РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Перник , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500601 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Е. М. против Решение № 260052/02.09.2020 г. по гр. д. №
1687/2020 г. на РС – Перник, в частта за осъждането му да заплати на Община Перник по
предявените обратни искове сумата 692,18 лв. - неплатена главница за доставена ТЕ за
апартамент, находящ се в ***, от която главница 632,49 лв. за периода 01.05.2017 г. -
31.01.2018 г., вкл. и изравнителна сметка за м. 07.2019 г., сумата 59,69 лв., лихва за забава за
периода 09.07.2017 г. - 04.12.2019 г., ведно със законната лихва от заявлението за издаване
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се твърди, че настанителната заповед № *** г. е на името на майка му В.
Б., като след смъртта й с нарочна заповед № *** г. договорът за наем на жилището е
прекратен; че той е направил отказ от наследство при смъртта й; че живее и е адресно
регистриран на друг адрес и няма задължение да плаща консумативите. Дори да не се
приемат изложените доводи, то следва да се вземе предвид, че Е. М. е бил ползвател по
настанителна заповед съвместно с В. Б. и би следвало да отговаря за задълженията по
размер ½. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и решаване на спора по
същество от въззивната инстанция с отхвърляне на обратните искове ведно с произтичащите
от това последици и присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции.
1
Въззиваемият Община Перник-ищец по обратните искове, по подробни съображения
изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
Въззиваемият „Топлофикация Перник“ АД оспорва жалбата и иска потвърждаване на
решението.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната част.
Относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора, очертан
от въззивната жалба и доводите на страните, се установяват следните относими за спора
факти:
Със Заповед № *** г. на кмета на общ. Перник, В. Б. заедно с двучленното й
семейство: В. Б. и Е. М. е пренастанена в общинско жилище за отдаване под наем, състоящо
се от две стаи, кухня и сервизни помещения, находящо се в *** със срок -постоянен.
Съгласно заповедта, сумите вкл. за топлофикация на жилището се заплащат от В. Б.,
членовете на семейството й, а при отсъствие или смърт – от роднините и наследниците,
независимо от адреса на който се намират, като заповедта е подписана от В. Б. на ***г. като
е декларирала, че няма възражения по текста. В. Б. е починала на ***г. /акт за смърт *** г./ и
е оставила единствен наследник по закон ответника по обратния иск Е. М. /син/. Със
заповед № *** г. на кмета на общ.Перник е прекратено наемното правоотношение за
проецсния имот поради смъртта на В. Б. и неплащане на наемната цена и на консумативните
разноски за 48 месеца общо от 2371 лв., като със същата заповед на Е. М. му е даден 1 мес.
срок да освободи жилището и да изплати дължимите суми за наем и консумативи, като
липсва надлежно удостоверяване, че именно въпросната заповед е връчена на лицето /в
разписката за връчване липсва конкретно изписване на три имена и заповед, както и подпис
на получател/. Видно от удостоверение на ПРС от ***г. Е. М. се е отказал от наследството
на В. Б., вписан в спец. книга на съда под № ***г.
С оглед изложените обстоятелства в молбата по обратния иск, същият е с пр. кв. чл.
232, ал. 2, пр. второ ЗЗД - ищецът следва да докаже наличието на валидно наемно
правоотношение с ответника, изпълнение на задължението си по договора за наем да
предаде наемния обект за ползване на ответника-наемател и да му предостави свободното
ползване в рамките на срока на договора, в следствие на което за ответника-наемател е
възникнало задължението за заплащане на консумативните разходи и размера на
претендираното вземане по отделни пера за разходи, свързани с ползването на наетия имот.
Преценката в съвкупност на събраните доказателства, обуславя извод на въззивния
състав, че по делото липсва писмен договор за наем, сключен между кмета на община
Перник и В. Б. и Е. М., въз основа на Заповед № *** г., като основание, наред с
настанителната заповед, за възникване на наемно правоотношение. По отношения на
наемните правоотношения свързани с имоти, общинска собственост договорът за наем е
2
формален, като за сключването му е предвиден специален ред и писмена форма - тези по чл.
