описаната вещ;
5. Два
електрокотела x 12 kw, модел Alpa т12, цвят сиво и черно; размери 0.5 м X 0.5 м
X 1.7 м /стойност 1050,00 лв. без ДДС/, описани в приложение № 1/07.11.14 г.
към приемо-предавателен протокол от 31.10.2014 г. и осъждане на ответника да
предаде владението върху описаната вещ;
6. Тръбна
разводка за вода и отопление - цвят на тръбите - сиви и зелени /стойност 330,00
лв. без ДДС/, описана в приложение №1/07.11.14 г. към приемо-предавателен
протокол от 31.10.2014 г. и осъждане на ответника да предаде владението върху
описаната вещ;
7. Въздуховоди в
зала за фитнес- материал: поцинкована ламарина; размери 40 м X 1.5 м; 43 м X 1
м /стойност 1 248,00 лв. без ДДС/, описани в приложение № 1/07.11.14 г. към
приемо-предавателен протокол от 31.10.2014 г. и осъждане на ответника да
предаде владението върху описаната вещ;
8. Солариум 1-
въздуховоди- Солариумът е хоризонтален; цвят: червен; марка: UWE; модел: POWEL
OF LOVE; размери: широчина 1.20 м; дължина 2.25 м; височина 1.40 м. /стойност
2020.20 лв. без ДДС/, описан в Приложение № 1/07.11.14 г. към
приемо-предавателен протокол от 31.10.2014 г. и осъждане на ответника да
предаде владението върху описаната вещ;
9. Солариум 2
сив – въздуховоди- Солариумът е вертикален; марка Sun Line; размери: височина
2.15 м; диаметър 1 м., въздуховоди 10 м X 0.9 м; 1.1 м X 0.4 м /стойност
1911,00 лв. без ДДС/, описан в приложение № 1/07.11.14 г. към
приемо-предавателен протокол от 31.10.2014 г. и осъждане на ответника да
предаде владението върху описаната вещ;
10. Колариум –
въздуховоди- Колариумът е вертикален; Марка Sun Line; размери: височина 2.15 м;
диаметър 1 м. Въздуховоди 10 м X 0.9 м; 1.1 м X 0.4 м /стойност 1911,00 лв. без
ДДС/, описан в приложение № 1/07.11.14 г. към приемо-предавателен протокол от
31.10.2014 г. и осъждане на ответника да предаде владението върху описаната
вещ;
11. Тоалетна -
тоалетни чинии, мивки- 2 бр. моноблока, 2 бр. мивки; цвят бяло /стойност 300,00
лв. без ДДС/, описана в приложение № 1/07.11.14 г. към приемо-предавателен
протокол от 31.10.2014 г. и осъждане на ответника да предаде владението върху
описаната вещ;
12. Въздуховоди
- зала за аеробика 1- размери 37 м X 0.5 м; материал: поцинкована ламарина
/стойност 500,00 лв. без ДДС/, описани в приложение № 1/07.11.14 г. към
приемо-предавателен протокол от 31.10.2014 г. и осъждане на ответника да
предаде владението върху описаната вещ;
13. Въздуховоди
- зала аеробика 2- 27 м X 0.5 м; материал: поцинкована ламарина /стойност
420,00 лв. без ДДС/, описани в приложение № 1/07.11.14 г. към
приемо-предавателен протокол от 31.10.2014 г. и осъждане на ответника да
предаде владението върху описаната вещ;
14. Външен въздуховод-
1 част: 6 м X 0.9 м, 2 част: вертикална по фасадата нагоре /стойност 200,00 лв.
без ДДС/, описан в приложение № 1/07.11.14 г. към приемо-предавателен протокол
от 31.10.2014 г. и осъждане на ответника да предаде владението върху описаната
вещ;
15. Дограма PVC
на залите за аеробика - Зала 1: 6 крила долу 1.20 м/1.50 м - три отваряеми и
три стационарни, 6 крила фиксирани горе 1.20 м/1.10 м, цвят зелен; Зала 2: 6
крила: 1м/1.25м, 2 отваряеми и 4 фиксирани, 6 крила 1 м/1.25 м, 2 отваряеми и 4
фиксирани /стойност 2400,00 лв. без ДДС/, описана в Приложение № 1/07.11.14 г.
към приемо-предавателен протокол от 31.10.2014 г. и осъждане на ответника да
предаде владението върху описаната вещ;
16. Сауна
оборудване -печка 12 KW /стойност 546,00 лв. без ДДС/, описана в приложение №
1/07.11.14 г. към приемо-предавателен протокол от 31.10.2014 г. и осъждане на
ответника да предаде владението върху описаната вещ;
17. Парна баня
оборудване- Парогенератор: Finneo, сериен номер 1306579; 50/60 Hz; 390X190Х335
мм /стойност 846,30 лв. без ДДС/, описана в приложение №1/07.11.14 г. към
приемо-предавателен протокол от 31.10.2014 г. и осъждане на ответника да
предаде владението върху описаната вещ;
18. Парапети в
помещение до сауна- размери 3.20 м X 0.7 м; материали – неръждавейка /стойност
370,00 лв. без ДДС/, описани в приложение № 1/07.11.14 г. към
приемо-предавателен протокол от 31.10.2014 г. и осъждане на ответника да
предаде владението върху описаната вещ;
19.
Вентилационна инсталация с климатизиране на въздуха с 2 зони /горен и долен
етаж/ с отоплителна и охладителна секция и автоматично управление /стойност
1800,00 лв. без ДДС/, описана в приложение № 1/07.11.2014 г. към
приемо-предавателен протокол от 31.10.2014 г. и осъждане на ответника да
предаде владението върху описаната вещ;
20. Главно
разпределително табло /VIP помещение/, /стойност 600 лв. бе ДДС/, описано в
Приложение № 1/07.11.2014 г. към приемо-предавателен протокол от 31.10.14 г.
С влязло в сила съдебно
решение по в.гр.д. № 10208/2021 г. Софийски градски съд, ГО, IV-Г състав, решението на СРС е частично отменено, като
съдът е приел, че „С.с.с.г.“ ЕООД е
собственик единствено на следните две вещи: движима вещ, представляваща Сауна Finneo con 4, размери: 2.30 м
/широчина/ X 2.80 м /дължина/ X 2 м/височина/; материали: дърво, минерална
вата, месингови винтове за дърво, дъски Абачи, алуминиев въздуховод; дъски бял
бор; седалки: общо 9 м X 0.53 м; материал - дъски Абачи /стойност 1010.10 лв.
без ДДС/, описана в приложение № 1 към приемо-предавателен протокол от 31.10.2014
г. и отговаряща на позиция 108-Сауна Финландска суха от приемо-предавателен
протокол от 12.07.2012 г., както и на движима вещ, представляваща Сауна оборудване -печка 12 KW /стойност
546.00 лв. без ДДС/, описана в приложение № 1 към приемо-предавателен протокол
от 31.10.2014 г., отговаряща частично на позиция 3-Сауна оборудване и на
позиция 39-Сауна оборудване от приемо-предавателен протокол от 12.07.2012 г.
Съдът следва да
зачете обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение,
което е постановено по горепосоченото гражданско дело, поради което приема, че
„С.с.С.г.” ЕООД е собственик само на две от гореописаните движими вещи, а
именно – Сауна Finneo con 4 и Сауна оборудване -печка 12 KW.
Страните не
спорят, че ответникът е платил, а ищецът е получил наемна цена за ползването на
посочените движими вещи, но, доколкото се установи по делото, че ответникът е
бил собственик на тези движими вещи, това означава, че ищецът е получил наемна
цена за тяхното ползване без наличие на правно основание за това.
