Р Е Ш Е Н И Е

24.07.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на десети юли

Шести наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ Ц.

 

Секретар: ПЕТЯ АНТОВА

Като разгледа докладваното от съдия Ц.

НАХ дело номер 1214 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №495378-F535690 от 17.02.2020г *** на ТД на НАП Велико Търново е наложил на основание чл.185 ал.3 от ЗДДС на П.Ц.К. административна санкция глоба в размер на 200лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят П.Ц.К., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител - адв.К., която изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление  не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното наказателно постановление. Навежда фактически доводи, че нарушението е маловажен случай и че са налице всички предпоставки за прилагането на чл.28 от Закона за административните нарушения и наказания.

         За въззиваемата страна Т.н.Н.В.Т.о.П. се явява юрк.Ж., която изразява становище, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №F535690 от 28.01.2020г за установяване на административно нарушение от който е видно, че при извършена проверка в 09,53часа на 22.01.2020г в търговски обект – ***, продажба на такива и резервни части втора употреба, находящ се в с.***, ул. „***, експлоатиран от „***“ ЕООД с ЕИК *** е установено, че не за всяка извършена продажба се издава фискална касова бележка от фискално устройство. При извършена контролна покупка на 1 фар за „***“ /ляв/ на стойност 20лв, сумата била заплатена в брой и не била издадена фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство. Плащането е прието от П.Ц.К. – продавач в обекта в 09,53 часа. Проверката е документирана с ПИП № 0371998/22.01.2020г., в който подробно са отразени констатациите от проверката.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител А.Д.П. и свидетеля А.З.А., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства - ПИП № 0371998/22.01.2020г. И актосъставителят П. и свидетелят А. са категорични, че при извършена контролна покупка от актосъставителя в търговски обект – ***, продажба на такива и резервни части втора употреба, находящ се в с.***, ул. „***, експлоатиран от „***“ ЕООД с ЕИК *** на един брой фар за лек автомобил „***“ на стойност 20лв, заплатена в брой, не била издадена фискална касова бележка от фискално устройство. Според показанията на актосъставителя П. продажбата на фара за „***“ /ляв/ на стойност 20лв е извършена от жалбоподателя К., като заплатената в брой сума е получена от последния. Актъсъставителят П. е категоричен, че за извършената контролна покупка на 1 фар за „***“ /ляв/ на стойност 20лв, не е била издадена фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя П. и свидетеля А., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетата от тях контролна покупка и неиздаването на фискален бон. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя П.Ц.К. в нарушение, което не е извършил.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят П.Ц.К. е извършил нарушение по чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ във вр.чл.118 ал.4 от ЗДДС и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.185 ал.3 от ЗДДС.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което е издадено наказателното постановление, са съставени в предписаната от закона форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването им, съдържат всички предвидени в закона реквизити, предявени са на санкционираното лице. Налице е идентитет между описаната фактическа обстановка в АУАН и НП.

Изложените факти съответстват на правната квалификация на деянието. Правилно административнонаказващият орган е приложил разпоредбата на чл.185, ал.3 от ЗДДС. Нормата на чл.118, ал.1 от ЗЗДС предвижда задължение за регистриране и отчитане на извършени доставки/услуги в търговски обект чрез издаването на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Неизпълнението на посоченото задължение за съответните търговци, извършващи доставки/услуги, е скрепено със санкцията на чл.185, ал.1 ЗДДС. Извън тези случаи, разпоредбата на чл.185, ал.3 ЗДДС предвижда санкция за физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл.118, ал.1 ЗДДС и е приело плащане, без да издаде такъв документ.

Фактическото описание в НП покрива всички обективни признаци от състава на разпоредбата на чл.185, ал.3 ЗДДС, релевантни за съставомерността му: физическо лице, което е приело плащане, но макар и фактическо задължено да издаде фискален касов бон, не е издало такъв. Настоящият съдебен състав приема за установено от показанията на актосъставителя, а и от писмените доказателства по преписката - протокол за проверка, разпечатка от ФУ, че след като е направена контролната покупка и е извършено плащане в брой, за което “КЛИЕНТЪТ“ не е получил касов бон. Това несъмнено води до извода, че вмененото нарушение било извършено.На следващо място следва да се посочи, че проверяваният обект, представлява търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДРЗДДС, според която търговски обект е всяко място, помещение или съоръжение /например: маси, сергии и други подобни/ на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели /например: офис, жилище или други подобни/, да е част от притежаван недвижим имот /например: гараж, мазе, стая или други подобни/ или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби, като в случая става въпрос за ***, продажба на такива и резервни части втора употреба.При проверката е констатирано, че за процесната продажба не е била издадена касова бележка.

Описаните правно-релевантни факти се установяват от събраните в хода на производството доказателства. Целият събран по делото доказателствен материал е безпротиворечив относно обстоятелствата по извършената проверка от органите по приходите – времето и мястото на осъществяването й, лицата, присъствали по време на проверката. Безпротиворечиво се установява извършената от ораните по приходите контролна покупка, по време на която в проверения търговски обект били обслужени от жалбоподателя П.К., който предал стоката, приел паричната сума, но не издал фискален касов бон. Посочените факти не се оспорват от жалбоподателя, който признава, че е осъществил продажбата на процесната стока, както и че не е издал фискална касова бележка.

