№ 613
гр. Варна, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110205239 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ С.” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.
К. СП. срещу НП № 03-2100172/10.11.2021 год. на Директора на Дирекция „ Инспекция по
труда” Варна
С жалбата се оспорва фактическата обстановка,изложена в НП и се иска същото да бъде
отменено като неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адв.Д. С., ВАК.
Въззиваемата страна – Директора на Д ИТ Варна, редовно призована се представлява от юк
Боянова, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН с № 03-2100172/29.10.2021 год., административния орган е приел за установено от
фактическа страна, че при извършване на проверка / съставен Протокол за извършена
проверка № ПР2133402/29.10.2021 год./ по работните места на 11.10.2021 год. в строителен
обект – жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.” Черни връх” № 23, стопанисвана от
„С.” ЕООД, както и от представените документи в Д ИТ Варна се установява, че
работодателят е допуснал лицето Д.Й.Д. с ЕГН ********** на длъжност „ общ работник
строителство на сгради” да престира труд в негова полза в горепосочения обект, преди да му
е предоставил копие от уведомлението по чл.63,ал.2 от КТ, заверено в териториалната
1
дирекция на НАП.
Нарушението е извършено на 11.10.2021 год. в строителен обект – жилищна сграда,
находяща се в гр.Варна, ул.” Черни връх” № 23, стопанисвана от „С.” ЕООД, към който
момент е следвало на лицето да е връчено копие от уведомлението за регистрация на трудов
договор в ТД на НАП – нарушение на чл.62,ал.3 от КТ.
Акта бил съставен и предявен на упълномощено лице, което в графата бележки и
възражения не отразило такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН е направено възражение.
АНО не приел направените възражения и въз основа на съставения АУАН, АНО издал
обжалваното НП, с което наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3000
лв. за нарушение на чл.63,ал.2 от КТ, на осн. чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя
Стефка И., която потвърждава изложеното в акта за административно нарушение. Посочва,
че във връзка с проверки на дружества, извършващи монтаж на дограма посетили
строителен обект в гр.Варна, ул.” Черни връх” № 23. Установените работници попълнили
декларации по чл.402 от КТ. Въз основа на данните в тях и тези които били предоставени от
дружеството при документалната проверка се установило, че лицето Д.Д. е допуснато до
работа без да му е връчено уведомление за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП,
за което нарушение и съставила АУАН.
Показанията на св. И. се потвърждават от тези на св.И..
Съдът кредитира показанията на свидетелите И. и И. като обективни, логични и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетели Д.Д. и М.М..
От показанията на св.Д. се установява, че техническия ръководител на обекта се свързал с
него и поискал да преработи част от дограмата на обекта на дружеството. Трябвал му и друг
човек, поради което се свързал със св.М.. Твърди, че той и М. подписали трудовите си
договори, като им било казано, че трябва да изчакат удостоверенията от ТД на НАП.
Междувременно им било показано какво трябва да правят и им бил направен инструктаж.
Твърди, че докато оглеждали една от вратите, служителите на Д ИТ Варна извършили
проверката. Отрича да е работил в момента на проверката.
С показанията си св.М. потвърждава, че св.Д. му се обадил за работа и двамата дошли във
Варна.Твърди, че подписали трудови договори и чакали уведомленията. Посочва, че едва
след като получили уведомленията започнали работа. По отношение посоченото в
декларацията по чл.402 от КТ заявява, че я е попълнил собственоръчно, но не бил наясно със
съдържанието и.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите Д. и М., като отчита, че от една страна
същите съвпадат с показанията на свидетелите И. и И., а от друга, съобрази и
обстоятелството, че са трудови правоотношения с дружеството жалбоподател.
2
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите И., И., Д. и М., дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и
приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият
орган Директора на Дирекция "Инспекция по труда" . Компетентността на актосъставителя
И. произтича от разпоредбата на чл.416,ал.1 от КТ в качеството и на държавен контролен
орган - инспектор в Д "ИТ" Варна към момента на съставяне на акта.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване
или установяване на нарушението.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, ЕИК, седалище и
адрес на управление, представляващ.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Административнонаказателната отговорност на въззивника "С." ЕООД е ангажирана за
извършено нарушение на чл.63,ал.2, във вр. с ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.416,ал.1,изр.2 от КТ редовно съставените актове по КТ имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съгласно разпоредбата на чл.414,ал.3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл.
63, ал. 2 се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в бездействие – невръчване на
уведомление по чл.62,ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП на работника или служителя преди
постъпването му на работа.Необходимо е и наличието на друг обективен признак – наличие
на възникнало трудово правоотношение.
