Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 04.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева
и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от
съдия Христова к.а.н.д. №133/2020г. по описа на АС Ловеч, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във
връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 80/30.03.2020г., постановено по н.а.х.д. №
897/2019г., Ловешки районен съд, втори състав е отменил Наказателно постановление
(НП) № 420162-F472660 от 15.03.2019г. на Началник
отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на С.Ц.К. с ЕГН
********** и адрес ***, на основание чл.185, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание – глоба в
размер на 700 лева за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – Началник отдел „Оперативни дейности” Велико
Търново, страна по н.а.х.д. № 897/2019г. по описа на Ловешки РС.
В касационната жалба се излагат твърдения, че в АУАН и
НП е посочено само едно административно нарушение, а именно неиздаване на
фискална касова бележка при направената от служителите на НАП контролна
покупка. Описанието на неиздаване на касова бележка на предходен купувач е
направено с оглед определяне от административно наказващия орган на санкцията
при съобразяване на утежняващи или смекчаващи вината обстоятелства. Иска се
отмяна на съдебното решение, и потвърждаване изцяло на НП.
С Определение №504/26.05.2020г., въззивният съд е
допълнил съдебния си акт в частта за разноските, като е осъдил Централно
управление на НАП София да заплати на С.Ц.К. *** сумата от 300 (триста) лева,
представляваща разноски за платен адвокатски хонорар.
Определението е обжалвано в срок с частна жалба пред
Административен съд Ловеч, като се иска неговата отмяна. Излагат се доводи, че
делото не представлява фактическа и правна сложност, обосноваваща
основателността и размера на присъдените разноски, за които се твърди, че са
прекомерни.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява. В писмено становище поддържа депозираните касационна и частна жалба.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от упълномощен адвокат, който оспорва касационната жалба и моли
решението на районния съд да бъде оставено в сила по съображения, изложени в
отговора по касационната жалба и тези в съдебно заседание. В писмен отговор
оспорва и частната жалба по подробно изложени доводи.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваните съдебни актове при
спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната и частната жалби са подадени в
законоустановения срок, от надлежна страна и са допустими.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 14.02.2019г.
в търговски обект – павилион-питейно заведение, находящ се в гр. Ловеч, пл. „ЖП
гара” и експлоатиран от ЕТ „Ева – 2001 – Румяна Стефанова”, била извършена
проверка от инспектори по приходите при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен.
В присъствието на двамата служители, в 14:35 часа била извършена покупка от
клиент, който закупил два сока от машина на единична стойност от по 0,40 лв.,
две цигари на единична стойност от по 0,30 лв., всичко на обща стойност 1,40
лева, които били заплатени в брой. С.К., в качеството си на продавач в обекта
приел плащането, но не издал фискална касова бележка от наличното в обекта
фискално устройство.
В 14:40 часа покупка направил и служител на НАП, който
закупил едно кафе и една минерална вода от
След тези покупки инспекторите на НАП се легитимирали
и извършили проверка в обекта. За установените при проверката факти и
обстоятелства съставили протокол за извършена проверка № 0372031/14.02.2019г.,
който бил подписан без възражения от К..
На 18.02.2019г. на К. бил съставен АУАН № F472660, в
който било прието, че последният в качеството на продавач в проверения обект е
нарушил разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, като на 14.02.2019г. не за всяка
извършена продажба, заплатена в брой издавал фискална касова бележка от
работещото фискално устройство, инсталирано в обекта. АУАН бил връчен на К. на
18.02.2019г., който не вписал възражения в него, не подал писмени възражения и в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло
била отразена и в него. Наказващият орган също възприел дадената цифрова
квалификация на нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.1
от ЗДДС, наложил на жалбоподателя К. глоба в размер на 700 лева.
Съдът приел, че гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по административнонаказателната
преписка и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства. При
така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени от компетентни лица и в
законоустановените срокове. За да отмени НП, въззивният съд приел, че в
процесния случай не е допуснато и съответно описано едно-единствено нарушение,
а две отделни нарушения. След като
изложил, че административнонаказващият орган ги е квалифицирал като едно
нарушение, за което на жалбоподателят е наложено едно административно
наказание, съдът приел, че АНО е допуснал нарушение на чл.18 от ЗАНН, което
води до незаконосъобразност на НП. Като самостоятелно основание за отмяната на
НП съдът е приел и погрешно приложената от АНО санкционна норма, след като
изложил, че в случая приложима санкционна норма е тази по чл.185, ал.3 от ЗДДС,
визираща физическо лице, приело плащане, но неиздало фискален бон, а не
посочената в НП норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС, касаеща физическо лице, което не
е регистриран търговец по смисъла на ТЗ, но упражнява търговска дейност. В
решението са изложени и мотиви за незаконосъобразното определяне на санкцията в
размер над законово регламентирания.
Настоящият касационен състав намира решението на
въззивния съд за правилно като краен резултат. Независимо дали в НП се описват
едно или две нарушения, НП е незаконосъобразно. Във фазата на съдебното производство
както пред въззивния, така и пред настоящия касационен съд от страна на АНО се
поддържа наличие на нарушение от страна на санкционираното лице за неиздаване
на фискална касова бележка при извършената от проверяващите органи контролна
проверка.
Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС, на лице, което не
издаде документ по чл.118, ал.1 (фискална касова бележка от фискално устройство
или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност), се налага глоба – за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция – за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта.