Единственото противоречие в събрания по делото доказателствен материал касае факта, дали жалбоподателят е работил, като продавач в проверявания обект, което обстоятелство е прието за установено в изложената от административнонаказващия орган фактическа обстановка. В хода на съдебното следствие, установеният с декларацията факт, се явява оборен от събрания непосредствено пред съда доказателствен материал. От приобщения като писмено доказателство по делото Трудов договор №9 от 1.12.2010г. жалбоподателят П.К. е работил по трудово правоотношение с „***“ ЕООД, като е заемал длъжността „управител на площадка за вторични суровини“.

Посоченото обстоятелство обаче не води до извод за несъставомерност на извършеното от жалбоподателя деяние. Неоснователни са наведените в жалбата доводи, че жалбоподателят К. не може да бъде субект на нарушението по чл.185, ал.3 ЗДДС, тъй като не бил назначен на длъжност продавач-консултант в обекта. Настоящият съдебен състав намира, че нормата на чл.185, ал.3 от ЗДДС предвижда именно фактическо основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност – приемане на плащане в търговски обект за извършена в него продажба от името на търговеца. Правноирелевантно е обстоятелството дали лицето, приело плащането, е в трудово, гражданско и или друго правоотношение с търговеца, стопанисващ обекта, както е и правнорелевантно обстоятелството на каква длъжност работи лицето при търговеца. В процесния случай е безспорно установено, че със знанието на управителя на дружеството-търговец, жалбоподателят е бил оставен в обекта, за да извършва продажби, докато съответното лице отсъствало. Осъществявайки продажба на стока от името на търговеца, жалбоподателят К. е притежавал именно качеството на физическо лице, приело плащането, поради което било фактически задължено да издаде фискален касов бон.  С действията си по приемане на плащането и с бездействието си по неиздаване на касовата бележка жалбоподателят е осъществил нарушението, за което е санкциониран.

От субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на вината небрежност, тъй като, същият е съзнавал, че извършва продажба на стока и приема плащане, бил е длъжен да знае законите на страната, респективно задължението за издаване на касов бон при приемане на плащането, могъл е и е бил длъжен да предвиди вредните последици от неизпълнение на посоченото задължение, но не го е направил, като е смятал, че такива няма да настъпят.

Неоснователен е наведения от жалбоподателя довод, че процесното нарушение представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН. От събраните по делото доказателства не се установява същото да се отличава със значително по - ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят такъв извод. Процесното нарушение е формално, при което настъпилите вредни последици за фиска са ирелевантни. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени мотивите за извършване на деянието, обстоятелството, че жалбоподателят не е санкциониран за други нарушения на ЗДДС. Според съда административнонаказващият орган незаконосъобразно и необосновано е определил размера на наложеното на жалбоподателя К. административно наказание глоба, като не е съобразил обстоятелствата по чл.27 ал.2 от ЗАНН. Преценявайки мотивите за извършване на деянието, обстоятелството, че жалбоподателят не е санкциониран за други нарушения на ЗДДС и влошеното му здравословно състояние предвид инвалидизирането му с ЕР на ТЕЛК с 50% НТР, съдът счита, че наказание в минималния предвиден от закона размер от 100 лева съответства на степента на обществена опасност на деянието и на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Поради изложеното съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.185 ал.3 от от ЗДДС, като бъде намален размера на глобата от 200лв на 100 лв.

По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. А съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая жалбоподателят К. не е направил разноски, тъй като представляващата го адв.К. е оказвала безплатна адвокатска помощ при условията на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата и съобразно разпоредбата на  38 ал.2 от същия закон ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. С приложения списък за разноски от адв.К. жалбоподателят претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от същата наредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая се касае за административнонаказателно съдебно производство, което е образувано във връзка с обжалване на наказателно постановление, с което е наложено административно наказание глоба в размер 200 лева. Изложеното обосновава извода, че размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи съобразно на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г. В случая се претендира адвокатско възнаграждение под минималния размер, определен в наредбата. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, която допуска намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение, заплатен от жалбоподателя К., не е прекомерно. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл.144 АПК „Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.“. В конкретния случай наказателното постановление е изменено, като е намален размера на глобата от 200 лв на 100 лв и според съда ТД на НАП-Велико Търново следва да бъде осъдена да заплати на адв.К. адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. Тази сума съдът счита за доказана и обоснована.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №495378-F535690 от 17.02.2020г., с което *** на ТД на НАП Велико Търново е наложил на основание чл.185 ал.3 от ЗДДС на П.Ц.К. административна санкция глоба в размер на 200лв, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 200 на 100 лв.

ОСЪЖДА ТД на НАП-Велико Търново да заплати на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр.чл.38 ал.2 от ЗА на адв.Ц.П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: