Р Е Ш Е Н И Е
№ 21 07.01.2022 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, девети
декември, две хиляди двадесета и първа година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар:
В. С.
прокурор:
Христо Колев
като
разгледа докладваното от съдия М.Николова КАН дело № 2606 по описа за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), във вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано
е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас против Решение № 567/30.09.2021г.,
постановено по НАХД № 2356/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
отменено НП № 02-0003527/26.04.2021 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което на касационния ответник „Фернандо Еф
50“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. “Ветрен“,
ул. „Околчица“ 1А, представлявано от управителя М.С., за нарушение на чл.11,
ал.1, т.6, вр. с чл.13, ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и
реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд (Наредбата) и на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.413, ал.2 от КТ е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се оспорва извода на съда за
наличието на разминаване между описаните съставомерни факти и дадената правна
квалификация. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на издаденото
наказателно постановление.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт,
който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касация – „Фернандо Еф 50“ ЕООД, редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който оспорва касационната
жалба и моли за оставянето й без уважение, като счита решението на БРС за
правилно и подробно мотивирано. Представя съдебно решение № 1763/ 11.11.2021
год. по КАНХД № 2194/2021 год. по описа на Административен съд - Бургас, с
което е отменено решение № 388/23.07.2021г. постановено по НАХД № 2357/2021 год. по описа на
Районен съд - Бургас и е отменено наказателно
постановление № 02-0003526/ 26.04.2021 год., издадено от директора на Дирекция
“Инспекция по труда“ гр.Бургас.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
намира касационната жалба за основателна и счита, че решението на първата
инстанция е неправилно и незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
оспореното пред районния съд наказателно постановление касационният ответник е
бил санкциониран за допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.6, вр. с чл.13, ал.1
от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредбата), като на
основание чл.416, ал.5, вр. с чл.413, ал.2 от КТ му е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 1500 лева, за това че в качеството му на работодател, на
05.02.2021 г., не е осигурило провеждането на инструктаж по безопасност и
здраве на Е.Е.С., допуснат да полага труд в обекта.
За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е събрал необходимите
доказателства при спазване на процесуалните изисквания и въз основа на тях
правилно е установил фактическата обстановка. Намерил е, че Актът за установяване на административно нарушение и НП са
съставени от лица, компетентни да сторят това, като административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок. Едновременно с това, съдът е
приел, че е допуснато съществено нарушение на закона, довело до ограничаване на
правата на наказаното дружество, а отделно от това и нарушението е останало
недоказано. Посочил е, че в случая се касае за разминаване между описаните
съставомерни факти и дадената правна квалификация, доколкото едновременно се
навеждат доводи за това, че С. е бил работник на дружеството („полага труд в
обекта“), а наред с това поведението на наказаното дружество се квалифицира под
правна норма, съгласно която би трябвало да се приеме, че лицето не е работник
на дружеството, а само ще посещава неговите производствени цехове. Това по
мнение на съда е съществено нарушение на производствените правила, водещо до
извод за незаконосъобразност на НП само на това основание. Отделно от това
съдът е изложил и мотиви, поради които е приел, че нарушението е останало и
недоказано.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Възраженията на
касатора са неоснователни.
Съгласно чл.11,
ал.1, т.6 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд "Работодателят осигурява провеждането на
инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от
срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на: т.6.
всички други лица, които ще посещават производствени звена на
предприятието".
В случая, както
правилно е посочил районния съд, в АУАН и в НП е посочено, че нарушението се
състои в това, че дружеството, в качеството си на работодател е трябвало да
проведе инструктаж на 05.02.2021 г. на С., който него ден е допуснат да полага
труд в обект. Т.е. въвеждат се твърдения, че С. реално престира труд за
дружеството, което поради това е и негов работодател. При квалифициране на
нарушението, обаче е посочена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.6 от Наредбата,
съгласно която се дължи инструктаж и на всички други лица, които ще посещават производствени звена на
предприятието, т.е. лице, което не полага труд за дружеството, но по
някаква друга причина посещава неговите производствени звена. С оглед изложеното,
настоящия съдебен състав споделя изводите на БРС, че административнонаказващият
орган неправилно е съотнесъл установените факти към хипотезата на правната
норма.
Правилен
се явява и извода на съда за недоказаност на извършеното административно нарушение,
предвид факта, че не е установено С. на 05.02.2021г. да е извършвал трудова дейност, доколкото
не са налице преки и непосредствени възприятия същият да е установен да
упражнява работна функция и да престира труд в производствения процес. В същият
смисъл са и мотивите на решение № 1763/11.11.2021 год.
по КАНХД № 2194/2021 год. по описа на Административен съд – Бургас, в което е прието,
че от събраните в хода на производството доказателства не се установява, че на
05.02.2021 година Е.
С. е предоставял работна сила в полза на „Фернандо Еф
50“ ЕООД, съответно че дружеството е нарушило изискванията на чл.62, ал.1 от КТ
да сключи писмен трудов договор с лицето, преди постъпването му на работа.
За пълнота,
съдът намира за необходимо да посочи, че в тежест на
административнонаказващия орган е да изследва и да установи по безспорен начин
всички елементи от обективната и субективната страна на състава на нарушението,
както и в хода на съдебното обжалване да извърши пълно и категорично доказване,
с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено от дружеството, посочено като нарушител, което в случая не е сторено.
С оглед
изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на
оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като
валидно, допустимо и правилно.
Предвид
крайния изход на спора и липсата на отправено искане на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл.63, ал.5
от ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, съдът не намира за
необходимо да присъди такива.
Воден
от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас,
ХІХ – ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 567/30.09.2021г., постановено по НАХД № 2356/2021г. по описа на
Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.