От прочита на нормативната уредба се установява по
безспорен начин, че за налагане на санкцията е необходимо да е налице изобщо неиздаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД при извършено
плащане. Не така стои обаче въпросът в процесния случай. Тук не се констатира К.
да е извършил изпълнителното деяние – неиздаване на фискална касова бележка от
ФУ. Безспорно е, че при направената от проверяващите контролна покупка им е
издаден ФКБ, който освен отчетени покупки на предходни клиенти на търговския
обект е съдържал и сумата, платена при направената от тях контролна проверка.
Горното се установява както от административно-наказателната преписка,
включително описанието в АУАН и НП, така и от разпита на всички свидетели. В
тази насока се е произнесъл и Върховния административен съд при обжалване на
наложената на търговеца принудителна административна мярка за същото
изпълнително деяние – адм. дело № 1210/2020г. по описа на ВАС.
Предвид изложеното по-горе, според настоящия състав на
съда не е налице описания в АУАН и НП състав на нарушение, за който да бъде
ангажирана административнонаказателна отговорност на К., поради което
издаденото НП се явява незаконосъобразно.
Крайният извод на касационната инстанция за
незаконосъобразност на постановеното НП е идентичен и при приетото от въззивния
съд нарушение на чл.18 от ЗАНН. Налагането на една санкция за поддържано от АНО
двукратно неизпълнение на нормата за издаване на ФКБ, води като краен резултат
отмяна на цялото НП. По принцип в административнонаказателното производство и
чрез актовете по него, не е недопустимо да има описание на две или повече
деяния от обективна страна, които нарушават обществения ред и са отделни
административни нарушения. Тези отделни нарушения обаче на основание чл.18 от ЗАНН подлежат на самостоятелно санкциониране. Отделно от горното, безспорно по
делото е установено от съда издаване на ФКБ за направената от проверяващите
органи контролна покупка, независимо че в този бон фигурират и суми от
предходни покупки. Не така стои въпросът по отношение покупката на клиента,
направена преди тази на контролните органи. За коя от двете продажби обаче е
бил санкциониран търговецът, от описанието в АУАН и НП не става ясно.
Съдът намира за правилни изводите на РС за погрешно
приложена санкционна норма от АНО, като споделя мотивите на решаващия състав и
препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Между описанието
на нарушението в неговата текстова част и правната квалификация следва да има
единство, като правната квалификация да съответства на описанието на
административно нарушение. В конкретния случай не е налице такова единство.
Допуснатото нарушение от страна на АНО в правната квалификация е съществено и
не може да се преодолее в съдебната фаза на административнонаказателното
производство, което от своя страна обосновава и незаконосъобразност на НП.
Правилно в оспореното решение е констатирано и
допуснато от АНО съществено нарушение на чл.27, ал.1 от ЗАНН. Съгласно тази
разпоредба, административните наказания се определят в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение. За нарушение както на чл.185,
ал.1, така и на чл.185, ал.3 от ЗДДС, границите на санкцията „глоба” за
физически лица са от 100 до 500 лева. С оспореното пред РС Ловеч НП обаче на К.
е наложена глоба в размер на 700 лева (без никакви мотиви защо е определена
именно в този размер), което е абсолютно основание за отмяната на НП, както
правилно е приел и решаващия състав.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което
същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата
отмяна.
Касационният състав намира за неоснователна и подадената
против Определение №504 от 26.05.2020г., постановено по н.а.х.д. №897/2019г. на
РС Ловеч частна жалба. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (нова, ДВ,
бр.94/29.11.2019г.), в съдебните производства страните имат право на присъждане
на разноски. В последното съдебно заседание пред РС на 28.01.2020г.,
процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Н. е направил искане за
присъждане на разноски, представляващи адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред тази съдебна инстанция. Съдът не се е произнесъл по това
искане със съдебното решение, поради което жалбоподателят е направил искане за
допълване на решението в частта за направените разноски. Предвид на това
районният съд е постановил и обжалваното определение. Налице е произнасяне на
съда въз основа на влязла в сила правна норма и в рамките на нейните предели,
поради което определението е правилно.
В кориците на първоинстанционното дело се съдържа
договор за правна защита и съдействие № **********/10.12.2019г., в който е
записана договорена и изплатена на упълномощения адв. Н. изцяло и в брой сума
за процесуално представителство по н.а.х.д. №897/2019г. на РС Ловеч в размер на
300 лева. Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. По делото пред въззивната инстанция
административнонаказващият орган е представляван от упълномощен юрисконсулт, но
от тази страна не е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар. Действително съдът може да намали адвокатския хонорар при наличие на
предвидените в правната норма обстоятелства. Едно от тези задължителни обстоятелства
е възражение от страната за прекомерност, каквото по делото липсва. Производството
е диспозитивно, като съдът не се произнася служебно по въпроси, с които не е
сезиран, а само и единствено по направено искане от страната по делото. Поради
изложеното обжалваното определение е правилно и в частта относно размера на
присъденото адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на делото искането на процесуалния
представител на ответника в настоящото производство за присъждане на
направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на С.Ц.К.
с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 300 лева, представляваща договорено и
заплатено изцяло в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат. В
касационното производство също не е направено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, поради което съдът не следва да обсъжда размера му.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80/30.03.2020г., постановено
по н.а.х.д. № 897/2019г. по описа на Ловешки районен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 504/26.05.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 897/2019г. по описа на Ловешки районен съд.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на
С.Ц.К. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 300 (триста) лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.