За да бъде
определено в какъв размер е възникнало вземането на „С.с.С.г.” ЕООД към „О.б.б.“
АД, по делото е изслушано и прието без възражения заключение по
съдебно-оценителна експертиза с вх. на СГС № 268936/03.06.2025 г., което съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвено. Съгласно същото средният
пазарен наем на Сауна Finneo con 4,
описана в приложение № 1 към приемо-предавателен протокол от 31.10.2014 г., и Сауна оборудване - печка 12 KW, описана
в приложение № 1 към приемо-предавателен протокол от 31.10.2014 г., за периода
от 31.10.2014 г. до 06.10.2018 г. възлиза на сумата 1095 лв. Именно с тази сума се е обогатило дружеството „О.б.б.“ АД
и нея трябва да върне то на насрещната страна, тъй като тази сума е получена от
него при липса на валидно правно основание за това – такова валидно правно
основание не се твърди и не се установява от ищеца. В този смисъл е изрично и
изявлението на процесуалния представител на банката в проведеното на 11.06.2025
г. открито съдебно заседание.
Ето защо, съдът
достига до извод, че възражението за прихващане е частично основателно до
размера от 1 095 лв. За
разликата до сумата от 37 000 лв. същото е неоснователно.
Основателно е и
възражението за прихващане с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД с вземане за
обезщетение за забава върху посочената главница за периода от 06.10.2018 г. до
28.08.2019 г., тъй като по делото е представена покана, връчена на „О.б.б.“ АД
на 28.09.2018 г. /л. 58-59 от делото/, като страната е изпаднала в забава с
изтичане на предоставения седмодневен срок за доброволно изпълнение. Срокът е
изтекъл на 05.10.2018 г. и считано от 06.10.2018 г. страната е в забава. За
посочения период съдът изчисли размера на обезщетението за забава върху дължимата
главница от 1 095 лв. с помощта
на онлайн лихвен калкулатор, като същият възлиза на сумата от 99.46 лв. До този
размер възражението се явява основателно.
Предвид
частичното уважаване на евентуалните възражения за прихващане, то предявеният
иск следва да бъде уважен за сумата от 65 405.54
лв. /66 600 лв. – 1 194.46
лв. = 65 405.54 лв./ и отхвърлен като погасен чрез
прихващане за горницата до пълния предявен размер от 66 600 лв.
Относно разноските по делото:
С оглед този
изход на делото, на ищеца се дължат направените разноски съобразно уважената
част от иска.
Ищецът
претендира сумата от 3 744 лв. – разноски по делото за платена държавна
такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, като на същия
следва да се присъди сумата от 3 676.85 лв. съразмерно с уважената част от
иска.
Ответникът не
претендира разноски, не е представил и списък по чл. 80 ГПК, поради което и
съдът не му присъжда такива.
Водим от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.С.С.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати
на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 65 405.54 лв. – неустойка, дължима по чл. 6, ал. 3 от договор
за наем от 30.07.2015 г. за периода от 10.10.2018 г. до 20.05.2019 г. в размер
на трикратния размер на уговорената наемна цена, пропорционално изчислена за
периода на ползването на недвижимия имот, представляващ спортен комплекс
„Младост“, със застроена площ от 791,53 кв.м., разположен в жилищен блок № 1Д,
находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“ № 1, след прекратяване на договора за
наем, ведно със законната лихва от 28.08.2019 г. /датата на подаване на
исковата молба в съда/ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения размер от 65 405.54 лв.
до сумата от 66 600 лв. като погасен поради прихващане с вземания на „С.С.С.Г.“
ЕООД, ЕИК *********, както следва: вземане за сумата в размер на 1 095 лв.
– получена от „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *********, без правно основание сума като наемна
цена за ползване на собствените на ответника вещи – Сауна Finneo con 4, описана
в приложение № 1 към приемо-предавателен протокол от 31.10.2014 г., и Сауна
оборудване - печка 12 KW, описана в приложение № 1 към приемо-предавателен
протокол от 31.10.2014 г., за периода от 31.10.2014 г. до 06.10.2018 г., както
и вземане на „С.С.С.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, за сумата в размер на 99.46 лв. –
обезщетение за забава върху главницата от 1 095
лв., начислена за периода от 06.10.2018 г. до 28.08.2019 г.
ОСЪЖДА „С.С.С.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 676.85 лв. – разноски по делото
по съразмерност на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: