О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
гр. Габрово, 03.10.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от тринадесети
септември, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
секретар: Радина Церовска, като разгледа материалите по адм. дело № 115 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1068 от 15.06.2022 г., подадена от „*** АД,
Габрово, ЕИК: *********, против „Решение изх. №
443 /19/ от 17.05.2022 г. на директор РИОСВ Велико Търново в частта му,
съдържаща разпореждане за извършване на задължителна оценка на въздействието
върху околната среда по реда на Наредба за ОВОС на Инвестиционно предложение за
„Добив и преработка на строителни материали – варовици и пясъчници, от находище
„***“, землище с. ***, общ. Габрово и следващите се действия във връзка с
изработването на ОВОС“.
Мотивите, поради които жалбоподателят смята, че актът
е незаконосъобразен и иска постановяване на неговата отмяна, се изразяват в
следното:
Мотив за издаването на акта е този, че
предвидените дейности в Уведомление вх. № 443 от 8.02.2022 г., депозирано от
„Димас“ АД в РИОСВ има вероятност да предизвикат значително отрицателно
въздействие върху защитени зони „Скалско“ и „Дряновски манастир“ –
обстоятелство по чл. 31, ал. 8 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/,
поради което и на основание чл. 93, ал. 9, т. 2 от ЗООС инвестиционното
предложение подлежи на задължителна оценка на въздействието върху околната
среда по реда на Наредбата за ОВОС. Жалбоподателят не оспорва възприетата от
административния орган /АН/ фактическа обстановка, описана от него в оспорения
акт. С инвестиционния проект се предвижда удължаване на сключен през 2007 г.
концесионен договор за нов срок, за експлоатация на одобрена концесионна площ,
без разширяване и промяна на нейните граници, но е неправилен направеният от АО
извод, че има вероятност от такова значително отрицателно въздействие върху
защитените зони. Дейностите не са нови за дружеството, то продължава на
практика да добива и преработва варовик в съответствие с условията на
концесионния договор, без да се променят параметрите на добива, осъществяван до
момента, без изменения в концесионната площ, в технологията на добив и
преработване на суровината. Дейността е съществувала до момента в същия вид,
машините и съоръженията са налични и работещи и не са инвестиционно предложение
по смисъла на ЗООС. С оглед на така изложеното жалбоподателят намира, че нормите
на глава шеста, раздел трети от ЗООС са неприложими към дейностите, включени в
актуализирания ЦРП. Уведомлението, адресирано до РИОСВ, съставлява такова по
чл. 4, ал. 1 от Допълнителното споразумение, с което се изисква концесионерът
да уведоми компетентния орган по околната среда за дейностите, включени в
актуализирания ЦРП, които не са били обект на ОВОС и представляват „изменение
или разширение“ по смисъла на чл. 93, ал. 1,т. 2 от Закона, с оглед определяне
необходимата процедура по реда на глава шеста от него. Възложителят е
представил информация за характеристиките на ИП и за вероятните последици от
него за околната среда и човешкото здраве, както и детайлно описание на същото
предложение, но в месечния срок по чл. 93, ал. 6от ЗООС административният орган
не се е произнесъл по необходимостта от извършване на ОВОС, поради което
дружеството намира, че са налице предпоставките за вземане на решение да не се
извършва такава оценка. По тези съображения жалбоподателят моли за отмяна на
Решението в посочената част, която според него съдържа разпореждане за
извършване на ОВОС.
Решението е получено от жалбоподателя на
23.05.2022 г., а жалбата е с вх. № при ответника на 7.06.2022 г., но видно от
транспортния етикет /л. 6/, с който е била съпроводена пратката, тя е подадена
на предходния ден – 6.06.2022 г., в рамките на 14-дневния срок.
В
проведено по делото о.с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. М. Н. и адв. С. Т., които поддържат жалбата.
Ответната
страна се представлява от главен юрисконсулт Д.Д. и старши юрисконсулт Ж.Г.,
които оспорват жалбата и излагат съображения за нейната недопустимост.
За да се
произнесе по съществото на правния спор съдът следва на първо място да разгледа
редовността и допустимостта на депозираната жалба. Същата е подадена от адресат
на процесния акт, в законния срок. Първият спорен момент тук е дали процесното
Решение съставлява административен акт и подлежи ли на съдебен контрол за
законосъобразност. За да се отговори на него следва да се разгледа съдържанието
и същността му, както и основанието, на което е издаден.
Процесният
акт не е озаглавен, оформен е като писмо с изх. № 443/19/ от 17.05.2022 г.,
издадено от директор РИОСВ – Велико Търново и адресирано до жалбоподателя. Издадено
е въз основа на подадено от жалбоподателя Уведомление вх. № 443 от 8.02.2022 г.
за дейности, заложени в Цялостен работен проект /ЦРП/ за рекултивация за „Добив
и преработка на строителни материали – варовици и пясъчници от находище „***“,
землище с. ***, общ. Габрово. С уведомлението РИОСВ се информира за
удължаването на предоставена концесия за добив на варовици и пясъчници от
находището с 15 години, като се предоставя конкретна информация, съобразена
като обхват с инвестиционното предложение /ИП/, съгл. Наредба за условията и
реда за извършване на ОВОС. Въз основа на предоставената на административния
орган /АО/ информация „***“ АД моли за „становище относно приложимостта на
глава шеста, раздел трети от ЗООС“ за описаните дейности, което му е необходимо
за одобряване на документи от страна на Министерство на енергетиката, съгласно
сключеното Допълнително споразумение за удължаване срока на концесията.
В чл. 4, ал. 1 от Допълнително споразумение №
1 от 9.06.2021 г. към Договор за предоставяне на концесия от 17.09.2007 г.,
сключен между МС на РБ и „***“ АД, се предвижда концесионерът да уведомява
компетентния орган по околната среда за дейностите, заложени в актуализирания
ЦРП по чл. 3, ал. 1, т. 1, „които не са били обект на оценка за въздействие
върху околната среда /ОВОС/ и представляват изменение или разширение по смисъла
на чл. 93, ал. 1, т. 2 от ЗООС, с оглед определяне на необходимата процедура по
глава шеста от Закона“. До момента процесната дейност не е била никога обект на
подобна преценка, още от първоначалното предоставяне на концесията през 2007
година, както е посоченто в проведеното по делото о.с.з.
В
обжалвания акт е повторено описанието на предвидените дейности и жалбоподателят
е уведомен за проведени в тази връзка консултации с компетентни органи: РДГ,
ОДЗ, БДДР, МРРБ, „Геозащита“ ЕООД, като е отразено съдържанието на дадените от
тях становища. Направен е извод, че площта, предмет на ИП, не попада в
границите на защитени територии, но попада частично в защитена зона от мрежата
„Натура 2000“ – „Скалско“ и е в близост до друга такава – „Дряновски манастир“.
На основание чл. 40, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на
оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни
предложения с предмета и целите на опазване на защитените територии е посочено
/за кратко - Наредба за ОС – „оценка за съвместимост“/, че ИП е допустимо
спрямо режима на дейностите в ЗЗ „Скалско“. Според чл. 40 от тази Наредба когато
ИП подлежи на преценяване на необходимостта от ОВОС, възложителят уведомява
компетентния орган едновременно с уведомяването по чл. 4 от Наредбата за ОВОС, но в случая не се
намираме в хипотеза на преценка на такава необходимост, а пред задължителна
ОВОС по чл. 93, ал. 9, т. 2 от ЗООС, видно от изложените фактически и правни
мотиви в писмото. Съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредбата за ОС компетентният орган
извършва проверка за допустимост на инвестиционното предложение по реда на
глава втора, раздел II, като в срока по чл. 5 от Наредбата за ОВОС уведомява възложителя за
допустимостта на инвестиционното предложение и потвърждава приложимостта на
процедурата по преценяване на необходимостта от ОВОС, съответно - прекратява
процедурата в предвидените по тази наредба и по Наредбата
за ОВОС случаи. Компетентният орган извършва преценка и за
вероятната степен на отрицателно въздействие на инвестиционното предложение
върху защитената зона по реда на глава втора, раздел III. Съгласно ал. 5, при
преценка, че има вероятност инвестиционното предложение да окаже значително
отрицателно въздействие върху защитена зона, компетентният орган издава решение
да се извърши ОВОС по реда на Наредбата за ОВОС. За решението се прилага чл. 20, ал. 1 и 3 и то има посоченото в тези разпоредби съдържание, като в такъв случай се прилагат разпоредбите на чл. 33, 34 и чл. 39, ал. 7 - 14 от Наредба за ОС. На основание чл. 40, ал. 3 от
тази Наредба АО е счел, че при реализацията на ИП има вероятност от значително
отрицателно въздействие върху ЗЗ, като е изложил мотиви за този си извод,
поради което е направил извод, че ИП подлежи на задължителна ОВОС, като е
посочен и компетентния орган, който следва да я направи. В тази връзка в пункт
трети от писмото са посочени действията, които трябва да се предприемат от
възложителя, като е посочено с какво съдържание и в каква форма следва да са изброените
документи, които трябва да се представят и каква такса следва да се заплати.
Жалбата
е насочена срещу пункт втори от писмото, в който е отразено, че ИП подлежи на
задължителна ОВОС. Не се предвижда издаване на друг административен акт, който
да задължава жалбоподателя да премине процедурата по ОВОС, нито такъв е издаден
в последствие.
Съгласно чл. 81 от ЗООС екологична оценка /ЕО/ и ОВОС се извършват на планове, програми и инвестиционни предложения за
строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при
чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда. За плановете, програмите и инвестиционните
предложения или техните изменения или разширения, попадащи в обхвата на
оценките по ал. 1, се извършва и оценка за съвместимостта /ОС/ по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/. Раздел втори и раздел трети от глава шеста на
ЗООС касаят процедурите по ЕО /раздел втори/ и ОВОС /раздел трети/. Писмото на
жалбоподателя до РИОСВ от 7.02.2022 г. има функцията на уведомление за
дейности, заложени в ЦРП, въз основа на което се моли за „становище по
компетентност относно приложимостта на глава шеста, раздел трети от ЗООС за
предлаганите дейности“. В случая не става въпрос за извършването на
задължителна такава оценка по някоя от хипотезите на чл. 92 от Закона. Когато
дейността е сред изброените в чл. 93, ал. 1 от ЗООС, тогава нуждата от ОВОС се
преценява за всеки един конкретен случай, като за целта се развива производство
и се съблюдават определени изисквания и критерии. Според оспорения акт обаче е
налице основание за задължителна ОВОС на основание чл. 93, ал. 9, т. 2 от същия
Закон - наличие
на обстоятелство по чл. 31, ал. 8 от Закона за биологичното разнообразие, според която норма когато прецени, че има вероятност планът,
програмата или инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно
въздействие върху защитената зона, компетентният орган издава решение да се
извърши екологична оценка или оценка на въздействието върху околната среда. Такава преценка е налице
и тя е приложена по делото на л. 27 – 29, като с нея главен експерт в отдел ПД,
РИОСВ – Велико Търново е достигнал до извода, че има вероятност от значително
отрицателно въздействие върху защитена зона, като е изложил мотиви за това, с
оглед на което намира, че следва да се
извърши ОС /оценка за съответствие/ на ИП по Наредбата за ОС. На основание чл.
94, ал. 2 от ЗООС компетентен завземане на решение за ОВОС е директор РИОСВ. Заявителят
е уведомен за направената проверка и изводите, до които е достигнал директорът
на РИОСВ – Велико Търново.
Уведомлението за инвестиционно предложение (УИП) се подава по утвърден
образец, съгласно Приложение № 5, към чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията
и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС). Такова е именно подаденото от жалбоподателя на
7.02.2022 г. уведомление. В настоящия случай не се иска извършване на ОВОС, а е поискано извършване
на преценка на необходимостта от извършването му, в какъвто смисъл се е
произнесъл и административният орган. Ако органът с решението си прецени, че е необходимо извършването на
ОВОС, започва следваща процедура по изготвяне на доклад по ОВОС - Определение № 7171 от 14.06.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 5375/2021 г., VI о.; Определение № 11904 от 25.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7821/2020 г., VI о.; Решение № 4668 от 17.05.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 12335/2021 г., VI о. Т.е. с издаването на акта, с който компетентният
орган е счел, че процедура по ОВОС следва да се изпълни, то това производство е
приключено. Не случайно чл. 93, ал. 10 от ЗООС изрично предвижда и актът, с
който се приключва то, да подлежи на обжалване. Нормата на чл. 93 регламентира
два случая, при които този орган се произнася за нуждата от ОВС – ал. 1, при
която са изброени хипотези, като при всяка една от тях органът преценява дали е
нужна или не оценка, следвайки определена процедура и вземайки предвид
определени фактори – критериите по ал. 4, като тази преценка подлежи на съдебен
контрол, съгласно нормата на ал. 10 и 11; ал. 9 – уредени са три хипотези, при
които ОВОС се прави задължително, щом се установи наличието на някоя от тях и
административният орган не прави такава преценка, т.к. оценката е задължителна
по силата на самия закон, а не по волята на административния орган и последният
само уведомява за това заявителя. Нормата на ал. 9 влиза в сила в началото на
2017 г., заедно с разпоредбите на ал. 10 и ал. 11 от чл. 93 на ЗООС,
предвиждащи обжалване по реда на АПК, но конкретно и само на решенията по ал. 6,
във вр. с ал. 1 - произнасяне по необходимостта от извършване на ОВОС в условията на
оперативна самостоятелност при наличието на хипотезите по ал. 2 и критериите по
ал. 4, като ал. 6 препраща към органите по ал. 2 и 3, които, от своя страна,
препращат към приложението на ал. 1, а не на ал. 9. В случай, че законодателят
бе желал да се оспорват и писмата, с които се дават указания на възложителите за
приложение на ал. 9, то той би предвидил това също изрично в нормите на ал. 10
и 11 от Закона, но не е сторил това с оглед идеята, че в трите хипотези на тази
норма, урежда изключения от общите случаи по ал. 1, не административен орган
решава дали ще се изготвя ОВОС, а самия закон, по подобие нормата на чл. 92 от
него.
Съгласно чл. 2 от Наредбата за ОВОС, оценката се
извършва в следната последователност: 1. уведомяване на компетентните органи и
засегнатото население; 2. преценяване на необходимостта от ОВОС – и в
хипотезите по ал. 1 и в хипотезите по ал. 9 на чл. 93 от Закона се подава
същото уведомление, съставляващо Приложение № 5 към НОВОС, и компетентният
орган прави такава преценка, след което се предприемат следващите стъпки. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 7 от НОВОС въз основа на уведомлението компетентният орган
определя дали инвестиционното предложение е включено в приложение № 1 или в приложение № 2, или е разширение или изменение на
инвестиционни предложения съгласно приложение № 1 или приложение № 2 ЗООС, които вече са одобрени или са в процес на
одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение. Компетентният орган или
оправомощено от него длъжностно лице в срок 14 дни от постъпване на
уведомлението по чл. 4, ал. 1 или 8 информира писмено възложителя за необходимите действия, които трябва
да предприеме по реда на глава шеста от ЗООС, като в случаите, когато това е приложимо, се
дават указания и за прилагане на чл. 93, ал. 9 ЗООС. „…уведомлението по чл. 4, ал. 2 от НУРИОВОС, не е искане по смисъла на чл. 24, ал. 1 от АПК и не поставя началото на производство по издаване
на индивидуален административен акт по смисъла чл. 21 от АПК. Уведомлението по чл. 5, ал. 1 от НУРИОВОС не е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 от АПК, защото не създава задължения и не накърнява
права на дружеството. Информацията, която следва да предостави на възложителя
не съдържа властническо волеизявление и с нея не се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
лицето. Цитираната норма задължава административния орган да даде информация на
възложителя, но не и да се произнесе с решение относно необходимостта за
извършване на ОВОС.“ - Определение № 7320 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5737/2017 г.,
VI о.