Субект на нарушението е дружеството-работодател.
3
От събраните по делото доказателства - идентификационна карта и декларация по чл.399 от
КТ, се установява, че дружеството-жалбоподател отговаря на изискванията на КТ за
работодател / пар.1, т.1 от ДР на КТ/. Като такова е адресат на нормите на КТ и
подзаконовите актове свързани с прилагането му. Съгласно чл.1,ал.2 от КТ "отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения".
От гласните и писмени доказателства по делото по безспорен и категоричен начин се
установи, че на 11.10.2021 г. в 14.31 часа лицето Д.Д. е полагала труд на обект, на който са
извършвани строително – монтажни работи от страна на дружеството – въззивник.
От писмените доказателства по делото се установява, че трудовият договор между
дружеството и Д. е сключен на 11.10.2021 г., уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ до ТД на
НАП е подадено също на 11.10.2021 г. в 15:27:03 часа. Фактът, че лицето е полагало труд се
потвърждава от показанията на актосъставителя и свидетеля при установяване на
нарушението, които лично и непосредствено са възприели полагането на труд от св. Д. в
обекта на дружеството. Св. Д. в попълнената и подписана от него на 11.10.2021 год. в 14,31
часа декларация по чл.402 от КТ е посочил условията, при които работи, като тези условия
изцяло покриват критериите на трудово правоотношение.
Изложеното дава основание на състава на съда да приеме, че към момента на извършване на
проверката – 11.10.2021 год., 14,30 часа Д.Д. не е получил копие от уведомлението по
чл.63,ал.2 от КТ, въпреки, че е бил допуснат до работа, предвид което „ С.” ЕООД е
осъществило състава на вмененото нарушение на трудовото законодателство.
В конкретният случай в акта и НП административното нарушение правилно е
квалифицирано по чл.63,ал.2 от КТ , която норма императивно вменява задължение на
работодателите да не допускат до работа работника или служителя, преди да им се
предоставят документите по ал.1 на чл. 63 : Работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Въпреки горното, състава на съда намира, че извършеното не следва да се квалифицира като
административно нарушение, т. к. е малозначително по см. на чл.9,ал.2 от НК, във вр. с
чл.11 от ЗАНН.
От събраните в хода на делото и кредитирани писмени и гласни доказателства се
установява, че между страните е бил сключен трудов договор на датата на проверката.
Справката от НАП е с изходящ номер час след като св.Д. е попълнил декларацията по чл.402
от КТ /като няма данни кога е започнала и завършила проверката, при която е установено
нарушението/.
Установеното по делото дава основание на състава на съда да приеме, че макар от обективна
страна да е налице формално нарушение е налице явна незначителност на обществената
опасност на деянието. Липсват каквито и да било вредни последици - няма данни трудовите
и осигурителните права на работника да са били нарушени, няма данни дружеството да е
4
извършвало идентични нарушения на трудовото законодателство, което дава основание на
съдът да приеме, че степента на обществена опасност на извършеното е явно незначителна и
налагането на административно наказание, особено в размера, определен от АНО няма да
постигне целите на административното наказание, предвидени в чл.12 от ЗАНН.В този
смисъл са Решения на Адм. съд-Варна, както следва: Решение по КНАХД № 2764/2021 г.,
Решение по КНАХД № 219/2019 г, Решение по КНАХД № 378/2019 г. и др..
Предвид изложеното, НП следва да бъде отменено, поради неправилно приложение на
материалния закон.
По разноските
Съгласно чл.63д от ЗАНН , страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Предвид изхода на спора и наличието на основания за отмяна на НП съдът намира, че
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Д"ИТ"-Варна е
неоснователно и не следва да бъде уважавано.
С оглед направеното от пълномощника на въз. дружество искане за присъждане на разноски
Директора на Д"ИТ"-Варна следва да бъде осъден на основание чл.63,ал.5 от ЗАНН да
заплати на " С. " ЕООД- гр. Варна, ЕИК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
440 лева, съобразен с разпоредбата на чл.8, ал.1,т.2 от Наредба № 1 /09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03-2100172/10.11.2021 год. на Директора на Дирекция „ Инспекция по
труда” Варна, с което на „ С.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя В. К. СП. за извършено нарушение на чл.63,ал.2 от КТ на
осн. чл.416,ал.5, във вр. с чл.414,ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лв..
ОСЪЖДА Директора на Дирекция Инспекция по труда Варна да заплати на „ С.” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.
К. СП. сумата от 440.00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5