15, ал. 5 от ППЗОС /отм., бр. 23 от 18.03.2005 г., но действащ към момента на издаване на
обсъжданата заповед/, респ. чл. 28, ал. 4 от действащата НРУУРОЖ на територията на
община Перник /приета с Решение №1147/23.07.2015г. на Общ. съвет Перник/, явяващи се
специален закон спрямо ЗЗД, и като такъв дерогиращ общите правила на ЗЗД в частите в
които – ППЗОС, респ. НРУУРОЖ е уредил взаимоотношенията между правните субекти.
Дори и да се приеме, че Заповед № *** г. представлява писмен договор по см. на чл. чл. 15,
ал. 5 от ППЗОС, респ. чл. 28, ал. 4 от НРУУРОЖ, то същата не е подписана от ответника Е.
М. /обективираното в заповедта изявление изхожда само от В. Б./ и няма формална
доказателствена сила спрямо Е. М. за направените в документа волеизявления съгласно чл.
180 ГПК, поради което не представлява документ, съдържащ признание на ответника
относно факта, че е наемател на процесния имот с произтичащите от това последици.
В тази връзка не се доказва хипотезата когато клиент на ТЕ за битови нужди е и ФЛ,
което ползва ТЕ в жилище, на което е наемател. Липсват писмени волеизявления от
ответника за сключване на писмен договор с топлопреносното дружество, респ. за откриване
на партида за процесния имот на негово име, и да е прието от топлопреносното дружество
по някакъв писмен начин - чл. 149 ЗЕ. Както и/или за надлежно изпълнена процедура,
предвидена в чл. 62 от ОУ – подадени от собственика на имота пред топлопреносното
дружество договор за наем с наемателя-ответник заедно с декларация за съгласие от
собственика, че ТЕ ще се ползва за битови нужди, с изразено съгласие да носи солидарна
отговорност с наемателя за заплащане на дължимите суми за ТЕ, наличието на които
поотделно и в съвкупност да обоснове извод, че ответникът е наемател на процесния имот и
че носи отговорност спрямо топлопреносното дружество, респ. спрямо собственика в
качеството на наемател. Липсват и други доказателства по делото, че ищецът е предал
фактически наемния обект за ползване на ответника и последният да е настаняван
фактически със същата Заповед № *** г., респ. че ответникът фактически е обитавал и
ползвал процесния имот за процесния период, вкл. и като член на семейството на В. Б., респ.
че ответникът Е. М. е живял в жилището заедно с починалата наемателка В. Б., като се
установява, че адресът на процесния имот не е регистриран от ответника като негов
постоянен и настоящ адрес, видно от справката в НБД "Население" и удостоверението за
наследници /л. 72 и л. 21 от делото/. Не е установеното по делото и че след смъртта на
титуляра-наемател В. Б. наемното правоотношение е продължило само в лицето на
ответника, за да се приеме, че ответникът е наемател на имота по неформален договор за
наем. Нещо повече - съгласно § 1 от ДП на НРУУРОЖ "семейство" са съпрузите и
ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак, а ответникът с оглед
възрастта му към *** г. – ** години и предвид адресната му регистрация на адрес, различен
от процесния, по никакъв начин не отговаря на посоченото в заповедта да е член на
семейството на В. Б. по см. на § 1 от ДП на НРУУРОЖ и заедно с нея да е наемател на
процесния имот. Вземайки предвид всичко гореизложено, съдът не може да обоснове извод
за наличието на отговорност на ответника за плащане на консумативните разноски за
3
процесния имот като наемател, респ. в качеството му на клиент по см. на чл. 149 ЗЕ и чл. 62
от ОУ.
С оглед приетото по-горе е без значение за изхода на спора, но следва да се посочи и
че договорът за наем не е абсолютна търговска сделка /чл. 286, ал. 2, вр. с чл. 1, ал.1 ТЗ/, и
съгласно субективния критерий по чл. 286, ал. 1 ТЗ сделката не е търговска - по правило
основната дейност на общината като орган на местното самоуправление с властнически
правомощия не е стопанска и предвид липсата на спекулативна цел при отдаване на
общински жилища на граждани с жилищни нужди. Ответникът Е. М. не е поел общо
задължение за плащане на консумативните разноски, нито се е задължил изрично да
отговаря солидарно за тях за целия обект. Ето защо е неприложим чл. 304 ТЗ, установяващ
пасивната солидарност като правило при търговските сделки, нито и чл. 121 ЗЗД, доколкото
по делото липсват данни да е била уговорена солидарна отговорност на ответника и такава
не е предвидена и в закона.
Не се доказва и хипотезата на 60 ЗН, предвид удостоверението на ПРС, че ответникът
Е. М. се е отказал от наследството на В. Б., вписан под № ***г. С отказа от наследство
наследникът Е. М. се лишава от включените в наследството права и не приема включените в
него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв,
тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството, т.е.
отказът има обратно действие от смъртта на наследодателя. Следователно ответникът Е. М.,
който се е отказал от наследството на починалата В. Б., се изключва от кръга на
наследниците, загубва това качество и се счита, че той е трето лице спрямо правата и
задълженията, възникващи във връзка с наследството, поради което и не отговаря за
задълженията на наследодателя си по силата на общо наследствено правоприемство.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че ищецът по обратния иск не е доказал,
че ответникът е наемател на процесния имот, респ. че ответникът отговаря, защото
наследява задълженията на наследодателя В. Б., то между страните не е възникнало
облигационно отношение на посоченото в исковата молба основание – заплащане на
договорно задължение по чл. 232, ал. 2, пр. второ ЗЗД. Това изключва материалната
легитимация на ответника по обратните искове и налага отхвърлянето им, съответно –
отмяна на решението в частта за уважаването им. Въззивната жалба е основателна.
По разноските:
С оглед изхода на спора, решението на РС следва да се отмени и в частта за
присъждане разноски на ищеца по обратния иск в първата инстанция от 600 лева, доколкото
такива не му се дължат.
Ответникът по обратния иск не доказва разноски пред РС (в договора за правна
защита и списък по чл. 80 ГПК е посочено, че е оказана безплатно адв. помощ – чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА), поради което такива не му се дължат. При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА
4
адвокатът на ответника по обратния иск има право на възнаграждение, което съдът определя
на 300 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., което с оглед изхода от спора му
се дължи от ищеца по обратния иск изцяло и следва да бъде присъдено с настоящото
решение.
Жалбоподателят доказва разноски пред въззивната инстанция общо 25 лв. – заплатена
д. т., които му се дължат от въззиваемия община Перник изцяло, предвид основателността
на жалбата. При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на жалбоподателя има
право на възнаграждение, което съдът определя на 300 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г., което предвид основателността на жалбата му се дължи от въззиваемия
община Перник изцяло.
С оглед резултата от обжалването, на въззиваемите община Перник и
„Топлофикация Перник“ АД не се дължат разноски по въззивното производство.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260052/02.09.2020 г. по гр. д. № 01687/2020 г. по описа на
Районен съд – Перник, в частта за осъждане на Е. Р. М., ЕГН ********** да заплати на
Община Перник, ЕИК ********* сумата 632,49 лв. - неплатена главница за доставена ТЕ за
апартамент в *** за периода 01.05.2017 г. - 31.01.2018 г., сумата 59,69 лв. - лихва за забава за
периода 09.07.2017 г. - 04.12.2019 г., ведно със законната лихва от заявлението за издаване
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за осъждане
на Е. Р. М. да заплати на Община Перник сумата 600 лв. - разноски в първоинстанционното
производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Община Перник, ЕИК *********, *** срещу Е. Р. М.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** обратни искове за заплащане на сумата 692.18 лв. -
неплатена главница за доставена ТЕ за апартамент, находящ се на адрес: ***, от която
главница 632,49 лв. за периода 01.05.2017 г. - 31.01.2018 г., вкл. и изравнителна сметка за м.
07.2019 г., сумата 59,69 лв. лихва за забава за периода 09.07.2017 г. - 04.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №
*** г. по ч. г. д. № 00090/2020 г. на ПРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК *********, ***, да заплати на адв. Д. М., сл. адрес:
***, сумата 300 лв. – адв. възнаграждение по първоинстанционното производство.
Първоинстанционното решение в останалата необжалвана част е влязло в сила.
5
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК ********* , ***, да заплати на Е. Р. М., ЕГН
**********, съдебен адрес: ***, сумата 25 лв. – разноски по въззивното производство.
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК ********* , ***, да заплати на адв. Д. М., сл. адрес:
***, сумата 300 лв. – адв. възнаграждение по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6