Според чл. 5, ал. 2 от Наредбата този акт по ал.
1 е „писмо“ – „Компетентният
орган или оправомощено от него длъжностно лице изпраща копие от писмото по ал.
1 до кмета на съответната/съответните община/общини, район/райони и
кметство/кметства, на съответната басейнова дирекция, Изпълнителната агенция по
околна среда и/или Дирекцията на национален или природен парк, а засегнатата
общественост уведомява чрез съобщение на страницата си в интернет.“. В случай, че желае да
продължи процедурата, възложител на предложение за случаи по чл. 93, ал. 9 ЗООС, възлага изработването на задание за обхват на
ОВОС по чл. 95, ал. 2 ЗООС, според чл. 10, ал. 1 от
Наредбата, като провежда
консултации по изработеното задание с компетентния орган по околна среда /ал. 5/ и процедурата
продължава с възлагане изготвянето на доклад. Раздели втори и трети от писмото
не са разпореждания, те са указание каква процедура следва да се реализира и какви
стъпки следва да се предприемат от възложителя, в случай че той продължи същата
по отношение на ОВОС. Те не са обвързани със срок, нито неизпълнението им – с
неблагоприятни последици за възложителя – той няма да бъде санкциониран, нито
ще му бъде наложена принудителна мярка. В пункт втори от писмото същият се
информира за това, че „ИП подлежи на задължителна оценка на въздействие върху околната
среда по реда на Наредбата за ОВОС“, което е преповтаряне на нормата на чл. 93,
ал. 9, т. 2 от ЗООС, а пункт първи съдържа мотивите, поради които компетентният
орган счита, че е налице такава хипотеза. Не случайно самото писмо започва с
това, че във връзка с подаденото от жалбоподателя уведомление по чл. 4, ал. 1
от НОВОС и на основание „чл. 5, ал. 1“ от същата Наредба административният
орган „информира“ заявителя, че: 1. При реализацията на ИП има голяма
вероятност от значително отрицателно въздействие върху защитената зона, като се
излагат съответните мотиви; 2. Че ИП подлежи на задължителна ОВОС на така
посоченото нормативно и фактическо основание и 3. Че за да се продължи
процедурата е необходимо предприемането на посочените действия.
В чл. 4 на Допълнителното споразумение от
9.06.2021 г. е предвидено „уведомяване на компетентния орган по околната среда
за дейностите, заложени в актуализирания ЦРП, които не са били обект на ОВОС…,
с оглед определяне необходимата процедура по реда на глава шеста от ЗООС“, а по
делото не е спорно, че при сключването на концесионния договор през 2007 г.
такива уведомления не са подавани и ЕО и ОВОС не са правени за дейността
изобщо.
С оглед гореизложеното АСГ споделя становището на
ответника, че процесното писмо не съставлява ИАА и не подлежи на съдебен
контрол, поради което следва да се отмени даденият ход по същество, жалбата да
се остави без разглеждане и производството да се прекрати.
Въз основана гореизложеното и на основание чл. 159,
т. 1 от АПК, Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ дадения ход по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба с вх. № СДА-01-1068
от 15.06.2022 г., подадена от „***“ АД, Габрово, ЕИК: *********, против
„Решение изх. № 443 /19/ от 17.05.2022
г. на директор РИОСВ Велико Търново в частта му, съдържаща разпореждане за
извършване на задължителна оценка на въздействието върху околната среда по реда
на Наредба за ОВОС на Инвестиционно предложение за „Добив и преработка на
строителни материали – варовици и пясъчници, от находище „***“, землище с. ***
общ. Габрово и следващите се действия във връзка с изработването на ОВОС“.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело.
Съдебният акт подлежи на обжалване с частна
жалба, подадена в 7-дневен срок от съобщаването чрез Административен съд
Габрово до Върховен административен съд.
Препис от настоящия съдебен акт да се изпрати на
страните, в едно със съобщенията.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/